Юлчета 2008 (Тема 147)

Браво, iucka ! Честито ! Лека бременност и живо и здраво бебче на финала ! Няма да се стряскаш - всичко ще бъде наред

 Киса, как сте? Имаш ли кой да е до теб и да ти помага? 

Момичета, Николета ми говори за гаджета. Една майка в градината ме пита кога ще кандидатстваме за училище. Кога порастнаха тези деца....

O, да, вкъщи доста обсъждаме училищата (от есента мислим вече да я преместим от градината), голямо чудене пада дали изобщо да е в нашия квартал или в друг и кое и т.н.
Дари имаше един кандидат, отблъсна го, беше си харесала момченце от горната група, сега се е прехласнала уж по друг (пак от горната)  И казва "любовни гълъбчета" вместо "влюбени гълъбчета" 

iucka, каква параноя, знаеш ли колко е хубаво да нагушиш пак бебче  Честита бременност, леко раждане и да се похвалиш скоро с малкото съкровище! Вече знаеш как е - отначало рев за колики, после за зъби, после бебешки пубертет, а до истинския пубертет ще имаме няколко спокойни години, за да се заредим със сили 

Киса, ако ще ти олекне от това, спокойно споделяй и казвай, ако можем да помогнем с нещо. Знаеш, че не всички пишат, но доста четат 

И ние сме на тема гадже . Пораснаха децата!
Аз смятам и догодина Мики да си е в градината, за да е по цял ден, че в училище са до обяд.
Бебето го чакаме всеки момент, Мики няма търпение. Като го вземам и ме все ме пита няма ли днес да раждам и дали ще го пуснат в болницата за да види новороденото   . Много е сладък , дано и после да няма голяма ревност и да успея да балансирам.
Хубав и слънчев ден ви пожелавам. Аз отивам да се разхождам, че то друго не ми остана

iucka леко рждане ако не си родила, ако си родила - здраво и кротко бебче ти пожелавам!

Гадже и Меги има играе само с него от момчетата в групата. Даже една групичка момичета ходили да питат избраните момчета дали ще се оженят за тях. Еманципация!

Ние сме добре доколкото е възможно, може би аз се нуждая от психотерапевт ако въобще идеята е добра. Последната седмица от живота му беше един безкраен ад, който безуспешно се опитвам да забравя. В четвъртък е панихидата за 40 дни, моля ви запалете свещичка душата му да намери покой. Господ не беше милостив към земните му мъки, нека поне се смили над душата му...

Дано не прозвуча налудничаво, но аз съм твърдо убедена, че човек продължава да живее в друго измерение. И не е въпрос на вяра, а на физика и енергия. Последно четох записките на една сестра, която много години е работила в отделение за изпаднали в кома пациенти.
Преди години почина баба ми, която отгледа мен и сестрите ми. Беше ужасно упорита и борбена, каквото си науми за нас със страшна упоритост и инат се бореше за него. Малко след като почина няколко семейни съдби се промениха рязко в посока, която тя искаше. Един ден просто осъзнах, че се случва това, което тя иска, сякаш от друго измерение пак с упоритост и инат се бори за позитивната ни енергия. Кой знае кого тормози в наша полза там 

Най-трудно е да преодолееш емоцията от тежкия момент. С годините детайлите започват да се губят, но като с чук дълго ще те удря в сърцето и очите всеки път, когато се сетиш за най-тежките моменти. Затова, според мен, е най-добре енергията и мисълта да се насочат към хубавото, към позитивните спомени, към мислите как отнякъде, по някакъв свръхфизичен начин пак сте заедно, дори и само като енергия, която се стреми към най-доброто за децата ви.

Ох, малко объркано стана, Киса, дано си разбрала какво искам да кажа  На теория всичко е много, много по-лесно, на практика не мога да си представя колко е тежко 

Iucka, леко раждане и чакаме да се похвалиш 

Киса прегръщам те много силно,ако знам,че ще ти помогна,няма да те пусна!
Незнам какво преживяваш...това е ужасно тежко,каквото и да кажа,няма да те утеша.Дано душата му намери покой

Киса, предполагам, че наистина е добра идея да идеш на психотерапевт. Не че имам опит, но си мисля, че човек има нужда и от такава помощ в трудните моменти. Надявам се да ти помогне да превъзмогнеш кошмара от последните дни, да избистриш мислите си и да ти останат само хубавите спомени и чувства. Сигурно е много мъчително не само да преживееш тежките му мъки, но и да си "блокирана" за топлите чувства и хубави мигове със съпруга ти. Вярвам, че времето ще помогне да се изчисти травмата, но сигурно ще ти е полезна и помощта на някой специалист. Питай и във форума за овдовели родители, сигурно ще могат да ти препоръчат добър специалист във Варна 

Ще го напиша тук, защото повечето то вас не знаят може би, писахте ми във фейсбук, а на мен не ми се обяснява там. С моя мъж не живеем заедно вече повече от година. Аз го взех това решение като причините бяха психологически тормоз, не се чувствах уважавана по никакъв начин, карахме се много, а и аз прекалено дълго седях и търпях и направих всичко, което беше по силите ми, за да се променят нещата, но без резултат. Въпросът с обичта е спорен, според него той ме обича, но аз не съм сигурна, затова казвам просто, че нямам нужда от такава задушаваща и обсебваща любов.
Детето го гледаме и двамате, аз правя всичко възможно да е добре тя, той също я гледа, като баща мога да кажа, че добре се справя.
Но този психологически тормоз към мен не е спрял и вече не знам дали изобщо някога ще спре. То все се надявам, ама все си е същото.
Не сме се развели, на мен ми е все тая в общи линии. Аз искам просто да ме остави на мира. Той за сметка на това не искаше да се развеждаме, защото искаше правата върху детето. Наскоро деликатно ми намекна, че той имал връзки и едва ли не ако искал щял да ми го вземе детето. Но все пак последно като говорихме беше съгласен да ми остави правата, дано да не си промени пак мнението.
Иначе аз съм добре, когато той не ме тревожи ми е спокойно, което и исках. Лили като цяло според мен не се чувства толкова зле от цялото нещо, поне аз й обяснявам, че и двамата я обичаме и ще се грижим за нея.

Ех, Бухти, много съжалявам, че така се е получило, въпреки че животът често е непредвидим и рядко можем да променим написаното. Както се казва - ако искаш да разсмееш Господ кажи му плановете си!
Вчера гледах един прекрасен филм (Her) и напълно споделям философията там - за такъв кратък миг сме на тази земя, че трябва да вземем всичко, което ни носи радост от живота. Тормозът и безспокойствието не си заслужават какъвто и да е компромис! Сигурна съм, че ти най-добре си преценила ситуацията и си взела правилното решениш  

Киса, надявам се скоро да се съвземеш 

Бухти, преди години също сподели, че нещата М/у вас не вървят... ти си знаеш най-добре и НБМ е много права, животът е толкова кратък - не си заслужава да си с човек, който те тормози.

Ние сме добре. Бобо ходи на градина. Борим се за ясла с Анита, но едва ли ще успеем. Най-вероятно ще тръгне на есен направо в градината на брат си. Аз чукнах почти 6 години майчинство 

Бухти, на моменти аз се чувствам по абсолютно същия начин.  Стресът напоследък и на двамата ни идва в повече и при него избива в непрекъснато заяждане, което мен ме смачква още повече (и на фона на седенето ми у дома). Все се надявам, че е период...

Пожелавам ти да намериш своето щастие!

Благодаря ви  При нас не е било толкова от стрес, никога не сме имали сериозни проблеми. Но той има свойството да е страхотен, най-добрия мъж в един момент и в следващия да стане най-отвратителния и то почти без видима логична причина. Все така, в крайностите е. И това лошото му е просто прекалено лошо. И когато почна да се случва всяка седмица, после няколко пъти в седмицата стана прекалено.
Но според мен той си има някакви лични проблеми, аз не мога да го накарам да си ги реши насила. И не мога да чакам повече защото видиш ли някой ден може и да е по-добре евентуално.
Той много иска да се съберем и не ме оставя на мира и сега. След всичките ми откази се опитва да ме накара да се съберем заради детето и неведнъж ми е казвал как сам му провалила детството И колкото и да не мисля като него винаги боли като го чуя. А той след два дена може да ми обяснява отново колко ме обичал.
И изобщо аз винаги и за всичко бях виновна според него. За това че чета книга, за това че чета списание, за това че не съм изразила огромно желание да направим еди какво си, затова че не съм му говорила достатъчно като се прибере от работа, затова че не съм говорила достатъчно като сме излезли някъде, затова че не съм му обърнала достатъчно внимание. И въпреки че никога не можах да се почувствам наистина виновна за тези неща, то винаги се стараех да избягвам да го ядосвам. До такава степен, че аз всичко вършех през деня и вечер той като се върнеше от работа нищо не правех само и само да съм свободна и да съм му на разположение във всеки един момент. То не е толкова лошо това от една гледна точка, но пробемът беше, че аз го правех основно от страх да не ми се разсърди и да не се стига до скандали. Но естествено колкото и да се стараех никога не беше достатъчно и причина винаги се намираше

Аз като щастливо разведена ще ти кажа,че си постъпила правилно!Не смятам,че човек трябва да надскочи себе си,да загърби желанията и спокойствието си,пък било то и в името на детето.Да не говорим,че никой незнае кое е по добро за детето.....Така че хич не го слушай и не се огорчавай от думите му,с времето ще миряса,пожелавам ти спокойствието,което търсиш