Poni69, прегръщам те!
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.
# 1 861
25 апр. 2022, 08:33 ч.
Загубата на майката е несравнима. Особено болезнена е когато е ненавременна и свързана с болести. Но с времето нещата се поуспокоят. Ще празнувате, ще се смеете, радвате, даже ще изпитвате щастие. Да, такъв е животът.
Виж целия пост
# 1 862
25 апр. 2022, 08:52 ч.
Онзи ден свекър ми имаше рд. С такова нежелание отидох да "празнуваме". През целия път си заплаках мислехчйки как моят баща застина на 60г. И повече никога няма да има рд и няма да го празнуваме.
Въобще не усетих празниците, все ми беше тая. Дори се натоварих повече.
Поплаках си и на тържеството, защото имаше роднини, които не бях виждала и ми изказваха съболезнования. Честно, повръщаше ми се. Те хората не са виновни, но просто аз така го чувствам.
Виж целия пост
Въобще не усетих празниците, все ми беше тая. Дори се натоварих повече.
Поплаках си и на тържеството, защото имаше роднини, които не бях виждала и ми изказваха съболезнования. Честно, повръщаше ми се. Те хората не са виновни, но просто аз така го чувствам.
# 1 863
25 апр. 2022, 10:53 ч.
Верчето, не мисля, че ще утихва болката. Имам позната, която изгуби баща си от ковид в болницата, сам отишъл човекът, уж бил добре, след няколко дни й съобщават ужасната вест. Сподели, че болката остава, не е по-лесно. Радваме се уж на някои неща, но идва момент и нахлуват в главата въпросите, стяга те отвътре. Няма я мама, няма го татко, а сега можеха да са живи. Тежии, много. Вече плача на гробищата, отначало усещах вцепенение. Измъквам се през деня, залисвам се с работа, но след работа става тежко. ММ и синът ми са в София, тежко, като се върнат, уж ми е много хубаво, но не се получава. Може би само внуче ще върне малко светлина в душата ми, но синковецът има по-важни дела за вършене! Гледам го хубав, умен, с хиляди дипломи, перфектна работа, жилище, а умът му на бебе. Всичко ми е толкова объркано, липсват ми миличките ми те.
Виж целия пост
# 1 864
25 апр. 2022, 12:30 ч.
Здравейте, момичета!
Вчера беше светъл празник, но за мен беше тъжен, тъжен ден! На 24.04 преди три години си отиде моята майчица. Колко грехове имам пред нея! Дано ми прости! Аз не знам дали ще мога. И си нося кръста! В момента лекувам рак на гърдата и си мисля, че това е възмездие! За всички обидни и нервни реплики от моя страна към нея, за тежестта и досадата, която ме беше обзела, когато я вземах през зимата при мен, за да не стои сама. Всеки си има соята Голгота. В момемента аз съм на моята... Дано Бог ми прости!Мама вярвам, че отдавна го е направила! Почивай в мир, мамо! Обичам те и ми липсваш !
Виж целия пост
Вчера беше светъл празник, но за мен беше тъжен, тъжен ден! На 24.04 преди три години си отиде моята майчица. Колко грехове имам пред нея! Дано ми прости! Аз не знам дали ще мога. И си нося кръста! В момента лекувам рак на гърдата и си мисля, че това е възмездие! За всички обидни и нервни реплики от моя страна към нея, за тежестта и досадата, която ме беше обзела, когато я вземах през зимата при мен, за да не стои сама. Всеки си има соята Голгота. В момемента аз съм на моята... Дано Бог ми прости!Мама вярвам, че отдавна го е направила! Почивай в мир, мамо! Обичам те и ми липсваш !
# 1 865
25 апр. 2022, 13:43 ч.
В думите на всяка от вас откривам частица от моите чувства, странно е как със съвсем непознати хора изпитваме еднакви емоции...Ужасни празници бяха,първите без мама.Толковя насила правя всичко, заради семейството,децата,а душата ми се къса и сякаш имам огромна дупка,която нищо не може да запълни.Аз мисля, че не минава с времето мъката,просто свикваме с нея.В ежедневието се залисвам с работа, ангажименти,но дойдат ли празници цялата тъга и безнадеждност сякаш ме заливат с двойна сила.Снощи намерих клипче,което малката е снимала преди време и на заден фон се чува гласът на мама...Не мога да опиша емоциите,които изпитах,бих дала години от живота си да мога да я чуя и гушна поне още веднъж...
Виж целия пост
# 1 866
25 апр. 2022, 13:57 ч.
Едно минава, друго идва....
При мен мина, слава Богу, преживяването на погребението по сто пъти на ден.
Идва обаче, осъзнаването, че няма да го видя повече. Никога.
Идват и с нещата. Тази нощ пак го сънувах.
