Любители на котки тема 56

Бижy, видях,че си се сдобила с пети мъж в семейството. Честито! 
 

Благодаря ти, Снежи

При повечето котараци достигнали полова зрялост и некастрирани в периодите на разгонване има силно изразено неспокойствие, агресивност дори, а през останалото време може да имат типично 'мъжкарско' поведение ако се изявяват като алфи, пазене на територия, такива работи. След кастрацията, ако не са изградени навици, тези неща изчезват и котарака видимо се 'успокоява'. Но ако подобни прояви са част от характера на животното, което се случва по-рядко, но си се случва, поведението не се променя след кастрацията. Та, ако е проклето, кастрирано или не, все тая   . Но при голям процент от мъжките кастрирането подобрява поведението.

Киара, оставянето на хотел няма да направи нищо. Вземането на другарче е на кантар, 50 на 50, или няма да го приеме и ще ескалират нещата, или ще го приеме и ще си играе с него, вместо с вас. Най-сигурния ти вариант за някакъв успех е да отделите време за дресировка и да се поставят граници на кот + осигуряване на достатъчно разнообразни играчки, за да се забавлява. Това изисква доста търпение и постоянство.


"Статистически е доказано, че кастрираните животни живеят средно с около 3 години повече. Те са по-спокойни и се привързват по-силно към стопаните си. Кастрацията е полезна предпазна мярка срещу редица здравословни проблеми, които често настъпват с възрастта при некастрираните животни"

Цитата е от линка на първа страница за ползите от кастрацията, има подробна информация в текста която ще отговори на много от въпросите ви за и против кастрацията.
https://docs.google.com/document/d/1-HaRSEsB_YD_ycoTVPfNp0tKsOR- … ?hl=en&pli=1#

Аз съм твърдо ЗА кастрацията точно защото ми е жал и искам най-доброто за любимците си.

nolia , закъснял данък, ама какъв!  

buttinsky, благодаря за инфото за малцовата паста   Ще попитам в борсата, от която пазаруваме

Снежа63 , щом котарака се движи - не се притеснявай   Просто му осигурете спокойствие (по-малко игра да кажем ) , а и те сами се пазят когато имат  проблем. Нашия Роко миналото лято беше в доста по-неприятна ситуация и сам си лежеше по цял ден - пазеше се, мина му  

_KIARA_ , не мога да дам мнение за хотел , но ще кажа от опит, че нови котки на територията се приемат трудно, но не невъзможно   Има мърморясване и съскане   , но по-малките по-лесно се приемат. Поне при нас е било така, не сме имали (Слава Богу! ) проблеми с хапане, нараняваме или др. подобни... После, след като се опознаят,  пада голяма игра и е много весело!
Писах и за Рижко, който си търси дом (явно изгонен домашен любимец) - хем е голям , направо як   и са в мирно съжителство когато се покачи на терасата и гостува за малко на топличко в стаята  

Все пак всичко си е и до котката - може би някои изобщо не приемат нито големи, нито малки (мисля, че имате такъв случай тук, в темата)

За кастрирането - не се колебай! Това е първата мярка,а може да се окаже И достатъчна  

 Мисля, че MissNeli беше писала за натриване на парцалче в устата от новото коте и доближаване до другата котка - за да свикнат по-лесно., не знам дали съм разбрала правилно

