Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.

424 467
5 666

schreier - Ентусиаст

В

Вътрешен КОМПАС

# 1 905 9 май 2022, 10:06 ч.

Цитат на: Book_79 в пт, 06 май 2022, 10:21

Мисля, че който пише в тази тема тъгува за родителите си и цял живот ще се бори с празнотата, която оставя тяхната внезапна или не толкова внезапна загуба. А всички онези нещастни хора с живи родители, нека да пият по едно след смъртта им и може, и едно хоро да изиграят.

Това е малко грубичко.
До колкото виждам темата е за починал родител/майка, преодоляно ли е, чувствата може да са различни.
Дори и чувството празнота има различни нюанси - от родител който си имал и загубил, до родител койтто никога не си имал(емоционално или чисто физически).

Хората които са нещастни заради родителите си, не са си го избрали сами, родител по поръчка няма. А поради деспотичност, властност, подтискане, някакъв душевен/емоционален тормоз/затвор причинен от родителите.
Надали ще пият и играят хоро тези хора, след смъртта на родител.
Ще изпитват също чувство на празнота, но от друг вид. Усещане за непознати чувства, пропуснати изживявания, може и гняв за любовта която не са изпитали от родителите си, и други подобни.....

Виж целия пост

P

# 1 906 10 май 2022, 00:25 ч.

Повечето хора казват как след загубата на майката тя остава с нас и ни пази. 7 месеца минаха и съм толкова психически съсипана, емоционално нестабилна, постоянно избухлива, ужасно чувствителна и рева от всяка дума казана накриво. Имам чувството че всичко и всички са срещу мен и единствено усещам празнота. Иска ми се да вярвам че ми помага, но как като реално пропадам с всеки изминал ден и не знам как ще стъпя на краката си. Как като след всяко мое избухване чувствам вина, че може би ме вижда и не се гордее с мен. Искам да е тук и просто да ми каже че съм едно добро момиче (както ми казваше винаги и ме караше да вярвам в това) а не както сега да чувам единствено много си нервна, избухлива, дребнава, ревла, .. Изобщо има ли нещо хубаво в мен

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 907 10 май 2022, 11:55 ч.

Пламенка, всичко е наред! Любовта не изчезва със загубата на близкия. Няма как да спрем да ги обичаме. Даже става по-силна. Когато много започвам да плача, се сещам, че някой ми беше казал, че така тревожим близките и преставам да плача. Олеква ми, когато запаля свещичка, така горейки свещичката, усещам успокоение.

Виж целия пост

E

Потребител

# 1 908 10 май 2022, 19:02 ч.

Пламена, скорошна ти е загубата. Ти си същото момиче, само си преживяла малко повече и си понесла по-голяма загуба от по-голямата част от връстниците си (ако правилно съдя по годините в ника). Ще дойде момент, в който ще се почувстваш по-добре. Ще ти липсва, винаги…и в хубавите и в тежките моменти, но ще е по-поносимо.
Свещи не съм палила, нищо не ми носеше това. Но първата година особено, всеки повод, свързан с нея, го отбелязвах със стихотворение, песен или нещо подобно, което изразяваше моментните ми чувства.
Ако се чувстваш много зле и че не можеш да се справиш сама, потърси, моля те и професионална помощ.

Виж целия пост

N

# 1 909 10 май 2022, 22:06 ч.

Истината е, че света вече не е същият без мама - липсва този уют и чувството, че има винаги пристан. Майката е безрезервната и най-чиста форма на любов. Това е най-голямото изпитание…въпреки че вярвам, че тя е до мен и над мен, болката е непреодолима. Загубих най-добрият си приятел, най-красивият ум и най-топлата прегръдка. Обичам я толкова много..

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 910 10 май 2022, 23:02 ч.

Толкова силно, Нади! Красиво и силно!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 911 10 май 2022, 23:09 ч.

Нади, същото си мисля днес и плача цял ден. Отказвах явно подсъзнателно да си спомня коя е тази дата, но сега си спомням ясно и цялото усещане като ми се обадиха и ми казаха, че е починала. Раздиращата болка я изпитвам и в момента и сърцето ми е слязло в петите....

Направих набързо едно тирамису, любимото й, дадох на тате, на една приятелка....

И мен това най-много ми тежи, боли ме. Защото колкото и да имам приятели, съпруга ми, никой не може да замени мама.

Ето сега планирам лятото с трите деца, как да обикаляме и какво да правим и знам, че ако мама беше жива нямаше да си задавам въпроса "как ще се оправя ще има ли кой да ми прави компания" ...

Разни такива, елементарни и обикновени неща, които обаче ужасно много тежат.
В моментите, в които съм се сдърпала със съпруга си ми е най-тежко защото може да имам приятелки, но винаги съм намирала опора в майка ми в тези моменти. Виждам позитивното да я няма, защото съм станала по-силна, по-сговорчива, не се хващам за най-малкото, не си хабя нервите, както се казва и сръдните не са това, което бяха.
Но пак ми липсва...
Ох, имах нужда да си го излея. Благодаря ви, че ви има Heart

Heart

Виж целия пост

E

Потребител

# 1 912 10 май 2022, 23:26 ч.

Цитат на: Nadi11 в вт, 10 май 2022, 22:06

Истината е, че света вече не е същият без мама - липсва този уют и чувството, че има винаги пристан. Майката е безрезервната и най-чиста форма на любов. Това е най-голямото изпитание…въпреки че вярвам, че тя е до мен и над мен, болката е непреодолима. Загубих най-добрият си приятел, най-красивият ум и най-топлата прегръдка. Обичам я толкова много..

Загубата на майката е несравнима. Всички осиротяваме. Но, не, не е най-голямото изпитание. Дано никой не го изпитва.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 1 913 11 май 2022, 07:19 ч.

Днес мама има рожден ден. Трябваше да стане на 71. Остана си завинаги на 69. Опитвам се да работя, не ми се получава много. Мислите ми са там някъде с нея. Много боли.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 914 11 май 2022, 12:59 ч.

Помня, че когато мама се разболя, виждах, че изобщо не са добре нещата, започнахме да говорим за смъртта. Казах й, че изобщо не се страхувам от смъртта, убедена съм, че има нещо, което е отвъд. Много говорихме, аз говорих. Опитах се да й вдъхна кураж, защото тя беше вече се предала. Болките от ковид, пневмонията, заболяванията, не се хранеше - беше й трудно. Предният път се справихме, след операцията на колената. Сега обаче, знаех, че трябва да й дам сили. Казах й, че не се боя от смъртта, че всичко е сън, че там някъде са всички, които ни липсват. Щастлива съм, че бях докрай с нея, благодарна съм на лекарите, че ми позволиха да бъда с нея. Когато чуех, че някой на 34 години е изгубил битката, сърцето ми се пръскаше и се успокоявах, че имах толкова години с мама и тате. Починаха много хора, цели семейства, млади - синове, съпрузи, дъщери. Затова ще смятам, че всеки, който се подиграва на тази болест е слабо казано малоумен. Колежка изгуби сина си съвсем млад, ами не може да се оправи жената. Аз имах късмета да бъда докрай с мама и тате, но много не видяха децата, родителите си в последните мигове, не си взеха сбогом, не видяха лицата им на изпращане. Това е много страшно. В другата тема има хора, които се подиграват с пандемията - дано никога не разберат колко грешат. Знам, че мама нямаше да живее дълго, ако не беше се разболяла, имаше тумор. Но щях да си я изпратя в къщи, човешки, а не като ... Все пак имах толкова години любов с тях.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 915 11 май 2022, 13:15 ч.

dina, много топъл пост, човешки, друго не знам какво да кажа. Прегръдки и сила Hug

Hug

Виж целия пост

# 1 916 11 май 2022, 13:16 ч.

dina64,донякъде си късметлийка/доколкото е възможно да се говори за късмет в тая ситуация/,че беше плътно до родителите си до последния им дъх.Това не е никак малко,на мен ужасно ми тежи това,че цял живот безусловно винаги е била до мен мама,а си отиде сама като куче...Не спирам да мисля дали е усещала,че умира,дали я е боляло,дали е мислила за мен.Ей това е ужасно жестоко,последвано от затворения ковчег и невъзможността да си вземеш последно сбогом.Тия неща ще ме мъчат до края на дните ми...

Виж целия пост

Редовен потребител

# 1 917 11 май 2022, 13:38 ч.

Аз пък на моменти изпадам в ужас дали мама изгорих?

Виж целия пост

# 1 918 11 май 2022, 13:58 ч.

Цитат на: nana77 в ср, 11 май 2022, 13:38

Аз пък на моменти изпадам в ужас дали мама изгорих?

Ако знаеш в колко безсънни нощи и това не ми е давало мира...Страшно нечестно ми се струва добри,всеотдайни хора да си отиват по такъв жалък начин,и най-лошото е,че близките бяхме безсилни и освен с невероятната мъка и болка от загубата трябваше да се справим и с тая нелепа и жестока ситуация.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 919 11 май 2022, 14:21 ч.

Момичета, аз също все мисля, кой беше в затворения ковчег. Всички, които познавам това се питат. Затова приемам за успех, че тате успях да изпратя с лицето. Понякога си мисля, ако се направи един паметник на загиналите от ковид, някак ще ни е по-леко. Там да бъдат изписани имената на всички, които изпратихме по този начин. Няма значение къде ще бъде - в София, на някой връх, в някоя долина. Името да е там на нашите близки, на които не успяхме да видим лицата за последен път. Да не са статистика, диаграми, а да бъдат почетени като загинали. Всички, които изпратихме близките си без да видим лицата им, страдаме именно от това. Може да е налудничева идеята ми, но мисля, че това донякъде ще даде покой на душите на всички нас.
Този ужас не трябва да бъде забравян. Много грешки от управляващи, от самите хора бяха допуснати. Това е част от историята ни, която не трябва да се повтаря. Мама всичко беше приготвила, а си отиде в ...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 381
193

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 687
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 839
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.