Кои са нещата, които купуваме, само заради имиджа?

ох, не помня откога не съм си купувала нищо за имидж
имам разни неща, които се приемат за имиджови, но са по-скоро банални.
а така ми се иска да имам паун за градината, например ...

За съжаление правим по сто превода на ден ама не получаваме, а превеждаме - издръжката на големия син, издръжката на университета му, издръжката на едната банка, издръжката на другата банка, издръжката на ВиК, на топлофикация, на телефонните компании, на кабелната, на електрото, на доставчика на интернет, циганите и пенсионерите, здравната каса....и още знайни и незнайни нуждаещи се, които всеки ден пращат смс-и, че чакат преводи. А телефона, който прави преводи ще си го купи всеки разумен човек, щом веднъж изчака опашката от пенсионери на съответното гише и  се наслуша на приказки вечно ли е вечното право за ползване на гробно място.
Що се отнася до покупките  "за престиж", мене винаги са ме дразнели жените около мен с префърцунените си приказки какво са си купили от манго, зара или не знам още кой магазин за маркови дрешки. (Те пък и да бяха толкова маркови.) Същото важи и за мъжете, които седнали в лъскаво возило тръгват от светофара на трета и бръмчат точно една минута, за да спрат на другия светофар.
А техниката ако се купува за престиж, а не от нужда просто прави притежателя й смешен. Смешно е да си купиш последен модел лаптоп и да не знаеш как да си пуснеш интернета на него или пък да го ползваш само за да чатиш по форумите.

Всичко се купува заради някакъв вид имидж, обаче.
Имиджът не е задължително позьорство.
Може да бъде проява на добър вкус - когато отидете и си купите стилни и качествени обувки, с които няма как да се сдобиете срещу 20 лв.
Или проява на информираност - когато сте решили да си купите някаква бяла/черна техника, за която сте проучили, че макар и малко по-скъпа и "маркова" има шанс да ви служи вярно доста по-дълго време.
Всъщност не знам защо е толкова модерно да скача срещу "марките".
Обикновено зад една добре разработена такава стои трудът и мисловната дейност на много хора.
И не е задължително да са баснословно скъпи, а просто разумно по-скъпи.
И освен това изобщо не съм убедена, че във форума има чак толкова широко скроени хора, които да са така над нещата.
Както например една високоинтелигентна преподавателка по философия, която наистина не обръщаше внимание на такива неща и човек най-редовно можеше да я види с облечена наопаки блуза например.
Точно това са хората от другото измерение, с много по-високите ценности, обаче познавам единици такива и не считам за проява на горепосоченото шаблонните лафчета "аз не робувам на имидж".
В повечето случаи това означава "не мога да си позволя да робувам на имидж", което е напълно нормално и разбираемо, но няма нужда да се говорят неистини, понеже по правило повечето млади хора, ако внезапно се окажат с повече пари, веднага биха си купили "по-имиджови" неща.
Сега ако човек е 70 е друга тема, но повечето тук не сме.

Аз купувам трюфели заради имиджа. Никак не ми харесват, но не искам  да се излагам в магазина само със стандартните покупки. Винаги ми е било важно какво мисли Латиша  продавачката  докато ми сканира продуктите.

Друго, което купувам е зарди имиджа е черният хайвер. Гледам да не се излагам с местен и пазарувам нещо екзотично-предимно този от Каспийско море( нали знаете, че всъщност не е море, да не се изложите някъде).

Друго, друго...  Купувам и антики, гладам мебелите вкъщи да са на няколкостотин години, все пак не искам да  ми се  смеят роднините, че търкам кожен диван. Да ви кажа никак не харесвах мраморни плочки в банята, но заради имиджа се навих да ги сменим и сега съм много спокойна, когато дойдат гости и не ме е срам да ги пусна до тоалетна. Преди докато имахме обикновени плочки се молех да не им се доходи по малка нужда, но вече и този проблем ми се махна от главата и слава Богу. Да ви кажа живее се много по-лесно.

Чудех се дали да купя заради имиджа  сапунчета във форма на мидички, но ми се свиди още и го караме на течен сапун от бутилка. Сапунът гледам да е в неутрални цветове, не искам да се пораждат спорове  дали съм  от ЦСКА или Левски.

Днес заради имиджа си гледах цените на една кола. Не ме кефи, но някои твърдят, че с това ще ми се вдигне имиджа.  Да ви кажа готова съм да си преглътна предпочитанията и да си повиша   имиджа, е какво като не ми харесва как изглежда колата. Ох, всички знаем, че животът е низ от компромиси. Важното е имиджа да не страда. Това исках да кажа.

Тъкмо се замислих, че купувам излишно скъпи сапуни  и други продукти за баня. А никой не ги вижда. Дали личи  с какво съм си измила ...

Слагай си ги между пуловерите. Като едно време.

О, Цонна ме подсети за нещо, което си купих за имидж - загасвачка на свещи.

Кое 

Сапуните:)

И аз подарих на прислугата такива. От тия сребърните взе, нали? Писна ми да се оплакват колко много духат. Как беше: Great minds think alike.

А, добре. Че се зачудих как да стане.
За духането не смея да попитам, че то имидж ли е , не е ли.

Разбира се. Но на края дръжката е от слонова кост има и гравюрка , но е на немски и не разбирам.
/парвенюшко прозвуча, знам/

Всичко зависи кой е крайният обект-получател на услугата. Ако духаш на Доналд Тръмп е имидж, ако духаш под опашката не е.

Кой нормален човек разбира немски. Дори холандските модернисти знаят, че древните надписи трябва да са на антлийски.

Не знам дали разбирате каква привилегия имате в моемнта, че така без последствия и презрително обсъждате немския език:)