Пиша, смятам и чета в Първи клас 2011/2012

Едно време, като беше малък играехме на мълчанка и който проговори пръв, гори ...  
Сега този номер не минава. На моето истерясване: Млъкни за 5 мин. поне, занимавай се с нещо, моля те..., тишината е 5 секунди и се започва: ъъъъ....мамооо, чакай само да те питам.... и тук аз колкото и да съм на ръба, се разхилвам! Това е положението... станем ли майки, щем, не щем ставаме сенки на децата си...
Времето за мен е след 21 часа, като ритуала ни започва от 9 без нещо. Оправяне на легло, преобличане, гушкане и говорене. Признавам си, с нетърпение чакам да се измъкна от детската и да реанимирам. Случвало ми се е да седна и 5 минути да блея в нищото и да не мисля НИЩО!!! хахаха, не е лесно, но е като медитация почти.

Аз също използвам разни тактики да "ми се махнат от главата"  . Въпросът ми беше как им обяснявате че всеки има нужда от време за себе си и да уважават вашето? В смисъла на взаимно уважение и разбиране на нуждите на другия ...

 Малката умира като почнат новините да ни изнася концерти от ДГ.
Аз така обяснявам: вие като гледате детски аз преча ли ви? Не ! Е ,значи и вие не ми пречете! Не че има ефект за дълго.
Едни път реших, точно като гледат детско, аз да им попея на главите. Бяха доста впечатлени.Трябва скоро пак да го използвам.
За протокола и аз ги гледам сама, без баби!
А време за мен , няма! Искам денонощието да е 48 часа.

Това и аз съм го правила 
Определено има ефект известно време 

При мен тази тактика с пеенето няма да мине. Аз повече гледам да обяснявам, да убеждавам с добро, говоря, говоря..., но невинаги ми се получава. Понякога най-откровено хитрея, предлагайки им нещо, за което знам, че отдавна имат мерак. 

Здравейте, честито на метематиците  Ние сме със скромните 75т., но аз много го похвалих, защото иначе всеки неуспех на него му действа адски демотивиращо 

Да споделя аз какво ме притеснява - Мишо е в паралелка с рисуване. Рисуването, по принцип го има в задължителната програма - 2 часа, водени от класната по учебника, отделно имат 2 часа ЗИП, в които ги делят на 2 групи и го водят други художници. Та, в редовите часове правели коледни картички. Обаче, почнал нашия да рисува, минала госпожата и казала - нее, много малка елха си нарисувал, я почвай от начало, с какво ще запълваш фона. Добре, моя изпълнителен, започва от начало. Минала госпожата и му казала - еее, сега пък е огромна, ти само елха ли ще нарисуваш, няма да има място за друго. Моя гледал, гледал и като ревнал...ронил крокодилски сълзи, госпожата не очаквала такъв развой - зачоплила проблема, ама топй се запънал, градирал до там, че мрази да рисува, мама го била записала в тая паралелка, ама той не искал  Което изобщо не е вярно, точно той искаше.
После ми обясняваше, че направил елхата малка, защото щял да рисува сноу-бордисти, които се спускат от някакъв хълм и отгоре да минава дядо Коледа с шейната - демек - имал композиция детето, но е била в процес на изработка, почнал бил от хижата и елхата, ама госпожата му секнала ентусиазма...ха сега де...
Следва час по физкултура. Болял го корема /по негова информация/, ходило му се до тоалетна по голяма нужда, но той категорично отказва да го върши в училище и стиска цял ден. Е да, ама да стискаш върху стола е едно, ама трябвало да прави кълбо напред. И нашия се захлупил на стената и ревнал  плакал почти цял час.
Госпожата шокирана, викна ме и пита дали има проблем, тя щяла да му помогне да се научи да прави кълбо. Аз още по-шокирана - той ходи 3 години на гимнастика, прави кълбета напред, назад, на страни, цигански колелета, скок-кълбо, шпагати и каквото там се сетите 
Същия ден, вечерта, преди да разбера за тези изпълнения в училище - бих му купила нов несесер, че стария се скъса. Видя го и директно се завря под масата да реве  Седнах до него, питах го какво става, защо така реагира - след 30 минути увещания и разпити изплю камъчето - бил женски! Кафяв несесер с кола! и лилава пешеходна пътека - явно това го прави женски.
Притеснява ме реакцията - за всичко плаче. И не обяснява нищо (в случая в физическото), не си защитава идеята, позицията (в случая с картичката), на мен не ми каза - мамо, този несесер е женски, а се завря да реве! Не плаче с глас и крясъци, а тихичко и напоително 
Оплаках се 

мандаринка да не би да е преуморено детенце? Идва ваканция и се надявам децата да си починат. Има по чувствителни деца и това цялото напрежение и натоварване в училище,  май им идва много вече.

мандаринка, мъчно ми стана за детето ти, явно е доста чувствително. Имам племеник, много добър в рисуването, и в първи клас му пречупиха таланта, може би с изказвания като при твоето момче. Госпожата не е била тактична, трябвало е тя да го попита за идеята. А дъщеря ми ходи на кръжок по рисуване, не е добър художник, до госпожата винаги ги разпитва и им доразвива идеите.  За ходенето до тоалетна може да има и други обяснения - дъщеря ми също не искаше да ходи в старото си училище, обяснението й е, че не много шумно по коридора, викат, бият се. Явно и преумората си казва думата, дано след ваканцията да е по-добре.

Да ви кажа, четето от 3 дни е в ново училище, изоставихме "класа с най-лоша дисциплина /думи на директорката към децата/". Мисля, че всичко е наред в новият клас и училище. Децата я приеха с желание да са й приятели, госпожата е амбициозна, в училището наистина не се тича и е със спокойна атмосфера. Три дни са малко време, да мине време да видим за повече впечатления.

Следващата седмица ме чакат поредните притеснения със здравето на майка ми, няма почивка, няма коледно настроение

И все пак още една идея за коледни подаръци, комплектите "Направи си сам приказка" - http://tochitsa1.blogspot.com/2010/09/blog-post_04.html , имаме от миналата година, но тази година разказва с желание, аз трябва понякога да помагам. Мисля, че са забавни, а и развиват способността за изграждане на сюжет и разказ.

Я да се оплача.Днес питам госпожата за  извънкласните дейности / т.н. клубове по интереси/ не са и чували , що ли не съм учудена. Изпратих  линк на госпожата.

Много се смях на кравата Имахме подобен случай преди две лета. Отиваме с децата на "селски туризъм". Пристигаме и минавайки с колата покрай една къща на оградата петел, като в илюстрациите. Малката ми дъщеря: "Еми, Еми! Виж пепедал!" (с най-блестналия поглед ), а голямата, както винаги всичко знаеща - "Не, Миа... това е паун, не му ли виждаш опашката! " Е, вярно били са на 3 и на 5, но още ги бъзикам.

Мандаринка, много ми стана мъчно. Явно е много чувствителен, а и няй-вероятно се е поизморил. Остави го хубаво да се наспи. Опитай да му обърнеш още повече внимание и да му говориш много, сигурна съм, че го правиш, но сега още повече. Заведи го на любимо място, ако имаш някаква възможност излез само с него, при мен върши страхотна работа. Опитай се да се позабавлявате само двамата и да си поговорите. Само идея... Еми имаше един страшно нервен период със страхотни истерични кризи, направо се бях видяла в ужас. Отдавах го на лекарствата и наистина донякъде беше така, но детето ми беше неузнаваемо, а аз ревях под душа всяка вечер. Слава Богу, това премина, но с много гушкане, мили думи и страшно много разговори.

TanyaMG, много се радвам. Дано наистина новия клас да е различен, сигурна съм, че сте направили правилния избор.


Tя, и Еми беше днес много щастлива. Правили са си днес забава около елхата, докато са си почивали- пяли са песнички, рецитирали, танцували - класа. Не е сценична изява, но са се забавлявали много и беше много щастлива.


И на мен не ми е кой знае колко Коледно... малко самотно, макар, че сега си го признавам за първи път...
Във връзка с коледната тематика, какво си поръчаха вашите дечица в писмата до Дядо Коледа,  и какви подаръци пък вие сте им приготвили, аз съм нещо безидейна ?

Уморени са явно дечицата.Забелязвам,че и моя 1волак е по-нервен от обикновено,а иначе си е спокойно хлапенце.Мрънка и хленца за всяко нещо.И то предимно за училищни работи.Дали му думи за другата седмица,забравил ги в занималнята,хайде рев.Забравил си кутията за храна пак в занималнята,хайде пак рев.Имал много домашно по АЕ ,айде пак рев...да излизат ваканция,че да си починат!.

Таня,дано новия клас и у-ще са по-добри и детенце е щастливо и спокойно!

И ние в отбора на уморените. Виктория досега винаги се е държала добре. В смисъл - спокойно, кротко, възпитано. От седмица - две крещи за всяко нещо. Ако я попиташ нещо неудобно - започва да крещи, че дори обижда и плаче. Говорих дълго, че не е хубаво, че не се прави така, че тя не ни е чувала вкъщи с баща й да си крещим. Обяснявах, че ако има проблем той се обсъжда спокойно и т.н. Ефект - никакъв. Продължава да крещи по мен и баща си, по баба си и дядо си също. Предполагам, че е уморена и поради този факт е и изнервена.
Чака с нетърпение ваканцията, аз също.

Таня, добре сте направили. Важното е, че детето се чувства добре. А и по-спокойната обстановка си казва думата.

Дъщеричка ми и тази година много скромно подходи - иска зимна шапка  (поредната, чекмеджето вече не може да се затвори) и матрьошка  А сина ми (на 5г) иска къщичка за оцветяване.

Добрият старец ще има донесе още Rush hour и Лего.
Иначе днес направих коледни писма от Дядо Коледа - много ефектни излезнаха. Сега трябва да измисля как по-интересно да им ги достави - в коледните чорапчета или в пощеската кутия.

С този подход можеш да смачкаш ентусиазма и желанието на едно дете, но.... учители всякакви. 


Ти ме подсети за една случка. Детето беше на около 4 годинки и един следобед го виждам, как е наредил всичките си коли, от най-малката до най-голямата, в редица, плътно една след друга. На въпроса " Какво правиш?", ми отговори - "Играя на задръстване".  Сега виждам, че имало и такава игра.

запис