Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 462
  • 5 666
# 1 800
Момичета, няма нужда от нападки, всеки да го направи както го усеща.

Иначе на помена за 40те дни бяхме само най-близките роднини и всички бяха поканени от нас. В смисъл странно ми е че споменавате как някой бил дошъл за яденето, да не би в различните райони да има различни порядки, т.е. възможно ли е наистина да се появи някой неканен? Ето това вече би било неприятно. Просто ми стана странно като го коментирате понеже при нас е, ако решим да правим помен, то ние решаваме кой да дойде.
Виж целия пост
# 1 801
Съжалявам, че ще обърна темата в друга посока. Моята майка не доживя до пенсия, и понеже има осигурвки в УПФ, не сме ги теглили още. Има ли краен срок ?
Виж целия пост
# 1 802
На помените сме канили само най, най близките и нямаше как някой да дойде само за да се наяде.На помен се кани, не ходиш неканен. И 40-то, и годината ги правихме в заведение. Рано сутринта отидохме на гробищата и после в заведението за обяд. Другите помени ( 3, 6 и 9 месеца) бяхме само аз, брат ми и сестра ми. След гробищата изпихме по едно кафе и толкова.
Виж целия пост
# 1 803
Тази година стават 20 години без мама. Вече съм забравила как правихме помените. Знам, че се спазваха някакви обичаи типични за селото от което беше тя (там я погребахме, при нейната баба както тя пожела). Свещеник след погребението мисля, че на годината чак извикахме. След погребението и на първата година бяхме в заведение след гробища.
Виж целия пост
# 1 804
Съжалявам, че ще обърна темата в друга посока. Моята майка не доживя до пенсия, и понеже има осигурвки в УПФ, не сме ги теглили още. Има ли краен срок ?
Зависи кой е фонда.  Обади се и попитай. В този на баща ми нямаше краен срок.
Виж целия пост
# 1 805
Момичета, няма нужда от нападки, всеки да го направи както го усеща.

Иначе на помена за 40те дни бяхме само най-близките роднини и всички бяха поканени от нас. В смисъл странно ми е че споменавате как някой бил дошъл за яденето, да не би в различните райони да има различни порядки, т.е. възможно ли е наистина да се появи някой неканен? Ето това вече би било неприятно. Просто ми стана странно като го коментирате понеже при нас е, ако решим да правим помен, то ние решаваме кой да дойде.
Ами напълно възможно е някой да дойде неканен. Сега при майка бяхме много малко хора на погребението заради ковид, но преди години когато почина баба ми помня че половината квартал се изсипа на гробищата, а с цялата си наглост част от тях след като се върнахме от церемонията бяха решили че вкъщи ще има угощения и започнаха да звънят на вратата кога ще започва яденето. И то предимно дъртите клюкарки - приятелки на баба ми от махалата бяха първи на опашката да намажат нещо. Нагледала съм се на толкова безумия, че .. Сега пък на майка на помена за 40 дни поканихме нейната сестра (леля ми), а тя като се изсипа с две коли пълни с народ - братовчедите ми заедно с жените и децата им (разбирай синове, снахи и внуци на тази ми леля). Нямам нищо против хората, но все пак .. повечето от тях дори не бяха близки с майка, както самите те отбелязаха "не я бяхме виждали от 10 години".

И все пак колкото и да ти е неприятно трябва да поднесеш нещо, не е учтиво да изгониш дошлите.
Виж целия пост
# 1 806
Ох, не знам дали това е по-натоварващо или да ходиш сам на гробищата за 40 дни, защото няма кой друг да дойде :/ Може би е по-добре да си раздразнен отколкото сам.
Виж целия пост
# 1 807
Между другото, приготвянето на храна за погребение и раздаването, като че ли ти ангажират вниманието, за да не скърбиш чак толкова в този тежък момент. Помня, когато почина баба ми, бяхме се събрали всички при вуйна ми и шетахме, за да приготвим неща за погребението и за обяда след това. Добре ни се отрази това, че бяхме заедно, говорехме си, на самото погребение също бяхме ангажирани да раздаваме и мина по-леко. Сега погребалните агенции правят всичко, а и сме много малко хора вече, много по-тъжно е.
Виж целия пост
# 1 808
Вече е една мъка цялата работа, всичките приготовления, макар че аз винаги съм мразела такива сбирки и са ми били неприятни, понеже хората като обърнат две ракии и рязко забравят на помен ли са, на рожден ден ли. Обаче леля ми гласеше за такива поводи, пазаруваше, приготвяше... и сега като останахме само аз и баща ми в активна възраст (баба ми е на 89), е още по-празно. Купувам каквото трябва, правим, обаче още повече ми тежи от преди. Майка ми, баба ми, леля ми... отидоха си и тази самота цял живот ще ми тежи.
За втора поредна година забравям годишнината от смъртта на баба ми, която ми беше тъй близка... Може да ви звучи грозно и жестоко, обаче аз си мисля, че тя предпочита да е така. Тя беше от хората, които мразеха такива сбирки, суетенето около тях, хората, които иначе не са се сещали за теб, обаче "скърбят". Беше ми казала, че като си отиде, друг не и трябва да я изпрати освен мен. Ходя на гробищата, където в един гроб са погребани майка ми и нейната майка, целувам паметника и им разказвам, че сега аз си имам малко момиченце и на него разказвам за тях. Това никога няма да го преживея - че то няма да познава никоя от жените, които ме отгледаха, възпитаха и ми помагаха, всяка според силите си и времето, което и беше отредено.
Виж целия пост
# 1 809
Всичките тези ритуали имат и някакъв практичен смисъл…храна, житото особено се подава, защото то/тя бързо възстановяват сили и дори, ако на някой му стане чисто физически лошо, бързо може да се съвземе.
Виж целия пост
# 1 810
Това ми е и на мене болката - малкото ми дете няма да помни баба си, ще трябва аз да му разказвам за нея. И двамата със съпруга ми сме вече без родители, малкото няма ни баби, ни дядовци.
С мама си отиде цяла една епоха.
Не се прибрах за 40 дни, струвал брат ми, на заведение, също с роднини, които тя не беше виждала поне десет години. Не ми пука, а и съм сигурна, че и на нея. Който му е сладко да яде на помени - да ходи.
Виж целия пост
# 1 811
Едва ли някой ходи на помен с удоволствие, още по-малко пък да яде.
Виж целия пост
# 1 812
Може да сте го коментирали, но пак да споделя, вчера причтелка ми каза,че съм била луда да пера дрехите на майка от болницата, трябвало да ги хвърля направо, защо съм ги изпрала и прибрала. Минаха почти  6 месеца, бях оставила чантата у тях и не можех да я докосна. Онзи ден изпрах всичко и го прибрах, не мога да ги хвърля, сякаш пак нещо от нея ще изчезна. Вие как постъпихте
Виж целия пост
# 1 813
Тези неща от болницата ако не ви трябват по-добре ги махнете, защото може да ви натъжават. Предлагам, ще запазите други, които ви носят положителни спомени. Дайте си време. Аз занесох дрехите във фирма за рециклиране около година след смъртта. Това са просто вещи и трябва да служат, не да стоят. Със сигурност това ще ви натъжи отново и ще бъде трудно. Етап от приемането на тъжната действителност. Аз пазя една блуза в дъното на гардероба и понякога я прегръщам. Тъжна работа, но още нямам сили да се освободя.
Виж целия пост
# 1 814
Може да сте го коментирали, но пак да споделя, вчера причтелка ми каза,че съм била луда да пера дрехите на майка от болницата, трябвало да ги хвърля направо, защо съм ги изпрала и прибрала. Минаха почти  6 месеца, бях оставила чантата у тях и не можех да я докосна. Онзи ден изпрах всичко и го прибрах, не мога да ги хвърля, сякаш пак нещо от нея ще изчезна. Вие как постъпихте

Някои неща изпрах и прибрах, но други изхвърлих.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия