Любители на котки тема 56

Lei@, много тъжно. Малкото пухкаво мъниче... 

Съжалявам Lei@ !

А аз самата 100-пъти съжалявам, че не  излязох да го изгоня от гаража...ама кой да ти предположи, че котка няма да се  оправи с това.

Много съжалявам за Рико

А ти не се обвинявай, тези животинки са непредвидими, нямало е как да го спасиш.

Lei@, много съжалявам
Момичета, благодаря ви много за идеите Пумба го взехме на около месец от тези хора, беше бебе, просто не знаем точната дата на раждането му. Едва ли от това е проблема. Освен това не е ял бой, познавам хората, умират за котки. Явно сорта му е такъв, характер. Опитала съм всичко, повярвайте, няма файда. Това с водата го пробвах, аз го мокря, той ръмжи и ме напада. Не стана. Шляпах го с чехъл по задника колкото да разбере, че не трябва така, комбинирано с постоянно повтаряне на НЕЕЕ като някаква невменяема. Пак нищо. Той беше от седмица вкъщи, когато ни донесоха един от съквартирантите му, понеже стана объркване. Другото коте беше с месец по-голямо. Пумба буквално щеше да го изяде, навря го в един ъгъл и не му дава да мръдне. А е мръднало, а го напада. Не му даваше да яде, нито вода да пие, абе милото животинче не можеше да мигне, стресира се много. Викам си да поизчакаме, ще свикне и ще си играят. Никакъв шанс, просто стресираше горкото коте тотално. Принудихме се да го върнем за негово добро, понеже нямаше как постоянно да го пазя, ходя и на работа. Сега  ме е яд, че не върнахме Пумба, но си бях поела отговорност за него, другото просто попадна вкъщи случайно и обещах да опитам да го задържим, но просто Пумба не беше на същото мнение. С играчки не играе, освен ако няма някой назначен, който да му ги дава постоянно. И дори така на 5-тата минута му писва. Имаме чесалки, катерушки, сложила съм бюро под прозореца, за да може да лежи и да гледа, просто няма оправия. И с ядене не мога да го лъжа, той не яде нищо, освен гранули, ама нищичко. Веднъж му давах мерлуза, той започна да я вади от купата и да играе с нея, а едно парче ми го донесе в леглото направо. Това е сатаната в котешки образ. На моменти ми идва в повече и си викам " Ей сега ще те изхвърля да те видя какво ще правиш ", ама няма как да стане това, не мога да хвърля животно, макар и толкова отвратително. Даже една вечер приятелят ми вика " Колко години живеят котките ? ". Казвам му, че живеят в зависимост от това как се гледат, но средно около 10 години. А той " Моляяяяя, искаш да ми кажеш, че този изрод ще ми трови живота още 8 години минимум "   Не рискувам с друго коте. Какво ще го правя ако Пумба иска да изяде и него и не се примири с мисълта, че не е единствен? Не мога да подложа животното на това, а после да се чудя къде да го пратя, за да живее. Имаме и немска овчарка. Това е най-милото, прекрасно и любопитно куче на света. Никаква агресия и злоба в него. Реших да ги запозная като гледах постоянно Марли ( кучето ) да не се спусне на Пумба. Да, ама съм гледала към грешния " човек ". Марли стоеше на разстояние и само душеше въздуха, наблюдаваше и гледаше да не плаши Пумба. Пумба от своя страна не го отрази изобщо. Марли започна да маха с опашка и искаше да се приближи, но не е правил резки движения, той е много съобразителен. Приближи се до мен милия и застана до крака ми. Аз го потупах по главата и му казах " браво ", понеже се държи възпитано. Той реши да се почеше и в този момент ш...ната котка скочи на главата му с ръмжене. Така се изплаши горкото Марли А Пумба най-невъзмутимо си легна. Не е бил предизвикан, да кажеш, че е самозащита, никой не е приближавал прекалено много. Просто му изби шайбата и реши да изяде кучето. Не мога да го кастрирам, няма как да го заведа на ветеринар. Отивам и обяснявам в клиниката каква е ситуацията, има ли начин да му се бият ваксини вкъщи, понеже няма как да го заведа, те казват, че не работят с агресивни животни, затова изрода има само първите ваксини, докато беше бебе и не беше толкова страшен. Сега просто няма начин да бъде заведен някъде. Не мога да му дам и хапчетата за глисти, понеже не яде нищо, не мога да му го пъхна в гърлото, опитах да разтворя във вода, не пи докато не я смених след сигурно седмица. В чудо съм. Едва му сложих каишка против бълхи и съжалих 1000 пъти. Стегнах я добре, той се мъчеше да я сваля сигурно 3 дни. Накрая се отказа. Работя на 5 метра от вкъщи. Отидох на работа, сетих се за нещо по едно време и отидох до вкъщи. Все едно нещо ме е бутнало да отида. Влизам в  стаята и гледам навсякъде кръв, ама много кръв. Виждам Пумба на леглото и той целия в кръв. Как е успял не знам, но разхлабил каишката, тя застанала в челюстта му и не може да си затвори устата. Опитвал се да я свали и като се драл сам, ама цялата муцуна, венците, всичко. Разкъсал си венците, гърлото му започнало да се пълни с кръв и се дави. Като влязох устата му беше пълна с кръв и пяна беше тръгнала. Превъртях от ужас. Искам да му я сваля, той ме напада. Накрая вече видях, че ще го изтърва, хванах го, той ме дере до кокал, с една ножица прерязах каишката и успя да изплюе кръвта. Аз цялата надрана, шурти ми кръв, и лицето ми надрано, ама го отървах де. И в тоя момент той ми скочи на главата и си заби ноктите в скалпа ми После разправям на моя, той ми вика " Що не го остави още да се помъчи да му дойде акъла ". Ма как ще го оставя, той беше почти задушен като влязох. Такъв е, примирихме се отдавна. Само моя му прехвърля керемидите от време на време в мое отсъствие. Ще си го търпим това изчадие.

