
Още по пътя се огледах, че няма жива душа наоколо и измислих пъкления си план. При опита му да ми кавалерства и да ми отвори вратата, с театрален жест го бутнах към колата, тръшнах чантата си отгоре и му заръчах да гледа звездите, а аз ще му покажа такива дето сега не се виждат и бавно и плавно слязох надолу, докато клекнах
Занимавам се аз с каквото там се занимава, а той уж е отметнал глава нагоре. В един момент с много спокоен глас ми казва "Бебчо, я спри!" и лекичко се опитва да ме избута назад. "Нееее!" Упорствам аз като си мисля, че нещо се притеснява и налитам да си довърша заниманието. А той пак много спокойно и сериозно "Бебчо, наистина трябва да станеш!". Стреснах се че нещо го е заболяло и скокнах, а той ме придърпа към себе си да се прикрие и ми кимна с глава посочвайки зад мен. Аз хубаво огледах паркинга, ама в колата спряла с угаснали фарове до нашата въобще и не се сетих да погледна, а там в пълната тъмница две бели лица седят обърнати към нас. Единия човек бе на седалката до шофьора, а другия на задната от страната към нас. И до ден днешен се надявам да не е било попораснало дете! Качваме се в колата и след като се посмяхме го питам, защо не ме е спрял по-бързо като ги е видял, а толкова спокойно и бавно. "А да бе! Да се стреснеш и стиснеш зъби!" бе неговия шеговит отговор.
Просто с този човек никога не повторих! А имаше обещаващ вид... 
Пукнах се да му се смея....
Просто с този човек никога не повторих! А имаше обещаващ вид... 
Просто с този човек никога не повторих! А имаше обещаващ вид... 
Препоръчани теми