Любители на котки тема 56

Танче, Пумба сте го изпуснали с възпитанието. Моята Леона беше тръгнала в същата посока, докато един ден не прозрях - животното се мята и хапе само мен.
Буквално ме дебне и се хвърля по гърба ми, по главата и захапва. Е, малка е, викам си, играе си. Добре, обаче само с мен така Мъжете я респектират
Започнах да наблюдавам сина си - той буквално я мята като жива играчка, обаче, ако тя му посегне да го дере, следва наказание. И животното, като го види, се снишава и...ляга на земята като кученце А мен, като ме види, свива уши, заляга като хищник, почва да лази точно като див звяр и ми се мята. А аз й....говоря. Възпитавам я с думи. Да, бе...
И един ден в зоо магазина мацката ми гледа ръцете, пита ме, аз разказвам, а тя ми казва:"А, не, трябва да я биете" Аз се възпротивявам, обаче тя си знае нейното - котки гледала достатъчно и ми каза"Котката трябва да си знае мастото и да знае, че е котка и кой командва. Котката е затова - да ти се гали и да мърка..." Жената каза, че ако й позволя да си развие хищния нрав, ще настане ужас, ще хапе, няма да могат гости да дойдат, абе...ще си отглеждам див звяр вкъщи. То натам бяха тръгнали нещата. И аз се заех с превъзпитанието на добичето.Все още има мегдан, относително малка е, няма годинка. Точно два дена й бяха достатъчни, за да разбере, че може само да ми се гали и да мърка. Като се метна и ме захапа, я хаванах, стиснах и муцунката, наврях й я в земята, пернах я, викайки "не!", тя не се осъзна, ми даже и ми се ядоса, реши да освирепее...Малей, как хапе това животно, като се ядоса...Обаче аз пак така няколко пъти и сега, само като й кажа "не" и тя търчи и ляга по гръб НЯма захапвания по краката, няма хвърляне по гърба и главата, няма драскане. Цари мир и покой. Вярно, другите поразии по имуществото си ги прави, не ми е чак такава болка, ма да ме дере и да ме хапе - не!!!
Егати животното. Аз се държа мило с него, синът ми го прави на мармалад, а то по мен скача. Ми, не й се получи номерът.
Казваш, че животно не се бие. Ок, ама то не става дума да го млатиш. Навиваш един вестник на руло и с него по муцунката, да го хване страх. И все пак да почувства някаква болка, за да е наясно кой е силният все пак.
В товя случай май вече е късно.
Между другото, виждала съм моя съседка, която отглежда вече второ куче. Кучетата при нея са повче от хора - гледа ги перфектно, куче да си в къщата й. Обаче и двете бяха склонни да хапят. Е - бой, бой, наказания, докато не схванат, че са домашни любимци, а не водачи на глутница. И едното, което почина вече, и второто, което вече е голямо, станаха много, много добри животни. А направо си бяха зверове в началото.

Здравейте !
Извинявам се,че така се натрапвам но tanch просто събуди много спомени.Моята котка беше същата  и за близо 4 год не се промени много.Имах куче вместо котка-откакто е с нас краката ми винаги бяха завити и всички гости ги предупреждавам какви опасности ги дебнат.След първите няколко инцидента(падане от терасата,засядане на покрива и последвала спасителна операция,загуби се в мазето и 2 седмици стоя гладна и жадна) мислехме,че ще се кротне,но тя имаше още животи които да рискува.Дори 3 месеца на улицата не я укротиха и веднага щом я прибрах започна да лудее.Аз си я обичам и луда,но след няколко стресови ситуации тя коренно се промени.Поради здравословни причини няколко пъти ме нямаше за около седмица и майка ми каза,че докато съм била в София гладна и жадна е стояла.Втория път усещаше,че не бива да е близо до мен понеже беше опасно за нейното здраве,но когато усети колко зле се чувствам веднага дойде при мен.Това лято отидохме на гости за една вечер и бях приготвила на моя Дзвер 2 купички с храна.Като се прибрахме нито храната беше пипнала,нито вода беше пила и 5 дена не можех да я махна от мен.Мъркане,даваше да я мачкам и всички други нормални котешки действия,които за 5 години не бях и помисляла понеже щях да бъда захапана или да избяга на секундата в която я хвана.
Мъжко коте не съм имала,но кастрацията и едно другарче мисля че ще помогнат.Гледала съм предаването което Дидитка  спомена и водещия дава доста добри съвети.След едно от предаванията започнах да играя с моята писана докато не и омръзне и засега е нямало захапвания по краката,когато играем рядко пуска нокти и зъби.Смея да твърдя,че имам една почти нормална котка.Проявява интерес към цветята единствено като мезе(обожава драцената ) ,а елхата ни я ползва само като скривалище,но предполагам че това е така защото е изкуствена.

Присъединявам се към съветите за кастриране и за второ коте. Ще бъде зает да играе и да се гони с другото коте и ще има моменти, когато ще е спокоен. Само не знам дали ще приеме ново коте или ще го тормози? Определено обаче много от пакостите ги правят от скука. Сега оценявам факта, че имах малки котета с малки деца  . Не съм сигурна, че на стари години бих могла да осигуря игрите, от които се нуждае едно малко коте. Дори и в момента Мъро все повече прави неща за привличане на внимание, отколкото като малък. Вече никой не играе с него, а само някой го погалва. И започна да бута нарочно някои предмети, за да му обърна внимание.

Иначе никога не съм имала проблеми с пердетата. Имам си органза  . Дори Мацко не ги закачаше. Като малък той обичаше да къса тапети и да "чете" книги, но за други бели не се сещам. За цветята - никакъв проблем. Ето как ми пази орхидеената плантация:



Обръща внимание само на хвърчащите гарги и гълъби:

но гледайки ги, му се премрежва погледа  . После следва сладка дрямка  .

п.п. Често пердетата могат да се спасят ако са в положение да може да гледа през прозореца. Просто се опитват да гледат и ако има перде, което им пречи го дърпат. Когато за пръв път сложих органза и я пуснах през целия прозорец, без да се усетя затворих достъпа до перваза. Мъро започна да я дърпа, за да си направи път. Дръпнах малко в единия край, за да има от къде да минава и вече няма проблем .

Ох, колко е хубав този Мъро

Привет момичета!  

Гуш и мач-мач на всички сладури в темата!  

Чета поста на tanch и настръхвам!  
Не веднъж съм писала, че според мен е и до характер, но най-вече - до възпитание на котето от малко и до активно занимание с него!  
ИКСИ е много права - Пумба е бил в колония от 37+9  котки и изведнъж се оказва сам!   Преживял е огромен стрес и инстинктът му за оцеляване се е задействал като в дивата природа. Може би едно другарче, както при gerche + кастрация ще го направи по-дружелюбен към вас, а и вниманието му ще бъде ангажирано (най-после)  със себеподобен, а не с някакви си човешки същества  


vickey, ако котарака е здрав и се храни, нямаш основание за притеснение. Момичетата бяха писали - може да е близнал някакъв препарат (или подушил) , може да е гризнал листата на цвете и от това да му текат лици.
Имали сме случай с наше коте - направо му капеха на пода слюнки  , вета каза, че е от стрес (и така си беше - братчето му умря през нощта до него) , може да е изял някоя буболечка, или тревичка
При посещенията при вета това лято(които бяха доста на брой) , Роко най-редовно се слюнчеше - от стреса от визитата, после му минаваше,..  
Разбира се, тук само споделяме, най-точно ще каже вета  

Таня,    по муцунката!

Коледни поздрави от Симбичка на всички форумски котаци-юнаци:)
 
Не знам защо снимката излезе такава малка,аз и без това видях такъв зор да го задържа на едно място да го снимам...Но елхата е специално за него,той си я предекорира както реши.

  Благодаря за палците, мразя я тая алергия!
Много по- добре е. От време на време прибягва по- често до тоалетна, но няма кръв, не плаче. Лекарствата сме ги спрели.
 Тъкмо щях да пиша, че е супер момчето и докато го милвам по гърба напипах нещо твърдо.  Разрових козината и открих един кръг, колкото монета от един лев, с твърди краища. По самия ръб козинката я няма, но иначе в кръга не е опадала. Надявам се да не го хване сега нещо кожно, че много ще му стане. Явно имунитетът е паднал и като тръгне една болест идват и други.

Ох, ИКСИ, казах ти по-напред, ама си млада и непослушна - опиши твоите котешки преживелици, пусни ги тук та да си подслаждам. Много си сладкодумна.

Кикаха , стискам палци на Грейчони , всичко да се оправи   , ама това кръгло петно хич не звучи добре .


vickey, а как са му зъбките на котьо ? Освен изредените от момичетата вероятни възможности - близан препарат , бубулечка , гризано растение , някакъв стрес ; може проблемът да е и от зъбките , венците и или някакво възпаление на устната кухина . Моите , двете котарани , дето са с такива инфекции ,в началото нищо не им личеше , единствено започнаха да отказват суха храна , като хапват да се държат все едно нещо им пречи в устата и да пускат лекичко лиги .  Сега нещата вече са доста различни , но нека да го види първо лекар.

вижте как се забавлява Сони

Да беше му поставила малко уиски или едно коктейлче.

Благодаря за коментарите   
Днес ходихме при ветеринаря (без котака, т.к. той е много сложен за пренасяне  ) Лекаря каза, че най-вероятно му е раздразнена лигавицата на стомаха, даде ни едно хапче за това и специална храна за чревния тракт за няколко дни. Надявам се да се оправи, ако ли не, ще трябва вече да го заведем на преглед.

Иначе аз устата снощи му я огледах доста подробно, няма възпалено нещо, нама заседнала кост, нито пък зъбен камък по зъбите... Абе всичко изглежда нормално. 

Надявам се да се оправи само с хапчето, че е голям срес да го изведем от апартамента 

tanch, вашият кот наистина изглежда да е доста проблемен.  Няма страшно, има  начини да се превъзпита. И моят дзвер беше такъв. Дебнене, скачане от засада, драскане, имам два огромни белега - един върху прасеца и един на горната устна. Всичко в това в първите три години. Не се кротна изведнъж, но с малко повече търпение и постоянство си живеем в мир вече доста време. Момичетата са дали доста полезни съвети и идеи, но да се включа и аз.Ще се опитам да систематизирам това, което понаучих покрай моя социопат. Това - "Осиновихме го от българи, които имаха 9 големи котки и забележете- 37 малки котенца на възраст между няколко дни и месец и половина"- най-вероятно е една от главните причини. Това са ужасно много котки на едно място и то на различна възраст, всяка пазейки територията си. Сигурно доста бой е изял и сега реагира по единственият начин, който познава, той просто не познава нищо друго - бил се е да се защитава, бил се е и когато играе. За него дори привързаността към вас може да я демонстрира като агресия, защото едва ли друго познава. Моят котарак беше целият в белези, представа нямам какво е преживял.
Първо кастрирайте го, войнственото поведение ще намалее, но може да продължи да търчи като луд и да търси да си играе. Затова осигурете му неща, с които да се занимава, не става въпрос само за играчки, а за етажерки, по които да се катери, места, от които да гледа навън и места на по-високо място, откъдето да наблюдава. Понеже пишеш, че боят хич не го впечетлява, а напротив прави го още по-агресивен (и при моят кот беше същото) опитай със силен шум, когато го видиш да те дебне или да ти се нахвърля - силно пляскане с ръце, твърдо "Не" - сега само като му кажа високо и натъртващо "Не" и застива още във въздуха. За да го разсееш и отклониш вниманието му може да използваш различни играчки, от тези, които са завързани за въженце или пръчка, максимално отдалечени от ръката ти. Едно приятелче би могло доста да успокои нещата, но и двата броя котки е добре да бъдат кастрирани. Друг трик, който използвах, беше подкупа   - когато слушаше и изпъляваше, което искам от него  - "Браво, добро момче" и наградка някакво лакомство, което обича. Но само като награда и похвала.
Дидитка ти е казала за "Моята котка от Ада", има ги предаванията в Youtube, можеш да ги потърсиш и да видиш на практика как е възможно да се справи човек. Не е непосилно, усилието си струва - разбирателство с бандита и край на белезите  : !
ПП. Ако разбираш английски, мога да ти пратя и един куп страници за котешко поведение, проблеми и справянето с тях.

    Здравейте, момичета,
 
   Толкова съм нещастна...Снощи стана страшно нелеп инцидент и моя Рико вече го няма Както всяка вечер ,милия  ме посрещна пред дома, но в суматохата, докато  вкарам детето и багажа вътре, не съм забелязала, че котьо се е вмъкнал в гаража.Прибирайки колата го  мярнах отпред , спрях и натиснах клаксона да го изгоня.И друг път е ставало , но е бягал.Но тоя път, не знам защо е останал вътре.А гаража е много тесен и едва , когато спрях , разбрах какво е станало, защото  нещо заудря отдолу по колата...за секунди и спря.Изпаднах в шок, даже не исках да погледна.Беше много тъмно, а нямам осветление вътре.
Изтичах до свекъра ми и го помолих той да провери какво е станало...После чак не ми се прибираше  в къщи, плаках цяла нощ.Изобщо не можах да спя, толкова ми е тъпо.Чувствам се,  сякаш съм убила човек.Изпих половин шише с валериани, но  се скъсах  от рев, за майка си така не съм плакала.
Това животинче , макар и дворно, ми беше голяма дружка.Винаги ми беше в краката, даже спъваше всички ни с този навик.Вечно чакаше да го галят и разнасят на ръце. Беше  ми като кученце, идваше с мен в парното, там си спеше.И при зайците идваше идваше с мен да ме пази, че и там  е тъмно. А сега  го няма и няма с кого да си  приказвам вечер в парното, няма кой да ми се глези.

   Къщата ни стана такава една празна без него.Едва сега  се поосвестих и то защото  днес се видях с много хора и племенниците са у дома.

  Много ми липсваш, Рико

По празниците като се събереш още няколко пъти с хора съвсем ще ти мине.