Кой е "шефът" - вие или детето ви?

Трябва да има взаимност.
Няма отговор, който да ме удовлетворява.
При много малко човече се задават някои неща, но все пак не може да се пренебрегнат и нуждите на детето. Няма как да ми се случи заради личния комфорт в ранната бебешка възраст да откажа нощното хранене, за да го дресирам в идеята, че на мен ми се спи по цяла нощ, както преди да го има детето. Всъщност кърмачетата са доста удобни за гледане деца. Храната е винаги с тях.  
Режим трябва да има. Той общо взето се наследява според ритъма на семейството. Не се налага, по-скоро се случва.  
Родителят при нужда решава къде и как да мъкне детето със себе си. ако питат разни деца дали им се прибира или излиза, винаги могат да се получават разнобои.

Има някакво неразбиране на концепцията на привързаното родителство. ПР е насочено към задоволяване нуждите на детето, но нужда не винаги е равнозначно на желание, макар и докъм година и половина на практика да съвпадат, но след това далеч не винаги.

Не, ПР не е "мека Мара" и не, няма нищо общо с това "кой е шефът", а с намиране на баланс, така че да бъдат максимално задоволени нуждите на всички в едно семейство.

В анкетата не мога да отговоря еднозначно. В началото когато беше бебе, може да се каже, че то е определяло режимът в къщи.Но когато попорасна вече е взаимен процеса, да аз определям някакъв режим (смятам, че е важен) но той зависи от детето и  понякога лавира във времето, което си е напълно нормално според мен. Имам в предвид да държа да си ляга в еди колко си часа(плюс минус 1/2 час например), но ако това не се случи някой път заради гости или защото детето явно не му се спи или нещо друго....не правя драма. Както и с храненето и другите неща от ежедневието, но аз съм твърдо за режима, тъй като цял живот човек живее под режим - детска градина, училище, работа...винаги има режим.

Конкретно за режима. Имат такъв. Водещата роля при изграждането им е тяхна. Като бебета просто беше нужно само да ги следвам. После когато вече желание не е равнозначно на нужда, нещата стават малко по-различни. А моята роля на родител е да следя нуждите им да са задоволени. Защото ако днес вечерта реша да не им напомням, че е време за лягане, а ги чакам те сами да се сетят да си легнат, това би означавало, че съм безхаберен родител, на който не му пука, че децата сутринта ще трябва да стават рано (за ДГ и училище) и че 8 часа спане не са достатъчни, за да бъде задоволена нуждата им от сън.

При нас е нещо средно.
Има неща, които не подлежат на обсъждане - къпане, миене, лягане и т.н.

Но за повечето неща я оставям тя да води - какво й се яде, кога й се яде, какво й се прави, къде й се ходи, какво да облича. Разбира се, ако поиска да излиза сега по къс ръкав или да ходи на площадка в 8 вечерта, няма да я огрее, но доколкото е възможно й позволявам да избира сама.

Досега не й се е случвало да злоупотребява, така че при нас май работи.

Винаги съм си мислила, че АЗ съм шефът, но колкото повече чета за ПР /ако се смята, че то отговаря на детето е шефа/ са всъщност те.
Режим - нещото, което много мразех като малка и не съм налагала специално на детето. Четях книжки с каката /на 3 часа хранене плюс-минус половин час/ и без да го налагам специално, без аз да правя каквито и да било усилия детето само си го спазваше. Най-голямото престъпление за мен е да будиш спящо дете ако не се налага /градина, училище/, сърце не ми даваше. Да не говорим, че за да наложа определен режим на детето на ставане и лягане, то трябва да си го наложа и на себе си. Докато не тръгна на ясла на 2 г тя ме будеше сутрин в 10. И вечер в 22 заспиваше. Не че не съм пробвала да я слагам по-рано, но установих че няма смисъл да се опитвам да я слагам по-рано в леглото, защото на самото дете не му се спеше и пак заспиваше само в 22, само дето аз съм загубила час и половина в нейното приспиване. Да, ама - не. Защо да се тормозим и двете, още повече че ако свикне да заспива по-рано ще става и по-рано, а това означава и аз да стана с нея. И сега когато ходи на училище заспива в 22 и става в 7. Не спи на обед /след годинката не е спала, освен в градината, но защото сутрин вместо в 10, ставаше в 8/.

През уикендите мен с топ не можеш ме помръдна преди 10 ако някакво пътуване не налага по-рано ставане, така че оставям децата да се уморят и да поискат да си легнат / а това винаги става в 23/. Цялото им приспиване ми коства 10 минути - миене за зъби, обличане на пижама, целувки за лека нощ и докато помиришат възглавниците са заспали.  

Хранене - горе-долу същата работа. И аз не ям ако не съм гладна. И не всеки ден огладнявам по едно и също време, нито всеки ден изяждам едни и същи количества. Не робуваме на сядането всички на масата, предпочитаме други начини на общуване. Всеки яде когато огладнее каквото има приготвено. Сладки работи се ядат когато има повод /празник/. Обикновено дори заедно ги приготвяме. Само каката прави изключение, защото периодично и слагам малко шоколадче в раницата по необходимост.  

Иначе си имаме определени /макар и малко/ правила, които винаги се спазват от всички.

Хмм, истината е някъде по средата. )
Режим, няма такова нещо. Тоест не и някакви стриктни часове и др. от сорта. Това за мен са глупости.
От бебе си ляга и заспива късно, и никога не съм се стремила да тормозя детето да ляга примерно в 20-22ч. Случвало се и да заспи в този диапазон, но рядко и когато не е спала след обед.
С храненето също, тоест имаме някакви часове на хранене в къщи, но ако е хапнала нещо преди това не го правя на някакъв проблем или драма, че не е яла точно в определен час.

Аз няколко пъти съм го правила когато е спала много дълго следобед, с идеята да можем да спим през нощта. При нас това се оказа огромна грешка и спрях да го правя. Просто тя след това си разбиваше и нощния сън и не спеше по цяла нощ. Сега, ако спи много дълго на обед, понякога пробвам да я разсъня ненатрапчиво, светвам лампата, преставаме да пазим тишина, съответно ако много й се спи продължава да спи, ако не се разбужда без драми. Прекалено дългият следобеден сън не й пречи на нощния, но той се случва рядко. Но съм чувала, че има деца, които трябва да ги разбудиш следобед, за да спят нощем.

  И аз така съм чувала, но и при нас е имало негативен резултат. Не будя аз лъв, който спи. В почивните дни понякога спи до 17-18-18,30... Необходимостта от сън не е константна, тя варира всеки ден, както и при мен, и при вас, и при всеки човек - ако бебето например не е спало пълноценно през нощта по някаква причина - топло, студено, неспокоен и лош сън и не се разбужда сутринта, считала съм за правилно да го оставя докато се наспи, или само се събуди от естествените шумове, точно както казваш ти.

   Но сега в детската градина, например, са им сложили едното занимание по танци в 15,15 и идват и разбуждат децата, които са записани на това нещо, докато другите си спят до четири. Още не съм решила дали да не ида да питам, като как се получи това и толкова ли няма друго време? Тя е вече голяма, и казва, че предпочита да си ходи, но все пак ми се вижда странно такава организация на времето.

Все още шефа съм аз. Няма да е за още дълго  , но за сега удържам фронта.

При възпитанието на децата си винаги съм се водила от едни думи на дядо ми - "Не помня кога ме учиха, но ясно си спомням кога ме отучваха". В този смисъл гледам никога да не създавам грешни навици или неверни представи у децата си, дори и когато са били съвсем малки. Това дето детето те води и трябва да се съобразяваш изцяло и само с него го приемам само в някакви граници. Не може детето да се превръща в бреме за семейството си, а ако аз и мъжа ми си лягаме в 10, а то иска да играем всяка вечер до 12, за мен рано или късно ще се стане бреме отглеждането му. Поставянето на детето винаги на 1-во място е нормално, но приложимо само с малко бебе и то ако е първото ти дете. Защото при две деца се налага съобразяване, особено когато са с малка разлика и ги гледаш сам. Режима в тази ситуация си е наложителен.

Чека много добре го е казала по-нагоре - с порастването на децата започва да има ясна разлика между техните желания и нужди. Синовете ми, ако ги питам ще искат да гледат неподходящи филми до 12 часа, ама на другия ден не могат да отлепят в 7, а са на училище.
Не мисля, че трябва да науча детето на 2 години, че може да спи когато и колкото иска, след като на 3 ще го пусна на градина или на 5 на училище и режима става отново наложителен. Тогава ще трябва освен стреса от раздялата и промяната да има проблеми и с появата на режим. Кому е нужно това?

Никой не си е пълен господар, всички се съобразяваме с някого и нещо, според мен, и децата трябва да се научат да се съобразяват. Ще спра да съм им шеф когато сами си станат такива, когато "трябва" стане по-силно от "искам" или след 18 "да си трошат главата"  , дотогава според закона шефове сме двамата с баща им.

   Не знам, при нас се получи съвсем естествено - в къщи режима е относителен и пожелателен, а в градината си започна да спазва тамошния без катаклизми и така.
  Даже и при баба и режима не е съвсем същия както когато е у нас, летния режим е по-различен отколкото зимния, когато сме в отпуска, от този, който се получава в делничните дни... Не сме имали проблеми никога с приспиване, часове за ядене и въобще с никакво разпределение на времето. Но наистина сигурно има значение колко на брой са децата.
   Това по отношение на режима, иначе шефството в по общ смисъл, е по-различно - там родителят е точно като началник - трябва да командва подчинения, но не му е позволено насилие и грубости

При две деца сигурно е по-различно да, особено ако са с малка разлика. Иначе и при нас има разлика летен-зимен режим, не мога да си представя лятото да я изведа в най-голямата жега, за да може да легне в 8.
А това, че родителите не фиксират определен час за сън, не винаги значи, че лигавят децата. Аз като бях ученичка, с отменянето на вечерния час се започна едно висене на деца на 14-15 години по цяла нощ в дискотеките и една слободия погрешно разбрана като свобода. Аз бях едно от малкото деца, на които не се разрешаваха дискотеки, кафета, закъснения вечер, ходене на купони с преспиване. Но за сметка на това можех в къщи, ако искам да си легна и след родителите ми, само че нямаше как да гледам забранени филми, тъй като ТВ-то беше в стаята на родителите ми, компютри нямаше, най-много съм оставала понякога, когато не ми се е спало с някоя книжка или да си подреждам колекцията от марки примерно и не ми се е отразявало на училището. Сега обаче има толкова повече изкушения

Не мисля, че някой от нас се изживява като "шеф". Децата ми са отделна личности и няма как аз да определям всичко в живота им. Не съм привърженик на строгите и безкомпромисни режими, но не съм привърженик и на модерното напоследък мото - "Детето само ще си покаже." За нещата, които касят здравето и безопасността на децата ми, правилата са сериозни и строги. За останалото имат право да решават. Не ги карам насила да спят или да ядат. Просто няма как да знам дали са гладни или не точно в този момент, в който аз съм решила, че трябва да са. Нито сме един общ организъм, нито имаме еднакви нужди. Горе-долу знам кога огладняват и кога им се приспива, но това е ориентировъчно. Ако по принцип огладняват към 13.00ч., но точно днес по това време не са гладни, а огладнеят в 13:30ч. не правя драми и не се налагам. Наистина няма как да знам какво точно усещат, макар да ги познавам изключително добре. Не се налагам при избора на дрехи и цветове също. Аз може да обичам много зеленото и да мразя розовото например, но дъщеря ми да обожава розово, тогава нека си го носи, не се правя на шеф и не прехвърлям моите емоции и чувства на децата си, оставям ги да имат свои, считам, че така е редно. Държа да са облечени подходящо за сезона, защото това касае здравето им, а както казах в началото съм строга в това отношение, но не държа дрехите и цветовете да са по мой вкус точно. За лягането имаме горе-долу твърд режим, оставяла съм ги да лягат, когато решат, на другия ден са изморени и нервни, така разбраха, че лягането на време не е просто правило, а необходимост, която им носи само позитиви. Не цепя секундата на лягането и на заспиването, но се старая да е в подходящото време за тях, което им е необходимо да се наспят качествено. Та, да обобщя, не съм шеф, нито децата ми са такива, не съм Мека Мария, а някъде посредата. Опитвам се да нацеля здравословната и златна среда, в която децата в никакъв случай не растат безконтролно и по течението, но и не са подчинени, без право на мнение и глас

Няма шефове у нас. Когато беше бебе, ние сме били тези, които са правили компромиси с режима и нуждите си, защото ние сме големите и ми се струва нормално ние да се съобразим с нуждите на по-малкия, по-беззащитния, по-зависимия в семейството. Сега също е така, но в същото време вече тя е на възраст, в която може да разбира много повече неща и и показваме, че всички хора имаме нужди и желания също като нея, затова понякога постъпваме така, както ни се иска, но друг път се налага да отстъпим.

Благодаря на всички за отговорите. 
Нямахме нет досега и набързо ви прочетох. 

Понеже и аз "практикувам" ПР, повечето ми приятелки ме критикуват, че съм Мека Мария и че оставям да ми се качат на главата - не пазарувам с дъщеря ми, защото се изнервя; от бебе си ляга около и след полунощ; много често я нося на ръце и бутам количката  и т.н.; т.н, че се съобразявам най-вече с нея за сметка на лични и семейни нужди примерно....

Знам, че е хубаво човек да има някакъв режим, дъщеря ми го има, но той не се вмества с разбиранията за "нормален" режим на малко дете - с късното лягане примерно... и да, сутрин съм я будила с надеждата да измести и вечерното лягане, но без резултат... и се отказах...

Затова отговорих с ТЯ е шефът, поне на този етап... като естествено важните неща ги решавам аз.