Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 566
  • 5 666
# 2 205
Рози, това е прекрасно. Трябва да продължим напред, нали това биха искали нашите майки. Аз също непрекъснато изпитвам желание да се обадя на мама, да и разкажа нещо, дори и незначително. Не знам дали съм във фазата на отричането, но още не осъзнавам, че я няма. Чувствам, че е нас.
Виж целия пост
# 2 206
Прочитам заглавието на темата и пляс... Шамар, сърцето ми спира. Сякаш забравям... Баща ми взе да се усмихва, ей пусто не говорим за майка. Прави се, че всичко е по-старо му.
Каза ми... Не си го слагай на сърце и думи от този тип!?! Ми някак не е възможно, ако беше така лесно...
Виж целия пост
# 2 207
И баща ми се опита да ме утеши, че на тези години е нормално да изгубиш родител.
Но той си е такъв, по-неподдаващ се на емоции.
Виж целия пост
# 2 208
А моят направо пренаписа историята за смъртта на мама, като разправя на всички, че е умряла от болно сърце. Не за друго, той довлече ковида вкъщи. И изпозарази всички. Дано му е по-лесно да живее, като ги разправя такива. Аз минимизирах комуникацията с него. В сърцето си никога няма да му простя.
Виж целия пост
# 2 209
А моят направо пренаписа историята за смъртта на мама, като разправя на всички, че е умряла от болно сърце. Не за друго, той довлече ковида вкъщи. И изпозарази всички. Дано му е по-лесно да живее, като ги разправя такива. Аз минимизирах комуникацията с него. В сърцето си никога няма да му простя.

Еее, недей така! Не си го причинявай. Не е искал и предполагал...а и щом пренаписва- със сигурност сам се яде достатъчно.
И аз вътрешно обвинявам моя за куп неща...можеше доста ядове да и спести, но..само той ми остана и гледам напред. Като не са се усетили, когато е трябвало...вече е все едно.
Като цяло...бащите не са като майките. Няма много мисъл, чувства,емпатия. Първични са- мъже...
Една майка светът ще обърне да предпази! От всичко и от всеки. Безусловната любов и саможертва!

Пс. Мъжът ми зарази с ковид бебето ни на 5 месеца. Сега реве, ама не помага. Мисли се предварително.
Виж целия пост
# 2 210
Не, съжалявам. Може да имате различно виждане, моето е такова. Какво значи не е предполагал? Да не е малоумен? Да не е бебе, че да не може да мисли? При ковид пандемия, при карантини, при ограничения, кое не е предполагал? Нямаше да съм толкова категорична, ако беше спазвал мерки и не се беше държал и не беше правил каквото си иска. Тогава и да беше станало така, човек ще каже - случва се, не можеш да се предпазиш от всичко.
Виж целия пост
# 2 211
Разбирам напълно, но за съжаление е късно...
Не го оправдавам изобщо, много ми е познато чувството, но няма да помогне. Само ще се измъчвате повече. Простете му, Господ да го съди. И едва ли майчето ви иска това...
Аз поне- така се опитвам да го превъзмогна. Казвам си- мама не би искала да го мразя...
Както казах- и аз имам куп причини, но... тя го е обичала, ще го обичам и аз. Не мога да го променя.
Виж целия пост
# 2 212
Аз не казвам, че го мразя. Казвам, че никога няма да му простя. Това са две различни неща. А Господ няма. Ако имаше нямаше да вземе моята майка.
Виж целия пост
# 2 213
Изпитвам огромно облекчение, че не бях ходила у мамини две седмици, преди да стане ясно, че ковид е у дома.  Имах много ангажименти и те ме лъжеха, че не излизат. Бях им напазарила, лекарствата бях купила, имаха хлебопекарна, всичко беше шест. Когато мама каза, че я боли гърлото и татко сподели, че е с разстройство, вече стана ясно. Татко е заразил мама, но и двамата подцениха ковид. Поне единият да беше останал още малко. Но ако бях аз виновницата, сигурно щях да се чувствам ужасно. Когато ми излезе положителен теста, една седмица след техния, показах го и на двамата в болницата, за да докажа, че не съм аз. Много си ги обичах, толкова са ме ядосвали, правили напук, още докато не бяха възрастни, но си ги обожавах. Понякога им се карах яко - хубавото беше, че ако се карам на мама, тате се стараеше да подкрепя и обратното. Бяха хитреци. Изкарваха ме извън нерви, направят белята, хайде идвай да я оправяш. Още ми са пред очите - двамата седнали, навели глава и признават поредната беля. А аз - яко конско, но вече с идея как да оправям бакиите. Мислех, мислех, че мога за пореден път да ги спася, уви, тази чума ме победи.
Иначе ходих минимум два пъти седмично у тях. Сега не знам - ако бях отишла можеше да не се случи...
Виж целия пост
# 2 214
Дано намерите вътрешен покой, някой ден.
И моят баща, връзката ми с него е несравнима с/тази с майка, но…не мога да лиша детето си, нито себе си от общуването с него, защото един ден съвсем ще осиротея, неизбежно.
Виж целия пост
# 2 215
Предполагам, че с времето (колко ще е това време - само съдбата знае), ще престана да чакам обаждане, объркване какво да направя в определен момент, ще престана да мисля, какво да купя за рождените дни. Това ще се промени и при вас с времето, момичета. Липсата няма да се промени. Чувството за вина е лъжовно, измамно, защото то замаскира една такава игра на мисли - ами ако, ако бях направил/а така, изобщо някаква измамна идея, че може да се надиграе съдбата. Мисля за всички онези събития, в които давах всичко от себе си, когато те даваха всичко от себе си. Възпитаха ме честен и добър човек, дадоха ми старт в живота, аз се старая да дам това на сина си. И кръговратът не спира. Обичайте, мама така казваше - бъди добра!
Виж целия пост
# 2 216
Дано намерите вътрешен покой, някой ден.
И моят баща, връзката ми с него е несравнима с/тази с майка, но…не мога да лиша детето си, нито себе си от общуването с него, защото един ден съвсем ще осиротея, неизбежно.

Аз никого от нищо не лишавам. Синът ми е на 16 години. Достатъчно голям, ако иска да се чува и да вижда дядо си
Виж целия пост
# 2 217
Дано намерите вътрешен покой, някой ден.
И моят баща, връзката ми с него е несравнима с/тази с майка, но…не мога да лиша детето си, нито себе си от общуването с него, защото един ден съвсем ще осиротея, неизбежно.

Аз никого от нищо не лишавам. Синът ми е на 16 години. Достатъчно голям, ако иска да се чува и да вижда дядо си

Ако майка му все пак не му внушава някакви неща, да, той сам ще реши, вижда и ще го чува.
Виж целия пост
# 2 218
Нека не бъдем съдници, всеки сам определя, кръга с който общува!
Виж целия пост
# 2 219
Никой никого не съди. Който с когото иска да общува.  Споделяме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия