Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Когато децата бяха на 2 години и половина се преместихме в ново жилище. И преди не бяха кротки, особено едната, но след преместването настана ад под небето. Още повече, че бяха във възрастта за тръшкане и рев, а едната пиеше лекарство, което я правеше хиперактивна, раздразнителна и агресивна.
Ревяха на заспиване, ревяха на събуждане, ревяха за щяло и нещяло. Едната се събуждаше през нощта и ревеше - това го отдавам на лекарството... Че са и гръмогласни, чуват се в целия вход. И като започне да реве, няма спиране докато тя не реши. Овнешки инат - ревала е с часове, докато буквално се засинее. Нищо не помагаше - ни с добро, ни с лошо, както има една дума - ни се води, ни се кара... Изпада в истерия - търкаля се, пищи, не дава никой да я пипа. И аз съм ревала с нея, че и до крясъци съм стигала.  Боледуваха често и се налагаше да ги оставям с майка ми през деня. Въпросната девойка редовно й правеше такива истерии, че са идвали съседи да питат всичко ли е наред.
Който не е имал такова дете, той не знае какво е... Хубавото е, че е период. В един момент след 3тата година просто престана. И сега (вече на 5) се случва да реве и да истерясва, но бързо приключва. Ако детето е по-емоционално и чувствително, като моето, съответно и периода с реването е по-продължителен и неприятен. В яслата също ревеше по същия начин - изкарваха я сама на двора да се успокои. Съседът под нас беше много неприятен - сам, възрастен, разведен и любител на абсолютната тишина, свикнал 10 години да не живее никой над него. Децата все го дразнеха - като ревнат през нощта и той веднага за почва да тропа по тръбите на парното или с нещо твърдо по тавана. Килими предлагаше да ни подари, че много тежко сме били ходели... иди му обясни, че сме без килими заради астмата на детето. Все се разправяше с мъжа ми, с мен не смееше щото аз не му оставах длъжна. Добре, че се изнесе по едно време. Сега идва от време на време за малко и не пропуска да отбележи как децата вече не ревяли.

Много различни неща може да са... Моят е на 1 г. и 7 мес.,  от както навърши 6 месеца и откри, че може да пищи, няма край. Разликата е, че сега пищи много силно. За какво ли - за какво ли не - примерно не му харесва само той да ми подава щипките за прането - иска и той да простира, не му се стои в магазините или институциите - влезем ли в тях и започва неистиво пищене. Винаги пищи при първите лъжици, когато го храня - предпочита да яде само солети и зрънчо, но това определено няма как да го позволя. Пищи, когато иска да пие вода, когато не иска да пие вода, въобще пищи за всичко и най-вече, когато трябва да се справи с нещо свързано с неговите задръжки. Понякога лекичко пляс по ръчичката и повишаването на тона върши работа - както при котките - не със сила, а просто да разбере, че това което върши не е редно - примерно, когато е решил, че непременно трябва да бръкне в тоалетната чиния. Но, пляс да се използва за да спре да плаче - не върши работа - тогава нещата стават по-зле. Общо взето в такива моменти на истерия, може би при нас най-върши работа да го гушна (по възможност), да го заинтригувам с нещо друго или да сменя обстановката. Но, без крясъци просто не минаваме. Всички казват, че е период, които ще израсте - дано  . Е, също казват, че при нас нещата ескалират и от проблемите свързани с епилепсията, която е в дясното полукълбо и от там нещата с проблемите с настроенията, овладяването на емоциите и агресията при нас ескалират. Но, съм забелязала, че с много търпение и много любов, може да се омекчи положението. Разбирам и съм приела, че няма начин да спре изцяло пищенето, защото все пак е особеност на определената възраст - просто трябва и да израсте всичко. Винаги се старая да не притесняваме околните, но понякога и това става, защото просто е дете. И при нас съседите все слухтят, висят по терасите и правят забележки, че пищи, но просто ми се струва, че или не знаят, какво е да имаш дете или са забравили това. А, още повече, дете с проблеми... Все ми се струва, че в днешно време хората са станали страшно осъждащи при разговори много често все се натяква какви перфектни родители са били едно време и как децата им никога не са крещели или какви перфектни родители ще са и как няма да позволяват децата им да викат  . А, понякога са и без капка толерантност към по-различните от тях (като например, че заболяването на детето ни било проклятие и ние сме били прокълнати и прочее простотии  , а в началото като не знаеха, че пищи детето си мислиха, че пищя аз (защото имам по-детски глас и все пак писъците са силни) и чувах коментари да съм си пиела хапчетата    ), като често само клюките, сеира и осъждането са им редовните теми за разговор... Затова и не съм вече толкова общителна, особено и със съседите...   
п.п. ох, от писаното излезе, че постоянно крещи и плаче, но не е така - имах предвид, че има и такива моменти, но не е постоянно...

Започнах да прилагам метода вместо НЕ да казвам "Да, нямаме банани, но имаме ягоди." Има го в другата тема.
Доста добре се получава.
Даже вчера го излъгах да остави един сладолед.

Все едно си описала моето дете с тази разлика че ревовете и писъците започнаха на 5-6 месеца и така до сега...По съвет на педиатърката давам хомеопатично за успокояване,иначе нещата бяха станали супер зле.За 9 дена 3 такива истерии.Докато спи и се започва.Последната беше час и половина и ни закара в болницата...Луда работа.Докато го израсте малката,ще се затрием с мъжа ми

И моето е от ревливите.То не бяха колики,зъби,инат,рев преди заспиване,рев след събъждане,рев при първите лъжички храна(иска си цицата ). .И е на 2,4 месеца-уж карал бебешки пубертет.Бе не знам аз,ма няма да оцелеем с мъжа ми май....иска и 2-ро,да бе да.Докато не стане на 20 години няма да има второ,че аз ще съм за лудницата вече.Онзи ден пропусна часа си за спане,ЦЯЛ ЧАС РЕВА ДО СКЪСВАНЕ,не иска да заспи,а е преуморен вече.Държа го на ръце-рев,пуснах го да ходи-рев,седнал в количката-рев,легнал в количката-рев  .По никакъв начин не мога да спра рева,да не мислите че е приятно да оглася цялата градинка и всички да се обръщат да видят какво го правя?заспа в един момент и млъкна.

Омръзнало ми е  слушам бабинки и лелички по пейките да коментират как техните деца и изобщо децата преди 35-40г колко били послушни,как лесно се гледали,как нямало такива лиготии,ревове,тръшкания,как в общи линии имало ред и дисциплина за младежта
Сега било свободия,анархия,нямало контрол,от малки се раждали с висше образование,тарикатчета  и философчета,тежко и горко на днешните родители...

И на мене. Тия хора не разбират ли, че всичко се променя. И че човек трябва да живее тук и сега. А не в миналото преди 50 години.

В момента чета "Малкия Никола" и като гледам тогава родителите са крещели, забранявали и биели и са били убедени, че това е правилно.
Предполагам ако детенце направи беля и истерия след нея, просто са го пребивали от бой, за да има за какво да реве. И то реве, реве, пък накрая заспи от умора и това е било възпитанието и дисциплината.

Малкият Никола е иронично-сатирично худ. произведение. Французите са най-либералната и дете-френдли нация в Европа.

Прави са хората. Преди години хората си възпитаваха децата. Сега масово никой не си възпитава децата, всеки трепери какво ще му каже/поиска/изкрещи 3-годишното отроче, родителите не смеят едно "не" да кажат, все едно детето ще ги набие. Не могат да им кажат да си лягат, не могат да им откажат нищо в магазина, камо ли да ги накарат да си оправят леглото или да ядат без да им направят цирк преди това. Никой не осъзнава, че детето има нужда от възпитание, и че, ако не му го даде, последното ще стане разглезен гамен, който няма да става за нищо след 10 години. Уж всички искат най-доброто за децата си, а им осакатяват живота, като им изкривяват мисленето.
Аз не съм съгласна, че преди децата са се гледали по-лесно. Просто преди не е имало кой да ги разглезва и да им слугува, а днешните родители нямат идея как да възпитават. Масово раждат без да имат представа какво друго да правят, освен да гушкат детето. Нито ги учат, нито ги възпитават, нито ги информират.

За гушкането съм съгласна. Прекалено гушкащо поколение сме. То е ясно, че прекалена обич няма, ама и  само с обич и гушкане не става.

Отгледала съм 2 деца и знам поне едно нещо - възпитанието е процес, който иска време.
Не можеш да възпиташ дете на 2-3 да седи като препарирано.
Към 4-5 г обаче може да се постигне доста добър резултат за пред бабите.

Можеш, но не трябва. Детето не е куче. Но определено трябва да го учиш какво как се прави. Например аз никога не давам нещо, за което детето ми е започнало да се тръшка и да реве, дори и да съм имала намерение да му го дам. Само ако поиска както трябва, давам. Ако не, изчаквам да му мине пристъпа, в което време обикновено игнорирам лошото поведение. Много бързо всички, и в това число дори най-малкото ми, свикнаха, че с рев не се постига нищо. Малката понякога се тръшка за разни неща, защото още се учи, но й минава бързо, понеже досега нищо не е получила с рев. Затова пък активно се учим как да искаме разни неща и как да приемаме отказ. А нейни връстници се въргалят по пода на магазина или огласяват целия парк и родителите им треперят над тях.
Да, само с бабите го има този проблем. Поиска нещо детето, почне да се тръшка и баба му го дава веднага. Иди й обясни, че така го учи да постига нещата с рев, а не да се съобразява, и после защо реват като искат разни неща и не приемат "не". Ми как ще приемат, като от "не" до "да" пътят е едно разреваване.

И това поколение от бабички и дядовци, експерти по възпитаването на чуждите деца е от онези, които дори собствените си деца не са гледали и възпитали. Не понасят каквото и да е шаване и приказване.

В ранна детска възраст съм плакала и врещяла без видима причина. До ден днешен и съседките ми разказват, как винаги са разбирали, че съм будна и са отдъхвали, чак когато съм заспивала.
Плакала съм непрестанно. Опитвали са се по- всякакъв начин, да ме накарат да спра. Спирала съм просто, когато си се нарева и ми минат бесовете. Това ми е останало и до днес, плача от нищото и изпадам в едни необясними дори за мен състояния, не искам нищо, не очаквам разбиране или каквото и да е било, просто изпитвам нуждата да си поплача  .
Никога не съм била разлигавена, дори мисля, че начинът по който са ме отгледали е правилен.
Нямах категорични забрани, но винаги съм знаела кое е редно и кое не. Получавала съм достатъчно и не съм се тръшкала за нищо материално, получавала съм внимание, не съм имала някакви особени проблеми освен безпричинният плач . Пусти рев от къде идва не разбрахме. Все си мисля, някой ден, ако и моите деца са такива, от къде ще събера търпението, което майка ми е имала.