Lei@, много тъжно, безкрайно съжалявам за котето   Каквото и да кажа, няма да мога да те успокоя   Гушкай си детенцето.

Леле, Пумба наистина е котка от ада 

Танче, сори, ама мисля, че Пумба си плаче за джунглата. Това е хищник, не котка. Не зная от какво се опасяваш, според мен туй изчадие ще оцелее при всякакви обстоятелства. Ако не попадне на някой човек със слаби нерви, де
А какъв миличък изглежда

tanch, при това положение се чудя дали не е медицински проблемът, да страда от нещо котето, чак толкова агресивно да е не ми се вижда хич нормално. Питай ветеринар няма ли как да го упоите и да го закарате на преглед, все има нещо, което да му сложите във водата или в храната. Няма ли там, където живеете специалист по животинско поведение? Чела съм, че феромоните помагат, знам, че им се дава и диазепам или антидепресанти ако се налага. Консултирайте се за всички варианти, не знам как се живее така, наистина това поведение изобщо не е нормално, може да е болно животното.
Lei@, съжалявам за косматко  !

Le@, много нелепо!  

Ауу, Пумба е голям дзвер!

Аз се сетих колко пъти споменавате сребърната вода за лечение на кожни проблеми. Взех едно шишенце от аптеката( пише Arkol) и ще мажа петното на Грей. Дадоха ми една листовка да чета, ама забравих да питам колко пъти на ден трябва да го мажа.  

Пумба трябва да го произведем в котка на месеца, а Танчето - в светица
Аз да съм го изхвърлила отдавна

kikaha1, аз мацах всеки път като се сетя, ограничения доколкото аз съм запозната - няма. Да се оправя бързо Грей!

Като чета за Пумба сега, се сещам за сиамеца на едни наши познати. Те живеят доста на тесничко хората с двете си вече пораснали деца в тристаен апартамент и изчадието сиамско.
Но явно душите им са мноого просторни. Бях им на гости за един Антонов ден, и за няколкото часа, които прекарах у тях, се уверих, че това е най-невъзможната котка, която съм срещала през живота си. През цялото време святкаше гостите с очи, ако някой повишеше тон, па макар и от приятни емоции, котакът започваше да мяучи нервно. А ха си излезнал до тоалетната, нападаше в гръб и то съвсем насериозно. Някак застрашени се чувствахме гостите през цялото време. Като стана въпрос за него, домакините споделиха, че всичките са редовно жестоко нападани и драни от него и единствената причина, заради която не са му дали още пътя е това, че дъщеря им го обожава. А тя май била единствената, с която той се държи мило до някаква степен. Но сега като слушам, може би Пумба му съперничи  

Le@, искрено ти съчувствам за загубата. Поплачи си, но спри да се обвиняваш

Грейчиньо, милият явно е изпаднал в някаква серия. Да не е в Сатурнова дупка като мен? Аз така като ги подкарам, ха кръст, ха гъз, ха нещо друго, нямам спиране. Дано да не е нещо сериозно. Може да е последица от предишното му заболяване.

Мейдж днес се подриска и дори повърна веднъж. Но веднага си изяде блъвнатото. ( Абе тия дни само някакви гадости ви съобщавам за него) Иначе е свеж и бодър. Допускам, че е от пастетчето на Симба, което му дадох и което изяде с видим кеф, но май сме прекалили. Сега пак искаше да яде, та му сипах малко сухахрана. Дано да не е настинал нещо.

Lei@, ужасно съжалявам за котето  
tanch, наистина може да има здравословен проблем Пумба,това никак не е нормално поведение.А аз си мислех,че Бекс е психо.

tanch  за мен проблема се корени в хората, които са ти го дали. Извинявай, че ще го кажа ако са ти близки познати но тези хора НЕ обичат котките, те обичат да си имат плюшени играчици наоколо.Ако тези хора просто са го прибрали от улицата, а не е родено в дома им,както се разбра от историята дотук, извинявам се.

Заради отвратителната среда, където и да е била тя, в която е родено това котенце, то е напълно диво. За него всичко в средата му е враждебно, естествен враг, а за прехраната трябва да се бори.
Ще дам пример - когато пристигне коте в приюта тук, след мед. прегледи  ссъс специалист по животинско поведение се изкарва определено време, и  определени тестове, за да види състоянието на животното и да се определи за каква среда е подходящо и в какъв аспект ще се наложи да се работи с него. За щастие сред котките има доста по-малко случаи на директно издевателство, които правят бъдещата работанмного трудо и времеемка (как се работи с кученце, което автоматично уринира от страх при вида на човек?). При котки, намерени свободни на улицата важно е определянето на процент одомашняване срещу процент дивост, който може да е различен. Най-често напълно диви са котки, които са н-то поколение родени от диви родители свободни навън, в слабо урбанизирана среда, където не могат да разчитат на хората за прехрана и имат естествени врагове като койоти например. Инстинктите за съхранение надделяват над каквото е останало в гените от одомашнените предшественици и котката е напълно дива, с инстинкти и поведение на   примерно рис. Според ситуацията може да има процент дивост и процент одомашненост при една и съща котка, например домашна изхвърлена навън в по-тежка среда, или домашна несоциализирана котка, която не е научена, че хората са нейни приятели...Това, което твоето коте прави, е типично поведение на коте, което не  е социализирано и е родено в силно конкурента среда. Ако не е родено на улицата, е типично е за котки, родени в домовете на т.н. hoarders (хора, при които трупането на определени неща се превръща в мания, до степен в която нямат реална оценка за ситуацията). Казвам го от личен опит. Виждала как такива котенца на 3 месеца бият майка си, миниатюрна котинка, родила на 8! месечна възраст заради безхаберните си  стопани....Както и да е.

Социализирането в ранна бебешка възраст е много важно за това как ще израсте всяко домашно животно. Например нашето зайче е взето от развъдник, който подготвя животни за специална програма за деца с увреждания, на които се дават любимци с терапевтична цел. Взет е на 3 месеца, едва освестило се бебенце, но вече беше толкова прекрасно и професионално социализиран, че други собственици на зайци се удивляват от перфектното му държане.

При вас този момент  е изпуснат, но и в по-късна възраст може да се работи по социализацията на котката. МНого е трудно и времеемко, и зависи дали има някакъв процент одомашненост останал.
На 100% дивата котка, която не се поддава на социализация, тук в приютите или се евтаназира, или в хуманните  такива отива в програма за т.н. хамбарни котки, които се осиновяват  от ферми, където котките се гледат като на село - живеят навън, ловуват сами, не контактуват редовно с хора които искат да ги гушкат, но собствениците се грижат за доброто им здраве.

На Практика:

Едва ли сте го взели на месец, те тогава са напълно безпомощни и без майка трудно оцеляват.

За бълхи и някой вътрешни паразити, вземи Revolution или Advantage , слагат се няколко капки на врата и предпазва от външни и някой вътрешни паразити. FrontLine  действа само на външи. Има и течни препарати за вътрешни паразити, но доколкото аз знам поне се дават само от вет, не се продават свободно.
Има успокоителни, които могат да се дадат  и да го заведете в клиниката за кастрация. Кастрацията ще помогне за успокояването, както и за пишкането навсякъде, ако не си е изградил вече навик. Ще намали агресията.

За да го социализираш, хвърли по едно око на статиите на Лумики, и поредицата на енимал планет ще ти даде сигурно доста отговори, виждала съм там момчето да работи с диви котки точно. Общо взето ще  е дълъг и бавен процес.

Извинявайте за дългия пост и излишния патос, но ми е болна тема.

Lei@ прегръдки!  Съжалявам за Рико!

И аз мисля че може да има медицински проблем Пумба, по-точно психически. Те и животните страдат от такива работи. Кой го знае, може да има крайна степен аутизъм - антисоциален, избухлив, агресивен. Човек ако е това, пó има надежда да се възпита, защото хората поне разбират от думи, но на котка няма как да й обясниш. Такова животно просто е негодно за домашен любимец. Няма ли някой познат с двор където да го пратите, да вилнее на воля навън, с минимален контакт с хора? Ако не, другото решение (най-добро за всички) според мен е евтаназия. Зле звучи, но иначе хем вие се мъчите, хем котарака - надали му е много весело така и на него. Положила си всички усилия, че и отгоре, дала си му толкова шансове, така че според мен няма за какво да се обвиняваш ако вземете това решение. Според мен "жестоки нападения" и "жестоки нахапвания" са абсолютно недопустими за домашно животно. Евала на приятеля ти че не му е разказал играта досега, явно е търпелив човек, но наистина не е честно от твоя страна да му причиняваш това. Дори и най-търпеливият човек си има граници, а и щом котаракът е млад и го чакат още поне десет години живот (домашните котки живеят средно 15-16 години), това може сериозно да застраши връзката ви и рано или късно ще бъдеш поставена пред избора - приятелят или котаракът. Пък дори и да не сте вече заедно, ще дойде друг, и въпросът пак ще бъде същият - човекът до мен, или котаракът; после - децата, или котаракът, защото и този момент ще дойде, ако искаш в следващите десетина-петнайсет години да имаш деца. Тогава вече мъжът как да е, голям човек е може да свикне, но да подложиш деца на такъв стрес и тормоз би било ужасно безотговорно и егоистично.


Lei@ , съжалявам за котьо!    Може би е бил свикнал с клаксона и вече не се е плашел. Това са си рисковете на дворните котки, за съжаление.

Ние имаме Румба, и съм много доволна! Гениално изобретение, и голяма отмяна. Само две забележки имам - трябва да се пуска, докато си наоколо и да държиш едно око/ухо отворено, защото лесно се заклещва. Например ако имате столове, може да се заклещи между краката, или в някое кьоше. Тогава започва да вика за помощ  и ако не я чуеш да я преместиш, ще се опитва да излезе докато не си изхаби батериите. И второто нещо - камерката в която се събират космите е сравнително малка (то и цялото роботче е доста малко) и се пълни бързо. Така че трябва често изпразване докато обикаля. Ние мислехме да я програмираме да чисти докато сме на работа, но се отказахме - трябва си човек там да помага ако се заклещи и да изпразва камерката. А, и още едно нещо - не работи много добре върху килим или настилка с контрастни смени в цвета. Например, широка лента в светъл цвят следвана от широка лента в тъмен цвят. Румбата има сензори които засичат смяна в тъмнината, като предпазна мярка за стълбища - да не падне по стълбите - така че като види такава смяна в цвета, си мисли че е стъпало и няма да го прекоси. Нашият килим в хола има широка черна ивица по ръбовете, и като сложихме румбата в средата, не искаше да излезе и си обикаляше вътре  При такова положение можеш да залепиш няколко слоя тиксо върху сензорите - така хем е достатъчно прозрачно че да не я ослепиш, хем достатъчно замъглено да не вижда цветовата разлика. Но тогава гледай да няма стълби наблизо.

Ох, дълго стана но реших да споделя опит, в случай че решите да си вземете. Тия неща са дребни проблеми според мен, струва си инвестицията въпреки тях.