Валдорфска педагогика - как да я прилагаме у дома?

Не, ставаше въпрос на детето да не му се четат книжки, например на 2 г.

Мисля, че наистина детето може да му се претовари главицата, ако постояно му се четат само нови неща. То има нужда да се връща и да преживява отново и отново любимите си истории. Приказки за вълшебства, змейове, духове от бутилка и други подобни също не биха били подходящи за съвсем малко дете. Но защо не авторски приказки? Има не малко народни приказки, които не ми харесват като послание и поука, въпреки че като структура са подходящи за малки деца, както и много авторски, които са прекрасно написани и децата ги разбират и харесват. Една голяма част от любимите ни приказки се оказват нежелателни по този критерий и просто ми беше любопитно валдорфските педагози какви съображения имат - във връзка с фантазията на детето ли или друго. Това за ритъма ще го потърся като обяснение, защото само така ми е неясно.
Благодаря за отговорите.

ПП. Вероятно тази статия ми е попадала, сега потърсих:
http://www.drebcho.bg/stories/30/Valdorfska_pedagogika/Valdorfsk … :_za_i_protiv.htm

Някои от изводите ми се струват прекалени, но има някои отправни точни за размисъл , все пак.

Защо не авторски? Те и народните са авторски, просто не е ясен автора.

По отношение на различните приказки - ако родителят си 'слуша' детето, то само му подсказва. Циклили сме по 2 седмици на една и съща книжка, всяка вечер. Щом има нужда да слуша едно и също, аз се съобразявам. Това, че децата не могат сами да четат, не значи, че не знаят какво искат да им се чете. Така че и тук, както в много други неща е важно да се слуша детето и собствената интуция, според мен.
Няма да направя нещо, което усещам, че не е правилно в нашата ситуация, само защото някое течение го повелява.

Не се чувствам достатъчно компетентна, за да дам верен отговор. Беше ми казано да предлагам приказките на Братя Грим, Андерсен, Шарл Перо, българските народни (и забравих кои още) като начало. Което напълно съвпадаше с моята нагласа тогава, както и с търсенията на детето.

Имам премахнати страници на Дядовата ръкавичка и други цели хвърлени приказки пълни с безумия, отрязани глави и тн. Но те не са от сборниците, а от еднодневните тънки книжки.

Приказката в градината ( преди обяд май е) е цяла вселена, дава нещо повече и от театър и от четене.

 

Май тук http://www.progresivno.org/pages/viewpage.action?pageId=2162694 бях срещнала това обяснение за приказките, ако наистина е това, явно доста свободно съм го интерпретирала  :
"Акцентира се върху устната реч. Приказките не се четат, а се разказавт, за да се създаде вкус към човешкия глас, красотата и ритъма на езика, да се разшири речникът и да се подпомага развитието на паметта и въображението.Учителите на Щайнер вярват, че приказките, песните, стихотворенията, куклите и движението представляват най-доброто възможно въведение в грамотността.
Всеки ден се отделя известно време за свободна творческа игра. Песните, приказките, стихотворенията и куклените пиеси, заедно с евритмията - система за движение с език и музика - се смятат за благотворни за развитието на детето.
Детските градини Щайнер-Уолдорф смятат ритъма за важен образователен принцип. Според тях децата се нуждаят от сигурността на постоянния режим, затова и годината, седмицата и денят им трябва да се въртят около повтарящи се събития. Сезонните дейности ознаменуват годишните цикли. Всяка седмица има свой ритъм от повтарящи се дейности - ден за печене, ден за рисуване, ден за градинарство. Всеки ден има свои, по-малки ритми. Смята се, че те помагат на детето да се почувства сигурно и да знае какво да очаква; например песен за прибирането може да означи края на една дейност и началото на друга. Всеки ден се отделя специално време за тишина и смирение.
Съществува ритмичен преход между времето на детето (творческа игра, дейности на открито) и времето на учителя (занимания в кръг, приказка), който през първите години остава къс. Щайнер вярва, че ритъмът помага на децата да се справят с промените, да намерят мястото си в света и да започнат да разбират миналото, настоящето и бъдещето. Освен това повторенията създават устойчивост и подпомагат развитието на паметта, която се подсилва от повтарящите се преживявания. Ежедневните, ежеседмични и ежегодни събития се помнят и предвкусват. Приказките се разказват не по веднъж, а многократно."
Ето още за приказките http://feylandia777.blogspot.com/2012/05/blog-post_09.html.

Благодаря, Зелен дух 
Обясних си някои неща, тази статия съвпада и с моето усещане за приказките и разказването.
Явно не се препоръчват само определен тип авторски приказки, а не се отнася за всички авторски по принцип. 
Дадените като пример приказки на Братя Грим също видях, че са непознати за мен заглавия, а не най-популярните, с които обичайно свързваме Братя Грим.

Наистина детето също до голяма степен участва в избора приказките, които са полезно за ума му предизвикателство. Ако е твърде проста и неинтересна, ще му доскучае и ще я остави. Ако му е твърде сложна, дори да я изслуша, няма да има желание да се връща към нея и да я слуша отново и отново.

Много ми хареса!!!
Чий е този блог? Не знаех, за неговото съществуване

Здравейте, този блог го правим аз и съпругът ми. Радвам се, че ви харесва. Идеята ни е да се насити поне малко пространството със статии за валдорфската педагогика, а и да покажем на интересуващите се, че дори и да няма в града ви валдорфска градина или училище, е възможно методите и да се прилагат и у дома, от родителите. Самите ние, участваме в инициатива за създаване на такава градина и училище в Стара Загора и напоследък сме много заети точно с тези проекти и ни остава по-малко време за блога, за което моля да ни извините... Посещаваме и обучението за валдорфски педагози във Варна, така че ако има тук някой който също го посещава, ще се радвам да се видим август там.  Много бихме се радвали на всякакви коментари и предложения, защото темата е важна и актуална.
Скоро ще преведем и пуснем статия за разликите между Монтесори и Валдорф, през погледа на учител владеещ и работел и по двете системи.

И аз се записвам да черпя идеи.
Блогът е много интересен, Хуба-Буба  .

Благодаря Нану!
Ето една лекция на Йоханес Елдерхорст -валдорфски педагог който тази година през април беше във България и който имах удоволствието да чуя. Мисля, че дава доста теми за размисъл...

САМОПОЗНАНИЕТО И САМООБУЧЕНИЕТО В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

„Когато човек се опитва да възпитава себе си, той внася светлина в света”

 

 

Йоханес Елдерхорст е роден в Холандия преди 56 години, но от 19 години живее в Швейцария и работи във валдорфски училища. Придобил е преподавателски опит във всички степени на образованието – от детската градина до горните класове. Във валдорфските училища е преподавал както на нормално надарени деца, така и на деца със специални потребности. През 2009 г. започва работа като лечебен

педагог в специализираното училище„Рудолф Щайнер” в Ленцбург.

 

 

При първото си посещение в България през март 2011 г., Йоханес Елдерхорст оказа безкористна помощ на родители, учители и социални работници, споделяйки безценния си опит. Тази година той дойде в Стара Загора през април, за да се срещне отново с младите хора от Клуба на родителите и да сподели пред по-широк кръг от слу-

шатели своите размисли за самопознанието и самообразованието като необходимост в педагогическата дейност. Определяйки темата си, той увери аудиторията, че самообразованието е най-важният инструмент при обучението на децата и че истинското образование всъщност е самообразование. Когато учителят реши да направи нещо чрез своята воля и мисъл, винаги се появява една етерна сила. За да може пълноценно да въздейства върху учениците, учителят трябва да следва необходимостта от самообразование. Обучението, според Елдерхорст, е един двустранен процес. Обикновено казваме, че детето отива на училище, но винаги трябва да знаем, че и училището отива при детето. А това означава, че училището трябва да знае какви са потребностите на детето, с които то е дошло като ученик. Един такъв поглед педагогът постига чрез самообразованието и чрез натрупания опит. Доколкото в семейството педагогическо въздействие оказват родителите, те също трябва да придобият образованост и да разбират, че не конфронтацията с детето е разумният подход за въздействие върху него. И сега възниква въпросът: има ли смисъл педагогът да променя сам себе си, щом обучението е сложно взаимодействие? Убеден съм, че има, каза лекторът: ”Вие сте абсолютно свободни да решите дали искате това. Една от най-добрите страни на Антропософията е правото на педагога да се развива и променя. Ако не го правите,

има едно последствие; ако го правите - има други последствия.”

Към родителите той се обърна с препоръката да се запознаят добре с няколко книги на Р. Щайнер: „Философия на свободата”, „Въведение в Тайната наука”, „Общото човекознание” и др. А за учителя е важно космическото познание и свързаната с него медитация. Образоваността на учителя води до укрепване на силите на волята му, а те са необходими, защото в повечето случаи това е работа за дълъг период от време. От

собствения си опит лекторът изрази убеждението, че учителят влияе особено силно чрез мисленето си и ако то е позитивно, неговата работа е по-успешна.

