Ayça Varlıer & Erkan Petekkaya - стари участия и нови проекти на актьорите ~ 24
- Публикувана: 2 дек. 2011, 00:02 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 00:39 ч.
# 77
2 дек. 2011, 20:56 ч.
Мамче, този колаж е от момента преди да дойде Кемал....нали не греша, авторката на колажа, наредила се...до Галип и тя, поне да се види.....изписана, до неговото име..
Виж целия пост
Мамче, този колаж е от момента преди да дойде Кемал....нали не греша, авторката на колажа, наредила се...до Галип и тя, поне да се види.....изписана, до неговото име..
# 78
2 дек. 2011, 20:59 ч.
Галип, когато покани Сабиха да му помогне за обзавеждането на къщата....
Да бе, да аз му повярвах......и вие, също...нали?
http://www.youtube.com/watch?v=Dp28eJh4Wag&feature=related
Виж целия пост
Галип, когато покани Сабиха да му помогне за обзавеждането на къщата....
Да бе, да аз му повярвах......и вие, също...нали?
http://www.youtube.com/watch?v=Dp28eJh4Wag&feature=related
# 79
2 дек. 2011, 21:00 ч.
Момичета започва най-хубавата серия....Пикника....Приятно гледане 
Виж целия пост
# 81
2 дек. 2011, 21:03 ч.
Само, Верена липсва.....при Кемал, не се смей казва на Сабиха....а, Зейно, налива масло в огъня....с леля си Верена.....ако, била ......при тях!
Виж целия пост
# 84
2 дек. 2011, 21:11 ч.
Зафер, направо......не хареса Ердал, ама хич....взаимно, не си допаднаха, май?
Виж целия пост
# 88
2 дек. 2011, 21:17 ч.
Здравейте
.....Мамче, благодаря и аз за кафето, хубавата музика, провокираш ни с онези клипчета и песни, които са ни любими и навяват спомении на първите трепети, когато гледахме този 10 епизод и гадаехме, как ли и кога ще си кажат, за чувствата които.....едвам удържаха, изпитваха и двамата.....
Този момент, който си предала снощи, вълшебна и много хубава сцена, Сабиха за малко е забравила за неприятностите у дома, решена на помогне на човека, който я потърси за помощ, човека който тя се притесняваше дали ще й повярва, след ...онова нейно заминаване и фактите, около историите им ..и мъжа й, в Германия! Но, той я потърси....изслуша я, повярва й..и много, повече.....разбираше Сабиха, той е различен, отчиташе....харесваше й, начинът му на мислене, допадаше й ..тази негова, така рядко срещана ..и непримира честност и в отношенията, и в ...работата му! Уплаши се, Сабиха.....започваше, да се влюбва...както, Сани е писала ....страхуваше се, вече за него.....а, щом изпитваше страх, не беше ....само симпатии и харесване това, разбираше го, просто не искаше да си го признае! Притесняваше от тези му погледи, харесваше да са заедно, но не можеше да си позволи да позволи и на него, да му дава надежди...които и самата тя, толкова....не си позволяваше да има, за неговите...колко, по-големи са и колко отдавна, не подозираше.......
Не забравяше, личните му проблеми....подтискаше, това което чувстваше...позволяваше си го, само когато е сама....мечтаеше, Сабиха, но не беше сигурна.....виждаше й се, прекалено невъзможна....тяхната история, за да се случи...унесла се в мечти, веднага...се приземяваше! Приятелката й Руксар, ще усети този й страх ...от това й състояние! Донякъде, ще бъде по-смелата ...ще си остане, такава докрай.....ще мечтае, вместо Сабиха, понякога ще й го казва...за да връща, подкрепя и се грижи за....възможността, все пак...Сабиха да не спира, да вярва....да не отрича силата на любовта, романтичната и натура ще продължава да подкрепя, да се радва дори когато ...приятелката й, не вижда повод за радости......в живота им! Някога ще й благодари Сабиха, но не сега.....но, хубаво е човек да има една такава приятелка-оптимистка във всичко, дори да мечтае вместо теб, защото това показва чистата й душевност, откритостта й и колко те обича.....и желае, да си щастлива....пропуснала, си мислейки своите щансове, оня влак..последният който, един път ще сподели на Сабиха..но, други да не пропуснат този същият влак, помагаше им....да го стигнат, да не се отказват ...да го догонят, да не би да не успеят.......като, нея! Че не й трябва никой, сама си е по-добре.......но, грешеше Руксар, любовта.......която, толкова бленуваше.....и искаше, радвайки се и желаеща я ...за другите, така безрезервно ..... щеше да я намери....сама! Влакът, последният щеше да я качи, макар тя да си бе помислила...че го е изтървала!
А, Галип.....наистина не бързаше, както казва Сани.....да не я уплаши, с любовта си....с онова си желание за повече, макар че прекалено .....искаше, колко много искаше.....тя, вече да знае! Страхуваше се Галип и от друго, подозираше и наблюденията му....подсказваха, че Сабиха не е готова! Радваше се на непринудените им уж разговори, проучваше и все повече се убеждаваше, от реакциите и готовността на Сабиха ..да помогне, оценяваше това й качество, че не се отчайваше от....преживяното и това не я правеше, друга......от изговорените и споделени неща, разбираше със всяка минута, колко я иска и желае.....че, не се е подвел в преценката и усещанията си за тази жена, погледите му на моменти, за мен говорят...толкова други неща, онова за времето което не усещал, когато е с нея, в него момент казвайки й на тръгване, всъщност ...означаваше искам да останем, още много време .....че безвремие, беше....другото му време без...любовта! Като си помисля, колко след този им разговор...още безвремие го чакаше, направо ..полудявах, гледайки филма! Бива ли такава невъзможност, толкова трудна и така отчаяна любов, животът ...на обречените да обичат, така отчаяни да обичат, потребност имащите, като Галип.... най-после да обичат, намерили ...разпознали, любовта си, така...бленуваната, нетърпеливи ...като всички влюбени, доверил се отново на инстинктите си ....намери това търпение у себе си, издържа на трудното и ..на моменти отчаяно, чакане.....това време, изпитващо ...любовта му, подлагайки го на още...какво ли не, направи от него......онзи, убеден и постоянно отговарящ, на себе си...в правотата на усещанията и потребностите си от.......тази жена, точно от Сабиха! Въпреки, въпреки ...всичко! От този момент, нататък ...въпреки Нурсел, въпреки проблемите му ...въпреки, невъзможността да изрази открито любовта си, чувайки от Сабиха, че усеща и не забравя......тази му грижа и близост, която тя ще сподели на тръгване....че, така го чувства....след онази и откровеност, че все някога ще си върне онези....отраднати й, досега моменти от живота...на щастие и неизживени неща! Когато това, стане...искам да съм до теб, успя да ..отговори и Сабиха не възрази! Много му хареса това й изявление, опита й да му покаже че въпреки преживяното, което той всъщност бе забелязал, и също го радваше....тя мислеше, духът й не бе сломен, значи не беше такава да изпадне в самосъжаление, не мислеше .....и така да мине животът й, не забелязвайки никой и нищо, не бе обречена.....никога да не си върне усмивката, която сега ...понякога не я виждаше и Зейно, дъщеря й....споделяйки, Галип от това разбра й друго.....че насреща си има жена, жена в която не се бе излъгал.....
Нетърпелив, за повече......но, разбрал това Галип, се беше почувствал най-щастливият човек на....света! Какво не прави любовта, дори ....несподелената, надеждата която ще дойде след този им разговор при него, тази надежда от която имаше нужда......получавайки я, ще сътвори още чудеса....за нея, за любовта..за Сабиха! И го прави, направи ги........усетихме ги, гледахме ги...дори ги почувствахме, дори си помечтахме....всяка една, да е на мястото на Сабиха........и един такъв Галип, да направи всичко това, за ...всяка една от нас!
Хайде, хубав ден........и аз се върнах в спомени и блянове, неотдавнашни..!
.....какво вълнение, а....пак, се развълнувах!
Виж целия пост
Здравейте
.....Мамче, благодаря и аз за кафето, хубавата музика, провокираш ни с онези клипчета и песни, които са ни любими и навяват спомении на първите трепети, когато гледахме този 10 епизод и гадаехме, как ли и кога ще си кажат, за чувствата които.....едвам удържаха, изпитваха и двамата.....Този момент, който си предала снощи, вълшебна и много хубава сцена, Сабиха за малко е забравила за неприятностите у дома, решена на помогне на човека, който я потърси за помощ, човека който тя се притесняваше дали ще й повярва, след ...онова нейно заминаване и фактите, около историите им ..и мъжа й, в Германия! Но, той я потърси....изслуша я, повярва й..и много, повече.....разбираше Сабиха, той е различен, отчиташе....харесваше й, начинът му на мислене, допадаше й ..тази негова, така рядко срещана ..и непримира честност и в отношенията, и в ...работата му! Уплаши се, Сабиха.....започваше, да се влюбва...както, Сани е писала ....страхуваше се, вече за него.....а, щом изпитваше страх, не беше ....само симпатии и харесване това, разбираше го, просто не искаше да си го признае! Притесняваше от тези му погледи, харесваше да са заедно, но не можеше да си позволи да позволи и на него, да му дава надежди...които и самата тя, толкова....не си позволяваше да има, за неговите...колко, по-големи са и колко отдавна, не подозираше.......
Не забравяше, личните му проблеми....подтискаше, това което чувстваше...позволяваше си го, само когато е сама....мечтаеше, Сабиха, но не беше сигурна.....виждаше й се, прекалено невъзможна....тяхната история, за да се случи...унесла се в мечти, веднага...се приземяваше! Приятелката й Руксар, ще усети този й страх ...от това й състояние! Донякъде, ще бъде по-смелата ...ще си остане, такава докрай.....ще мечтае, вместо Сабиха, понякога ще й го казва...за да връща, подкрепя и се грижи за....възможността, все пак...Сабиха да не спира, да вярва....да не отрича силата на любовта, романтичната и натура ще продължава да подкрепя, да се радва дори когато ...приятелката й, не вижда повод за радости......в живота им! Някога ще й благодари Сабиха, но не сега.....но, хубаво е човек да има една такава приятелка-оптимистка във всичко, дори да мечтае вместо теб, защото това показва чистата й душевност, откритостта й и колко те обича.....и желае, да си щастлива....пропуснала, си мислейки своите щансове, оня влак..последният който, един път ще сподели на Сабиха..но, други да не пропуснат този същият влак, помагаше им....да го стигнат, да не се отказват ...да го догонят, да не би да не успеят.......като, нея! Че не й трябва никой, сама си е по-добре.......но, грешеше Руксар, любовта.......която, толкова бленуваше.....и искаше, радвайки се и желаеща я ...за другите, така безрезервно ..... щеше да я намери....сама! Влакът, последният щеше да я качи, макар тя да си бе помислила...че го е изтървала!
А, Галип.....наистина не бързаше, както казва Сани.....да не я уплаши, с любовта си....с онова си желание за повече, макар че прекалено .....искаше, колко много искаше.....тя, вече да знае! Страхуваше се Галип и от друго, подозираше и наблюденията му....подсказваха, че Сабиха не е готова! Радваше се на непринудените им уж разговори, проучваше и все повече се убеждаваше, от реакциите и готовността на Сабиха ..да помогне, оценяваше това й качество, че не се отчайваше от....преживяното и това не я правеше, друга......от изговорените и споделени неща, разбираше със всяка минута, колко я иска и желае.....че, не се е подвел в преценката и усещанията си за тази жена, погледите му на моменти, за мен говорят...толкова други неща, онова за времето което не усещал, когато е с нея, в него момент казвайки й на тръгване, всъщност ...означаваше искам да останем, още много време .....че безвремие, беше....другото му време без...любовта! Като си помисля, колко след този им разговор...още безвремие го чакаше, направо ..полудявах, гледайки филма! Бива ли такава невъзможност, толкова трудна и така отчаяна любов, животът ...на обречените да обичат, така отчаяни да обичат, потребност имащите, като Галип.... най-после да обичат, намерили ...разпознали, любовта си, така...бленуваната, нетърпеливи ...като всички влюбени, доверил се отново на инстинктите си ....намери това търпение у себе си, издържа на трудното и ..на моменти отчаяно, чакане.....това време, изпитващо ...любовта му, подлагайки го на още...какво ли не, направи от него......онзи, убеден и постоянно отговарящ, на себе си...в правотата на усещанията и потребностите си от.......тази жена, точно от Сабиха! Въпреки, въпреки ...всичко! От този момент, нататък ...въпреки Нурсел, въпреки проблемите му ...въпреки, невъзможността да изрази открито любовта си, чувайки от Сабиха, че усеща и не забравя......тази му грижа и близост, която тя ще сподели на тръгване....че, така го чувства....след онази и откровеност, че все някога ще си върне онези....отраднати й, досега моменти от живота...на щастие и неизживени неща! Когато това, стане...искам да съм до теб, успя да ..отговори и Сабиха не възрази! Много му хареса това й изявление, опита й да му покаже че въпреки преживяното, което той всъщност бе забелязал, и също го радваше....тя мислеше, духът й не бе сломен, значи не беше такава да изпадне в самосъжаление, не мислеше .....и така да мине животът й, не забелязвайки никой и нищо, не бе обречена.....никога да не си върне усмивката, която сега ...понякога не я виждаше и Зейно, дъщеря й....споделяйки, Галип от това разбра й друго.....че насреща си има жена, жена в която не се бе излъгал.....
Нетърпелив, за повече......но, разбрал това Галип, се беше почувствал най-щастливият човек на....света! Какво не прави любовта, дори ....несподелената, надеждата която ще дойде след този им разговор при него, тази надежда от която имаше нужда......получавайки я, ще сътвори още чудеса....за нея, за любовта..за Сабиха! И го прави, направи ги........усетихме ги, гледахме ги...дори ги почувствахме, дори си помечтахме....всяка една, да е на мястото на Сабиха........и един такъв Галип, да направи всичко това, за ...всяка една от нас!
Хайде, хубав ден........и аз се върнах в спомени и блянове, неотдавнашни..!
.....какво вълнение, а....пак, се развълнувах!
Препоръчани теми