Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2026, 22:21 ч.

423 765
5 659

schreier - Ентусиаст

# 1 335 1 апр. 2019, 10:10 ч.

Наши приятели продадоха къщата на родителите си без да вземат една прашинка от там. На изумения ми поглед и въпрос защо поне снимките не са им взели, те ми отговориха, че това са си били техни спомени.
Не го разбирам, ами това е семейната ви история! Пък може и да не съм права, знам ли.
За ровенето във вещите наистина е много потискащо.
Споделих, че свекърва ми и баща ми починаха за около 3 месеца. Свекърва ми живееше сама от дълги години/свекърът почина отдавна/ и не мога сякаш да ѝ пипна нещата, да ги изхвърля или не знам и аз какво да правя.
Майка ми е още жива и успяхме да я придумаме да направим ремонт и почти всичко подменихме и сякаш там поне от тази гледна точка се диша по леко.
Знам че след като и тя си замине дано е далеч това време и там ще бъде като при свекърва ми.

Виж целия пост

# 1 336 1 апр. 2019, 18:11 ч.

Аз всеки ден нося по нещо на майка ми...май съм в друга крайност. Някои от нещата сме ги купували заедно. Други не. Някак си я чувствам близо до мен . Но и просто обстоятелствата са такива в момента, че с малката живеем временно при баща ми, а ми омръзна да примъквам дрехи, които след дни трябва да върна и така. На моменти пък ми става много тягостно като се докосвам до нейни вещи, но със сигурност знам, че ако променим нещо, ремонтираме, изхвърлим - както се казва "ще се обърне....."

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 337 1 апр. 2019, 19:24 ч.

Вчера стана година откакто баба ми почина. Втора майка ми беше след като мама почина като бях на десет. Сърцето ми се късаше цял ден, имах чувството, че ще пръсна, че ще разкъсам отвътре. Сдърпах се с приятеля ми, обаче всъщност исках да викам, да крещя, да счупя нещо, да разруша всичко около мен и да е толкова счупено и разрушено, колкото аз се чувствах.
Ние оправяхме апартамента преди две седмици като си бяхме в България за панахидата. Обичах я баба ми, беше най-мъдрият човек, обаче беше и вещоман. Когато влязох след погребението, изпаднах в истерия и от тогава не бях ходила година там. Чистихме, подреждане, запазих много неща, понеже аз съм пораснала там. До 19-тата ми година баба беше единствения човек, без когото не бях живяла. Ще правим ремонт и част от идеите още преди време сме обсъждали с нея. Сега ще ги претворим в дела.
Липсва ми всеки ден. Беше ми най-добрият приятел, най-големият съветник, най-внимателният слушател. Говорехме си и за политика, и за любов, и за готвене, и за философия, и, и, и... Все едно пак си отиде част от мен, както преди почти 13 години, когато мама си отиде. Сега те са заедно, аз останах сама.

Виж целия пост

Потребител

# 1 338 1 апр. 2019, 23:52 ч.

Това с вещите е много индивидуално. Всеки го възприема различно и не разбира другия, а всъщност няма правилно и грешно. Спомням си как сестра ми на погребението й приготви дамската чанта, с любимото червило, четката за коса и незнам какво още. Изпитвах едновременно смъртен ужас от постъпката й и невероятно я боготворях за тази сила да го направи.
Всеки изразява чувствата си различно. Въобще не ми е гузно за вещите й - не бих могла да живея сред тях, не бих могла дори да ги погледна, без да изпитам физическа болка. И то не е защото не я обичам, а точно обратното. Ако не беше ме убедила сестра ми и този полилей нямаше да го има вкъщи. Тя ходи на гробищата, аз не. Аз обаче държах ръката й до последно, денонощно, когато сестра ми се грижеше за детето си. Не мръднах от нея. Държах я колкото мога. Като пясък през пръстите ми. И като все пак почина, си го изкарах на целия свят - със замах. Бях много ядосана. Още съм. Няма смисъл да държиш нещо, което си е отишло. Няма живот във вещите, има празнота и болка. Няма и живот на гробищата - тях там ги няма. Така го виждам аз.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 339 2 апр. 2019, 10:26 ч.

За вещите и...както си ги е оставила, така си седят. Моята леля и жената на братовчед ми направиха едно почистване след 40 ден и толкова.
Нещо дребничко, но никога няма да го забравя - като пристингах в апартамента, в деня, в който тя почина, докато още тялото и беше там, покрито през глава на спалнята, никога няма да забравя чашката и за кафе. Имаше навик, предната вечер да си сложи 2 лъжички захар в една чашка и сутринта да си пусне кафенце преди работа. Беше подготвила чашката, стоеше си до кафе машината, но до кафе така и не бе доживяла...

Сега не мога да спра да се питам - как щеше да реагира тя, при новината, че чакаме детенце? Знам, че би се зарадвала разбира се, но ми се ще да можех да чуя точно вълнението и, да го видя в очите и, в трепета на гласа и....много ме боли от това, много, много!

Виж целия пост

Редовен потребител

# 1 340 2 апр. 2019, 14:52 ч.

Здравейте!
В понеделник ще правим 40 на майка ми. Съвсем боси сме със сестра ми в традициите, а тя научила, че трябва да се подари нещо на всеки човек, дошъл на помена. Купичка, чиния или нещо друго..... Какво се подарява? Колко неща трябва да се дарят? Прави ли се нещо друго?
Благодаря предварително!
не се смейте на неосведомеността ми Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 341 2 апр. 2019, 14:54 ч.

Никога не съм чувала аз за подобна традиция. Проверете първо дали наистина е така

Виж целия пост

Месечинка виторога

Редовен потребител

# 1 342 2 апр. 2019, 15:08 ч.

Това, което аз съм чувала и виждала е, че подавките за 40 дни не се слагат в пластмасови чинийки/кутии за еднократна употреба, а в стъклени, порцеланови и т.н. Това е, което се дава на присъстващите и им остава за спомен, така да се каже.

Виж целия пост

# 1 343 2 апр. 2019, 16:02 ч.

Ън, не знам в кой район на България е населеното място на починалия. Традициите са различни даже и в съседни села.
При нас на 40-я ден се дава вилица, лъжица и някаква купичка/само на един човек/ и кърпа хавлиена, когато се изравнява гроба.
После дават дрехи/бельо ново/ и раздават от дрехите на починалия на един двама. На останалите кърпички, носни мъжки, кърпи забрадки или престилки, чорапи. По едно нещо.
Това с подаването на купички, чинии го правят на Лазаров ден, който тази година е на 20,04.
Най добре някой от местните да питате.

Виж целия пост

V

Пристрастен

# 1 344 2 апр. 2019, 16:04 ч.

Ън има такава традиция. Помените са именно, в знак на уважение към близките. Дарява се посуда (чаша,чинии
захарница,купи,кърпи,пантофи). Изберете вещи от ежедневието ни , да не са пластмасови. Те символизират спомена за мъртвия. Не е нужно да каните целия род , само най-близки или приятели на починалия. По канон трябва да има хляб вино и сварено сладко жито. Сега е пост, но се разрешава риба. Ако починалия е религиозен присъства свещенник или се поръчва литургия за упокой на душата му в църква. Пригответе блюда които починалия е обичал. В някои региони, на този ден раздават дрехите на починалия, други даряват нови. Аз реших да спонсорирам облеклото на двама абитюренти. Бяха очаровани от жеста.
За съжаление съм присъствала на помени-купони, с обилен алкохол, в заведение . Гротески спомен.
Няма нужда от излишни разходи , направете го с уважение и признателност

Виж целия пост

Редовен потребител

# 1 345 2 апр. 2019, 16:40 ч.

За Пловдив става въпрос. Сетих се ,че съм виждала майка ми да носи порцеланови съдове -купички, чинии, чаши, когато си е идвала от помени, но не съм се интересувала. Трябва да купим някакъв съд за всеки присъстващ. Поканихме само племениците на майка, които в момента са в Пловдив.Мисля, че за тях трябва да вземем. Ще бъдем малко хора.
Раздаването на дрехи ще го пропуснем. Техните лични дрехи още не сме решили какво ще правим. Засега нямаме сили да ходим там и да изхвърляме това и онова. И без това апартамента остава за неопределено време обща собственост на мен и сестра ми, всичко ще си остане на място.
Сега ми каза една от племениците на майка, че ако викаме свещеник за 40-те дни, трябва задължително да викаме и за 1 година, а тогава не се знае кой ще дойде. Та сме разколебани дали да викаме поп. Те не бяха религиозни, нито майка , нито татко, особено той.Баща ми обичаше да казва: всичко е до живот, после каквото и да направиш за умрелия, полза няма.
Но ще спазим приемливите неща от традициите. Ще поръчаме и паметници, но мисля, че трябва да мине известно време, за да сложим.
ПП Милите те, внесли си парички за погребение и ги запазили, да не ни товарят с разходи. То за какви разходи става въпрос, като ни оставят четиристаен апартамент в наследство, но помислили и за пари, да не ни тежат с нищо. Ей такива хоро бяха.... Sad

Sad

Виж целия пост

P

Потребител

# 1 346 2 апр. 2019, 16:48 ч.

И на майка ми, и на баща ми направих панахиди в черква. На погребенията бяхме в съвсем тесен кръг, на панахидите поканих всички, за да ги почетем. Никога не съм чувала да се подарява нещо на панахида. Приготвих си еднократни кутийки със жито, хляб и някои други неща, които раздадох. Дадох и за семействата, тъй като не всички бяха дошли. За майка ми приготвих няколко кани кафе, тъй като тя много обичаше и си пиеше до последно.
След като минаха 40-те се захванах да попочистя из къщи и някои неща съм раздала, други още не.

Виж целия пост

V

Пристрастен

# 1 347 2 апр. 2019, 16:51 ч.

Ън, всъщност най-важно е свещенника да присъства на 40-ия ден. При останалите помени не е задължително.Свързано е с напускането на душата от тялото на 40-ия ден.Има го още в стария завет,преди хиляди години.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 348 2 апр. 2019, 16:55 ч.

Цитат на: Viviana91 в вт, 02 апр 2019, 16:51

Всъщност най-важно е свещенника да присъства на 40-ия ден. При останалите помени не е задължително.Свързано е с напускането на душата от тялото на 40-ия ден.Има го още в стария завет,преди хиляди години.

Ако разбира се, семейството го иска. Казвала съм и преди тук, моята майка не харесваше свещенника в нашия град и имаше право, защото този човек е перманентно пиян и е агресивен. Нито на погребението го викнах, нито на 40 дни. Все едно да и се изплюя на паметта....

Виж целия пост

P

Потребител

# 1 349 2 апр. 2019, 16:57 ч.

Също много важно е (разбира се при черковна панахида) нещата, които се раздават да са постни, когато панахидата се падне по време на постите. Не съм го чувала това за свещеника - че ако е на 40, задължително трябва да е и на годината. За майка ми правих изнасяне в черква на 1 година, ще направя и за баща ми. Вероятно няма да каня никой, ще отида сама.
Ние имаме много хубава черква в квартала. Построиха я преди няколко години. Харесвам я, защото е много нова и красиво направена. Освен това не е далече за близките

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 258
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 423
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 788
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.