Любители на котки тема 56

Много ме зарадвахте и благодаря на Eliadn и  Котьо Тръмп за коледните клипчета. Моят Мики е кастриран бързо се възстанови след манипулацията и малко се успокои. Но най-вече го успокои наличието на другарче. Купих на моите калпазани нашийници за коледен подарък под елхата, вашите котки имат ли? Как понесоха слагането им? Пробвах сега докато децата спят да сложа на малката, но такова дърпане и тръшкане, че се уплаших да не се удуши. Исках веднага да го махна, но тя хукна да бяга и докато я хвана ме надра жестоко. Забелязах, че Миси много обича сладко, може да е трошичка ама много обича, та явно трябва да внимавам повече да не се докопа до нещо сладко. Весело посрещане на празниците!  

Нормално е ако не са свикнали първоначално да протестират. Но след време свикват, трябва само постоянство. Не й го махай, остави я да види че няма смисъл от дърпане и ще свикне. Някой преди известно време беше споделил статия за котките и нашийниците, в която се цитираше проучване на котки на които са им сложени нашийници, и статистиките бяха доста интересни. След Х месеца от слагането, някакъв процент от котките все още са с нашийници, по-голям процент са без, като водещата причина да са без беше че собственикът го е махнал защото котката протестирала   В случаите когато собственикът просто оставил котката да "протестира", тя се нервила няколко дни и след това кандисала. Някои котки се научават от раз. Много редки бяха случаите, когато е имало истински проблем - котката си заклещва зъб за нашийника и се дърпа, или нещо такова. Затова той трябва да е поставен правилно - не толкова широко, че да може да си закачи долните зъби за него при миене, но не толкова тясно че да й стяга. В крайна сметка котките свикват въпреки първоначалното дърпане, трябва само собственикът да има търпението и постоянството да не се поддаде и да го махне от състрадание. Ние извадихме късмет защото още в приюта й бяха сложили нашийник, и когато я взехме вече беше свикнала. Изобщо не му обръща внимание, въпреки че на него има и монограмче и звънче 

Също така, противно на някои мнения, котките не са "над тия неща". Много хора настояват че било унизително да се слага нашийник на великата котка, защото виждаш ли не било в природата й и това било за кучета. Но то кучето не се ражда с нашийник я, и за неговата природа са неприсъщи такива неестествени неща като нашийниците, но кой го пита. Свиква си от малко и толкоз. Свикват и котките. Пък е и полезно, ако на нашийника има изписан телефон за контакти в случай че се загуби животното, или избяга. Случва се и на домашните.


Да, гледай да не се докопват до сладко. Котките не могат много добре да храносмилат въглехидрати, а сладкото е тъпкано с такива, затова не трябва да им се дава. Иначе самите котки нямат рецептори за сладко на езика си и не могат да го усетят като вкус. Това, което Миси харесва сигурно е друга съставка в сладкишите, в зависимост от това какви са те - мляко, яйца и т.н.

Слагахме нашийници заради медалиона с информация, винаги с механизъм за отваряне/разтягане за да не могат да се самонаранят. При нас смешното е, че като  ги сложим, не протестират, никакво внимание не им обръщат. И след време ги намираме свалени - на Беконче винаги е скъсан, а на Яйчице е разкопчан все едно с човешки ръце. И така няколко пъти вече, и се отказахме.
 Сега се обаждат роднини да питат дали си имат, щото им взели гравирани медалиончета за Коледа. ММ им вика, не бе, няма нужда от подаръци, и те, ааа, не, трябва, иначе Нели ще е тъжна.   Какво се оказва, миналата година, докато разопаковахме, понеже аз подавах на всички техните подаръци, и да преценя какво е останало под дървото, разсеяно питам, А за Беконче и Яйчице има ли подаръци? Съответно ми казват Не, и аз продължавам със следващия...Но явно всички са разтълкували отнесената ми физиономия със огромно разочарование. Сигурно затова оттогава всеки път, като са ни на гости роднини, им носят играчки...

Честито обезтопчаване на Мацухито!  

Споменавала съм, че в едно далечно лято имаше много бълхи по мазетата и по някакъв начин ги донесохме в къщи. Тогава пробвахме най-различни варианти за премахването им и един от тях беше противопаразитна каишка. Мъро изобщо не протестираше и беше с нея 2-3 седмици. В един момент забелязах, че козината под каишката се е сплъстила и беше значително по-къса от останалата. Не знам дали се е получило от това, че този вид каишки са пропити с нещо или от непрекъснатото търкане на каишката в козината, но след като я махнах минаха поне 2 седмици преди козината да се уеднакви. Това е една от причините, заради които не бих сложила каишка на врата. Освен това през 2009 година имахме инцидент с мартеница. Уж бях я вързала достатъчно стегнато, за да не мърда много и да не я чувства. През нощта беше успял да я заклещи със зъби докато се е миел. Беше доста грозна картинка. Течеше кръв от устата без да мога да разбера точното място. Дори помислих, че си е извадил някой зъб. На всичкото отгоре се случи в леглото при дъщеря ми и беше още по-стресиращо. Ако е дворно коте бих рискувала да сложа (там има риск и от това да се закачи някъде), но в къщи - категорично не.

п.п. Да добавя за мартеницата. Никога не съм предполагала, че може да стане. Откакто се появиха котките през 97 г., всеки март ги окичвахме. Особено Мъро изобщо не я забелязваше и си стоеше с мартеница почти през целия март. Винаги съм му я вързвала достатъчно стегнато, за да не мърда и да не го дразни и достатъчно хлабаво, за да не му стиска. За съжаление белята става веднъж и при нас се случи на 11-тата година, но все пак се случи.

Има специални каишки против заклещване - закопчалката им се разкопчава сама при дръпване, така че ако се закачи и се дърпа животното тя се откача сама и пада. Има такива и за котки, и за кучета.

За козината - може би наистина е било заради химикалите пропити в нея против бълхи. Иначе ако каишката не е прекалено стегната няма какво да й стане на козината. За колкото котки на приятели се сещам тук които са с каишки, плюс в приютите са с каишки, не се сещам някой да се е оплакал от проблеми с козината   Има и едни други нашийници, които са обли като въженце, вместо плоски и широки като стандартните. Облите са по-тънки и покриват много по-малка площ върху козината, и понеже са обли се "търкалят" върху козината и не я притриват. Препоръчват ги за дългокосмести котки, за да не им се сплъстява козината под каишката, но стават и за късокосмести. Богданка е с такава, препоръчвам я. За 3 години нонстоп носене не сме имали никакви проблеми, нито с козината, нито със заклещване.

Да, поне в началото са най-подходящи и безопасни тези. Като малки като че ли по-бързо свикват с каишката и после не им прави впечатление. Винаги закачам медальончето с регистрационния номер на чипа и т.н. за всеки случай, макар Пух да не излиза навън.
Котките са много сладки с нашийници, аз даже гледах доста хора, че ги водят с котешки каишки навън на разходка. Купих и аз, но на това не свикна. Дърпаше се много, а като мине кола се покатерваше по мен и право на главата ми.

Относно сладките неща - това е първата ми котка, която не ги обича. Но пък налита на солен чипс например, което също не е полезно.

Желая на всички много весела Коледа! 

Lei@ - ето едно рижо-бяло коте, което си търси дом

http://forum.dog.bg/topic/44820-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BA% … 0%BE%D1%82%D0%B5/

Добро утро от нас със Мацухи. Благодарим, че стискахте лапички 
Котето е, както се изказва майка ми "шен", вече съвсем излезна от упойката и се катери навсякъде. Даже и хапна.
Боже, колко рижи бездомни котки има. Може ли такова нещо. Дано да им се случи по едно малко вълшебство за Коледа. Lei@ представяш ли си? За някой рижко това вълшебство ще си ти 

Uploaded with ImageShack.us

  Весели празници на всички!

Lei@, знам, че търсиш рижо коте, но не мога да се въздържа да ти покажа сладура Бешко:



линк за Бешко

А този рижав 3-месечен Гари видя ли го?



линк за Гари - малко е стара обявата и може да са го дали.

Весели празници на всички!  

Много ви благодаря за съветите, честно мислех си, че тормозя животните, ама вчера дойдоха да ни монтират телевизия и Мики, който е толкова страхлив изчезна. Момчетата монтират чиния, опъват кабели, а ние ги зарязахме да търсим котето. Изправи ми се косата, затова си мислех, че по-лесно ще го намеря ако е успял като стрела да се шмугне и да излезе навън. След час издирване и аз вече пред плач, защото пък предния ден почина папагала ни, младежа се появи. Толкова се стреснал от тряскането  и бръмченето,че се е натъпкал в гардероба и се сврял между дрехите. Няколко пъти гледах в гардероба, но не съм го видяла, абсолютно безшумно е стоял. После го търсих навън в студа, а той калпазанина на топло.
Иначе ги храня само с гранули освен ако не докопат някое месце или забелязах, че обичат ориз. Но на сладко налита само Миси.
Радвам се, че ви има защото около мен няма много хора с котки и всички ме обявяват за луда, че имам две. Чувствам се гадно, защото постоянно казват, че ги е гнус от животните ама какво да се прави. Обичам си котенцата и това е.

Момичета, днес водих Миша на ветеринар, защото опипах подутинка на корема.

Сега е със съмнения за херния... като има и някаква вероятност да не е, защото, както знаете, имаме тлъстинки  Разбрахме се другата седмица да я заведа пак -- да я види и другият доктор, фактически хирургът, и ако се потвърди, да я резнат направо. 

Малко ми е притеснено. Увериха ме, че не е нито спешно, нито голямо, нито страшно, и все пак... милото коте, толкова ще ми е жал, ако трябва да мине през упойка, операция, излизане от упойка, възстановяване. 

Може би това е все пак по-добрия вариант -- отхвърлиха категорично идеята за тумор. :/ Но въпреки това ми е много притеснено, особено за рискове и усложнения

Меичка- всичко ще е наред с Маша, не се тревожи  Важното е, че дори и да се наложи операция, положението е напълно лечимо и преодолимо 

Весели празници, момичета! Желая ви топлина, обич, хармония и мърррррркащ уют 
Бъдете здрави и благословени- вие и семействата ви!

Меичка, моят Зайко като съвсем млад получи една подутинка на коремчето; докторът рече - херния, нЕма страшно. Оказа се праФ.

Момичета, много благодарности  за дните, през които бяхме заедно и писахме, и четохме, радвахме се и стискахме палци и лапички.
Пожелавам на вас, семействата и котетата ви безкраен празник, обичам ви и ви благодаря. Без вас нямаше да ми е толкова добре