Здравейте, приемате ли нови членове във вашите редици? Ако ме бяхте попитали пред няколко месеца дали имаме домашни животни, щях да кажа не и няма да има, нооо никога не казвай никога. През месец юли голямата ми дъщеря се прибра с едно малко котенце с ранена муцунка и кожа и кости. След един тон сълзи съпруга ми се съгласи да го приберем, въпреки моите протести. Прибрахме го, гледаме го като писано яйце, а той не дава да го галиш, драскаше казвах му темерутчо, но го обикнах. Сега е дебеланко калпазанко. Октомври месец като се прибирахме от училище намерихме малко черно котенце, което беше на около месец мокро и треперещо от студ, гладно. Взехме го уж да му търсим дом. Обезпаразитихме го и започна да живее у нас. Но преди две седмици дъщеря ми не затворила добре матрака на леглото си и то понеже е малко и любопитно се навряло и заклещило. Малката ми дъщеря като го видяла така изпищя, че ми спря сърцето. Мъника не можеше да диша. Разплаках се и аз, обадих се на ветеринаря и тръгнах да го водя на лекар. Беше почти 22 часа и ми казаха да отида в Обединена Ветеринарна Клиника Варна. Закарах я веднага, направиха и рентген, ехография и казаха, че има кръв в белите дробчета, оставих я там да я обдишват и да й слагат медикаменти цитирам - противошокови и кръвоспиращи. На следващият ден котето почина. Няма такава мъка няма толкова сълзи не само в детските очи, но и в моите. Децата плакаха безутешно, не можаха да отидат на училище, малката се поду от плач, а голямата плачеше почти денонощно. Уплаших се и тръгнах да търся същото котенце, слава Богу казаха ми за едно в един склад извън града. Отидох и се оказа копие на нашето взех го и сега е у нас. Обичат го, прегръщат го, треперят да не се нарани. Големият батко като доведохме първото коте се промени до неузнаваемост, започна да мърка повече, да идва да се гали, започна да се гушка. Като почина котето видимо страдаше не даваше да го пипнем. Сега е пак щастлив с новото другарче. Къпе го, играят си, гонят се пълна лудница. Майка ми, която не обича животни в апартамент, каза, че няма да стъпи у нас щом има животни. Оказа се обаче, че страшно много обича мъника, радва му се, говори му.
Приемам съвети за грижите за котките, особено от тези, които имат като мен две у дома. Преди 3 дни кастрирахме Мики (така се казва мъжкото коте), а женското Миси е мъничко още. И двете са прибрани от улицата и не знаем, кога имат рожден ден, ориентировъчно писахме Мики на 1 юни, сега ще умуваме за Миси предстои й първа ваксинация. 

Лелее съвсем съм ви изтървала края.
Болните котета да се оправят бързо.
Добре дошли на новите.
Страхотни мъркащи пухчета. Ние по цял ден спим върху декодера на булсата. Това е новата ни спалня.
Преди няколко дни изхвърлих една саксия, защото цветето умря и се оказа, че калпазанина е ползвал саксията за тоалетна. Един път го сгащих на местопрестъплението и го изгоних и той мрънкайки отиде до неговата си тоалетна и си свърши работата там.  
Ето данъка и от нас - почти се изсипа от леглото, голямо размазване беше  

Много трогателно видео
http://mnogozle.com/video13141_koteshka-vqrnost.html

Момичета
Моят котак е кастриран, но това по никакъв начин не го направи по мил и кротък. За хотел се замислям, защото като го заведа на ветеринар и после е един мил и кротък, че чак не мога да го позная. А, относно друга писана, с мъжко малко коте  - прие го, но после хормоните явно надделяха и си изядоха мустаците  и мъника се сдоби с нови стопани, Но пък преди време имаше една писанка, на едни приятели, и бяха толкова тихи, той толкова й се сваля, че накрая такава двойка станаха - все едно нямаше 2 котки у дома...та сега си мисля дали няма да кротне с една малка писана

Един котешки Хачико
Аз много не разбрах защо стои навън и си чака стопаните тази красива твар. Дано все пак накрая да има хепи енд за прекрасния кот.

Ревнах.
 

В края на септември спряла кола и оставила животното на това място. От тогава, в пек и студ, дъжд и сняг то стои там и чака да си го вземат. Сините му очички са пълни с тъга...

...В малкото му сърчице живее надеждата, че "обезателно" някой ще се върне за него.

Оххх, колко мъка има по този свят.  

Пуснах линка на щерката. И двете се разчувствахме. Миличката душичка!

Здравейте !  
Само докато четох преразказа на видиото и се разчувствах ...  ще го гледам по късничко , но го споделих във ФБ .Историята наистина е трогателна -дано след такава "известност " онази кола отново спре там . Или пък не -някоя друга кола също може , но да го вземе  от там . Пътниците в първата не заслужават такава вярност ..../ мое мнение /

А от мене малко снимки  за данък

Как Мъничка пие вода - ама тя сама си "пуска водата " , т.е. бута чучурчето на Юнгата , то пуска тънка струйка и ...воала !

И една загадка : в какво са се втренчили писаните  ?
Отговор  : В Джони , дето го е хванала музата да се глезоти върху шкафа / но ...под климатика  / ...

И за десерт -младежката група , която продължава да експлоатира мама Лора 

И като ги сръвня с първата им обща снимка се хващам за главата ...колко са пораснали ...като гъбки .

asha страхотни снимки.

Клипчето наистина е трогателно и аз го споделих във фейса.

Много искам да ви покажа и аз какви ги върши моята дивачка, но компа ми тотално е бъгнат и докато мъжо не се заеме сериозно с този въпрос, ръцете ми са вързани. 

Гушки на всички котаци и котани.

Добре дошли на всички нови котаранчета и техните мами !        

_KIARA_, лично аз никога не съм ползвала услуги на котешки /кучешки хотели .Не ми се е налагало , но предполагам за животинката си е сериозен стрес тазе внезапна ,пък макар и временна смяна на обстановката .Още повече то нито знае , нито може да разбере , че промяната е само временна .... Не знам какъв ефект би имало това ...
А ти пишеш , че твоя сладур е сиамец .Сега , в противоречие с общо разпространената идея , че сиамките , видете ли , били лоши , злопаменти и т.н. аз съм чела друго -че сиамката е един вид с характера на куче .Тя не обича да е сама в къщи , търси си компания , внимание , група . Не знам , дали ще успея да намеря пак въпросния материал , но си го спомням ясно , защото ми направи впечятление точно това описание . Аз , лично , никога не съм имала сиамка / колкото и да ми се е искало / , но от периода на тяхното разпространение , не съм чула за котки с "лоши " характери .Всички са били гушливи , дружелюбни и са си искали постоянна компания ..Сега.. , ти най -добре си познаваш котето , но вероятно идеята ти да му вземеш компания е печеливша .

Много неприятна ситуация ,Близначе , много ...това ми звучи малко като ревност ... Сега , ..не върви да се правя на психотерапевт , не съм ..., но ако сте били в началото на връзката си  ,когато всичко е "цветя и рози " той просто е подминал момента с котката ,която си прибрала  като маловажен, защото други неща да били на "преден план " .. Естествено е с времето емоционалната еуфория да се поуталожи и тогава "лъсва" реалния характер на даден човек /партньор/ и неговото истинско отношение към разни "дребни " нещица , дето  преди това даже не ги е забелязвал. Имай предвид нещо доста важно - щом има склонност да командва и да тормози едно слабо и беззащитно същество ...само защото "тъй му идело и го дразнела " , то много е малка крачката след време да отреагира по същия начин и спрямо тебе , ако и ти случайно го подразниш . А вдигне ли ръка веднъж ...няма връщане назад . Моля те , няма да задълбочавам повече - сещаш се какво имам предвид . Много съм сериозна и отговорна в това си изказване , не искам да те плаша ; говоря на база  малко горчив  житейски опит .. Ако си любопитна за повече - на ЛС да се спамим темата .
Факта ,че е ловец изобщо не го извинява или оправдава ... Не мога да давам готови съвети и рецепти , но ти реши до къде може да правиш компромиси и коя ще е пределната точка . Сериозен разговор в един момент ще е абсолютно неотложен .Не само заради Шарина ,а  за принципни неща .
И за да не задършвам толкова "зловещо " звучаща , да ти кажа , че и на мене не винаги ми допада отношението на моя приятел към котетата , че и преди -на баща ми .И от двамата  някои котета се страхуваха/т и се пазят. Ама и отношението им не беше/е еднотипно и постоянно - веднъж им дават от ръка  , после ги напъждат ..... И се разправяхме /разправяме  винаги . Та така . Стискам ти палци да успееш !