Любители на котки тема 56

  • 57 173
  • 762
# 285
iva13044, благодаря за пояснението. А ако котката не излиза навън, на колко месеца е желателно да се третира с препарат за вътрешно обезпаразитяване?

Предварително благодаря.   bouquet
Виж целия пост
# 286
на три месеца
Виж целия пост
# 287
Запис по средата на темата, за да разглеждам снимки на пухкави котета Hug Heart Eyes  bouquet
Ето и данък с един кошничко Laughing
Виж целия пост
# 288
Д-р Ива, може ли да дадете мнение какво е зрението на зайците в заешката тема? Hug
Виж целия пост
# 289

Много благодаря за тази информация.
Хапчето е дадено на 7-и. Цяла таблетка дронтал, тъй като котката няма 4кг, но пък видимо е леко над 2кг.
Кога следва да й дада следващата таблетка - след 14 дни, т.е на петнайстия, или на 14-я ден. Брои ли се самият ден на прием?
Зная, че звучи безумно, но като е толкова важно и имат точен цикъл тези паразити, да съм наясно.
Впрочем, котката не изкара никакъв паразит, който аз лично да видя. Гледах уж, но то всичко полепнало с котешка тоалетна, нищо не видях.

И аз пак да си попитам - тези тении не са опасни за човека като кучешката, нали? Grinning
Виж целия пост
# 290
На 21 по същото време на деня , когато е дадено .
Виж целия пост
# 291
  bouquet
Много благодаря.
Виж целия пост
# 292
Ох, за пореден път се убеждавам колко глупави същества са котките  ooooh! Особено с визуалното разпознаване хич ги няма. Сложа ли си шапка, ставам друг човек и настава паника. Днес се прибрах с коса вързана на две опашки - о, ужас! Първо Богданка ме позна по гласа, дотича до мен и се хвърли със скок в скута ми да се гушкаме, но когато ме погледна в лицето ококори очи все едно вижда марсианец, изстена страдалчески и ми би една бодлива плесница през бузата! Никога не ми е посягала така преди, та се разстроих  Laughing Цапардосах я да види че е сгрешила, и й се цупих известно време. След десетина минути дойде да ми се търка и пак се гушкахме, вързах си косата както обикновено и сега цари мир, но явно трябва да си имам едно на ум с прическите. Тъпичкото ми то.
Виж целия пост
# 293
Дидитка - при мен и кучетата се държат така, дори интелигентната ми и понякога гениална немска овчарка Кари се е стряскала, ако съм зачулена с шал или с вдигната яка... Crazy За Томи и Алф пък да не говоря...То са подскоци, то е лаене...
Шушинца , кво да ги правиш, като малки деца са  Grinning
Виж целия пост
# 294
Дидитка, да не би да не ти е харесала прическата?
Аз нямам проблем с Рижко.
Виж целия пост
# 295
Явно не одобрява прическата на две опашки животното. Някак си не ми се вярва да не те е познала. Нали има обоняние, антенки итн...
Днес нашият много смешно измяука като възрастен котарак по едно време. Чудя се да не би да му мутира гласът.
Сутрин продължава да ни събужда към 5-6 и мъжът ми се принуждава да става с него и да го води в кухнята, за да мога поне аз да се наспя. През последните дни така ме болеше коремът и без това не можах изобщо да поспя като хората.
Виж целия пост
# 296
И на мен ми се струва абсурдно Laughing Да се стряска от опашки, шапки и т.н. може. Ама да не познава човека под тях е невъзможно.
Виж целия пост
# 297
И на мен ми се струва абсурдно Laughing Да се стряска от опашки, шапки и т.н. може. Ама да не познава човека под тях е невъзможно.
Възможно е, и още как. Котешките очи не са пригодени като човешките за разпознаване на детайли, форми и цветове. Те са по-добри в засичането на движение, и виждане в тъмното. Затова котките реагират на движение - нещо мърда в кьошето, светлинка подскача на стената - отколкото на цветове или форми (биха гонили движеща се "мишка" без значение дали е червена или синя, кръгла или продълговата). Визуалната информация не е от първостепенно значение за котките и кучетата, така както е за хората - за тях водещи са обонянието и слуха. Затова се затрудняват с разпознаването на човешки лица, и ако липсва друга информация - глас, мирис, походка и т.н. - не биха те разпознали само по лицето. Конкретно в този случай Богданка ме разпозна по гласа, но прическата ми определено я обърка и предизвика отбранителна реакция, вероятно просто рефлекс - затова не й се сърдя  Grinning Но веднъж влязох набързо от вън без да й се обадя с глас, и бях с шапка, шал и палто - тогава вече тя категорично не ме разпозна, изфуча и побягна с настръхнала козина и опашка. Иначе никога, никога не е бягала от мен. Като свалих шапката и й заговорих, се успокои и сама дойде до мен да я погаля. Котките и кучето на баба ми също са така - винаги, откакто се помня. Като си дойдем от София в първия момент бягат, но като им заговорим - вдигат опашката и доприпкват веднага. Това е особено явно на улицата, извън контекста на познатата къща. Там първата им реакция винаги е да побягнат от мен ако ги доближа, но заговоря ли им, веднага идват.
Виж целия пост
# 298
Ох, с глас се смях на Богданкините преживелици! Наш Анди пък тази вечер си изкара акъла от едно найлоново пликче, с което шумнах лекичко до него, но явно не ме видя и се уплаши много, тъкмо се наместваше в гърнето си, рипна, кутията изхвърча на една страна, половината от пясъка му на друга, а той самият - на трета. Горкият той. Като ме видя, се успокои веднага Simple Smile
Виж целия пост
# 299
[Затова се затрудняват с разпознаването на човешки лица, и ако липсва друга информация - глас, мирис, походка и т.н. - не биха те разпознали само по лицето.

Тук не съм много съгласна. Пух ме разпознава само по лицето. Например, преди живеехме на първия етаж, знаеше кога се прибирам от работа и ме чакаше на перваза на прозореца. Наблюдавах го как реагира. Още като изляза от колата, скачаше от прозореца и отиваше да ме посреща на входната врата. Има и други примери, но съм убедена в способността на котките да разпознават визуално познато за тях лице и без възможност да ползват слуха или обонянието си.
Някъде бях чела, че имат 30 пъти по-силно обоняние от човешкото, но да ме подуши от улицата ми се струва невъзможно...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия