Как отглеждат децата си в чужбина

  • 36 059
  • 634
# 105
в Италия ги отглеждат 'въпреки', така ми се струва. Никаква поощрителна политика за раждаемост, враждебна политика към работещите майки ( отпуск по майчинство кратък, болнични за деца няма, защита от трудовото законодателство не знам),  голям дефицит на детски заведения, скъпи частни алтернативи - включени са баби, разни упражнения с времето на родителите, бейби ситър не знам колко е разпространен, по-скоро не е. Да имаш дете си е изцяло твоя мисия - логистична, финансова, всякаква, държавата осигурява задължително здравеопазването, и училището
Виж целия пост
# 106
Има такива дето са по-държеливи и такива дето са по-кекави. Това съвсем не опира само до наЧина на отглеждане, а в много голяма степен си е генетиЧно обусловено. Разликата е само в това как болестите се възприемат от обществото. Дали на сополи ще се вика болест или ще се гледа като на нещо нормално. (според мен и двата подхода са грешни) Мои познати и приятели в БГ масово си спряха децата от детска градина и ги оставиха изцяло на отглеждане на баби до уЧилищна възраст защото децата били болни всеки месец. Тука ще ти кажат Че е нормално децата да боледуват 12 пъти в годината, 6 пъти да пият антибиотик и не знам още какви статистики ще ти извадят от джоба.

И тъй като гледам е настанало едно единодушие тук колко в Чужбина всиЧки са ларш по отношение на сополите и малко кашлица, та да си кажа голямата болка. В България наистина някой неща се преувелиЧават прекалено и майка ми и до ден днешен изпада в паника ако детето има температура 37.5°С. Но тук пък е другата крайност, Честно казано разболее ли се дете, имам Чувството Че куЧетата полуЧават повеЧе съЧувствие и грижа. Какво се връзвате за малко температура, давайте Мексален, пращайте на детска градина и отивайте да работите, някой трябва да плаща и данъци, нали. Няма изследвания, няма търсене на приЧината, всиЧко струва пари и най-веЧе превенцията.  Най-нормалното нещо едва ли не е децата да са болни. А болестта никога не е нормално състояние, нито за дете, нито за възрастен и смятам Че и децата заслужават малко внимание, па нищо Че (все още) не плащат осигуровки.

аз да се подпиша веднага под това  Laughing
сложени при еднакви условия при това: една неразболяваща се (чук-чук) и една с хроничен отит  ooooh!
но не ми е хрумнало да я махам от ясла/градина, нито да правя трагедии. пред един УНГ, претендиращ за моментална операция, се съгласих на изчакване на израстване на аденоидите, както предложено от личната. и не съжалявам. проблемът със сигурност ще си го има и в бъдеще (слабо място, мен ме удря на гърло, нея на ухо), но не беше за операция. понякога си мисля, въпреки привидното бързо обслужване, може би е добре и да се доверим на хората, които познават детето.

за превенцията не знам. никога няма да разбера дали някои подобрения са резултат на личните ми, прочетени някъде инициативи, или на естествено създал се с годините имунитет  Rolling Eyes
но и не съжалявам затова : в резултат не изпадам в паника при всеки проблем, особено ако възникне през уикенда (забелязала съм, утвърден детски навик  ooooh! Laughing).
мисълта ми е : не приемам болестите като даденост, но ако подложа някоя от дъщерите си на бабешките методи, четени из форума, ще дам фира. то всяко "ких" е за лечение  Shocked
и не съм почитател на всичките изследвания, на които ги подлагат (по самопредписание) на втория за годината грип/възпаление и т.н.  Rolling Eyes

тъй като имам приятелки италианки със сходни реакции, съм склонна да вярвам, че не е до държава, а до характер. и понеже казваш "въпреки че още не са данъкоплатци", аз пък си мисля, че често се възпитават бъдещи данъкоплатци, които ще се изследват за странни болести, щото това им е внушено като нормално  Rolling Eyes

Виж целия пост
# 107
на мен винаги ми е било странно това, което казва Вяра, за отношението към болно дете ( хайде нещо като болно)  сигурно защото аз на 37.5 ( и единия ми племенник е така) се просвам умряла, а други деца с 39 скачат по площадките.
Виж целия пост
# 108
на мен винаги ми е било странно това, което казва Вяра, за отношението към болно дете ( хайде нещо като болно)  сигурно защото аз на 37.5 ( и единия ми племенник е така) се просвам умряла, а други деца с 39 скачат по площадките.

Лени, и за дете, и за голям човек, 37,5 е по-гадна от 39°. не знам защо, някой спец да обясни  Shocked

(освен това, на дете с 39 като му дадеш антипиретик се случва чудо : гледаш го заспало и вяло, след половин час съвсем здраво и после отначало  Rolling Eyes)
Виж целия пост
# 109
Рокси, на глобално ниво си права, касае всиЧки ни и се прави не това което е нужно, а това което е евтино. Но при децата пестенето е минало веЧе всякакви граници и ми се струва Че от тях си позволяват да пестят повеЧе отколкото  от нас. Самият факт Че няма нищо по-нормално от това да те оставят с дете с 40°С на ръце да Чакаш 7-8 Часа в някоя Чакалня е абсолютно показателен. И това се слуЧва всеки неработен ден, па пустите му деца все тогава се разболяват.  Rolling Eyes

тъй като имам приятелки италианки със сходни реакции, съм склонна да вярвам, че не е до държава, а до характер. и понеже казваш "въпреки че още не са данъкоплатци", аз пък си мисля, че често се възпитават бъдещи данъкоплатци, които ще се изследват за странни болести, щото това им е внушено като нормално  Rolling Eyes

Ти пък, на дъщеря ми откак се е родила са и правили 2 проби на урина и то в нелабораторни условия и това са изследванията. Това под мой натиск, доброволно и толкова няма. Няма шанс да развие хипохондрия. Пролетта подържаше една температура с месеци и никой не пожела да я погледне, камо ли да и ободе пръста. Давайте мексален и работете, ей това бяха препоръките и прегледа. На трима лекари я водих, идеше ми да се гръмна веЧе. От България една приятелка ми пращаше всяка седмица всиЧки възможни изследвания които могат да се направят и какво трябва да се отхвърли. Не можех да я убедя, Че на мен са ми известни всиЧките, просто не мога да намеря лекар, които да я приеме насериозно защото е дете и за децата температура 37.8°С не е висока.  Rolling Eyes

на мен винаги ми е било странно това, което казва Вяра, за отношението към болно дете ( хайде нещо като болно)  сигурно защото аз на 37.5 ( и единия ми племенник е така) се просвам умряла, а други деца с 39 скачат по площадките.

И на мен ми е странно и затова казвам, Че тука и куЧетата имат повеЧе права от децата.  Sad
Виж целия пост
# 110
И тъй като гледам е настанало едно единодушие тук колко в Чужбина всиЧки са ларш по отношение на сополите и малко кашлица, та да си кажа голямата болка. В България наистина някои неща се преувелиЧават прекалено и майка ми и до ден днешен изпада в паника ако детето има температура 37.5°С. Но тук пък е другата крайност, Честно казано разболее ли се дете, имам Чувството Че куЧетата полуЧават повеЧе съЧувствие и грижа. Какво се връзвате за малко температура, давайте Мексален, пращайте на детска градина и отивайте да работите, някой трябва да плаща и данъци, нали. Няма изследвания, няма търсене на приЧината, всиЧко струва пари и най-веЧе превенцията.  Най-нормалното нещо едва ли не е децата да са болни. А болестта никога не е нормално състояние, нито за дете, нито за възрастен и смятам Че и децата заслужават малко внимание, па нищо Че (все още) не плащат осигуровки.
Вяра, ти да не се премести в Англия? Laughing
И тук е същото. Парацетамола е универсалното лекарство, дават го за всичко. На училище не само със сополи и кашлица, но и с антибиотика си ходят. И недай си боже се позадържи няколко дни в къщи и от училището звънят какво толкова боледува. Па да не говорим за въшките. Няма спиране от училище докато не се изчисти, ходи си с гниди и въшки и заразяват и другите деца. Само ни дават писма да ги проверяваме.
Тук са на принципа, ако оцелее добре, ако не така се случило.
Виж целия пост
# 111
Чудя се какъв принос в работната сила може да даде някой с муковисцидоза, при положение, че доживее заветните 30 години? ooooh! По какво се различава фундаментално различната нагласа в САЩ? Не искат да ги отглеждат и издържат....тогава какво ги правят, евтаназират ги?

unadaptable, не разбирам с какво предизвиках такъв агресивен пост - просто обяснявам как стоят нещата. Различно стоят.

Понеже отблизо следя точно муковисцидозата, ето ти един пример за различност - на никой тук не би му хрумнало, че болните от муковисцидоза "агонизират" и са - явно - на доизживяване от момента на раждането си. Първо, продължителността на живота им тук е доста над 30 години - вече е над 50, второ, медицинското обслужване е на ниво, което позволява на хората с такова заболяване да водят максимално близък до нормален живот - да ходят на училище, да работят нормална работа, да създават семейства и да раждат деца. Имам колежка с муковисцидоза - професор е по градостроене и урбанистична култура, ето ти един пример за принос в работната сила.   

Подобни примери мога да дам и за хора с ДЦП, със спина бифида, с тризомни малформации и прочие. Не знам какво разбираш под "здрави хора с някакъв недъг" - всичките гореизброени тук са смятани за хора със специални нужди, но не и за неработоспособни, които държавата трябва да издържа, а всички околни да ожалват. Не ги евтаназират, а ги приемат за нормални хора, точно толкова способни да внесат лепта в обществото, колкото и всички останали. Това, че някой не може да се придвижва без инвалидна количка или да говори без електронно устройство не означава, че не може да бъде научен работник, писател, лекар, служител, банкер, преподавател, продавач, та дори и шофьор. Или президент. Това, че някой живее в тяло, в което всички мускули отказват един след друг, не означава, че този някой не може да бъде Стивън Хокинг и да обърне физиката с главата надолу, като същевременно създаде семейство с три деца.
Виж целия пост
# 112
Подкрепям мнението на ianajar. Всякакви степени на инвалидност могат да си намерят някаква работа, която е по силите им, било то и най-елементарната. Разбира се в нормални граници - някои хора имат нужда от пълни грижи и не могат да функционират сами на работно място. Но с изключение на най-тежките случаи, останалите са доста широк спектър все пак, не е непременно черно и бяло, или "сляп но иначе здрав" или "на доизживяване". Нагласата е че никой не е "на доизживяване" и всеки има право на пълноценен живот, доколкото това е възможно. При нас в супермаркетите например хората които ти пъхат покупките в торбички на касата често са инвалиди, някои с умствени други с физически проблеми, някои по-леки други по-тежки, но си работят.
Виж целия пост
# 113
Виждала ли си дете с ДЦП? Виждала ли си човек, болен от спондилоартрит в последен стадий? Да визираме тях и пак да си говорим за манталитет. Впрочем и аз бях с такива разбирания до не много отдавна. Инвалид не е само сляп, без крак или ръка. Има далече по-страшни неща и когато попитах, имах предвид точно нелечимо болните . И тях ги наричат инвалиди. И са цяла армия поне в България, пък и май не само....Не знам защо като се каже инвалид, се имат предвид здрави хора с някакъв недъг.  При хронично болните инвалиди  е големия ужас Tired А агонията може да продължи и 30 години.... Sad Чудя се какъв принос в работната сила може да даде някой с муковисцидоза, при положение, че доживее заветните 30 години? ooooh! По какво се различава фундаментално различната нагласа в САЩ? Не искат да ги отглеждат и издържат....тогава какво ги правят, евтаназират ги? Whistling Rolling Eyes

Виждали сме младежи с ДЦП и муковисцидоза в университета. Не агонизираха, а учеха. Естествено, че има хора, които са прекалено болни да работят и те получават помощ.
Виж целия пост
# 114

И на мен ми е странно и затова казвам, Че тука и куЧетата имат повеЧе права от децата.  Sad

освен това почти цялата литература касаеща развитие и възпитание на поколение е мейд ин Запад
сетих се ( не знам защо), за темата за сурогатството, където се обясняваше за вътреутробната връзка, психологическата травма в/у новороденото и т.н изобщо тази 'психологическа' материя на ембрионално ниво, която много недолюбвам и не разбирам, но която изглежда много напредва, като знание колко е важна,  но в същото време, само след няколко години децата се отглеждат съвсем .. лежерно да кажа, да не кажа неглижиращо на физическо ниво, вече не е важно виси ли му сопола, има ли температура,  .... идеята е да не се втелясваме.. но се втелясваме дали няма да му нанесем психологически травми, докато е фетус:) Странно
/да не се разбира като подкрепа на свръхпротективния бг модел, нито като личен опит, просто разни улични наблюдения:-)/
Виж целия пост
# 115
За децата с проблеми се полагат грижи, има и центрове, където някои живеят.
Аз възрастни, сериозно инвалидизирани или болни от деца, на работа не съм виждала.
Естествено, при по-леките форми има ангажираност. Но тя е на определени нива и мисля, че отново не без помощ на държавата. А доколко, обикновения западен човек толерира, може да се поспори. Не ми се дават примери, но НЕтолерантност и подигравки и тук се срещат. Доброто е, че поне на ниво политика и държава се прави доста за тези хора. Peace

Тук има и специални училища, където( мое мнение), ужасно лесно се пращат децата.
Наскоро бях учудена, че дете от класа на дъщеря ми отива в такова.
За мен нищо му няма, но според специалисти е с "трудности в ученето" и хоп - там.
Като завършиш едно такова училище, пътят ти е почти начертан. Жалко, но факт.

Примери като Ст.Хокинг са много, много редки. А и той не е болен от дете.
Виж целия пост
# 116
Тук не са ларж за кашлица и сополи.
Дават лекарства с торби (инхалатори, разтвори, капки и т.н.) но когато питах (като млада зелена майка) кога ще се отървем от хремата, отговорът беше "към 3-4 години".

И при нас с въшките е така.
Както четох наскоро в едно френско списание - " на входа на градината виси бележка, че има въшки - от октомври до юни" Simple Smile

Виж целия пост
# 117
 Ехе, щом са ви оставили поне в чакалнята с 40 градуса е добре. Мен и бебка изобщо не ни приеха, казаха да се прибираме, ще мине  Laughing Е, мина, след един месец  Whistling Но пък една приятелка са я приели с детето, даже са му дали парацетамол  Laughing
  Но от друга страна в БГ е такова престараване, чак се дразня. Много ми е смешно, че педиатрите казват какво да ядат бебетата и недоуомявам колко хора следват безумни съвети. Последно една позната на бебе на 2 месеца, с АД, със силни колики даваше сок. Опитах се да и обесня, че това е безумно, но тя ми каза, аааа педиатъра ми каза да давам сок от ябълка вече....И ми каза, ти пък много знаеш, а детето ти не пие дори вода, като не иска педиатърката ми каза да слагаш няколко лъжици захар...Тук поне има една книга със съвети и всички съветват по нея. Ако ще техните деца с джанки да ги захранват нямат право да го кажат.
  За инвалидите, знам,че има помощи, но не съм запозната. Много ми харесва, че всичко е пригодено за тях. В България да си инвалид е затвор, имам приятелка след катастрофа е инвалид и не може да излезне от тях. А тук сам може с градския транспорт да стигнеш където пожелаеш.
Виж целия пост
# 118
Много ми стана интересно този проблем с въшките при вас в цивилизованите държави, защото досега на нас такова нещо не ни се е случвало, нито съм виждала обяви в градината за въшки хем сме в Африка.
Иначе тук аз избягвам да пращам децата на градина ако са сополиви, кашлят, а недай се боже да са с температура или на антибиотик. А и досега почти никога не ми се е случвало, ако децата се засополят да не стигнем евентуално и до антибиотик. Тъй че за мен специално настинката си е достатъчно сериозно заболяване.
Тук се полагат 3 дни болнични на година за гледане на болно дете, а моите откакто са тръгнали на градина боледуват поне 1 път на месец - два, като под боледуване включвам и сополите. Лично не смятам че е правилно да се пращат болните деца на училище, дори и ако не е нещо чак толкова сериозно, зашото така заразяват и здравите. Непрекъснатото боледуване до 3-4 години е наистина доста досадно, особено ако трябва и да работиш.
Не знам как се оправят някои от вас с малки деца и как ви е толкова лесно. Аз без домашна помощничка не бих могла да си позволя да работя, защото ако трябва да си вземам болнични всеки път, когато децата са болни няма да ми стигне годишния отпуск.
Виж целия пост
# 119
Да, и моите впечатления от 5-годишният ни френски период са, че малко прекаляват с лекарствата и антибиотиците. И бележките за въшки, дето висят по вратите на матернелите, все са си там Simple Smile Макар че аз въшки там не съм виждала.
А никога няма да забравя една бележка на вратата на градината на големия ни син през първата зима в която се преместихме в Германия: "Имаме свински грип, гастро-вирус и въшки)". Enjoy Simple Smile

В немско педиатрите са малко по-обрани откъм изписването на лекарства. Имат някаква норма колко е нормално да боледува едно дете, а ако боледува често се предписват и кръвни и други изследвания, специални терапии и оздравителни почивки и прочие..... докато се намери и изчисти проблема. Лично сме го изпитали това с честите боледувания, инхалаторите, влизането в болница, чакането по спешни кабинето, викането на линейки и специализираните изследвания. Откъм детско здравеопазване в ДЕ нямам забележки.
А за воденето на болни деца на градина - основното е родителската преценка и отговорност. Така мисля.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия