Да не изпускаме от очи проблема с ГМО- семената на измамата!

Няма такава дилема. Тя се създава изкуствено. Нарочно правят така, със сума ти закончета и наредбици, особено в Индия, че селяните да задлъжнеят, да им вземат нивиците, да ги комасират и после да ги експлоатират корпоративно и индустриално с цел големи и евтини доставки за растящите градове, които са растящи, защото нарочно и почти насилствено са урбанизирали селското население.
Тоест проблема с глада ще бъде създаден изкуствено.
 В Африка е пълно с ниви, собственост на разни пинсионни европейски, бразилски или американски фондове, експлоатирани от разни корпорации, които ги засяват с ГМО, изтощават земята до неузнаваемост и после фалират и остава пустиня след тях.
ГМО даже не спасява от глад, а точно обратното-води до глад.
Но така или иначе урбанизацията пък, от своя страна,  води до намаляване на населението, защото градското население не се плоди така както селската, което ще доведе до по-малко нужда от храна след известно време. Тази тенденция за намаляване на населението вече се очертава.

Дилемата ГМО или глад е едно плашило, с което се опитват да извиват ръцете на хората икономически и политически.
ГМО не е нужно в момента на хората. Нужно е на тези, които го превърнаха в печеливш бизнес.
Вече има голяма съпротива срещу този бизнес и био производството набира сила и се радва даже на много субсидии.
Няма да е толкова лесно храната да стане бизнес и метод на изнудване.

Герри, сега няма и аз това казвам. Утре обаче ще я има и още как. Е как нарочно го правят? Няма как да стане, не са богове. Ние сме толкова зависими от новите технологии, включително и био, че който си мисли, че ще минем без тях е голям наивиник. Урбанизацията не е насилсвена, селкото стопанство навсякъде по света е губещ отрасъл. Никой не иска да стои на село и да бачка, даже и със супер модерни трактори, защото нямаш ли субсидия от държавата си на пълна загуба. Ама всеки иска да яде био. Е, няма как да стане на практика, само на теория по форумите е възможно. Всеки гледа да се спаси в града, на село никой не иска. Неблагодарна работа е селската. Имаш ли суша, край с реколтата, имаш ли градушка, край с реколтата, имаш ли болести, край с реколтата, не я ли продадеш на време и се скапе, край с мижавите приходи. Следователно всеки, който ти предложи семена, които издържат на суша, примерно, ще ги приемеш с отворени обятия, нищо, че са ГМО. Примери могат много да се дават. Не говоря наизуст, видяла съм го с очите си, работила съм години за фирма, която произвеждаше царевица, пшеница, слънчоглед и мед. И знам какво е да зависиш от времето, болестите, плевелите и т.н. Кошмар е, пълен. Мъчеха се хората, да не дават антибиотици на пчелите, мъчиха се уж да отглеждат зърнени култури и какво, накрая фалираха. Напълно ги разбирам производителите, които използват всякви пестициди, торове, ГМОта и каквото щеш. Ако искат да оцелеят няма да минат без това. Изключително наивно е да се смята, че ГМО ще ни избегне. Няма такъв филм и тук не става въпрос дали го искам или не, а защото животът ще ми го наложи, а не Монсанто или правителството, извънземните, евреите, рептилите и каквито там желаят любителите на конспирации.

Това е временно решение. Тези семена също не са панацея.
Решението не е да направиш храна, която да не иска нищо и да расте сама и ти само да печелиш. Трудното е  да създадеш условия хората да могат да се прехрандат със земеделие.
 Защото голяма част от селяните не искат да печелят и да стават богати. Искат само да живеят що годе добре на село и да имат хляб на масата си.
Тоест проблема е не икономически, а политически. Той се крие в държавната организация, а не в невъзможността да се живее на село.

 В Германия например селяните си живеят добре и без да ползват ГМО, но законите са такива, че не им пречат, законите са в полза на дребния селянин, а не на корпорацията.
 Селяните винаги са били най-уязвимата прослойка и в едно хишническо общество изяждат първо тях-но това, което предлагат няма да реши проблема на селото, нито на града.

 Аз виждам нещата по друг начин. Не е възможно да се урбанизира всичко и да се индустриализира тотално земята, защото това ще я унищожи. Човешката алчност ще и види сметката. Когато еедна корпорация владее много земя, тя я експлоатира жестоко и не я пази така, както биха я пазили дребни собственици. Абе същото е като общата и частната крава. Общата ще умре от глад, а частана ще дава мляко.
 Ще има едно течение, което ще става все по-силно и което ще се стреми към по-малка популация от хомо сапиенс, по-малко гигаполиси с безкрайни фавелии мизерни предградия и повече био производства и защита на биоразнообразието.

Герри, точно икономически е проблемът, не политически. В Германия на село си живеят добре, защото фермерите получават субсидии, махнат ли ги, край, дори и поминък няма да имат.

В световен мащаб вече официално урбанизацията е над 50% и процесът продължава да тече с пълна сила. Естествено, че ще изтощим земята и ще изконсумираме всичко. Явно такъв ни е видa. И точно по тази причина, въпреки че звучи като фантастика, се търсят планети и се търси начин за тераморфирането на Марс. Това е съвсем сериозно, не е бъзик. Както сама казваш, каквото и решение да се вземе, ще е временно, само ще отложи, неотложното. Та бъдещето в някои аспекти е доста неясно и мъгляво.

Субсидиите са политическо решение.
След като страни като Индия не желаят да пазят селяните си, то и ГМО-то няма да ги спаси от криза и глад. Която криза и глад в един момент ще реши въпроса с пренаселването и замърсяването.
 Не се ли научат хората да управляват разумно една планета, то те няма да имат никакви сили да населят друга, която да унищожават и засират.

Не са политическо решение, а икономическо. Ако не им дадат субсидии ще фалират и тогава няма кой да произведе и едно доматче. В страни като Индия с население над 1 милиард всичко може да се обобщи с една дума "ужас".
Да, хората трябва а се научат да пазят, оказва се обаче,че това е най - трудното.

Това е есенцията - отделният стопанин, който гледа на земята като на майка, извор на всички блага, масово и в голямата си част инстинктивно отказва ГМО семена. Докато корпорацията, при която властват съвършено различни причинно-следствени връзки и мотиви, няма проблем - при нея, най-малкото, няма дълосрочността, която определя поведението на селянина, обричащ живота си на земята.
Информацията я имам от разговори със земеделци в района на Северен Рейн Вестфалия. От извора.

В темата не е писано повече от 120 дни!

http://it.dir.bg/news.php?id=22349663

" През февруари директорът на националното разузнаване на Съединените щати Джеймс Клапър предложи генното модифициране да бъде включено в списъка на оръжията за масово поразяване.

Според Клапър главната заплаха идва именно от технологията CRISPR/Cas, която е доста ефективна, евтина и лесна за употреба - базовите съставки за нея могат да се закупят онлайн за около 60 долара.

Освен създаването на усъвършенствани биологични оръжия, шефът на американското разузнаване е имал предвид и по-ранна китайска разработка в областта на създаването на генетично модифициран ембрион.

Технологията CRISPR/Cas например може да бъде използвана за създаването на специален вид комари, които да са преносители на модифициран вирус, който "да се промъква" в човешкото ДНК.

Въпреки това, според учените технологията би довела до създаването на "ваксината на бъдещето", която ще се инсталира в човешкия геном и ще премахва възможността за разболяване от Алцхаймер, ХИВ и много други нелечими болести. "

Отделно от тази новина прочетох, че правят опити да модифицират фитопланктона (един вид само!) , който ни дава 20 % от кислорода!

Не съм изчела темата, а също така и тези преди нея, но професионалните ми интереси предполагат известни познания. Цялата истерия против "ГМО-тата" ми идва в повече! Това са организми, създадени изкуствено чрез нови технологии, но повечето съвременни сортове и породи са също така изкуствено създадени.   ГМО би трябвало да се разглеждат наред с всички други технологии за повишаване на добивите (торене, приложение на хербициди, пестициди, хормони  и т.н.т.) и то на фона на разширяващото се замърсяване на околната среда и необходимостта от нови ресурси за нарастващото население. Смятам, че тази статия, макар и старичка популярно и в общи линии вярно обяснява митовете по темата http://zabludi.zavinagi.org/index.php/%D0%9E%D0%BF%D0%B0%D1%81%D … D0%93%D0%9C%D0%9E.

Аз лично не се притеснявам от наличието на например  ГМО соя в храната на семейството ми (но държа етикетирането да отразява истината, защото сме в правото си да правим информиран избор). Също така смятам, че отглеждането на ГМО растения в страна с малка територия и потенциал за биологично земеделие е крайно нежелателно. А това, на което държа е "патентоването на гени и цели ГМО организми да бъде ограничено, или изцяло премахнато"! За мен е важно тези организми  да бъдат изучавани, да има конкуренция между учените, те да могат да публикуват изследванията си максимално независимо от заинтересованите фирми-производителки. Според мен борбата за пълна забрана на тези технологии и организми е вредна, защото прогресът не може (а и не трябва) да бъде спрян. Но, от друга страна отклонява вниманието от истинския проблем, а именно правовите бариери, които се издигат (по икономически причини, естествено) пред възможността ползите да бъдат увеличени, а потенциалните щети - намалени.

Максимално независими казваш? Е, лоша новина - максимално зависими са, тоест 100%.

Разбира се, че са зависими- не е трудно да контролираш няколко избрани. Би било доста по-трудно ако вдигнат забраните и станат възможни свободните изследвания.

http://dnes.dir.bg/news/protest-evropeyski-parlament-hanover-ttip-22404247?nt=4

Протести в Хановер преди визитата на Обама срещу ТТИП и CETA

....Малмстрьом изрази надежда, че Обама и Меркел ще успеят да обяснят на хората в Германия защо споразумението е толкова важно.
...

Ееее, как ще ни обяснят, че за нас е важно да си съсипем земята и да станем роби на монополистите, производители на семена и шистов газ?

Кой ще ти съсипе земята, след като това е договор за търговия на стоки, а не договор за обработване на земя.

 
http://dnes.dir.bg/news.php?id=22450892


В много страни от ЕС се провеждат многолюдни протести срещу TTIP
Сн.: EPA/БГНЕС


Ще донесе ли споразумението ТТИП наистина благоденствие? ЕС би могъл да се поучи от опита на Северна Америка и споразумението NAFTA.
22 години след подписването на NAFTA равносметката от него е доста противоречива.

Когато става дума за Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение ТТИП, хората от двете страни на Атлантика се страхуват най-вече от евентуалната загуба на работни места, влиянието на лобитата и арбитражните съдилища. Тези опасения се потвърждават от историята на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, сключено между САЩ, Мексико и Канада и носещо името NAFTA.

И 22 години след подписването на договора на мнозина не им ясно дали предимствата са повече от недостатъците му. Докато някои анализатори приписват на NAFTA създаването на един милион нови работни места, други твърдят, че споразумението е унищожило 700 000. Експертите са единодушни само в едно: че през последните 20 години търговският обмен между страните-членки се е утроил.

Кой губи от ТТИП и NAFTA?

Критиците на NAFTA подчертават, че свободната търговия е увеличила бедността в Мексико. От 1994 година насам положението на и без това бедните хора в селските мексикански региони се е влошило драматично. Много от малките производители на царевица например са се разорили, тъй като не могат да издържат на конкуренцията на субсидираната царевична продукция на американските фермери. Вследствие на това американският внос на царевица в Мексико е нараснал значително от 1994 година насам.

Не само търговските облекчения помогнаха на американските фирми да подбият мексиканските цени. За това спомогнаха и финансовите субсидии на американските данъкоплатци. След влизането в сила на NAFTA, в мексиканското селско стопанство бяха съкратени много работни места. Но в същото време възникнаха много нови в индустрията.

Не на последно място, благодарение на американските инвеститори, както и на отварянето на заводи от международни концерни - като германските автомобилопроизводители.

От полза само за големите инвеститори?

Подобно развитие може да настъпи и в отношенията между САЩ и Европа. Американски фирми биха могли да отнемат пазарни дялове от европейските си конкуренти и обратното. Но и тук субсидиите играят важна роля, защото големите инвеститорски групировки искат отстъпки от политиците.

Преговорите за ТТИП се въртят около подобни опорни точки. Понастоящем съществува опасението, че всичко извън общото намаляване на митата ще бъде от полза само за големите концерни.

Страхът от нечестна лобистка дейност изглежда оправдан, тъй като преговорите се водят без участието на обществеността. Би могло да се стигне и до инвеститорски жалби, ако например едно правителство от другата страна на Атлантика създаде норми, стандарти или закони, които застрашават чуждестранните инвестиции.

А арбитражните съдилища?

Параграф 11 от споразумението NAFTA регулира подобни жалби на инвеститори. От 1994 година насам е имало многобройни съдебни искове срещу всичките три правителства. Американска студия от 2008 година стига до извода, че подобни дела са много скъпи и траят твърде дълго. Освен това арбитражните съдилища много често блокират жалбите в полза на правителствата и фирмите рядко получават сумата, която са изискали.

Дори авторите на американския мозъчен тръст "Cato Institute" поставят тази практика под въпрос. Адвокатът по международно инвестиционно право от Уисконсинския университет Джейсън Йеки стига да заключението, че при новите търговски договори арбитражните съдилища са излишни. Навремето те са били създадени, за да опазват инвестициите в страни, чиито съдебни системи не са независими.

Изглежда обаче, че водещите преговори за ТТИП възнамеряват да включат в договорите арбитражните съдилища, въпреки че чрез тях се заобикаля националното законодателство. Една от най-големите критични точки в Германия в преговорите за ТТИП са именно арбитражните съдилища.

Откакто шведският енергиен концерн "Vattenfall" заведе дело срещу Германия за 4,5 милиарда евро като компенсация за изключването на ядрените си мощности, на частните арбитражни съдилища не се гледа с добро око.

Торенето и ГМО било едно и също!? Сериозно!? Все едно да пием витамини и на жена да присадят пенис (по възможност от друг животински вид) да е едно и също...
Професионалните интереси на агрономите включват ли се? Повечето, които познавам са против ГМО... Пък сортосъздаването грам изобщо няма общо с ГМО, а си е чиста еволюция, но контролирана и насочвана в определени посоки...