Което и да е на дневен ред, пак ме натъжава. Играеше си онзи ден детето ми с другия му дядо и аз вместо да се радвам си мислех, как моят баща никога няма да си играе с тях?! Как никога повече няма да го сурвакат на НГ, как не видя малкият ми син проходил... И тнт.
Виж целия пост
При мен мина, слава Богу, преживяването на погребението по сто пъти на ден.
Идва обаче, осъзнаването, че няма да го видя повече. Никога.
Идват и с нещата. Тази нощ пак го сънувах.
Което и да е на дневен ред, пак ме натъжава. Играеше си онзи ден детето ми с другия му дядо и аз вместо да се радвам си мислех, как моят баща никога няма да си играе с тях?! Как никога повече няма да го сурвакат на НГ, как не видя малкият ми син проходил... И тнт.
# 1 867
25 апр. 2022, 20:49 ч.
Как добре те разбирам!Бях лоша дъщеря,все не се разбирахме.А сега ми липсва ужасно и не мога да се стегна!
Виж целия пост
Здравейте, момичета!
Вчера беше светъл празник, но за мен беше тъжен, тъжен ден! На 24.04 преди три години си отиде моята майчица. Колко грехове имам пред нея! Дано ми прости! Аз не знам дали ще мога. И си нося кръста! В момента лекувам рак на гърдата и си мисля, че това е възмездие! За всички обидни и нервни реплики от моя страна към нея, за тежестта и досадата, която ме беше обзела, когато я вземах през зимата при мен, за да не стои сама. Всеки си има соята Голгота. В момемента аз съм на моята... Дано Бог ми прости!Мама вярвам, че отдавна го е направила! Почивай в мир, мамо! Обичам те и ми липсваш !
Вчера беше светъл празник, но за мен беше тъжен, тъжен ден! На 24.04 преди три години си отиде моята майчица. Колко грехове имам пред нея! Дано ми прости! Аз не знам дали ще мога. И си нося кръста! В момента лекувам рак на гърдата и си мисля, че това е възмездие! За всички обидни и нервни реплики от моя страна към нея, за тежестта и досадата, която ме беше обзела, когато я вземах през зимата при мен, за да не стои сама. Всеки си има соята Голгота. В момемента аз съм на моята... Дано Бог ми прости!Мама вярвам, че отдавна го е направила! Почивай в мир, мамо! Обичам те и ми липсваш !
# 1 868
25 апр. 2022, 20:59 ч.
Mollly как си ги навързала само - имаш рак на гърдата заради отношението към майка ти. А не ти ли е минавало през ума, че е възможно да е стрес от загубата? Я не ги мисли такива!
Вчера цял ден бях в ужасно настроение, първи празници без мама, съвсем като дърво без корен съм. За капак на всичко, научих че домът ѝ е затънал в мръсотия, големият ми син живее там и изобщо не чистел, чиниите си не миел даже. А аз съм учена от майка ми, мръсни чинии в мивката никога да не оставям.
Виж целия пост
Вчера цял ден бях в ужасно настроение, първи празници без мама, съвсем като дърво без корен съм. За капак на всичко, научих че домът ѝ е затънал в мръсотия, големият ми син живее там и изобщо не чистел, чиниите си не миел даже. А аз съм учена от майка ми, мръсни чинии в мивката никога да не оставям.
# 1 869
26 апр. 2022, 00:27 ч.
Molly, сърчицето ми разтуптя с този пост! На първо място ти си най- важната сега и стойността на твоя живот е по- голяма от всичко- от миналото, от вината, от чувство за изкупление. Никой не заслужава подобно изпитание, каквото и да го гложди. Ще се пребориш! Имам причина да разбирам защо така разсъждаваш, но недей- няма полза да го приемаш като възмездие. Вярвам, че самообвиненията и тежестта на съвестта, които повечето от нас тук изпитват, интоксикират. Може би само спомена за безусловната майчина обич може да им се противопостави. Става ми тъжно с всеки коментар, вярвам, че никоя майка не би понесла да гледа детето си страдащо и нещастно. Пожелавам ти кураж и по- скоро този кошмар да остава зад гърба ти!
Виж целия пост
Всеки си има соята Голгота. В момемента аз съм на моята...
Molly, сърчицето ми разтуптя с този пост! На първо място ти си най- важната сега и стойността на твоя живот е по- голяма от всичко- от миналото, от вината, от чувство за изкупление. Никой не заслужава подобно изпитание, каквото и да го гложди. Ще се пребориш! Имам причина да разбирам защо така разсъждаваш, но недей- няма полза да го приемаш като възмездие. Вярвам, че самообвиненията и тежестта на съвестта, които повечето от нас тук изпитват, интоксикират. Може би само спомена за безусловната майчина обич може да им се противопостави. Става ми тъжно с всеки коментар, вярвам, че никоя майка не би понесла да гледа детето си страдащо и нещастно. Пожелавам ти кураж и по- скоро този кошмар да остава зад гърба ти!
# 1 870
26 апр. 2022, 23:09 ч.
Момичета, тази тема по един особен начин е толкова хубава, топла... Толкова се радвам, че я намерих.
И аз вече не приемам празниците като празници, макар че имаме поводи - тази година за Великден се събрахме от страната на свекърите, както обикновено. Една къща с деца и внуци напълнихме. Баща ми остана в града.
И осъзнах, че ми беше просто излизане от града за почивните дни.
Нищо празнично нямаше.
Не натърках челцето на голямта си дъщеря с червеното яйце, коео майка ми много държеше да прави.
Месих козунаци, но не спазих кой знае какви традиции....
Някак си си опростих живота, но в същото време ми е празно, защото има ужасно много неща, които няма на кой да споделя по онзи начин... топлия.
Ей днес едното бебе заспа на пода и беше много смешно и си представих как снимката ще я пратя на мама и ще ми се скара, че не съм я завила поне...
Утре щеше да навърши 65 години.
Виж целия пост
И аз вече не приемам празниците като празници, макар че имаме поводи - тази година за Великден се събрахме от страната на свекърите, както обикновено. Една къща с деца и внуци напълнихме. Баща ми остана в града.
И осъзнах, че ми беше просто излизане от града за почивните дни.
Нищо празнично нямаше.
Не натърках челцето на голямта си дъщеря с червеното яйце, коео майка ми много държеше да прави.
Месих козунаци, но не спазих кой знае какви традиции....
Някак си си опростих живота, но в същото време ми е празно, защото има ужасно много неща, които няма на кой да споделя по онзи начин... топлия.
Ей днес едното бебе заспа на пода и беше много смешно и си представих как снимката ще я пратя на мама и ще ми се скара, че не съм я завила поне...
Утре щеше да навърши 65 години.
# 1 871
26 апр. 2022, 23:10 ч.
Аз пък твърдо вярвам, че не всичко свършва със смъртта. Не си повтарям, че няма да я видя никога повече. Сънувам я,
гледам снимките, усещам присъствието и. Знам, че някой ден отново ще бъдем заедно. Може да ви звучи налудничаво, но си мисля ако съм жива след 8 години (какъвто е минималния санитарен срок) да заръчам когато някой ден си отида да ме сложат в гроба на мама. Завинаги ще бъдем заедно.
Виж целия пост
гледам снимките, усещам присъствието и. Знам, че някой ден отново ще бъдем заедно. Може да ви звучи налудничаво, но си мисля ако съм жива след 8 години (какъвто е минималния санитарен срок) да заръчам когато някой ден си отида да ме сложат в гроба на мама. Завинаги ще бъдем заедно.
# 1 872
27 апр. 2022, 00:46 ч.
А аз направих на мене и на съпруга ми застраховка живот. Защото, казвала съм вече, мама е от род на дълголетници, там всички живяха дълго, без нея. Тя мислеше, че ще пребори рака, преди да се разболее, вкъщи дълги, дълги години, единствените хапчета, които имаше бяха беналгин. А какво се случи, за 7 месеца си отиде.
Хващам се, че изпитвам яд към моите връстници, чиито родители са и двамата живи, а те не оценяват това. Да ме питат как се чувствам с двегодишно дете без живи баби и дядовци. Буквално, освен брат ми и снахата, няма кой да ни посрещне в България лятото.
Виж целия пост
Хващам се, че изпитвам яд към моите връстници, чиито родители са и двамата живи, а те не оценяват това. Да ме питат как се чувствам с двегодишно дете без живи баби и дядовци. Буквално, освен брат ми и снахата, няма кой да ни посрещне в България лятото.
# 1 873
27 апр. 2022, 08:09 ч.
И при нас имаше много дълголетници - всичките ми баби и дядовци си отидоха на около 90 години. И майка вероятно щеше да ги доживее, ако не беше ковид, но ...
79 години също не са малко, но беше запазена и имаше поне още десетина години живот пред себе си.
Все пак гледам да не се тръшкам прекалено на тази тема, че колко млади хора на около 40 години познавам, които ги отнесе тази гад.
Виж целия пост
79 години също не са малко, но беше запазена и имаше поне още десетина години живот пред себе си.
Все пак гледам да не се тръшкам прекалено на тази тема, че колко млади хора на около 40 години познавам, които ги отнесе тази гад.
# 1 874
27 апр. 2022, 11:13 ч.
Аз бих искала да се срещна с теб лятото в Бг. Пиши ми на лични, ако искаш, кога и в коя част на страната ще се
Виж целия пост
Буквално, освен брат ми и снахата, няма кой да ни посрещне в България лятото.
Препоръчани теми