Така е, Yoanna. Всичко е същото, запролети се, яйца ще боядисаме, козунаци ще има, само майка ми я няма вече.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.
# 1 830
17 апр. 2022, 00:45 ч.
# 1 831
17 апр. 2022, 02:15 ч.
Миналата събота беше поменът за 40 дни на татко. Някак покрай децата ми беше такава лудница, бяха и болни 2 седмици. Не че не се сещах, но успях да преборя поне преживяването на погребението по няколко пъти ежедневно и бях спряла да плача. До петъка, деня преди 40. На следващия ден се Наплаках качествено и оттогава усещам един задух и една буца в гърлото. За пореден път ме удря, че повече татко няма да го видя. 
Виж целия пост
# 1 832
17 апр. 2022, 09:54 ч.
От сутринта плача, не знам как ще се събера да продължа да работя до следобяд. Днес е Цветница, а мама се казваше Невена. Буца ми е на гърлото.
Виж целия пост
# 1 833
17 апр. 2022, 09:59 ч.
Кураж, nana77, пак си е празник на майка ти, но няма утеха, че я няма. Овладей се, покрай работата ще ти мине денят, после си се наплачи, вземи си едно букетче в нейно име и и го наречи. Името й ще пребъде чрез теб...
Виж целия пост
От сутринта плача, не знам как ще се събера да продължа да работя до следобяд. Днес е Цветница, а мама се казваше Невена. Буца ми е на гърлото.
Кураж, nana77, пак си е празник на майка ти, но няма утеха, че я няма. Овладей се, покрай работата ще ти мине денят, после си се наплачи, вземи си едно букетче в нейно име и и го наречи. Името й ще пребъде чрез теб...
# 1 834
17 апр. 2022, 23:02 ч.
Аз онзи ден имах рожден ден, а вчера голямата щерка и на рождения си ден плаках много за мама 
Беше ми много самотно. От сутринта беше лудница вкъщи покрай ангажименти, не се почувствах никак специална и знаех, че ако тя беше жива щеше да ми звънне от сутринта, да дойде, да си прекараме деня заедно, да ми е приповдигнато.... И миналата година на рождения ми ден много силно усетих липсата й, а тази беше връх просто.
Голямата стана на 7 и си мисля колко ли щеше да й се радва и да се гордее с нея. Напоследък не й говоря много за баба й...
Виж целия пост
Беше ми много самотно. От сутринта беше лудница вкъщи покрай ангажименти, не се почувствах никак специална и знаех, че ако тя беше жива щеше да ми звънне от сутринта, да дойде, да си прекараме деня заедно, да ми е приповдигнато.... И миналата година на рождения ми ден много силно усетих липсата й, а тази беше връх просто.
Голямата стана на 7 и си мисля колко ли щеше да й се радва и да се гордее с нея. Напоследък не й говоря много за баба й...
# 1 835
18 апр. 2022, 04:36 ч.
И аз на рождения си ден ударих дъно просто, сигурно поне седмица след това ми трябваше да се освестя, много мъчно ми беше.
Виж целия пост
# 1 836
18 апр. 2022, 13:21 ч.
За рождените дни...
Въпреки, че моята майка я няма много, много отдавна, не пропускам да не се сетя рожден ден, и май аз съм единствена която се сеща за нея и за всичко свързано с нея, че я е имало някога. Беше преди няколко дни, ако беше жива щеше да стане на 71, а си е отишла на 26.
Чувствата които изпитвам мога да опиша с "не знам", и "ако я имаше в живота ми"
Виж целия пост
Въпреки, че моята майка я няма много, много отдавна, не пропускам да не се сетя рожден ден, и май аз съм единствена която се сеща за нея и за всичко свързано с нея, че я е имало някога. Беше преди няколко дни, ако беше жива щеше да стане на 71, а си е отишла на 26.
Чувствата които изпитвам мога да опиша с "не знам", и "ако я имаше в живота ми"
# 1 837
18 апр. 2022, 23:42 ч.
Тази година рожденият ми ден беше на следващия ден след опелото на мама...само месец преди това си мислех как ще го отбележа с любимите си хора и го чаках с нетърпение, а се оказа един от най-тежките дни в живота ми... каква жестока ирония...
Виж целия пост
# 1 838
19 апр. 2022, 00:50 ч.
Днес е починала майката на моя приятелка, също много добър и всеотдаен човек, много ми стана мъчно пак, за моята майка, за тази щура, весела жена, която тя беше, за заразителния смях, за цялата топлина, която излъчваше винаги, дори когато беше сърдита.
Дано има наистина нещо "там" и да са добре.
Виж целия пост
Дано има наистина нещо "там" и да са добре.
# 1 839
21 апр. 2022, 21:25 ч.
Ето пак идват празници и съм със свито сърце.Днес,колегите нямат търпение да си тръгнат,обсъждат козунаци и яйца,а на мен ми се реве с глас.За първа година няма да има кой да ми се скара,че не съм си измила прозорците за Великден.
Виж целия пост
# 1 840
21 апр. 2022, 22:38 ч.
Същото. Приемам празниците, толкова обръгнало вече, просто преминавам безчувствено през тях. Но нещо малко да се случи и така ми се подсилва тъгата, че ми идва да седна ей така, където съм и да се наплача пред някого...не знам колко пъти днес машинално пожелах светли празници и колко пъти на мен ми отвърнаха със същото...
Unknown11, точно тия предвеликденски дни си мислех като гледах апатично оплесканите с кал от дъждовете стъкла, че мама не би понесла това и когато и да е, ще се накачули да чисти...Само ако знаеше, че това щеше да ми е най-незначителния повод за грижа след време, когато нея я няма и домът го няма..
Не се гордея, че не съумявам да се зарадвам на настоящите моменти, само се надявам да не става по-обезкуражаващо...
Виж целия пост
Ето пак идват празници и съм със свито сърце.Днес,колегите нямат търпение да си тръгнат,обсъждат козунаци и яйца,а на мен ми се реве с глас.За първа година няма да има кой да ми се скара,че не съм си измила прозорците за Великден.
Същото. Приемам празниците, толкова обръгнало вече, просто преминавам безчувствено през тях. Но нещо малко да се случи и така ми се подсилва тъгата, че ми идва да седна ей така, където съм и да се наплача пред някого...не знам колко пъти днес машинално пожелах светли празници и колко пъти на мен ми отвърнаха със същото...
Unknown11, точно тия предвеликденски дни си мислех като гледах апатично оплесканите с кал от дъждовете стъкла, че мама не би понесла това и когато и да е, ще се накачули да чисти...Само ако знаеше, че това щеше да ми е най-незначителния повод за грижа след време, когато нея я няма и домът го няма..
Не се гордея, че не съумявам да се зарадвам на настоящите моменти, само се надявам да не става по-обезкуражаващо...
# 1 841
21 апр. 2022, 23:35 ч.
И майка ми винаги чистеше прозорците и переше пердетата за Великден.
Моето двегодишното напръска моите прозорци с нещо мазно, утре смятам да ги почистя, заради нея.
Днес месих козунаци, заради нея. Изобщо, много искам да ми прости, че бях толкова неблагодарна, много искам да види отнякъде, че се старая да бъда поне наполовина толкова добра, колкото тя беше.
Виж целия пост
Моето двегодишното напръска моите прозорци с нещо мазно, утре смятам да ги почистя, заради нея.
Днес месих козунаци, заради нея. Изобщо, много искам да ми прости, че бях толкова неблагодарна, много искам да види отнякъде, че се старая да бъда поне наполовина толкова добра, колкото тя беше.
# 1 842
22 апр. 2022, 00:47 ч.
Когато мама почина и аз реших да повтарям нейните действия, за да я усещам- пекох сладки, затварях буркани, чистих на поразия, все непривични за мен неща- сега чак ми е смешно колко бях ентусиазирана (особено като плачевно варих една нощ компоти, които всичките изфирясаха
)), но тогава някак си исках да претворя нейната атмосфера около себе си, сякаш така бих я задържала, бих съхранила реалността, която беше до този момент. Разбира се тази "имитация" бързо приключи . Така че, Елизабет, стегнете трапезата и заради майка ви, и заради детето Ви, чиито спомени вие сега създавате, но каквото и да не/правите, сигурна съм, че няма какво да ви се прощава. Дори и да ви глождят угризения вярвам, че майките с големи сърца прощават на децата си, защото дори и приживе приемат, че децата грешат, но въпреки това ги обичат както само те могат. Въпросът е ние да си простим, за това, че не сме усетили навреме да им благодарим и върнем същото количество обич и внимание...За последното и аз не намирам рецептата...
Виж целия пост
И майка ми винаги чистеше прозорците и переше пердетата за Великден.
Моето двегодишното напръска моите прозорци с нещо мазно, утре смятам да ги почистя, заради нея.
Днес месих козунаци, заради нея. Изобщо, много искам да ми прости, че бях толкова неблагодарна, много искам да види отнякъде, че се старая да бъда поне наполовина толкова добра, колкото тя беше.
Моето двегодишното напръска моите прозорци с нещо мазно, утре смятам да ги почистя, заради нея.
Днес месих козунаци, заради нея. Изобщо, много искам да ми прости, че бях толкова неблагодарна, много искам да види отнякъде, че се старая да бъда поне наполовина толкова добра, колкото тя беше.
Когато мама почина и аз реших да повтарям нейните действия, за да я усещам- пекох сладки, затварях буркани, чистих на поразия, все непривични за мен неща- сега чак ми е смешно колко бях ентусиазирана (особено като плачевно варих една нощ компоти, които всичките изфирясаха
)), но тогава някак си исках да претворя нейната атмосфера около себе си, сякаш така бих я задържала, бих съхранила реалността, която беше до този момент. Разбира се тази "имитация" бързо приключи . Така че, Елизабет, стегнете трапезата и заради майка ви, и заради детето Ви, чиито спомени вие сега създавате, но каквото и да не/правите, сигурна съм, че няма какво да ви се прощава. Дори и да ви глождят угризения вярвам, че майките с големи сърца прощават на децата си, защото дори и приживе приемат, че децата грешат, но въпреки това ги обичат както само те могат. Въпросът е ние да си простим, за това, че не сме усетили навреме да им благодарим и върнем същото количество обич и внимание...За последното и аз не намирам рецептата...
# 1 843
22 апр. 2022, 01:28 ч.
Месец преди да почине, се скарахме, прибра се от болницата и се хвана да прибира новогодишна украса, да размества плазмата, тя, която беше станала 40 килограма. Тогава и се развиках, че ме тормози, че аз мога да свърша всичко, че няма нужда да става и т.н. В този момент, цялото ѝ същество излъчваше невероятна мъка. Нагрубих я, никога няма да си го простя, никога. Откъде намери сили, моята майчица, няколко часа по-късно да ме извика при себе си и да се усмихне, и до днес се чудя. Мислех си, колко силна жена е била всъщност, а какво жалко л**но съм аз.
Виж целия пост
# 1 844
22 апр. 2022, 09:02 ч.
Имам личен празник утре, нейн и мой...
Никога няма да забравя думите и..."..Ще има и други, С., но без мен"...душата ми плаче..
Виж целия пост
Никога няма да забравя думите и..."..Ще има и други, С., но без мен"...душата ми плаче..
Препоръчани теми