С гирлянди и балони почват Януарските купони

Честито и от мен на Ани! Копри, да ти е жива и здрава!

Тайс, аз като си спомня за тийнеджърските години се сещам, че имаше едно голямо осъзнаване, че нашите нищичко не разбират от нищо   Според мен е важно между караниците да казваш и показваш, че го обичаш и може да разчита на теб, независимо какво е направил, да си имате някакво лично време, нещо което да правите заедно, пък ако ще ядене на сладолед да е. Съгласна съм с Копри, че с лошо не става. Контролирай си го тайно.

Мойта майка, прилагаше много сполучлива тактика към мен тогава- казваше ми и разправяше на всички  , че ми вярва и колко съм разумна, и колко разчита на мен и тн. Е как човек да се отпусне спокойно да прави глупости, като така му се поставят нещата

Ох, момичета много ви благодаря за съветите. Чувствам се като в дупка- сякаш нищо не действа.
Ягодке, не ме кефи тоз отбор 
Аз често сменямм тактиката, опитвам нови неща- ц. Не ще да чува. Като дърво се държи, с папагала е по- лесно, по може да хване като му говоря.
Сис, ще я взема тази книга, дано ми просветне. Той сякаш използва, че ми е доста натоварено в момента, вечер уча английски, до 9, после Преслав да сложа да спи, то станало 10. Тогава идва неговото време, а пък и той трябва да си ляга да спи.
Но пък събота и неделя се старая да сме заедно, да пазарим, да е около мен, гледаме филми. Абе не е да няма контакт. През деня се чуваме, по няколко пъти- по- скоро май за да ме провери дали пък не се прибирам.
Всеки ден има разговор за училище- как е било, всичко ок ли е и т.н. По думите му е цветя и рози  А всъщност е ужасно мързелив и моткав. Вчера се успахме сутринта, тойсе облича 40 минути. Аз щях да се оправя за 10!
И да,, знам че това е период, през който се минава, ама пусто ми е трудно да приема, че това е моето дете.
От друга страна си мисля, дано напарави по- малко простотии от мен 
Освен че писах разпиляно и се улях.

Мим, и при нас е все така- кой какво прави Милен е на работа. Няма отпуска, няма почивка. И пари все няма като поискам   Лятото даже не дойде с нас на планина

Ку-ку,тук съм
Най-после ще гледам филмчето на Доника.Спретнах едно парфе ,Ивко спи ,баба му също и ние с лелята си спретваме кино-салон.
Като се сетя за мен в пубертета ,нямам спомени да съм била проблемна ,на 15 заминах да уча в др.град и тактиката на мама беше същата като на тази на Радосчо.Но до ви кажа ,че средата и приятелите са много важни .И най-грешното е да се казва Ти другите не ги гледай особено когато става дума за нов телефон, а в същото време да се дава за пример друго дете което има само отлични оценки.
Хайде ,че филма чака и дебна парфенцето

Таис, ето в това участвах - http://www.esd-bg.org/index.php?option=com_content&task=view … 102&Itemid=47 Презентация творих, изнасях я като лектор  .... Хубаво, че публиката беше непретенциозна и малобройна 

Аз с тийн проблемите не мога да помагам, но наблюдавам подобно поведение в съседското дете, горе долу на възрастта на Алекс и едно второ колкото нашите. Ами положението май е същото. Сигурно от въздуха се прихваща и от общото тийн-настроение "напук на родителите"  Може да си има и други нужди, които да не знае как да сподели.

тайс, аз леко професионално...ама леко, щото не съм спец все пак...

и една идея от сериалче...на една 16год мацка и купиха кола(американски сериал) обаче с договор...да вози братятя си по задачи, да пазарува, да се прибира на време...може да си спретнете някакъв договор, като ти ще му предложиш нещо в замяна...нещо, което иска...

иначе при тийновете нищо не работи...винаги ще крие по нещо, няма да се съгласява с теб, дори и да е на твоето мнение...пубертата е период само за пряителите и по-точно за кръга от хора, които той харесва, независимо дали те го харесват...той има нужда да имитира, ама не родителите си както е било досега...авторитета са всички онези, които са по-популярни от него и на които той иска да прилича...така че да обиждаш приятелите му е забранено...или да го наказваш да не ги вижда...та една от тактите е да си анти на твоето мнения, за да прави той това, което всъщност ти искаш той да прави...и най-важното да не се страхува от вас...както с криенето на оценки...което е най-малкото пък...ако знае, че ще му се скараш ако има двойка ще реши да не ти казва...
няма да подейства и да му разкажеш ти какви си ги вършила, но ако пробваш да го убедиш че и ти си била като него и просто трябва да намерите начин да изживеете няколкото години пубертет като приятели, а не врагове може и да успееш да му вдъхнеш доверие...че и ти си била дете и ти си "мразила" вашите...
и най-вече с подкупи можеш да го накараш да върши някакви неща...не е много поучително, но пък върши работа...и това да имате време само за вас си, не знам колко е важно за него в момента...по-скоро нека той сам избира дали, какво и кога иска да правите заедно...

аз лично нищо не исках да правя с нашите, въпреки че купоните ги правехме у нас и всичко се е случвало пред очите им...нашите приятели ги обичаха, защото се пиеше и пушеше без проблем у нас по цяла нощ...всички си тръгваха на сутринта...

айде стига толкова акъл...хахаха...

мен пък ме боли глава от снощи, много тегаво...и след малко отивам на женско парти-консултантско...

Здр,
Таис  , съвет не мога да дам, единственото, което мога да кажа е горе-долу да контролираш средата, в която се движи.
Аз имах ужасен пубертет - хормоните скачаха ненормално, в комбинация с отвратителен развод, страшна криза, не знам как съм оцеляла  . Бягах от училище /училището е тъпо според мен до ден днешен - Тоби без да се засягаш. "Образованието е това, което остава на човек след като е забравил всичко научено в училище" - Айнщайн/, пушех, пиех, събирах се със съмнителни типове, обичах да послъгвам, ходех по разни долнопробни места, криех се - правех всичко, което се прави на тази възраст. В такъв период човек е страшно зависим от средата, тук родителите просто трябва да подкрепят децата и да им дадат шанс да се идентифицират. Всичко това отминава, но дотогава дай му шанс да повярва, че сте повече приятели отколкото родител-дете. Имаше такива родители на мои приятели - пушехме, забавлявахме се, ходехме на дискотеки с тях - нямаше от какво да се крием. Дано успеете да намерите баланса  .

Ха добър ден!
Всичко живо спи, а аз пека мъфини като ненормална. Сега изпробвам с овесени ядки рецепти.
Служебното парти беше скука, но афтърпартито беше якоо. Кака ви откара до 4ч. на клуб. Кари беше у свеки и днес като се излюпихме към 10 и нещо ходихме да си я приберем. Ходих на прическа и грим, много добре се чувствам ( като се изключи количеството цигари в такива случаи - сигурно 2 дена няма да запаля) - танцувах като за последно  
Дани, весело изкарване на Сапарева - да избухнеш и ти!
Усмихнато, браво на Калата. И на Кари дадоха реплики за коледното тържество на 20.12.
Тя може да ги научи 100%, но сигурно от инат няма да иска да ги каже.

Аз пък мисля, че драмите, ако ги има започват много по-отдалече и изобщо не са, защото "детето е в онази възраст". Тийн годините, както и цялото ни общуване, съжителство с родителите ни, а после и с децата ни все лежи на  комуникация. Дребни, уж незначителни проблеми, ежедневни дрязги и като ги поподминава човек поради разни причини (липса на време, адекватно емоц. състояние, за да реаираш правилно, дори незабелязване и отричане на съществуеването им) и идва моментът, в който си казваш "т'ва мойто дете ли е" или "къде сгреших", "защо стана така" и прочее. Та си мисля, че конфликта на съзравянето е конфликт на комуникацията. И в бебешко-детска възраст тамън тактиките, дето прилагаш заповат да дават ррезултат и на следващия ден детето е пораснало, променило се е и номерата не минават. Та с тийновете, същото. Комуникацията е зациклила и трябва промяна.
За себе си знам, че онова, което ми е липсвало в отношенията с родителите ми е било приятелското отношение. Никога не сме били приятелки с моята майка, с баща ми също. Те бяха от стандартния тип родители-на-работа. Винаги съм се ползвала с доверие от тяхна страна, но то е защото съм се родила възрастна. Нееднократно са виждали, че разсъждавам като зрял човек, така че за това са били спокойни. Не знам дали някога са се запитвали обаче, какво чувствам. Как беше в училище, какво става с оценките - стандартната заинтересованост, да, но никога не са ме питали какво чувствам и не са изхождали от позицията "за да се чувствам по-добре". Няма да забравя как не ме пускаха на един лагер, бях на 15. Искаха да ми извият ръцете като ме пратят на лагера със съседкосто момиче - най-забутаното в целия град, може би. Не отидох на лагера, разбира се, защото ми беше обидно, че ми нямат доверие. Стереотипно са подхождали, вместо да бъдем приятелски близки и да знаят какво чувствам и на каква вълна съм с този момент. На лседвщата година ги излъгах едно хубаво, че уж заминавам на лагер, а всъщност заминах с приятели на море. Щом пристигнах в Бургас им се обадих, за да им кажа истината и че така не е редно да се отнасят към мен. Може би са научили нещо тогава, не знам. Те не са от споделящите с децата си.
Със сигурност, няма да допусна този тип грешка, но ще направя други. Добре е като има с кого да споделиш - не само олеква, а и човек има почва да прецени постъпките си. Добре е, че сте тук!  

Хаха, Ланг, отношенията на мен и моите родители си ги описала много точно. Само дето, аз бях много загубена и слушах...Може би, защото, както Радостчо казва - вярвали са ми. За порастването - ми порастнах много рано. На 13 вече живеех сама. Ако ви кажа, че първата седмица си поплаквах вечер дори И може би точно защото нямах контрол от страна на родители бях и по-отговорна...Учех, не бягах от училище...Но нямам спомен да съм разговаряла приятелски с нашите. Трябваше сама да си гладя дрехите, да си готвя...То затова на днешно време яйце не мога да кусна Бях спец на всичките им форми.
Страх ме е сега обаче аз какви пубери ще имам. И двамата са адски тежки характери. Хриси дори е леко истеричен, благодарение на мен И въпреки намеренеието ми да не му се карам, защото знам какво е да преживееш тормоза на "по-голямото дете" в семейството, май колелото на живота се върти и допускам грешката на нашите. Все аз го отнасях, а брат ми - нищо...
А времето за децата никога не стига. Прибирам се в 19-19.30. Докато се завъртя час и време за лягане...Събота и неделя гледам все да ги водя някъде и в крайна сметка се получава, че нямам и 5 минути за себе си...Днес цял ден бях с Хриси по "развлечения". Сега е ред на дребното, ама то си мина времето с мен в сън
Ух, Ланг, като спомена лагер и едни спомени нахлуха в главата ми - малииииии Искам да съм пак на 16

Както казва една моя колежка :Аз на вашите години къща въртях ,две деца и мъж гледах и за любовници време намирах ,а вие само се оплаквате  И всичкото това от слаба хигиена на пиене
Кокосче ми ти най-красива  и свежа от отбора 

Ланг, Лорини, там някъде е истината.
Всъщност си мисля, че "виждам " мислите му. Знам какво си мисли докато му говоря.
Аз винаги съм било много близка с татко, с майка в по- късна възраст. Но това не ми пречеше да бъда ужасна! Признавам си без гордост.
Не става с подкупи, план- график на деня, обещания- оказва се, че аз трябва да съм изрядна странапо сделката, а на него да му се разминава.
Не става и наказания- само храната дето не съм му спряла.
И с пример не се получава- батко му е пример, но не хваща.
Лъже и не казва и на баща си дори(биологичният). Надявах се поне оттам да има пробив, ама ц. Само с Милен, ако успее да го подхване. С мен - ако е на кеф, понякога, за малко.

Айде стига вече съм обсебвала простраството с моите терзания.

Днес си купих...... яко бельо.... Дано се хваля после... 
И подаръците понакупих, малко остана. Доволна съм от харченето си значи.

Кокос, как авторитетно изглеждаш!!

Таис душко - за теб :
Съпругата се прибира вкъщи, пита мъжа си:
- Къде са децата?
- На английски.
- Уф! Where are the children?
Мислех да те питам какви са му отношенията с Милен, понеже в една книга - пише, че на тази възраст момчетата имали нужда от ментор - мъж, който да им е за пример. Но да не е баща им. И има нещо вярно. Гледам хлапетата как се въртят в сервиза около Мартин и го гледат едва ли не с обожание. Що народ бяха - сега вече мъже   Та идеята ми е да работите в тази насока
Дядо КОледа по кое време е в Сердиката? Че миналата година се засилихме да идем семейно - аха да стане световен смут ние и МОЛ и пустия му дядка почивал
После ще ви снимам днешната къща от бисквити

Рал4е, момичета- благодаря за хубавите пожелания- вече сме здрави и от Понеделник- на градина 
Дони- книжката е страхотна и аз я препоръчвам ( нищо че не съм я изчела цялата  )


Таис ...Колко голям е твоят юнак? Поздозирам ,че скоро ни чака същото, въпреки че при нас контрола е голям, наказанията и ограниченията- също. Даже, когато си говоря с приятелки и познати, направо им се чудя как позволяват неограничено време на комп-а и ТВ, но не е моя работа.
СИС...чак сега се върнах на зад и видях лентичката ти. Много се радвам! Дано да лека бременността и на финала -  здраво бебче !
Лорини- страхотни красоти твориш! И аз чат- пат се спускам , но пусто време- все не стига: Толкова хубави книги има непрочетени, толкова полезни статии не погледнати, понякога си мисля, че дори и да не спя, пак няма да смогна да свърша всичко което обичам.

Относно подаръците-Моят- малкият си е поръчал техника- багер ( самот това нямаме) и Дядо Коледа ще му го донесе, щото е слушкало детето. Пък бате- все скъпи си поръчва- таблет, лаптоп, телефон и обясних, че е криза и Дядо Коледа не подарява скъпи подаръци, та да види с какво ще го изненада 
   А нашият подарък вече пристигна- Конвекторна фурничка- даже вече направих пържени картофи и зеленчуци с 1 с.л. олио   После веднага метнах питки

На мен пък днес хич не ми върви с шопинга,значи. Онзи ден си харесах едно палто и аз като жените от МОЛ-а и днес отивам буйна с мъжа ми и той да го одобри.Еми естествено само моя номер продаден. И малката сега ме вбеси и пратих таткото да се справя със заспиването,амаха да види и той малко как е.Все ми се чуди като влетя в хола като луда крава след едночасово приспиване,а той с бадемки и уиски си гледа ТВ.Казах си "Стига!".
Тайс,кофти период наистина.Аз изкарах тежък такъв,като повечето.Развод на нашите,баща ми си разделиха имуществото и ни остави в чисто гол апартамент без ел.уреди насред зима,аз първа година в гимназия,брат ми 1-ви клас.Майкоооууу колко тежки и гладни години.Майка ми си го изживяваше по неин начин,мен ме искаше живота,бях много голяма,пушех,пиех...абе безсмъртна.Много й се ядосвах като ме държеше изкъсо,не ме пускаше,лъжех.Не съм бягала,но таях гняв.Сега съм й благодарна за това,че като си помисля по какви пътища можеше да тръгна заради обкръжението ми тогава .Сега сме първи приятелки,всичко си казваме,включително и за секс,явно времето лекува.Не зная аз каква ще съм,но нали хората казват,че неизбежно се превръщаме в родителите си,така,че....ще поживеем и ще видим.Желая ползотворна нощ с новото бельо
Кокос,суперска си.
Лека!

Мале, мале, това ли ни чака
Тайс, е благодаря, че ме подготви, имам време да свикна с мисълта, а аз на моменти си мисля, че сега е трудно
Кокос, браво бе, гордея се с теб
Винаги умирам от страх, като се налага да говоря пред хора-каква съм такава , тярбва всичко да съм назубрила, а ако някой ме прекъсне, сигурно ще трябва да почна всичко отначало
Целувки на всички ви