Как отглеждат децата си в чужбина

  • 36 059
  • 634
# 75
Цитат
Като цяло аз вярвам, че със сигурност намирам по-добър начин да харча парите си от държавата. Обаче, в момента с тези абсурдни нива на дълга, може би няма да е лошо тази свещена крава (данъците) да се посбута. Но преди избори никой не иска да говори за това. 

  И тук–Израел е същото, данъците са 30 процента от заплатата Confused Детските градини не са евтини, ако работиш за минимална заплата ще ти стигне да я платиш, но до там. След 3год, уж са по евтини. Мисля, че в БГ нито са скъпи, нито са толкова лоши. Децата както казаха и други навсякъде боледуват Peace
   
Прочетох всичко написано от начало до край и искам и аз да задам 2 въпроса: как се постъпва, когато в семейството има дете - инвалид, което изисква непрекъсната грижа? Примерно с ДЦП или нещо подобно. Кой отглежда такива деца, какво се дава на майката/бащата/, ако иска да отглежда детето си? Някои изискват грижа през целия живот.... Ще попитам и нещо съвсем в страни от въпроса на авторката, моля за извинение. Значи въпросът е: каква е политиката към хронично болните, инвалидите? Има ли такива, които са принудени да търсят работа, защото са финансово притиснати?


     Подобно на американския модел и тук получават-"някакъв вид пенсия и имат достъп до безплатни или субсидирани услуги - дневна грижа, терапия и т.н."  Социални работници помагат,ако родителя не може сам да се грижи. В зависимост от степента на инвалидност им се търси работа, за по час-два зависи от случая.Интегрирани са и за разлика от БГ не са забравени Peace
Виж целия пост
# 76
Изказах се за майчинството, но не се изказах за обличането - вчера големият ми син искаше да влезе да опита водата в океана в Мейн, е съблече се и опита - студена била.  Laughing Климатът е доста далеч от тропически в момента.
Виж целия пост
# 77
Изказах се за майчинството, но не се изказах за обличането - вчера големият ми син искаше да влезе да опита водата в океана в Мейн, е съблече се и опита - студена била.  Laughing Климатът е доста далеч от тропически в момента.

Точно снощи гледахме деца нагазили в океана. Една идея по на юг, но пак студено.
Виж целия пост
# 78



за майчинството, тук е 50 седмици на 70% от бруто заплатата на трудов договор и то забележи при мин. работени 16 седмици /в България чувам, че искат от 1г на 2г осигурителен стаж да вдигат летвата/ Но както съм писала по-горе, все пак не виждам защо майките се оплакват за майчинството, доста беше извоювано от 2007 година насам Peace




Къде тук ? Казвайте моля за коя държава говорите
[/quote]

Става въпрос за студен Квебек Wink

За децата с физически или умствени затруднения, знам че има допълнителни помощи, но не знам колко са. Но и тук както в САЩ, инвалиди общо казано се назначават на работа и дори се стимулират такива работодатели. Отделно има частни градини, които приемат такива деца, макар че не всички го правят.
Виж целия пост
# 79
В Израел отпускът по майчинство е 14 седмици (платен) с право да се удължи до 6 месеца, но без заплащане, не е една година (... за съжаление!)

Децата просто се гледат по-леко.  Simple Smile Когато една майка се върне на работа след три месеца гледане на бебе, го дава на частна градина (общинските са за деца след 3 год. възраст) или на детегледачка. По мои впечатления, вторият вариант е по-често срещан за малките бебета, доколкото и родителите могат да си го позволят, защото е и по-скъпият вариант.

И, като се разхожда човек през деня през детските площадки в града, се натъква на такива гледки - на детегледачки и бебета или малки деца по земята:
снимка 1 - снимка 2

Но дрехите на по-големите деца се доизносват от по-малките, (по)даряват се/отстъпват се за временно ползване. Бебетата минават на обща храна(т.е. тази на семейството) сравнително рано, т.е. не се купуват каши и пюрета и затова и няма голямо разнообразие на такива на пазара (нито пък детска кухня).


