Бъдещи мами над 35 - кураж и пълен напред! Тема 33

  • 34 784
  • 738
# 330
Аз също страдам когато ми дойде. До скоро факторът време много ме притесняваше защото на потенциалният татко му отне мнооого време да се реши на стъпката бебе. Откакто решението е на лице, не мисля толкова за времето. Радостта ми от това, че все пак започнахме да действаме, е толкова голяма, че не мисля за нищо друго. Само тайничко се надявам скоро да видим  EFP Желая го на всички вас от сърце. Спокойствие и  luvbed да има Simple Smile
Виж целия пост
# 331
Моето обяснение за облекчението е, че е вид самозащита.
Виж целия пост
# 332
Блонди, наистина това е може би вид самозащита. Аз, обаче, си казвам, че може би така е трябвало да се случи и така се успокоявам. Но не чувствам облекчение, когато ми дойде, а по-скоро някакво примирение, че може би още трябва да почакам. Макар че не ми се чака вече.
Виж целия пост
# 333
Блонди Hug
Чакането и разочарованието всеки месец са наистина огромно изпитание за нервите, нормални са всички смесени емоции, които описвате. И според мен е някакъв начин на психиката да се справи със ситуацията, защото нервите ще ни трябват и по-нататък. Успех, момичета, дано след година се срещаме по разходки с количките Hug
Виж целия пост
# 334
Честита Нова Година и от мен, момичета!

С пожелание да се сбъднат всичките ви желания, и най-вече главното Wink :  EFP stork-boy stork-girl 1stroller preggo  ylinfant newsm30 smile3541  babyuu smile3504 Misc Baby Bottle Misc Baby Bottle newsm32 pacifier 1crib feeding newsm07

Искам да ви дам кураж и да си спомня как аз тръгнах от предната темичка в този форум февруари миналата година и ей - на, вижте ме сега къде съм. Wink

Стискайте ми палци за раждането, че съм по-панирана от предния път.

Целувки.  Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 335
Фики- благодаря ти  за  разбирането. Аз също се опитвам да се  успокоявам , че до 40 имам още време....

Блонди - какво да кажа, за хора които не са го изпитвали  сигурно е много странно и не е разбираемо. Дори и на мен ми е много странно , но това се случва в мозакът ми и ме измъчва ужасно. Това са различни страхове, които може би всяка бременна има по малко , но при мен са по засилени и ме водят до паника . С първото си дете бях постоянно по болници за задържане, и той пак се роди в осмият месец. И си мисля, дали сега ще успея да се справя по добре? Дали всичко ще е наред ? Имам и заболяване на щитовидната жлеза - хашимото - и там доста проблеми ще имам при евентуална бременност, защото лекарствата които се пият ми предизвикват сърцебиене.  И други подобни страхове - ами ако стане спонтанен аборт? Много ме е страх от него. И така тръгвам от страх към страх и стигам до задънена улица. От много мислене просто се побърквам.  Позната ме прати при психоложка , от която съм мого доволна за сега. Разнищваме проблеми още от детството и нещата постепенно излизат на яве. И силно вярвам , че ще  успея да се преборя това чудо ! А до тогава ще ми е приатно да съм във вашата компания и заедно да споделяме проблемите си  newsm51
Виж целия пост
# 336
Вивина, много добре те разбирм. Аз влачих паник-атаки цели 20 години. Историята е дълга и няма да те занимавам. Хубавото е, че се научих да се справям с това и да живея нормално. Лично на мен психолозите не ми помогнаха, стискам палци при теб да се получи, при всички положения са само от полза. Не позволявай животът ти да преминава в страх, защото просто знам, че не остава време за нищо друго и пропускаме много  Hug
Виж целия пост
# 337
......Но не чувствам облекчение, когато ми дойде, а по-скоро някакво примирение, че може би още трябва да почакам...

Аз явно не съм се изразила правилно, което не ме учудва, защото не е лесно да се обясни как точно се чувствам всеки месец като ми дойде и бебето пак не е станало. Не е точно облекчение, но не е и яд, че не е станало. И аз си казвам, че явно този месец не е трябвало да стане, че може би яйцето не е било хубаво и т.н. Може и да е моя си начин да се успокоя и да си обясня, защо не се получава. Не знам. Но имам моменти, например през нощта, когато ставам и ми се разбутва съня и спокойствието и тогава изпитвам уплаха от това, че като дойде бебето пак ще има безсънни нощи и всичко съпроводено с едно бебе, и си задавам въпроси дали съм готова пак за това. И всъщност знам, че съм, но като че ли имам някакви съмнения. Трудно е да се обясни. То ми е трудно понякога сама себе си да разбера, пък какво остава да се опитвам на вас да го обяснявам Grinning. Знам само, че един ден всички ще успеем и ще гушкаме нашите бебчета.
Виж целия пост
# 338
Фики,  Praynig  Praynig  Praynig
Малко ми е странно като ви чета, че изпитвате и тъга, и облекчение когато ви посети лелката. При мен не е така - аз изпитвам тъга и яд, че не се е получило и този път.
Здравейте момичета, да се изкажа и аз по въпроса за облекчението и тъгата. Grinning
При мен чувството също е само тъга. Забелязвам обаче, че момичетата, които изпитват смесени чувства вече имат едно детенце. Съвсем различно стоят нещата при тази ситуация. Но за тези които си нямаме нито едничко няма как да има облекчение. Когато си над 35 и нямаш нито едно дете чувството е доста по-различно. Въпреки, че всички тук искаме дечица не сме изправени пред равни обстоятелства. Просто сравняваме несравними неща и ситуации. Това е моето мнение.
Виж целия пост
# 339
Когато си над 35 и нямаш нито едно дете чувството е доста по-различно.

Така е, права си, не се замислих над това  Hug
Виж целия пост
# 340
Блонди- не очаквах толкова бързо да ме разбере някой, поне не и в тази тема.... Паник - атаките са най -точната дума , но не исках да го споменавам , защото мислех , че тук няма да има с подобен проблем, пък и на самата мен не ми се говори за това. Но полагам страшно много усилия и вярвам , че някой ден ще успея  EFP


 Но имам моменти, например през нощта, когато ставам и ми се разбутва съня и спокойствието и тогава изпитвам уплаха от това, че като дойде бебето пак ще има безсънни нощи и всичко съпроводено с едно бебе, и си задавам въпроси дали съм готова пак за това. И всъщност знам, че съм, но като че ли имам някакви съмнения. Трудно е да се обясни. То ми е трудно понякога сама себе си да разбера, пък какво остава да се опитвам на вас да го обяснявам Grinning. Знам само, че един ден всички ще успеем и ще гушкаме нашите бебчета.

Много добре си го описала Фики . И аз съм го изпитвала това чувство Weary. Човек , който не го е изпитвал , не може да те разбере , но аз те разбирам напълно.  Не се отчайвай, не си сама ! Казвам го и за себе си  и продължавам да се боря и да се моля  newsm17 .

Замислих се и върху думите на Жълта Роза . Може би и факта , че имам едно дете играе голяма роля в този случай. Но защо  трябва да е така , след като силно го желая и второто дете ???? Сложно нещо е психиката на човека !
Виж целия пост
# 341
......Но не чувствам облекчение, когато ми дойде, а по-скоро някакво примирение, че може би още трябва да почакам...

Аз явно не съм се изразила правилно, което не ме учудва, защото не е лесно да се обясни как точно се чувствам всеки месец като ми дойде и бебето пак не е станало. Не е точно облекчение, но не е и яд, че не е станало. И аз си казвам, че явно този месец не е трябвало да стане, че може би яйцето не е било хубаво и т.н. Може и да е моя си начин да се успокоя и да си обясня, защо не се получава. Не знам.

Абсолютно съм съгласна с тази част от твоето мнение!  Simple Smile Точно така се чувствам и аз. Сама се успокоявам, още в зародиш отхвърлям лошите мисли и се стремя да мисля позитивно.
Жълта роза, аз имам едно дете ( да ми е жива и здрава). Права си, че не сме пред равни обстоятелства - ако някои момичета се успокояват с това, че имат още време, докато навършат 40г. , аз нямам това успокоение, защото вече малко ги надхвърлих. Сега изчаквам изследванията си, да чуя мнението на докторката и ще преценим колко време  ни остава, за да имаме още едно дете.
Валентина, как бързо лети времето! Помня те от предишната тема и дори вчера си мислех за теб (както и за старлет - и тя пишеше в тази тема и забременя по същото време, което и ти). Желая ти лека бременност до края, леко раждане, здраво бебе на финала.  Hug Ако имаш време и желание напиши няколко реда как си.
Виж целия пост
# 342
Записвам се и аз да ви чета. Все още не съм на 35, но съм близо, а за мене чудото ще бъде за първи път ... ако стане този път. Simple Smile
Виж целия пост
# 343
Да си над 37 и да усещащ, че детето ти още не те харесва и не те иска, не е готово да дойде при теб.... А да искаш поне 2, кога ще стане?!?!?
Виж целия пост
# 344
Да си над 37 и да усещащ, че детето ти още не те харесва и не те иска, не е готово да дойде при теб.... А да искаш поне 2, кога ще стане?!?!?

Аааа, Перу, без тия  Naughty Не те харесва, не те иска... какви са тези негативни настроения? Ето, то затова не е готово, плашиш го  Laughing Шегувам се. Опитай се да се успокоиш. Знам, че не може да не го мислиш, но някакси да вложиш и нотка на смирение - в смисъл каквото е писано - това. И не мисли сега за второ и трето, то дай Боже едното да стане, после ще мислиш следващите  Hug

Инна, добре дошла, дано бързо стане  Hug

Вивина, паник-атаките са чест спътник на мноооого хора, за съжаление. Аз намерих за себе си лесен и простичък начин за справяне - отдавам й се, ако започне да идва. Ако се бориш, притесниш и всячески се стараеш да я избегнеш - връхлита с пълна сила. А ако си кажеш - ами добре, айде, идвай, взимай ме, да става каквото ще и тя си отива. Наистина работи и вече втора година, да чукна на дърво, не са ме посещавали.  Simple Smile Но трябва и да се чете зотерична литература и да се включи онова, което споменах на Перуника - смирението. То е много важна част от живота ни, за да можем да вървим напред и нагоре. Не, че е лесно и много го мога, но опитвам, няма как
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия