Трудно събрах смелост да ви пиша... Но имам нужда да споделя с някой, и реших че тук мога да намеря хора, които да ме разберат....
Ситуацията е следната...
Живея с "мъжа" ми и майка му. Слагам го в кавички, защото не сме подписвали и слава богу... Преди почти 2 месеца родих дете от него и това е най-хубавото нещо което ми се е случвало някога.
Заедно сме от година и малко. Атмосферата вкъщи е ужасна. Изпокарах се с майка му, която много се месеше в гледането на детето и се разминаваме мълчейки из коридора...
Мъжа ми е изнервен щото има проблеми в работата и си го изкарва на мен... Прибира се за по 2 часа и почва да дава наставления как да гледам детето и да обеснява как не удобрява че детето му ходело навън или пък на гости.... Преди 4-5 дни сина ми се разболя и за всичко бях обвинена аз...
Напада ме и не само по повод на детето, ами и лично мен... Все си въобразява, че се заяждам и все е недоволен каквото и да направя... А аз гледам да му угодя за да ме остави на мира... По някога се изпуска и ми говори много грубо, обижда ме и ме унижава... Случвало се е да ме заплашва... Избухва без видима причина... Помоля го да изсипе коритото на детето и той ми се развика, че е уморен... И ми вдига такъв скандал.... аз само си мълча за да неме закача, ама на него не му трябва някой да му отговаря...
Ако някога съм изпитвала нещо към този човек, то вече не изпитвам нищо... Забременях случайно и реших да задържа детето.. Трябваше да го напусна още докато бях бременна, защото сега е мнооого по-трудно... Всъщност проблема с напускането е, че има доста контакти с най-различни хора и ме е страх, че може да направи нещо на мен или на близките ми. Страх ме е и да не се опита да ми вземе сина... Той го припоснал, но аз не съм наясно какви са му правата...
Имам къде да отида... Майка ми и баща ми никога няма да ме върнат... Но много ме е страх...
От друга страна, няма да издържа дълго под такова напрежение... Това си е психически тормоз от всякъде... Нещата много се промениха след раждането... Дали аз се промених или той незнам... по скоро и двамата се променихме.. Знам че ще ме посъветвате да говоря с него, но това е невъзможно... Нито ще ме чуе, нито ще ме слуша... Ще се вбеси и пак ще ме разреве...
Никога не е бил нежен особено много с мен... Дори в началото...
преди около месец имах желание да чуя че има някой до мен и не съм сама. Беше около 21:30 часа и той вече спеше... Попитах го дали ме обича няколко пъти и той изведнъж скочи и започна да крещи по мен и да ме нарича ненормална за това, че го будя посред нощите... Исках да му обесня, че съм имала нужда от нежност, но той се разкрещя, че не ми трябвала нежност... Бебето спеше и аз се свих в един ъгъл и плаках цяля нощ, а той през половин час скачаше изведнъж от леглото и почваше да ме пита крещейки защо плача.... как да му обесня, че се почувствах толкова самотна и нещастна... на сутринта все едно нищо не беше станало...
от тогава реших, че трябва да се отърва от тоя ужас...
Усещам се напоследък че само го чакам да заспи и се успокоявам ...
Предпочитам да го няма вкъщи...
Искам да се махна
Искам да съм щастлива
Не съм си представяла живота така...
Да се чудя как да угодя на някой само и само да ме остави намира.. Искам мъжа до мен даме обича и да ме уважава.......
Толкова съжалявам, че не послушах майка ми и баща ми, когато ме предупреждаваха за него...
А сега ме е страх...
Тази Коледа беше доста ужасна... Нито имах коледно настроение, нито нищо... Тук в това семейство подаръци не се подаряват, защото са глезотий... Нито аз получих, нито купих.... Тъжно беше... Винаги сме се събирали с цялата ми рода на КОледа, но тази година мъжа ми не се съгласи... Бяхме си само аз той и баща му и бебето... Беше ми много тъжно...
И не смея нищо да кажа... Защото отсреща ще получа грубо отношение... Никога не съм права и това което мисля аз никога няма значение... Прибира се вкъщи, яде и ляга да спи... Минава само да надникне бебето и не си и помисля да ме отмени за малко...
Ми не си представям живота така...
Живея с мисълта, че някой ден ще срещна човек, който да ме обича и с него да съм щастлива... Да обича сина ми като свое дете и да имам още деца искам, но не от този човек, който е до мен сега...
Вярвам че ще успея да се измъкна и да започна нов живот само със милото ми детенце.... Но не зная как да го направя..
Моля ви помогнете ми... Дайте ми съвет как да постъпя. Някой от вас имал ли е подобен проблем..
Много съм нещастна и съм тръгнала да се депресирам... Всъщност бях адски щастлива само покрай раждането на съна ми... Преди това и след това все съм била нещастна...
Успокоявам се всеки път като погледна личицето на малката душичка, която съм родила!
Знам със сигурност, че сина ми ще е единствения човек, който ще ме обича истински и винаги...