Тези дни до 4 март, когато ще стане една година от смъртта на мама, са ми много тежки. По това време миналата година беше вече болна. Не знам как и кога отлетя времето, но тя ми липсва все повече и все повече. Да, човек се примирява с физическото отсъствие, просто защото няма избор, но никога не се свиква. Преди малко без да искам набрах нейния номер и побързах да затворя преди да чуя каквото и да било.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2026, 07:11 ч.
# 1 650
19 фев. 2022, 11:36 ч.
# 1 651
19 фев. 2022, 12:05 ч.
Margarita1976,съболезнования за загубата ти,ужасно е трудно наистина...
Историята ти много напомня на моята,днес стават 4 месеца без мама,но не става по-лесно...Беше на 77 години,с един бъбрек и други съпътстващи заболявания,но с лекарства всичко беше под контрол,докато не я хвана Ковид...Отиде си точно за 4 дни,в болницата,сама като куче...Ей това не мога да си простя и сигурно ще ми тежи докато съм жива...Тая вина ме съсипва вече 4 месеца-защо не бях до нея,защо я пуснах в болницата, дали не можех да направя нещо ,за да й помогна...Оттогава живота ми се срина,вече се дели на преди и след нея...Имам семейство,деца,но нищо вече не е същото без нея.Беше ми повече от майка-опора,приятелка,даваше ми безусловна любов цял живот и не мога да се примиря,че си отиде така нелепо и жестоко.Знам,че това е естествения ход на живота,че е неизбежно,обаче ужасно ми липсват разговорите с нея,присъствието й в живота ми.Много силно се надавам някой ден да сме отново заедно...
Темата е много тежка,изпълнена с много болка и безкрайно истинска...Съболезнования на всички момичета,пишещи тук и дано всяка една от нас получи скоро поне малко утеха...
Виж целия пост
Margarita1976,съболезнования за загубата ти,ужасно е трудно наистина...
Историята ти много напомня на моята,днес стават 4 месеца без мама,но не става по-лесно...Беше на 77 години,с един бъбрек и други съпътстващи заболявания,но с лекарства всичко беше под контрол,докато не я хвана Ковид...Отиде си точно за 4 дни,в болницата,сама като куче...Ей това не мога да си простя и сигурно ще ми тежи докато съм жива...Тая вина ме съсипва вече 4 месеца-защо не бях до нея,защо я пуснах в болницата, дали не можех да направя нещо ,за да й помогна...Оттогава живота ми се срина,вече се дели на преди и след нея...Имам семейство,деца,но нищо вече не е същото без нея.Беше ми повече от майка-опора,приятелка,даваше ми безусловна любов цял живот и не мога да се примиря,че си отиде така нелепо и жестоко.Знам,че това е естествения ход на живота,че е неизбежно,обаче ужасно ми липсват разговорите с нея,присъствието й в живота ми.Много силно се надавам някой ден да сме отново заедно...
Темата е много тежка,изпълнена с много болка и безкрайно истинска...Съболезнования на всички момичета,пишещи тук и дано всяка една от нас получи скоро поне малко утеха...
# 1 652
19 фев. 2022, 12:47 ч.
Момичета, наистина такъв е краят и е неизбежно, особено ако родителите ни са на възраст. Но защо трябваше да стане така? Не мога да приема, че някой ти кихва в лицето, заразява те и умираш. Ужасно е. Ако майка ми си беше отишла от някоя от нейните хронични болести щях да го приема по-лесно. Поне щеше да е у дома и заобиколена от близките си, а не в болница омотана в кабели и системи, с кислородна маска и бореща се за последна глътка въздух.
Пак се сдухах. Съжалявам.
Виж целия пост
Пак се сдухах. Съжалявам.
# 1 653
19 фев. 2022, 14:37 ч.
Защото не ги лекуват според мен или поне не се съобразяват с придружаващите заболявания на всеки.Не може здрав човек да лекуваш по един начин и болен от сърце, диабет,рак и други специфични заболявания по същия начин.Това и на мен много ми тежи,защото мама беше напълно с акъла си и ако не беше Ковид имаше още живот в нея...
Виж целия пост
# 1 654
19 фев. 2022, 15:48 ч.
Наистина, с времето се примиряваш с физическото отсъствие, но душата е празна и сякаш си половин човек. За мен също времето се дели на преди и след, макар че вече минаха 6 пълни години. Одеве почнах да пиша за апартамента на майка в една друга тема за спомени и снимки и като ме хвана нещо за гърлото.... разревах се и изтрих написаното. Наближава рожденият й ден, щеше да навърши 72 г. Отиде си толкова без време, а можеше да поживее още.
Тая година имаме абитуриентка и само си мисля как на семейното тържество ще дойдат на мъжа ми роднините, а от моя страна няма кой, всички са измрели. На кого ще покажа детето си, кой ще му се зарадва, кой ще сподели радостта ми...
Виж целия пост
Тая година имаме абитуриентка и само си мисля как на семейното тържество ще дойдат на мъжа ми роднините, а от моя страна няма кой, всички са измрели. На кого ще покажа детето си, кой ще му се зарадва, кой ще сподели радостта ми...
# 1 655
19 фев. 2022, 16:18 ч.
А моята майка беше на 69 и нямаше никакви такива заболявания. Да, пиеше лекарства за кръвно, ама то и аз ги пия от няколко години, а съм на 44. Но аз не мисля, че лекарите са виновни. Те правят наистина всичко по силите си. Просто тази болест е брутална, а малоумният народ живее все едно не се случва нищо.
Виж целия пост
Защото не ги лекуват според мен или поне не се съобразяват с придружаващите заболявания на всеки.Не може здрав човек да лекуваш по един начин и болен от сърце, диабет,рак и други специфични заболявания по същия начин.Това и на мен много ми тежи,защото мама беше напълно с акъла си и ако не беше Ковид имаше още живот в нея...
А моята майка беше на 69 и нямаше никакви такива заболявания. Да, пиеше лекарства за кръвно, ама то и аз ги пия от няколко години, а съм на 44. Но аз не мисля, че лекарите са виновни. Те правят наистина всичко по силите си. Просто тази болест е брутална, а малоумният народ живее все едно не се случва нищо.
# 1 656
19 фев. 2022, 17:21 ч.
Съболезнования,Margi, аз отново не се справям ,4 месеца без мама и татко, периодично ме обхваща ужаса,че ги няма, след уж "осъзнаването ", побърквам се . Яд ме е на мен ,че не съм направила всичко възможно, ядосвам се на майка ,че вярваше на новините , че не е страшно, че ваксините са опасни,и за още много неща се мразя. Не знам как да продължа
Виж целия пост
# 1 657
19 фев. 2022, 19:23 ч.
Не се винете, не си мислете, че вкъщи има сбогуване като по филмите, че сте могли да си кажете и покажете всичко, което сега ви липсва…никога не сме подготвени за подобна загуба.
Майка почина на 60 години, почина в ръцете ми, бях уж “подготвена”, защото преди това почти 2 месеца денонощно бях с нея в болница…почина от другия бич - рак.
И след 7 години ми липсва, ежедневно, много.
Виж целия пост
Майка почина на 60 години, почина в ръцете ми, бях уж “подготвена”, защото преди това почти 2 месеца денонощно бях с нея в болница…почина от другия бич - рак.
И след 7 години ми липсва, ежедневно, много.
# 1 658
19 фев. 2022, 20:14 ч.
Да така е, татко почина в къщи, държах го за ръката през повечето време, излязох за малко от стаята и той си беше отишъл
Виж целия пост
# 1 659
19 фев. 2022, 21:04 ч.
Сърцето ме свива като видя,че има нови отговори по темата.Не знам как да ви дам кураж,като сама аз го губя постоянно.Тъкмо се опитам да помечтая за бъдещето и в този миг нещо ме пробожда силно в сърцето.
Момичета,как се справят бащите ви?Много ми е мъчно за моя,въпреки,че привидно се държи.Не мога да си представя какво е да си 40 години с един човек и изведнъж да го няма..
Виж целия пост
Да така е, татко почина в къщи, държах го за ръката през повечето време, излязох за малко от стаята и той си беше отишъл
Не мога да си представя какво ти е на теб,до колкото разбирам са починали и двамата ти родители.. Пожелавам ти сила и с малки крачки да си стъпиш на краката!
Не мога да си представя какво ти е на теб,до колкото разбирам са починали и двамата ти родители.. Пожелавам ти сила и с малки крачки да си стъпиш на краката!
Момичета,как се справят бащите ви?Много ми е мъчно за моя,въпреки,че привидно се държи.Не мога да си представя какво е да си 40 години с един човек и изведнъж да го няма..
# 1 660
19 фев. 2022, 22:50 ч.
Моят баща уж привидно се справя, но…изобщо не е същият, все още, в много ситуации, продължава да говори в множествено число, “ние”.
Виж целия пост
# 1 661
20 фев. 2022, 03:18 ч.
Месец и половина откакто мама ни беше брутално отнета, от тази гад ковид 19, за 7 дни в болница и на 64г...Още съм в шок... беше в добро здраве, много рядко боледуваше, имаше единствено хипертония, за която пиеше хапчета и нямаше проблеми. Много бих искала да мога да кажа, че в болницата е направено всичко, но от това, което майка ми казваше и като цяло, имайки предвид нагласите към въпросното ковид отделение, за съжаление не мога и това допълнително ме тормози...Винаги човек може да се опита да погледне философски на нещата, за да продължи някак напред, но мисълта за този, самотен и мъчителен край на най-скъпия ти човек е смазваща...сърцето, душата, остават осакатени за винаги...
Виж целия пост
# 1 662
20 фев. 2022, 09:01 ч.
Отдавна чета темата и все не намирам смелост да пиша. След около седмица и половина ще стане една година от загубата на мама.
Моята майка също почина вкъщи. На 61. След 2години и 2 месеца от откриването на рак. Имах времето да осъзная какво се случва и какво ще последва, но не беше по лесно. Да виждаш как любимия ти човек бавно, малко по малко гасне, е ужасно болезнено. А ти нищо не можеш да направиш. Да бях постоянно с нея, прегръщах я, целувам я, многократно й казвах, че я обичам, но ...., винаги остава едно но. Усещането, че е можело още, че не си направил достатъчно.
И бях до нея до последния й дъх. Не е по лесно да гледате как се бори за въздух, как минута след минута все по-вече се отдалечава , изчезва, заминава си и няма връщане.
Така, че не се обвинявайте. Няма добър и правилен начин да изживееш смъртта на скъп човек.
Виж целия пост
Не се винете, не си мислете, че вкъщи има сбогуване като по филмите, че сте могли да си кажете и покажете всичко, което сега ви липсва…никога не сме подготвени за подобна загуба.
Майка почина на 60 години, почина в ръцете ми, бях уж “подготвена”, защото преди това почти 2 месеца денонощно бях с нея в болница…почина от другия бич - рак.
И след 7 години ми липсва, ежедневно, много.
Майка почина на 60 години, почина в ръцете ми, бях уж “подготвена”, защото преди това почти 2 месеца денонощно бях с нея в болница…почина от другия бич - рак.
И след 7 години ми липсва, ежедневно, много.
Моята майка също почина вкъщи. На 61. След 2години и 2 месеца от откриването на рак. Имах времето да осъзная какво се случва и какво ще последва, но не беше по лесно. Да виждаш как любимия ти човек бавно, малко по малко гасне, е ужасно болезнено. А ти нищо не можеш да направиш. Да бях постоянно с нея, прегръщах я, целувам я, многократно й казвах, че я обичам, но ...., винаги остава едно но. Усещането, че е можело още, че не си направил достатъчно.
И бях до нея до последния й дъх. Не е по лесно да гледате как се бори за въздух, как минута след минута все по-вече се отдалечава , изчезва, заминава си и няма връщане.
Така, че не се обвинявайте. Няма добър и правилен начин да изживееш смъртта на скъп човек.
# 1 663
20 фев. 2022, 09:51 ч.
Моят баща не се справя добре. Никак. 58 години брак с майка ми - не мога да си представя какво му е. Той също изкара тежък ковид и от това рухна още повече. Все още има поражения и не може да се възстанови, вероятно никога няма да ги преодолее. Направо се състари с 10 години. Вече трудно се движи и почти не излиза от вкъщи. На всичкото отгоре не може и да се обслужва в домакинството, та ходя да готвя и да разтребвам у тях от време на време.
Трудно е за всички. Сестра ми пък я измъчва ужасно чувство за вина защото нещо се беше сдърпала с майка няколко дни преди влизането в болница и така и не успяла да и поиска прошка.
Виж целия пост
Трудно е за всички. Сестра ми пък я измъчва ужасно чувство за вина защото нещо се беше сдърпала с майка няколко дни преди влизането в болница и така и не успяла да и поиска прошка.
# 1 664
20 фев. 2022, 11:13 ч.
Моята майка работеше в същата болница и се предполагаше,че са се грижили нормално за нея и въпреки това историята е като при всички други.Един ден я чуваш по телефона,че е добре,а на другия вече е в тежко състояние.За съжаление всички изгубили близък от ковид сме минали по един и същи път стъпка по стъпка.
Виж целия пост
Месец и половина откакто мама ни беше брутално отнета, от тази гад ковид 19, за 7 дни в болница и на 64г...Още съм в шок... беше в добро здраве, много рядко боледуваше, имаше единствено хипертония, за която пиеше хапчета и нямаше проблеми. Много бих искала да мога да кажа, че в болницата е направено всичко, но от това, което майка ми казваше и като цяло, имайки предвид нагласите към въпросното ковид отделение, за съжаление не мога и това допълнително ме тормози...Винаги човек може да се опита да погледне философски на нещата, за да продължи някак напред, но мисълта за този, самотен и мъчителен край на най-скъпия ти човек е смазваща...сърцето, душата, остават осакатени за винаги...
Моята майка работеше в същата болница и се предполагаше,че са се грижили нормално за нея и въпреки това историята е като при всички други.Един ден я чуваш по телефона,че е добре,а на другия вече е в тежко състояние.За съжаление всички изгубили близък от ковид сме минали по един и същи път стъпка по стъпка.
Препоръчани теми