И всичко друго, за което вече е писано - участието на бащата в грижите за децата, настинките и по-лекото обличане, и тук се наблюдава  Peace

---
П.С. tweetys, и тук с болничните е голям проблем, още повече, че и има много празници (неучебни, но работни дни), ваканции и стачки, а отпуските са къси. Но при по-големите семейства се намира кой да помага в критичен момент (е, не винаги, но го има като опция), а другото е бейбиситер - скъпо е, но който иска да си запази работата - няма избор  Confused Дете със сополи се праща на градина, правят се и комбинации - таткото отива късно на работа, майката си тръгва рано и от този сорт  Rolling Eyes
Който работи - често може да си позволи помощ в домакинството (чистачка), поне от време на време  Peace Или не се впряга да му е лъсната къщата  Wink И не гладят.  Simple Smile
Виж целия пост
# 80
Мента, интересно ми стана как една жена физиЧески успява да изведе толкова бебета колкото са на снимките. Тук също има жени които гледат деца по домовете си, но са разрешени само по 5 и обикновено има по 1-2 в бебешка възраст. Слагат ги евентуално в колиЧки за близнаци и останалите 3-4 деца веЧе са на възраст да ходят стабилно. И пак е много трудно с извежданията и много не ги извеждат. Жената която гледаше дъщеря ми пък имаше ван и ако трябваше да отиде някъде с всиЧките деца ги возеше. Та затова ми стана интересно как се извеждат толкова бебета. Ама сигурно е с коли.

mimkis@, на мен тия данъци не ми се струват високи, свикнала съм на доста повеЧе.  Confused
Виж целия пост
# 81
споменахте за Израел и се сетих че тук в Канада сьм виждала еврейски семейства с 5-6 деца. Обикновено ги засичам на обществени места, на празници и винаги ми прави впечатление, че всички са облечени, как да кажа..малко старовремски. Жените/ момичетата винаги носят един дьлги поли. Определено мога да ги позная по облеклото и винаги сьм се чудила дали тези семейства са от по-консервативните евреи.
Виж целия пост
# 82
как се постъпва, когато в семейството има дете - инвалид, което изисква непрекъсната грижа? Примерно с ДЦП или нещо подобно. Кой отглежда такива деца, какво се дава на майката/бащата/, ако иска да отглежда детето си? Някои изискват грижа през целия живот....

и тук има специални дневни центрове, сутрин се водят децата , взимат се следобед - като на обикновена градина, но програмата е различна и съобразена, има лечение, има рехабилитация. В училищата, където съм влизала, съм виждала деца с по-лека степен на увреждания, интегрирани в класа.

градините са скъпи като училища. В момента един месец градина излиза към 1200 лв - 5 часа дневно. След 2 следобед всичко се заплаща допълнително.Това устройва работещите държавно, но на повечето родители се налага да имат детегледачка. Също са много популярни обявите "търси се шофьор жена за превоз на дете от и до еди-кое-си училище". Иначе градините са до 4годишна възраст, после е време за училище. Там вече има местни и интернационални, местните са освободени от какви ли не такси, не им е проблем да изучат по 6 деца.

бебетата се гледат различно от европейските заради климата. Някои не ги извеждат навън по цяла година, освен вечер в мола. Мнозина даже колички не ползват, камо ли слинг - бебето се носи на ръце или го носи бавачката. Отлеждат се по 4-5 деца, бавачките са филипинки, индонезийки, някои от тях са силно необразовани и с повече от елементарен английски. Децата са разглезени като цяло, прекарват много време пред телевизора и ядат боклуци.
столчта за кола ползват само белите - които си гледат децата както вече сте описвали в САЩ и Западна Европа, без много вторачване. Останалите се търкалят из колата и правят какви ли не простотии.

пюрета по магазините има само плодови, няколко вида. И 1-2 вида зеленчукови. Те си захранват тук педагогично, не се заглеждат какво точно си взима бебето от масата. Иначе препоръките са за започване с каша от 6 месец.
Виж целия пост
# 83
как се постъпва, когато в семейството има дете - инвалид, което изисква непрекъсната грижа? Значи въпросът е: каква е политиката към хронично болните, инвалидите? Има ли такива, които са принудени да търсят работа, защото са финансово притиснати?

Хиър вече го е казала, но аз да повторя: фразата "принудени са да търсят работа, защото са финансово притиснати" тук звучи абсурдно. Естественото състояние на човека е да работи и да си заработва сам издръжката - според възможностите си, в случай на някакво заболяване или недъг - няма такава презумпция, че щом някой е хронично болен или инвалид, той не е работоспособен. Не съм сигурна, че семействата на деца-инвалиди получават някаква директна финансова помощ, може би в някои щати има такива програми, но на федерално ниво, доколкото ми е известно, не се изплащат помощи за инвалидност. Има помощи, ако доходите на семейството или възрастния със заболяване са под определени граници, и те са целеви, а не просто еднаква сума за всички. Осигурява се, обаче, безплатен достъп до специализирани програми за интеграция, рехабилитация, лечение, обучение и прочие, които са финансирани от съответния щат. Има и специализирани програми, финансирани от благотворителни общества, особено религиозни. Медицинската застраховка на деца с инвалидност също се спонсорира на щатско ниво, но за възрастни с инвалидност - не непременно.

Интеграцията на деца и възрастни с недъзи е максимална, по принцип. Ако здравословното състояние на детето му позволява да ходи на училище - то може да ходи в обикновена градина, училище, университет. Специалните колички за хора с пълна парализа, например, никак не са рядкост по улиците, а децата с ДЦП или Даун са съвсем нормално присъствие в детските градини и училищата. Има специализирани училища за незрящи или с намален слух деца, но като цяло се прави всичко възможно тези деца също да се обучават в обикновените училища и да се интегрират максимално. Законодателството забранява всякаква дискриминация заради инвалидност, затова е невъзможно за едно държавно училище да откаже да приеме за обучение дете с Даун, ДЦП или слепота, например.

Местното население като цяло е силно религиозно (САЩ е с по-голям брой вярващи от всички други страни, включително арабските) и тук идеята, че дете, родено с недъг, може да се отглежда от някой друг, освен от семейството му, е светотатствена. Абортите при малформации съвсем не са автоматични, много родители избират да си родят детето въпреки всичко, и няма практика новородени с малформации да се оставят някъде за отглеждане. Тоест, изобщо не става въпрос дали родителите искат или не искат да отглеждат дете-инвалид. Щом са си го родили, изборите са два - гледат го или го дават за осиновяване, както и при здравите дечица. Финансовото бреме не е малко, обикновено единият родител остава вкъщи с детето-инвалид, но няма практика държавата да поема изцяло грижата за такива деца или възрастни - децата тук са на родителите си.
Виж целия пост
# 84
Вяра, и тук детегледачките гледат по едно, макс, 2 деца  Peace Ако е с 5, трябва да регистрира частна детска фрадина и тогава има вътрешен двор, в който да извежда децата, не е по кварталните градинки. Но за повече от 2 деца (на бебешка възраст) - тук си ги слагат в едно приспособление - кошарка с колелца, и така излизат (приспособлението се вижда на втората снимка отзад). Просто детегледачките се събират като компания по градинките и затова децата са на куп.

Аз извеждам сина си 2 пъти дневно - преди обяд основно играе с деца, гледани от такива жени (защото това е което намираме на площадката), а следобяд половината деца са водени от бащите си (т.е. таткото го е взел от детска градина и го е завел на площадката).

Линден, това са ортодоксалните еврейки, но в Израел те са малцинство. Повечето жени по нищо не се различават от тези в западните общества. Но деца се раждат Simple Smile, напр. семейства с едно отроче са рядкост и предизвикват въпроси, не са свикнали на такъв малък размер семейство. При ортодоксалните големите момичета помагат много в гледането на по-малките... Няма да забравя една гледка на летището - баща сменя памперс на бебе директно на пода - ами, така, де, няма да губи време за всяко дете и да търчи до стаята за повиване  Laughing
Виж целия пост
# 85
Цитат
Аз извеждам сина си 2 пъти дневно - преди обяд основно играе с деца, гледани от такива жени (защото това е което намираме на площадката), а следобяд половината деца са водени от бащите си (т.е. таткото го е взел от детска градина и го е завел на площадката).
  И при нас е същото, но сутрин ги извеждат от детските градини, бавачките са повече след обяд или ги взимат от детска градина. За майчинството съм останала с впечатление, че може да се удължава до година, но не знам на какъв точно принцип, във фирмата на мъжа ми се връщат след година и си запазват работното място, вероятно зависи от работодателя за тези +6 месеца.
  
Цитат
Естественото състояние на човека е да работи и да си заработва сам издръжката - според възможностите си, в случай на някакво заболяване или недъг - няма такава презумпция, че щом някой е хронично болен или инвалид, той не е работоспособен
 А според мен и това,че имат работа такива хора им помага да не се чувстват различни. В БГ мисля няма достатъчно такива програми, а работодателите не са склонни да наемат хора с някакъв процент инвалидност. Не съм 100% сигурна, но мисля, че тук имат облекчения (данъчни,осигурителни) за фирмите наемащи такива служители. Дори за хора с психически заболявания се процедира по подобен начин. Работа,която в БГ се води надомна-сгъване на хартиени пликове, картички и т.н.
Виж целия пост
# 86
Повечето неща за Канада са идентични в различните провинции, но това не важи за категорията данъци изобщо. В Квебек всички знаем как е, на мен долар не са ми върнали за такса градина, няма и да ми върнат никога. Трябва да живея на 1000 долара помощи, в които влиза и наема (тоест да съм на улицата, щото с тия пари наем, режийни и храна и дете няма как да осигуря), за да имам право на субсидирана градина. така че, проблемът с местата в градините мисля е международен.

За мен едно то най-значимите неща в Канада е детското здравеопазване, педиатрията. Това на ниво специалист - прекланям им се просто за уникалната грижа. Но на ниво детска градина и домашен лекар - не, благодаря. Моят син е от децата, които боледуваха настина много в градината. След един период от три месеца (!) все по-влошаваща се кашлица, изпити н-на брой сиропчета и простотии, убеждаване от трима лекари в поликлиниката как е нормално и как си изграждал имунна система, накрая се молих и съм ревала в поликлиниката в коридора да ми изпишат антибиотик, защото си познавам детето и го виждах как буквално не може да диша вече, ей това което се случи тогава никога няма да го забравя и как направи пневмония и се държеше на магия. Така че, простотията с необръщането на достатъчно внимание минава понякога в една крайност, която може да бъде не само унизителна, но и страшно опасна. И изведнъж на ниво специалист, когато се добере човек (аз се изтърсих директно в най-голямата детска болница в Торонто в истерия вече, без направление, без нищо и бях готова да спя пред вратата), все едно попада в друга държава. Внимателни, перфектни до най-малкия детайл. Но се чудя защо трябва да се стига дотам.
Виж целия пост
# 87
споменахте за Израел и се сетих че тук в Канада сьм виждала еврейски семейства с 5-6 деца. Обикновено ги засичам на обществени места, на празници и винаги ми прави впечатление, че всички са облечени, как да кажа..малко старовремски. Жените/ момичетата винаги носят един дьлги поли. Определено мога да ги позная по облеклото и винаги сьм се чудила дали тези семейства са от по-консервативните евреи.

Това и аз го видях и много се Чудих как се гледат толкова деца и по-тоЧно как се издържат. На мен всиЧките ми изглеждаха еднакви, през цялото време имах Чувствот Че срещам едно и също семейство. А жените са толкова млади... да се Чудиш кога са народили по 6-7 деца. Предполагам Че е нещо свързано с религията им.
Виж целия пост
# 88
Аз съм в район на ортодоксални евреи и ми прави впечатление същото. По 4-5 деца, много хубаво облечени, момиченцата с рокли, чорапи, обувки, диадеми задължително, момчетата с традиционните дрехи и прически. Еврейките са също много добре облечени, някак пипнати ( извинявам се за тъпата дума), но никога не съм виждала някоя по дънки и тениска, или клин и потник. Винаги с рокля, обувки, почти всички са с шапка или кърпа/диадема, хубав грим. Тези, които познавам, не работят, но са с много добро образование.  

Мимкис, в България човек с трудности в придвижването- в количка, незрящ и т.н. няма почти никакви шансове да се справи сам. Това е огромен проблем, който поставя бариерата много рано. Не можеш да работиш, когато няма как да излезеш от вкъщи. Подлези, асансьри, градски транспорт,  кръстовища..иначе от гледна точка на данъци работодателят има доста добра перспектива при наемане на човек с увреждане (понякога държавата плаща част от заплатата, понякога намаля данъците, понякога има преференции за оборудване на мястото със специфични подобрения).
Виж целия пост
# 89
Май майките в по-южната част на Европа са по-протектиращи. съгласна съм за италианките и гъркините и българките разбира се.
Аз не го осъждам, при мен просто проработи по-северния модел - голо и босо през всички сезони.  Но трябва да отчета, че и той явно си е по-здравичък и дори в България при по-лоши климатични условия и ходене на градина не е боледувал много.
За "притиснатите" да работят деца - скоро видях един татко да си стоварва отрочето с бентли пред шопинг центъра. Момчето - около 15-16 годишно беше с работно облекло, значи отива да работи и понеже тук рядко хората си надскачат стандарта с покупки на скъпи коли, смятам че това семейство може да си позволи да не "притиска" детето.
Работата има възпитателен ефект и аз смятам, че е важно децата да се учат на подобна отговорност, докато още имат свободата да сгафят. Ако те уволнят на 16, докато още живееш при мама и тати, ще си вземеш поука, но няма да умреш от глад или да фалираш. Ако те уволнят за първи път на 30 е по-сложно
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия