Просто искам да споделя :)

Е как родители отглеждащи сами децата си......една тепърва станала студентка и нямала още деца, други две били студентки и сами си гледали детето, но имали мъже които ги издържали  Вие на това ли му казвате родители оглеждащи сами децата си, които не разчитат на мъже   

Щом си работила на смени, ще трябва да не е било само водене и взимане от детската градина 
Предполагам че не са ти го водили в работата да си го гледаш 
Но хубаво, имала си работа и си имала възможност да помагаш финансово на родителите си, а те са ти помагали в грижите за детето, но това повод ли е да нападаме безработните самотни майки защото не били самостоятелни, не били готови да имат деца, не могли да си намерят работа, а работа имало 

Аз работя откакто съм завършила висшето си образование и от тогава се издържам сама . Дори и като студентка не съм натоварвала родителите си , учих в Пловдив , получавах стипендия , която ми стигаше за мои нужди . 
Живея с родителите ми , но разходите за режийни и поддръжка на апартамента ( ремонти ) са само моя грижа .  Освен това цялата техника и доста други неща са купени с мои пари . Апартамента вече е мой , защото съм си уредила финансово отношенията със сестра ми и то на съвсем реални пазарни цени към тогавашния момент . Та , ако си добавя разходите за ремонти ще излезе , че съм си купила сама апартамента . И нямам кредити , нито лев . Дори имам спестявания .
Но темата не е за мен и не е за изтъкване .


B & C , ти имаш ли дете ?

Хепи, не ми се спори, мога да те контрирам, но няма   
Слабост си ми 

Да, темата не е за теб и не е за изтъкване, но почти всички разказахте за себе си и се опитахте да ни убедите вие колко сте оправни, та се питам дали  да не взема и аз да ви разкажа за себе си   

Да, имам дете и да плащам си сметките и не живея при родителите си. Не живея и в България, а в страна с много по-висок жизнен стандарт и въпреки всичко не съм успял да си купя жилище на този етап.  Трябва да съм много смотана, а може би не съм.....

Когато правя грешки съжелявам и искам да ги поправя по някакъв начин.Потресаващо ми прозвуча откровението ти happy woman и то относно раждането на детето ти.Да отчетеш като грешка детето си....равносилно ми е все едно да кажеш ,,съжелявам че го родих''.Някой неща не си споделяла  досега във форума и може би не е трябвало!!!

Вижте,знам че съм доста по-малка от повечето тук...Но съм научена да имам и да нямам,знам че живота в България никак не е розов,всяко второ семейство или човек има парични проблеми.Това дали сам си си купил апартамент или е наследство няма значение!аз пуснах темата да ви попитам за съвет какво да правя с моя хубостник,защото не съм единствена,която се е сблъсквала с такива момчета или мъже не знам как да ги нарека,но на мен ми се дават напразни надежди и все още имам някаква надежда,че този човек ще се промени,колкото и смешно да звучи за повечето,но от него ми е детето.Да знам ще кажете ама как може да го търпиш не гледа детето ти??Да и аз се чудя,но може би имам нещо към него има нещо което ще ни свързва цял живот или може би не съм срещнала човека които да ме накара да забравя БНД....Аз съм горда с това,че имам такива родители до себе си и че не направих грешката да направя аборт е и на 19 съм и какво живота не е свършил е вярно е имам отговорност,но това е най-прекрасната отговорност,която съм имала за тези 19години.Всичко се съчетава само да има желание се намира и начин

Разбираемо е да имаш надежди, дори когато няма основание за тях (не се наемам категорично да кажа дали случаят е такъв), още повече, че имате общо дете. Обикновено забравяме успешно мъж или когато много силно ни е предал и не можем да го обичаме повече; или когато срещнем следващия, който може да ни заинтригува точно толкова или по-силно.

Ами явно при мен трябва да срещна човекът който да ме заинтригува повече от БНД.В един момент не искам да го виждам чувам,но когато сам на навън с малкия и видя семейство,което разхождат малкото си дете ми става доста гадно,но се държа....С времето всичко ще стане ясно то дали ще сме заедно или не е Божа работа и естествено ако той го иска,ще го направи аз му казах,че съм вече пас.Трябва да го покаже на думи всеки е богат,но на действия....слабо...

 Не говорим на един език ли?Ти можеш ли да определиш като грешка раждането на дете?????        Ясно и точно казах, че определям като грешка решението си да имам толкова рано дете, че щеше да е по-добре да бях поизчакала някоя и друга година.Ехххххх, твърде малка си, за да разбереш някои неща...А може би по презумция решаваш, че съм забременяла по погрешка?Не, мила, РЕШИХ да забременея на 19, СЛЕД като вече се бях омъжила.Детето в мое лице също си мислеше, че е готово за деца и семейство.Това ми е грешката-че РЕШИХ  да го направя толкова рано.А не че съм родила сина си.Затова и споделих с Нинчето, че точно това не е особен повод за гордост.Но след като вече е факт, вместо да се изживява като майка-героиня / каквато все още не е/, трябва да се погрижи да вземе живота си  ръце.
  За какво ли си губя времето да обяснявам неща, които някои от вас ще разберат след 20 години?Логично е да съм видяла и преживяла много повече неща от вас.Имам син на 20 и съответно знам много по-добре от вас-преди година родилите, какво е да си майка и с какви трудности се сблъскваш през годините.Борила съм се за дете, изгубих 2 бебчета, при което едва не умрях, и отново се борих, за да имам сега дъщеричката си....А сега тук едно дете реши, че съжалявам, че съм родила детето си.

Нинче, кураж!
Почти 100% е сигурно, че твоят човек няма да се държи така, както ти е нужно на теб и няма да се грижи за детето така, както трябва. Но ти си толкова млада!
Предстои ти учение - сигурна съм! И развитие, и любов...
Всичко, което ще го имат твоите "несгрешили" връстнички, и ти ще го имаш - с един ОГРОМЕН бонус - твоя син!
Не пропускай шансовете, които са пред теб само заради голямата си любов! Щом той не е заслужил, МаЙнАтА му!
...
Да те светна, мъжете-слабаци постъпват гадно към жените, които зависят от тях, и освен това те нямат никакво самоуважение! Пример - БНД изчезва или ни натиква в "блатото" винаги, когато не ми е възможно сама да се справям с разходи и организация на дома и живота ни. И винаги, когато нещата потръгнат надобре, се появява със сълзи и сополи, мрънка и моли, и дори най-малкият мой компромис към него ВОДИ ДО СРИВ и НОВИ ПРОБЛЕМИ от всякакъв сорт!

Така че - само напред, и спри да го мислиш твоя донор на генетичен материал!
(извинявай, ако ти се струвам крайна...)

Нинчето,
Много плюнки се изплюха, много критики, много подкрепа получи, абе от всичко по много! 
Аз ще пробвам по зададената от теб тема да се изкажа. Мисля си, че родителите са прави. Нямате бъдеще заедно с твоето момче, най-малкото, защото и двамата нямате мотивацията да се борите и да продължите заедно. Сигурна съм, че дори и да се съберете, то нещата никога няма да са такива, каквито на теб ти се иска - любящ мъж, предан към семейството, финансово отговорен. Понеже сте млади и неизбежно ще има много вмешателства от страна и на двата комплекта родители, все ще смятат, че знаят кое е най-доброто за вас, което пък съвсем ще отрови отношенията ви. Всеки от вас ще се опитва да защитава своите интереси (което си е нормално, какво да се лъжем  ), но когато таткото прокарва интереси на свекървата, ти ще откачаш, а когато ти ще прокарваш интереси на твоите родители - той. Много черногледо описах ситуацията, но макар и в странична роля бях наблюдател на подобна сага и ползи нямаше за никой. Детето ти би било щастливо да живее в спокойна среда, в която всички го обичат, има установено статукво. При вас, смея да предположа по написаното, не ми се вярва да се получи точно така.  Ясно е, че за едно дете е най-добре да расте с двамата си родители, но мисля, че ти самата трябва да решиш дали искаш да си дваж по-наранена от отлагането на неизбежното, според мен, или да дадеш пореден шанс. В случая имаш един прекрасен малък мъж, с прекрасно име, да ти е жив и здрав! С таткото ще си цял живот свързана, с малкия Ники, но аз мисля, че няма смисъл от последващи шансове и допълнителен стрес за всички.
Съсредоточи се върху по-протички неща за начало: потърси си работа, нелека задача, но ти с млада и оправна, сигурна съм, че ще успееш. Замисли се и за дело за определяне на родителските права и издръжка от таткото - така или иначе го е припознал, що пък да го оставим да си вее байрака без никакви ангажименти . Едва ли ще получиш повече от мин. издръжка, ама си струва според мен, това са пари за детето ти. А за ученето - реши какво искаш да учиш, огледай специалности, почни да учиш за приемни изпити. Колкото до мъжа с главно М, знаеш ли, може ей сега, изненадващо да изкочи иззад ъгъла и да те намери. Много щастие и успех! 

Благодаря много за мнението slanchezara,ще видим как ще се развият нещата с БНД с него ще оставя нещата да се случват а другите работи сама ще си ги наредя.Мъже от път на път

Нинче , много ти е сладко бебето !
Да му се радваш и то много да те радва !

Ще се радвам да ни държиш в течение как са нещата при теб , а съм сигурна , че ще са такива , с които да се похвалиш !

Ще ви държа естествено няма проблем