„За вашата работа е добре да мислите за хубави неща” – каза той. „Дори когато сте в класната стая, но си мислите за вашите неща, влиянието ви върху околните пак е положително.”

Ето защо е важно какъв е учителят и как прави нещата. Важно е дали ги прави нервно и песимистично или подредено и оптимистично. Това е особено важно за децата през първите седем години, когато те имитират възрастните. В тази възраст за тях светът е добър, а през следващите седем години за тях светът е красив, така че е много важно какво виждат и чуват те. За себеизграждането на педагога е добре да има едно благоговение към всички неща около себе си. Това би било едно добро начало и за него, и за децата, които той обучава. По-нататък Елдерхорст разгледа развитието на детската сетивност и жизнеспособност във връзка с волята, движението, катеренето, бягането и всяка градивна активност. В процеса на образованието и  самообразованието волята има специално водещо значение, според него. Човек може да каже „Аз ще направя това”, когато знае какво точно иска и защо го иска. В това се изразява волята и тя е много необходима на обучаващия педагог. Особено важно е това правене да се подреди по ритмичен начин. За детето е много естествено да върши нещо, когато има ритъм. Тогава ние работим с детската воля и трябва да знаем, че е

много трудно да я локализираме, защото тя е прекалено дълбоко в нас. Нейното

развитие трябва да започне рано у детето, защото тя е свързана с навиците, които много трудно се променят. Много по-лесно е да променяме мислите и чувствата с възрастта, но не и навиците. Умението на педагога да чака резултатите от това, което прави, е проява на волята му. Обикновено, когато детето направи нещо, ние реагираме веднага, но ако проявим търпение и се вгледаме в случая, по-полезно и за двете страни

ще бъде нашето педагогическо внимание.

Във връзка с възпитанието на волята и значението на детската активност при обучението Й. Елдерхорст се спря и на въпроса за модерните електронни придобивки. Въздействието на компютрите, мобилните телефони и телевизорите върху волята на подрастващите е деструктивно и изисква ограничаване и контрол. За себе си той каза, че дори и сега все още не гледа телевизия и не пие алкохол и не пуши, въпреки че трите му деца са вече пораснали.

Негативното влияние на телевизията се състои в това, че показаното от телевизията прилича на реалност, но всъщност не е. Отказът от такива впечатления е част от

себевъзпитанието и това е, което той самият прави като родител. Много искрено

и сърдечно, лекторът посъветва родителите и учителите да преодоляват моментите на затруднения с децата, като ги извеждат в парка, а не ги оставят под въздействието на електронните носители.

”Проявявайте такт и не забравяйте, че когато човек се опитва да възпитава себе си, той внася светлина в света, а тя осветява и децата.”  Осветявайки с такава светлина децата, на които той е бил класен учител през осемте години, той ги е

довел до последния клас и сега, разделяйки се с тях, все още не ги е преживял, каза той на финала на лекцията си.

 

(в-к Антропософски вести, бр. 35, Йоановден 2012)

 

(http://www.aobg.org/files/newspaper/bg/aob35.pdf - стр.13)

хуба буба, от сърце ви пожелавам спорна работа по вашите проекти!!!

не ползвам и затова не бях видяла, че си имало хубава страница тук http://www.facebook.com/pages/%D0%98%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0% … 5/153235601397187

Благодаря!
 Миналата година беше доста активна, от към стартиране на различни валдорфски инициативи, ето още две страници, в които се публикува интересна информация по темата:
http://www.facebook.com/groups/168843463191385/?ref=ts
http://www.facebook.com/groups/161820947186036/?ref=ts

Търся информация за Валдорфското училище...
Видях, че като адрес е в Лозенец, а преди бях чела за Драгалевци. Нали е едно и също?

Simantro , в Симеоново/Драгалевци е в момента
планират да се местят в Лозенец
един пост по-назад дадох линк

за съжаление няма 2 валдорфски училища

Точно от линка видях адреса
Лозенец е по-достъпно, мисля. Отказах се от градината именно заради местоположението.

По-достъпно, но не е на чист въздух над София и сред природата.
каквото-такова...
по света валдорфските детски градини и училища СЕ СЪЗДАВАТ ОТ РОДИТЕЛИ С ТАКИВА ИНТЕРЕСИ, така че сега пък може отново някой да направи в планината