Листопад (Yaprak Dökümü) - Тема 65

Мила пасторална картинка от дома Текинов в Трабзон.Зеленина,топло слънце грее,птички пеят усеща се мириса на море.
1 година по-късно...
Мадам Хайрие с чумбера на главата,с рокля на цветчета,и един стар тас пълен със смески отива в ъгъла на двора да нахрани кокошките и събере пресните яйца.Върви и си мисли „Дано е за добро,да не се спъна пак и да не счупя яйцата.Тази Неджля само чокундури с високи токове е оставила за доизносване...”.
В това време през задната врата се подава разрошена млада жена с бебе на около 1 год в ръце „ Мамо побързай,че Ахуто е гладна...Стига ми гриза ухото бе миличка...Хайде да пооскубим пипера и доматите баба докато се дотътри.”Отвътре се чува гласа на Айше „Лейля скуби бурените,а не самите зеленчуци.В интернрт пише,че бурените не се ядат.’’Седнал под едно дърво в градината Шефкет бей,пие чай  и си скубе брадата’’Обича ме,не ме обича,оби....така това бе за Седеф,сега започвам да гадая за новата комшийка:харесва ме такъв смотан,не ме харесва...Фикрет я донеси още чай,че Омут ми го изпи пак,бягай бе дребен да видиш на баба кокошките”...Изад оградата тайно наднича едно бледо лице и си мисли „И кой сега е виновен за това...е не съм аз де...Не стига дето Шефкет го изкарах невинен,ами и живота си устроиха като в приказка ,а аз бедното сираче пак съм самотна и нещастна,да съм Ферхунде ако не си платят за това...”Така Али Раза гледа от небето,своето семейство и си мисли „Най после заедно и щастливи.Само Неджля да се върне от почивката си на Малдивите и всичките ми деца ще са заедно пак.Имат си козичка,кокошки,градина зелечукова е поне няма да са гладни,но кога ще поумнеят...”