Дали хората искат или не искат ГМО едва ли има значение, ако някога след определен брой години дилемата е или ГМО, или глад.
Тоест проблема с глада ще бъде създаден изкуствено.
В Африка е пълно с ниви, собственост на разни пинсионни европейски, бразилски или американски фондове, експлоатирани от разни корпорации, които ги засяват с ГМО, изтощават земята до неузнаваемост и после фалират и остава пустиня след тях.
ГМО даже не спасява от глад, а точно обратното-води до глад.
Но така или иначе урбанизацията пък, от своя страна, води до намаляване на населението, защото градското население не се плоди така както селската, което ще доведе до по-малко нужда от храна след известно време. Тази тенденция за намаляване на населението вече се очертава.
Дилемата ГМО или глад е едно плашило, с което се опитват да извиват ръцете на хората икономически и политически.
ГМО не е нужно в момента на хората. Нужно е на тези, които го превърнаха в печеливш бизнес.
Вече има голяма съпротива срещу този бизнес и био производството набира сила и се радва даже на много субсидии.
Няма да е толкова лесно храната да стане бизнес и метод на изнудване.