Nana77, и при нас беше така , дори накрая не си говорехме ,за да не я мъча , знам че и беше трудно да говорих, пишехме си с Вайбър, докато изведнъж спря да отговаря , не знаех жива ли е ,чакахме връзка с отделението за информация . Това беше най- ужасната седмица в живота ми , стоях и тялото ми трепереше от всеки телефонен звън и шум. И сякаш знаех, че няма да се върне. Молех се на празното и легло вкъщи да се върне. Не можах да се сбогувам и да поискам прошка. И с татко не се простих и сбогувх на глас, страхувах се да не разбере ,че си отива , само го държах за ръка
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 20:39 ч.
# 1 560
2 дек. 2021, 09:27 ч.
# 1 561
2 дек. 2021, 09:43 ч.
sylviana nana77 душата ми плаче....... и ние не можахме да си поговорим накрая, тя не беше комуникативна.......... ако бях/ако можех..........
Ооо нашите отношения далеч не бяха безоблачни....като една типична дева, отгледала ни( имам по-малка сестра) сама в един много тежък период и тя беше и властна и налагаща се, понякога трудно се говореше с нея, гледаше да сме нахранени и здрави, другото не беше важно, нооооо ние бяхме най-важното нещо в живота и и тя го доказваше със всяка мисъл, постъпка или действие.....
Много ми липсва.....
Виж целия пост
Ооо нашите отношения далеч не бяха безоблачни....като една типична дева, отгледала ни( имам по-малка сестра) сама в един много тежък период и тя беше и властна и налагаща се, понякога трудно се говореше с нея, гледаше да сме нахранени и здрави, другото не беше важно, нооооо ние бяхме най-важното нещо в живота и и тя го доказваше със всяка мисъл, постъпка или действие.....
Много ми липсва.....
# 1 562
2 дек. 2021, 09:59 ч.
Да, майките ни не са били идеални, те са били хора...Кой е идеален?!? Кой се е родил готов за родител?! Но майките ни са ни обичали, колкото са можели е ние също тях. Това е любов без мяра и алтернатива в света....
Виж целия пост
# 1 563
2 дек. 2021, 10:05 ч.
При мен шокът беше огромен, защото тя се оправяше от коронавируса. Вечерта преди онова кошмарно позвъняване си писахме във Вайбър, тя ми каза какво да й купя, какво да занеса, звучеше по-добре в сравнение с предните дни.
И през нощта е направила белодробна емболия, като е ставала до тоалетната. Лекарят ми каза, че 45 минути я е реанимирал, но не е успял.
А аз така вярвах, че всичко вече е наред и сме преминали през най-лошото...
Няколко седмици по-късно, когато отидох до техния апартамент, изведнъж забелязах часовника в кухнята. Ако искайте ми вярвайте, то и аз не си повярвах първо, защото съм една рационална Дева - но той беше спрял в часа, в който тя е издъхнала в "Пирогов".
Виж целия пост
И през нощта е направила белодробна емболия, като е ставала до тоалетната. Лекарят ми каза, че 45 минути я е реанимирал, но не е успял.
А аз така вярвах, че всичко вече е наред и сме преминали през най-лошото...
Няколко седмици по-късно, когато отидох до техния апартамент, изведнъж забелязах часовника в кухнята. Ако искайте ми вярвайте, то и аз не си повярвах първо, защото съм една рационална Дева - но той беше спрял в часа, в който тя е издъхнала в "Пирогов".
# 1 564
2 дек. 2021, 10:47 ч.
И аз все се чудя, кое е "по-доброто" (няма добро де, но...). Мисля, че е ужасно, че я изгубих на 26 години, но после срещам хора, които са изгубили майките си като деца и се потрисам... Как се живее без майка 
Аз не можах нито да я видя жива, нито да я чуя, тя буквално за 3 дни си отиде. Бях в чужбина, последната ни среща беше на летището, здрави и неподозиращи. Изведнъж я приеха за операция, последното нещо от нея е съобщение по месинджър, после в интензивното за и взели телефоните, мислехме, че ще я изписват скоро. Търсех полети, за да седя с нея вкъщи.... Взех полет за погребение.... Дали е по-добре да имаш време да се сбогуваш, но да знаеш, че ще си отиде. Дали е по-добре всичко да те сполети неочаквано. Няма по-добре, тъжно е, ужасно е...
Виж целия пост
Аз не можах нито да я видя жива, нито да я чуя, тя буквално за 3 дни си отиде. Бях в чужбина, последната ни среща беше на летището, здрави и неподозиращи. Изведнъж я приеха за операция, последното нещо от нея е съобщение по месинджър, после в интензивното за и взели телефоните, мислехме, че ще я изписват скоро. Търсех полети, за да седя с нея вкъщи.... Взех полет за погребение.... Дали е по-добре да имаш време да се сбогуваш, но да знаеш, че ще си отиде. Дали е по-добре всичко да те сполети неочаквано. Няма по-добре, тъжно е, ужасно е...
# 1 565
2 дек. 2021, 10:52 ч.
Аз я загубих на почти 9 години.Страшното е , че почти не помня гласът й.
Виж целия пост
# 1 566
2 дек. 2021, 10:54 ч.
И аз не съм сигурна кое е "по-доброто". Бях с майка ми до последния и дъх. От една страна това ме успокоява, че бях до нея. От друга страна е абсолютен ад да гледаш близък човек как си отива секунда по секунда, как си губи съзнанието, как го боли и т.н. не искам да влизам в подробности. Това те бележи за цял живот и започваш да забравяш хубавите моменти, а да мислиш все повече за ужасните.
Виж целия пост
# 1 567
2 дек. 2021, 11:44 ч.
И аз не знам кое е по болезнено. Изгубих баща си внезапно, сутринта като тръгвах за училище беше здрав и прав, на обяд вече беше починал...Шок и ужас! До ден днешен имам параноя, че някой близък може да умре внезапно. С майка имах време да се сбогувам, да премисля всичко, да се гневя и да плача, простих се с нея преживе, казахме си всичко,но когато почина пак беше гадно и плаках много. За мен най страшното е когато се прибереш след погребението и навсякъде виждаш вещите на починалия. Очилата, телефона, зъбните протези, плетивата й в една кошница, ключове, списания... всичко е там, а човекът го няма. Тогава разбираш колко празен живот живееш и как всичко е излишна суета.
Виж целия пост
# 1 568
2 дек. 2021, 16:09 ч.
Момичета, толкова съжалявам да прочета за майките ви в тази тема. Вашите майки са около моята възраст 55-60 г, може и по-млади да са, прегръщам ви! Моята почина от рак на 49 г., през далечната 1991 г., голямата дъщеря има бегли спомени, малката се роди след това. Винаги, ама винаги я споменавам и им говоря , когато правя баница, кекс, мусака, кавърма , когато шия нещо , когато чистя нещо, винаги обяснявам , майка ми така ме научи. Виждам, че съм предала нещо през , успяла съм. Никога не минава мъката по мама, просто се търпи.Благодаря за темата!
Виж целия пост
# 1 569
2 дек. 2021, 20:04 ч.
Майка ми беше на 51. Не дочака внуците си, сега имам син на 1г и не съм се замисляла кога/как ще му говоря за нея. Като цяло ми е трудно да говоря за нея, не знам.
Виж целия пост
# 1 570
2 дек. 2021, 20:40 ч.
Мама почина на 69 г. Само два месеца преди да навърши 70 и да отпразнуваме един чудесен рожден ден. Вместо това палих свещи.
Виж целия пост
# 1 571
2 дек. 2021, 20:49 ч.
Ох, момичета...Майка почина на 65 години. Ако беше жива, сега щеше да е на 71. Имаше толкова път пред нея...
Виж целия пост
# 1 572
2 дек. 2021, 22:12 ч.
Няма лек за болката ни...
Лисе, и аз не помня гласа й добре, вече и чертите ми се размиват. Пазя усещането за мама, а образът й избледнява.
Виж целия пост
Лисе, и аз не помня гласа й добре, вече и чертите ми се размиват. Пазя усещането за мама, а образът й избледнява.
# 1 573
2 дек. 2021, 23:31 ч.
Чета ви от известно време и намирам утеха в историите ви. Всъщност мисля, че е добре, че можете да разкажете. Аз дори това не мога, просто една буца имам заседнала, дори не мога да разкажа, няма я и това е. Понякога много, много ми е мъчно, понякога успявам да притъпя усещането, но няма с кой да споделя мъката си, а и сякаш не знам как, направо съм онемяла, всичко е някъде заседнало дълбоко в мен 
Благодаря, че ме изчетохте.
Виж целия пост
Благодаря, че ме изчетохте. 
# 1 574
3 дек. 2021, 00:13 ч.
Много неща разбираш - колко крехък е живота, колко консуматорски и егоистично живеем, колко несъществени битки водим всеки ден за пълни глупости обикновено, колко безсилни сме и т.н. Отчитам за себе си как силно ми повлия всичко и се извъртях в съвсем друга посока на мислене и съществуване.
Минаха 5 години. Трябваше да има юбилей 60 края на октомври, а остана завинаги на 54.
nana77, абсолютно ти вярвам за часовника, защото и на мен в продължение на няколко месеца ми се случваха какви ли не странности - играчки сами се движеха или светкаха и още други, даже писах тук. А сега - нищо. Нито я сънувам. Но спомените са ми все тая ярки, дано не избледнеят с времето.
Виж целия пост
Тогава разбираш колко празен живот живееш и как всичко е излишна суета.
Минаха 5 години. Трябваше да има юбилей 60 края на октомври, а остана завинаги на 54.
nana77, абсолютно ти вярвам за часовника, защото и на мен в продължение на няколко месеца ми се случваха какви ли не странности - играчки сами се движеха или светкаха и още други, даже писах тук. А сега - нищо. Нито я сънувам. Но спомените са ми все тая ярки, дано не избледнеят с времето.
Препоръчани теми