Ирка, страхотна е Настя, и мен ми взе дъха, казано по форОмски (с ударение на второто о)!
Мислех да ви споделя за един майлстон в живота си (да си го рекнем на чист бг език), обаче все ми изхвърча от акъла: а именно - тия дни получих първия антикомплимент в живота си (при все това още не съм се стегнала да си сложа боя, хохохо).
Та, случката е следната, с една майкиня в градинката по принцип си разменяме любезности и по някой друг лаф за отглеждането на мишките (тя има детенце месец по-голямо от Люс). Миналата седмица един ден я срещам в градинката и отваряме приказка, от дума на дума, тя ми се хвали, че нейното отроче много готино денси (поклаща се на музика), аз обаче, хъката-мъката, въздържам се от хвалба, даже измрънках нещо, че моите май не са чак толкова музикални, при което получавам следното утешение ли беше, обяснение ли беше...
- Ами, аз понеже съм по-млада
Та така, мили мои дружки, едно е да си го знаеш ти за себе си, ама съвсем друго се оказа да ти го кажат, право куме, та в очи. Но явно съвсем съм напреднала с егн-то, защото believe it or not, не успях особено да се затрогна или обидя, каквато определено не беше целта.
Ай стига съм се обяснявала, хубав ви ден, то слънце май няма да има, и по-добре.

. На което мен вече упорито ми става смешно, защото който ми види голямия задник би му станало ясно, че това е вероятната причина да изглеждам като каца за зеле с крачка.
Та поясних, че имам 2 деца, че съм на 35 г и половина... така де, да вземе да се спре да ми говори глупости, защото очевидно няма да ме впечатли особено. А и то е смешно.


, а той с прословутата си тактичност ми заявява: "Най-накрая и ти остаря!". 



