
Тези наши лекари вече се чустват като полу-богове,безнаказани и ваобще не ги естрах от нищо.Тука не става дума за безнадежни случаи или нещо такова,просто не им пука на хората и това е!Все се чудя,нямат ли страх от Бога тези хора!Ясно е,че са се нагледали на всичкако и вече съвсем са "изтръпнали",но чак пък толкова..Оф,нямам думи просто...както казваше един познат"Българиьо,Българиьоооооо...."
Само чакам да ми дойде ваглехидратния(за забравилите-има и диетични в наще редици) и да нападам.

Е потеглихме най-накрая след голямо чакане и нерви. При излитането Калин цока постоянно, после заспа. Полетът траеше 1:45 минути. Калин през цялото време беше буден и само прескачаше между нашите седалки, или гледаше през процореца. МНого се кефеше на прелитащите самолети
В момента в който кацнахме в Дортмунд...е света стана повече от розов! Кристален въздух, рампи и учтиви немци ни насочваха къде да идем, винаги с предимство. Стигнахме до хотела с градския транспорт, естествено нови автобуси, като спряхме автобусът се наклони до нивото на тротоара и слязохме без проблеми. Бяхме в хотел Ibis на 5 минути от центъра на Дортмунд. Въпреки, че пристигнахме по-рано баткото немец 











След малко се появиха магистралките.
Стигнахме до великото умозаключение, че една от нас е бременна и решихме да повторим теста, ама всяка с нейн си тест. Моя беше

,а за колата много гадно,чувството ,че си вързан е ужасяващо.Надявам се ,че бързо ще намерите решение.
Искрено ти желая интервюто да е минало успешно! 



Мен пък навремето един Хамереканец ме искаше, той сега живее в Хавай

Препоръчани теми