Никога няма да ме видите с ... / Никога няма да ме видите без ...

Като дете (чак до 16-17 годишна даже) и аз не можех да гледам магданоз. Само при вида му, да не говорим и миризмата, ми ставаше лошо.
Сега го обожавам!  
Просто салата без магданоз не мога да си представя.
Не помня коя година претърпях тая трансофрмация и защо обаче...

В Пловдив беше, виждала съм в няколко бара, но не си го представях толкова противен на вкус. Този, който опитах имаше дъх на анасон.

Никога няма да ме видите да лицемернича, със силикон където и да било, да клюкарствам, с къдрава коса (никога не седи като я направя...упорито права е ) , с много къса пола, накичена, със задушаващо силен парфюм, бродираща, около змия
Няма да ме видите без телефон (поне един - служебният - задължително), без нещо сладко под ръка, дори да е мъничко, без усмивка сред приятели, без грим на парти, без настроение

Има дъх на анасон, да, и ако го пиеш чист, без фламбираната захар, е наистина отвратителен.

Иначе доколкото знам, абсентът, който се продава сега, е без халюциногенните билки, които са го правели толкова популярен сред артистичния елит преди векове... Та едновремешният може и да не е дъхал на анасон, а на нещо друго .

Точно затова смятам, че сегашният не е това, което е бил някога... ама Алиса каза, че си е същия.

Е, Алиса надали е сядала на по чашка с Бодлер .

За магданоза ... и аз бях така. До някъде така е и с копъра.
Една жена ми каза, че около 40-те се променяли вкусовете  
Подкрепям ... за кожените дрехи, за впитите дрехи, за високите тънки токове, за тежкия грим, дългите пластмасови обици, леопардови краски и др. под.
Не искам да казвам "никога". Струва ми се, че за каквото съм казала "никога", все ми е дошло до главата.
Но не искам да ме виждат и се старая да е така:
Облечена 5 за 4, дори да отивам да хвърля боклука;
Рошава, неподдържана, мръсна. Плашат ме такива хора. А за жена пък е недопустимо, колкото и често обаче да го виждам. Старая се винаги да съм с оформена коса, с лакирани нокти, облечена добре, обувки и чанта в тон. И напоследък задължително с шал  ;
В лошо настроение. Не винаги ми е весело, но се опитвам околните да ме възприемат ведра и усмихната.

Виждам, че сте подхванали магданоза та да се разпиша и аз в темата, че едни от най-омразните ми подправки са мерудия и копър. За съжаление баба ми например много обича да фрашка манджите с тях и като си ходя понякога на село изтръпвам като видя как за пореден път е съсипала някоя вкусна гозба. И пак ми с е отваря работа да отделям копъра/мерудията частичка по частичка докато ям  ...


Иначе  по отношение на визията все пак смятам, че никога не бих се появила без:
- лак на ноктите
- без фдт и лек грим
- чанта независимо от големината/просто обичам да усещам нещо в ръцете си, затова непременно трябва да държа нещо, дори само портмоне/
- без обеци или някакво друго бижу/без се чувствам гола/
- някакъв много разголен тоалет
- без сутиен

Със:
- прашки на плажа/мисля, че е подходящо само за префектни задни части/
- с много високи обувки/просто не мога да ходя с такива/
- с вулгарно поведение

Е, да споделя и аз. Но няма да използвам "никога", а "малко вероятно е да..."
Малко вероятно е да ми видите с: руса коса (даже невъзможно), с черна блуза, с големи и претруфени бижута, без значение от какъв материал са, с чалга компания, с разни чанти или обувки с щамповани марки на Шанел или Версаче, като чантите са огромни и противно кафеникакви, с тежък грим през деня (въобще е малко вероятно да ме видите с грим и с лак - не ми понася идеята, че нещо, което съм правила около час, ще го изтрия вечерта преди лягане за 10 минути!), с обувки тип "порноактриса", с впити в талията дънки, над които изскачат разни месца, с панталони или дънки тип "потури", с дълго палто, особено зимно време, с шлифери разни или тренчкоти, с дрехи от лицева кожа, с разни яки от лисица или други космати неща по мен, с голо пъпче, с гол кръст, с прашки, със сутиени с подплънки или силиконови презрамки, с животински щампи където и да е, с цигара или чаша алкохол, почти невъзможно е да ме видите пияна... За момента това се сещам.
Малко вероятно е да ме видите без: телефон, естествения или близък до него цвят на косата, бельо, топли и удобни дрехи през зимата, както и удобни обувки или ботуши, чанта, сухи и мокри кърпички, подходящ подарък, ако съм поканена някъде, не излизам и без дрехи за преобличане, когато съм с децата...
По отношение на белия цвят - той ми е един от любимите и често може да ме видите с бели блузки или пуловери, имам и бели чехлички, както и бяла чанта (сега почти видях потреса в очите на някои от вас ).
И с мъж със сандали и джапанки може да ме видите... Дори аз настоявам да си сложи къси гащи и чехли като излизаме някъде на пазар през лятото, защото и без това е постоянно с тежките работни дрехи и обувки през останалото време; а откакто му купих и чантичка, не ме е тормозил да ме пита къде са му ключовете, документите и др.
За храна и напитки....Всичко обичам да си хапвам, с изключение на агнешко, овче и ярешко от месата, а от алкохолите не обичам домашната ракия, водката и джина, въобще твърдите алкохоли. Харесвам ликьори, вино и понякога бира.
Готово! Рапорт даден!

Е аз точно такъв съм пила. Не дъхаше на анасон и ефектите си ги имаше. Тъпото беше, че беше на служебно парти и си гледахме взаимно сеира. Чак главната счетоводителка се разтанцува, точно преди да започне дълъг и досаден монолог относно сексуалния си живот.  

п.п. Абсентът не беше купен от магазин, а произведен по поръчки на частни клиенти. Основната му съставка си беше Artemisia absinthium (wormwood). Не знам в купешките/разрешените доколко я има. После имаше още няколко партита с него, но вече знаехме да внимаваме.  

п.п.п. Знам че се слагат семена от Fennel (резене?). Може от него да има някаква миризма подобна на анасон, но в никакъв случай не е като при мастика, Узо, Перно и т.н. Преобладаващи са други миризми.

Ето това обяснява страстите за/против белите дрехи Аз съм обратният случай - с руса коса, нося черно с удоволствие, а ако си боядисам косата черна, с бялото си лице ще приличам на нещо, умряло отдавна 
Присъединявам се към нелюбителите на магданоз, копър, целина и друг треволяк в чинията ми. Ако случайно нещо такова е попаднало там, не започвам да се храня, докато не почистя до последно парченце фуража от порцията си. Към спанак, марули и други листни зеленчуци нямам омраза, но листенце магданоз ми носи усещането, че ям храна, пълна с люспи или косми 
Това за 40-те години май не е вярно

Ако й се е променила фигурата около тази възраст, де ще иде, че няма да си промени вкуса?

Обожавам всякакви треволяци. Няма начин да не сложа на абсолютно всяка манджа/салата какъвто й отива. Гледам хладилника да не остава без магданоз, целина, копър и леощян (девисил), а между пролетта и късна есен и рукола и босилек. Вчера на пазара ми казаха, че последните две няма да ги има до пролетта.  С босилек често правя песто, което се добавя към почти всяко готово ястие.  Като живях в чужбина на всичко ръсех chives, но тук го няма или поне не е същият. Тук таме само замразен.

И мене! Имам едни обувки, не стига че са високи, ами и токчето тънко като игла. Откакто се пребих на една сватба, повече не ги нося!

Никога с:

-  Нещо, което е менте  /освен, ако съвсем несъзнателно съм попаднала на него/
-  Дънки и всякакви дънкови производни / е, с дънки може би веднъж-два пъти  годишно,все пак, при изключителни случаи  /
- Шалвари
- Пластмасови бижута
- Закуска
-Маратонки
.... със сигурност още много неща, но в момента не ми идват на акъла, ще допълвам


Никога без:

- Грим! / дори поне минимално-някаква грижа за лицето/ , Козметика
- Парфюм
- Часовник
- Голяма чанта с куп излишни неща в нея
- Дъвка

 


Леле, колко важни неща само изброявам..ами на, нямам вдъхновение в момента, не се сещам  

От резенето ще е значи. От този форум научих за него, защото няколко пъти явно съм купила резене вместо копър( не по моя вина, така го продаваха) и тараторът ми имаше вкус на мастика, чак вече започнах да се съмнявам в обонянието си и дали не съм изтрещяла на тема анасон. Но потребителка тук ме светна за приликата в растенията, едното май се води див копър...и те така.

Сетих се за още нещо, което намирах за тийн и казвах, че на мен няма да се случи. Смучка на врата. Откак в пубертета едно момче ме бе маркирало зверски винаги съм се стягала, когато започнат да целуват врата ми, да не остане синьо...и намирах за много селско разни девойки и жени да се моткат със синини по врата. До това лято, когато са ме маркирали без да се усетя, сутринта на работа колега започва да ме бъзика, но аз мисля , че иронизира, защото все ме бъзика за моето безсексие...Но когато си я видях в огледалото, симпатична и не особено набиваща се синка с една усмивка си я докосвах и нито я прикрих с дреха, нито с грим.