Кюретаж и забременяване след това - 25

  • 24 242
  • 742
# 570
    Здравейте, момичета!

   И аз ще се запиша в темата. Моят кюретаж беше на 23.11. Не съм на себе си просто... Бях в 10-та седмица, а плода отговаряше по размери на 7, и нямаше сърдечна дейност. Аз не спрях да се надявам, че нещата ще се оправят, до следващата вечер, когато със силно кръвотечение и адски болки отидох в спешното, за да ми кажат, че плода е паднал, и ще трябва да ме изчистят...  Weary
   Слава богу бях добре, поне физически. Дадох си сметка, че щом така е станало, значи така е било писано, и че щом не се е развивало- по-добре рано, отколкото късно... Но не мога да спра да плача и да се питам защо така стана... Мъжа ми е моряк и замина 1 седмица преди това нещастие, толкова много ме подкрепя и обича, а аз съм сама и съсипана.
   Реших, че тук мога да получа подкрепа, или поне рамо, на което мога да поплача...
Виж целия пост
# 571
Slunceto123, съжалявам,че се записваш при нас. Знам,че ти е много трудно. Сега времето ще върви много бавно за теб, ще имаш много въпроси. Но ти казвам от съвсем пресен опит- лекува се тази болка. Има надежда!! Аз трябваше да чака 3 месеца преди да подновим опитите и едва дочаках първия си цикъл. А вече минаха и трите, а аз не разбрах кога. Момичетата тук много помогнаха на мен , ще подкрепят и теб. Убедена съм!!!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 572
Slunceto, бъди сигурна че със сигурност тук ще получиш подкрепата която ти е нужна Hug стискам палци бързо да ссе съвземеш и да те заразим с нашето настроение Hug


Момичета, благодаря още веднъж за съветите! днес няма нищо-ни зацапване, ни кървене, ама и утрогестана не изтича Embarassed аз все пак попрочетох туй онуй и всъщност след 2-3 дни ако имам кафяво зацапване, значи сакчо се е наместил и това е най- добрия знак Embarassed

Зу, мен все пак ми се яде тортичка Mr. Green

Дони, ами трудно ми е да седна и да лежа, такива глупости ми минават през главата, че просто на работа се разсейвам, тя даже каза сега от тука се прибираш, ама немога да не си приключа поне малко нещата...все пак е края на месеца, а колкото да не е важна работата в този момент, немога да пренебрегна всичко Blush

Стискайте още малко палци, че къде е чак сряда за преглед Tiredвече съм откачила да мисля ами ако след като съм излязла от кабинета е приключило всичко Crazy
Виж целия пост
# 573
Тед, приятно почиване  Hug Ако си с лаптоп, не го поставяй на корема си /ти си знаеш, но все пак да си кажа/. Приятно гледане на филми! Аз също трябваше да си почивам през по-голямата част. Така се научих да плета  Crazy Slunceto123  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 574
    Здравейте, момичета!

   И аз ще се запиша в темата. Моят кюретаж беше на 23.11. Не съм на себе си просто... Бях в 10-та седмица, а плода отговаряше по размери на 7, и нямаше сърдечна дейност. Аз не спрях да се надявам, че нещата ще се оправят, до следващата вечер, когато със силно кръвотечение и адски болки отидох в спешното, за да ми кажат, че плода е паднал, и ще трябва да ме изчистят...  Weary
   Слава богу бях добре, поне физически. Дадох си сметка, че щом така е станало, значи така е било писано, и че щом не се е развивало- по-добре рано, отколкото късно... Но не мога да спра да плача и да се питам защо така стана... Мъжа ми е моряк и замина 1 седмица преди това нещастие, толкова много ме подкрепя и обича, а аз съм сама и съсипана.
   Реших, че тук мога да получа подкрепа, или поне рамо, на което мога да поплача...
[/quot

Слънчице нали знаеш, че тук не си "добре дошла", но тук е мястото , където можеш да споделиш, поплачеш и да питаш за всичко което искаш без да се притесняваш, всички момичета тук без изключение са страхотни. Разбирам те напълно какво си преживяла и все още знам, че много те боли, но колкото и изтъркано да звучи, времето лекува. Изживей мъката си, поплачи си и после с пълен напред към отчетните Hug
Виж целия пост
# 575
Динорка, на гърдите ми е лаптопа hahaha добре че и той е бебешки да не ми пречи  hahaha забравих да кажа че тази сутрин пак имах гадене, добре че не ставам да не седя пак 3ч в тоалетната Embarassedслед малко хващам гоблена, само да си изям милинките и да изпия айрана Crazy
Виж целия пост
# 576
Slunceto123, съжалявам че се записваш в темичката. Сега е най-трудният момент и още по-кофти е, че мъжът ти няма как да е до теб, но важното е, че те подкрепя дори от разстояние  Hug Бъди силна и съм сигурна, че ще преодолееш този труден момент и скоро ще си изпълнена с надежда и очакване за новото чудо  Praynig Hug

tedd
, това че днес няма кървене е ок. За попрочитането няма да коментирам  Naughty Твоят случай ще е от успешните да знаеш  Praynig. Само си натискай парцалите не до сряда, а до термин  Hug За работата ти си решаваш, но рискуваш, а не мисля че точно за работата си струва  Thinking



Виж целия пост
# 577
Първо като белите хора да кажа добро утро!
А сега: Теди, ела тук да те набия, моля те!  Joy Ако беше приключило всичко, щеше да разбереш, повярвай ми! Няма кротко да си стои в теб ей така, без да кървиш, без да боли и т.н. Боли как да кажа....5 пъти примерно по-силно от най-силните менструални болки Shocked За работата те разбирам напълно, защото и мен няма кой да ме замества и си имам неща, които само аз си знам и аз си правя. Наложи ми се да работя дори, когато бях с болките на легло у дома, но няма как, такъв е живота в България, нас жените не ни смятат за хора и нас не ни боли, нямаме право да сме бременни, да отсъстваме и т.н Ох, спирам!  hahaha

Слънце, ако знаеш само колко добре те разбирам! Обаче сълзите и гадните чувства само правят раната още по-дълбока. Изплачи всичко, което ти е в душата, после вдигни глава и се усмихни, колкото и да е трудно. Всички сме минали през това и едва ли някой друг би те разбрал по-добре от нас тук. Лично аз вече имам 3 неуспешни бременности, като последната приключи преди месец, но няма да се предам, няма да плача и да страдам! Всеки неуспех ме амбицира и превръщам мъката и болката в енергия, която пък използвам, за да продължа напред, с целия си инат и цялата си упоритост! Всички ще успеем! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 578
  Благодаря ви... много ви прегръщам за топлите думи..

Изчетох цялата тема от началото й, преди да се осмеля да се включа, но тук видях толкова много момичета със същата съдба, които не са се отчаяли и доколкото виждам много от тях са успяли да се сдобият с рожби (или са на път).
Отчаях се, тревожа се, че може да се повтори, а психическото сътояние знам, е най-важното нещо. Казаха ми да се пазим 6 месеца, и без това точно толкова ще отсъства моето съкровище. Времето засега тече много бавно... Чакам с нетърпение първия си цикъл, после мисля да направя някакви изследвания, макар да ми казаха, че просто така се е случило, и нищо ми няма...
 Много целувки на всички!
Виж целия пост
# 579
Slunceto123 , как 6 месеца?? Моят аборт беше в 20 г.с (то си беше раждане де) и ни казаха 3 месеца. Дори вече правим първи крачки към нова бременост. Сега си направихме първите изследвания. Дано брзо минат и твоите месеци на пазене,колкото и да са те..
Виж целия пост
# 580
Някои доктори продължават да си разтягат теориите за пазене по 6 месеца, но това са пълни отживелици. Аз не коментирах случая на Слънцето, поради причината, че така или иначе половинката й няма да е тук точно толкова време.
Виж целия пост
# 581
ЕЕЕЕ ЗУ, недей така,не са отживелици,аз като избързвах все и какво-все аборти.
При всеки си е различно и за всяка лекар преценява колко да се пази. Peace

Съжалявам за новото попълнение Confused

Тед с теб съм Hug
Виж целия пост
# 582
Магнитче, всичко е индивидуално, но в общия случай пазенето май отива към 3 месеца, разбира се след преглед и наблюдения се установява дали сме готови или не.

В крайна сметка всеки си взема решението кога е готов да продължи, дай Боже успешно!
Виж целия пост
# 583
Съгласна съм,ЗУ!! Само и единствено с лекар се решава това нещо!!!
Виж целия пост
# 584
Съгласна съм,ЗУ!! Само и единствено с лекар се решава това нещо!!!
Аз точно това написах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия