Отчаяна съм от тези банки!

  • 11 862
  • 154
# 135
Иначе банките у нас са галеници на закона /по ясни на всички нам причини/. Едностранното вдигане на лихвените проценти и до сега лично аз не го разбирам, как и защо е позволено от гл. т. на справедливостта, но си го обяснявам с интересите и лобито на банкерите у нас, което е непоклатимо. Но не това е кусурът в случая.

В интерес на истината нещо подобно ме накара да отворя тази тема, мислех, че ще е налице подобно оплакване. Стана ми интересно, т.к. сега имаме точно такъв случай.

Ипотечният заем е най- често дългосрочен и човек следва да е наясно, че ако днес има, утре може да е иначе. Например ние имаме застраховки живот и здравни. И когато плащахме кредита пак имахме. Защото само такова застрахователно събитие би ни спряло обективно да не можем да си плащаме. Иначе който иска да работи- ще намери. Ние също бяхме с малко дете. Ползвали сме бавачка. Всеки си избира начините. Няма начин, обаче, да се опрости нечие задължение- това следва да е ясно.
Виж целия пост
# 136
Другият начин е започване от нулата-банката взема, каквото И се полага, а Вие започвате отначало.
Такъв вариант няма..банката ще продаде имота на по ниска цена най-вероятно, а те ще продължат да си плащат макар и без жилище

 Peace Точно така.

Не знам защо още има хора, които си мислят, че банките са за да ни помагат и да ни правят добро.

Не знам, дали авторката могат да заминат в чужбина, но така или иначе не работи, поне мъжа й да изкарва двойно повече пари. Пуснете апартамента под наем и така. Или жената+детето тук, а таткото работи нейде.

Тук, ако се върне на работа ще трябва да се дава заплата на детегледачка, която ще е поне половината от заплатата. И пари за транспорт, храна, дрехи, кафета и то...смисъла се губи. Само, ако заплатата е към 1500-2хил.лв има смисъл. Като чета за цифрите за гледане на дете и ми се изправя косата.

Виж целия пост
# 137
И аз изчетох цялата тема, разбрах за двата месеца просрочие, но не разбрах за тези месеци какво са предприели, за да покачат доходите си...

Съгласна съм с това. потърси някаква работа, почасова, от вкъщи, нещо.
Какво умееш да правиш?
Казвам го от опит, винаги има начин да се спечелят още малко пари (с труд).

Стискам палци да се оправите.  Peace
Виж целия пост
# 138
И аз изчетох цялата тема, разбрах за двата месеца просрочие, но не разбрах за тези месеци какво са предприели, за да покачат доходите си...

Какво се предприема, ако работиш 8-9 часа на заплата, която не се покачва ? А не на гъвкаво работно време, че да съвместяваш. Ето например в този случай. Как да стане, щото много лесно звучи.
Виж целия пост
# 139
Изобщо не е лесно, както и да ти звучи. Каквото съм написала, написала съм го от опит-лично мой.Като не стигат 8 часа труд-търси се допълнителна работа.
 Те чете ли изобщо какво съм предложила? Ако ще съвместява тя-гледането на още едно дете заедно с нейното е вариант. Съпругът може да си намери допълнителна работа през уйкенда.  Ти какво предлагаш?
 
Виж целия пост
# 140
Ами то и аз писах- съпругът ми отиде в чужбина. Е, не му е било много кеф ни на него ни мен положението... Но и никой не ни е обещавал безлихвен кредит или кредит тип "ще връщам когато и колкото мога". А и работех аз, не си стоях у нас с едното майчинство.
Не сме си позволявали дори да забавим вноска.
Пък бавачка си издирих според възможностите. Никога не е ставало въпрос за 1000.00 лв. заплата. Но и аз не съм се тъпкала в София.
Всеки си преценява дали му изнасят конкретните условия на живот. Ако не му изнасят има две възможности- да ги промени /условията/ или той да си промени желанията.
Виж целия пост
# 141
Техния проблем за съжаление твърде неудобно съвпада с една "лека" икономическа криза и някак ще им е доста трудно да си намерят работа в чужбина или пък да работят на две места едновременно при наличието на толкова безработни, но...
Виж целия пост
# 142
Аз не виждам средно положение - или се намира вариант да има доходи и да се плащат задълженията или се приключва с апартамента.
А това дали банките са криви, ние ли сме прави е съвсем отделна тема. Да, банките имат кофти условия, но като не ти изнася не теглиш. Искаш пари на момента - имаш ги, да ама лихвата била 15% - ми спестявай тогава. Ето това не го разбирам - хем искаме кредити и ипотеки и прочие, хем после се сърдим.
И още - по цял свят се теглят ипотеки, взимат се кредити, лизинги  - и видяхме какво стана и там. Хората не са виновни, че са теглили кредит и са имали перспективи и очаквания за живота си. Просто когато и ако това положение се промени и перспективата изчезне се взимат необходимите мерки или се стискат зъби, губи се всичко и после отначало.
Едното жилище не е всичко на света, а да ме говорим колко са по-евтини наемите в момента. Ако се продаде на разумна цена ще има начин да се прескочи кризата.
Можете да поработите на кораб 6-8 месеца и да си оставите детето - всичко е възможно, наистина, дори имам такива познати - бачкаха по кораби по няколко месеца, купиха си жилище и сега са тук, работят, но поне нямат наем или ипотека.
Това, че имате деца изобщо не е оправдание за нищо, това е житейски избор.
Виж целия пост
# 143
А вие помните ли безработицата през 2000 г. и съкращенията? Аз ги помня твърде добре.
Едно е ясно- че седейки в позицията, в която си е, авторката няма да се оправи и банката няма да се прояви като една съща милосърдна сестра.
Е, може някой и да си мисли, че е редно да стане той. Аз не мисля.

Да, няма средно положение. Или плуваш или се давиш.
Приказката за краката и чергата следва да е задължителна за преразказ в началната степен на училище още.
Всеки иска много работи.
Виж целия пост
# 144
И ние минахме "чужбинския" период...Толкова рев изревахме един за друг, че след един месец бяхме наредили важните за нас неща  и мъжо се върна...Сега пак го обмисляме.
 Почнах да пиша, защото чувствам темата много близка, дожаля ми за авторката-който е изпадал в такова отчаяние, примесено със самообвинения и самосъжаление и с мноого въпроси-той знае за какво става въпрос. Може би трябва повече кураж, повече смелост, всяка нападка е излишна. Аз съм сънувала датата на падежа в няколко поредни нощи от тревога.Полза-никаква.След една-две подобни ситуации, реших, че няма да позволя на обстоятелствата да ме поболяват от напрежение и бавно да ме убива отчаянието. И да не се спи от тревога, по-лесно няма да стане. Както беше писал някой-коланът се стяга /тук има доста теми за това/, и се опитва всичко-също се дадоха много добронамерени и практични съвети. За "срам" в цялата история място няма-на всеки може да се случи.
 Скоро мернах някъде по телевизиите-таткото гледа две едногодишни близначета у дома, майката-три месеца бере ягоди. Преди това-обратното...
  Дано авторката да успее да отсее полезното, много искам да се справи!
 
Виж целия пост
# 145
"Чужбина" беше добър отговор през 2000 -та година. В моето семейство също има разбира се хора заминали за Италия или Гърция за да изкарат някои лев .. в момента обаче това не е вариант (еле, пък точно тези две така популярни в миналото дестинации)
Виж целия пост
# 146
"Чужбина" беше добър отговор през 2000 -та година. В моето семейство също има разбира се хора заминали за Италия или Гърция за да изкарат някои лев .. в момента обаче това не е вариант (еле, пък точно тези две така популярни в миналото дестинации)

Всеки ще си търси отговора според това, кое е добре в дадения момент и за него, самия.
Роднина замина в чужбина точно миналата година. Друг познат- тази.
Чужбина далеч не е Гърция и Испания. Нито работата е винаги за 200.00 лв. и за 10 часа.
Търсехме шивачки- за по 8 часа, добрите правят 800.00 лв. Ма някои се обиждат от труда. Други- с образование и стаж, се съгласиха и си оправиха финансовите затруднения. Зависи от човека, преди всичко.
Това- у нас, по българско.
Едни търсят начини, други- причини. Това го знаем.

И пиша точно защото съм минала през проблема лично.
Виж целия пост
# 147
Е има хора , които ги е срам да работят каква да е работа. Бързо -бързо преглътнах срама-бях сервитьорка, после разнасях листовки...после се пооправихме. Родих второто си дете...Сега си намерих друго занимание, и първо пак се срамувах  от него. Сега му се радвам и се наслаждавам на резултата. Обаче ако се наложи, и ще шия, и ще мета...
Виж целия пост
# 148
Е има хора , които ги е срам да работят каква да е работа. Бързо -бързо преглътнах срама-бях сервитьорка, после разнасях листовки...после се пооправихме. Родих второто си дете...Сега си намерих друго занимание, и първо пак се срамувах  от него. Сега му се радвам и се наслаждавам на резултата. Обаче ако се наложи, и ще шия, и ще мета...
   Нещата с които се занимаваш сега ги виждам във ФБ и са страхотни. Ние също сме имали кредит и съпругът ми се скъсваше от работа ходеше на 2 места .Авторката  дори и да се договори с банката за някакви отстъпки и разсрочвания не намерят ли начин да си увеличат дохода пак ще им бъде трудно
Виж целия пост
# 149
Като започнем с тези родители...цял живот ни дондуркат- гледат нас, гледат ни децата, апартаменти приписват...на някои родителите не са живи и здрави, или пък имат собствени ипотеки да покриват..крайно време е хората от моето поколение да се свикнат да се оправят сами, а не като срещнат трудност да опират до мама и тате...То е ясно, че ще помогнат, ама направо е срамота да ги товарим с проблемите си в пълнолетна възраст. И на тях не им е леко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия