Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 566
  • 5 666
# 2 235
Здравейте и от мен в тази тема! Вчера бяха 40 дни на татко. Съсипана съм! Никога не съм губила близък човек преди това и наистина не мога да повярвам каква скръб изпитвам.

С баща ми бяхме два остри камъка, все не мелехме брашно, но много се обичахме. Винаги съм знаела, че ме обича, но не умееше много да показва. В последните години явно болестите му дойдоха много и започна да се държи ужасно с всички. Съсипа си отношенията с майка ми, с мен. Много ми беше тежко, че се изпокарахме. После сам си сложи края, за да не дочака болестта да го убие.

Мъката е ужасна... така ми се иска да мога да си поговоря с него. Но такъв, какъвто беше преди да се поболее, когато беше силен и адекватен човек. Той винаги се е гордял много с нас с брат ми, но не ни го казваше. Вчера на изнасянето бяха дошли негови приятели, които аз познавам, но не бях виждала отдавна. И така като си поговорих с тях и се сетих за толкова спомени, толкова прекарано време заедно и все хубави моменти. И сега докато пиша това плача. Няма ден, в който да не мисля за него. Sob

Не мога да сложа траур и да нося черно. Скръбта е в душата ми, но просто не мога. Баща ми беше весел човек и дори той черни дрехи не носеше в ежедневието. Винаги събираше големи компании, черпеше, готвеше и обичаше да се весели. Опитвам се да вярвам, че той все още е до нас, но просто ни гледа отгоре. Знам, че на опелото човек се прощава с тялото на починалия, а на 40 дни с душата.

С баща ми имахме отношения като Том и Джери, все се дърпахме за нещо, но много се обичахме. Като бях на 18 много искаше да ме запише на шофьорски и да изкарам книжка. Аз хич не бях готова за това и не ми се занимаваше, но заради него го направих. Бях едва 11 клас, исках купони и излизания, а не отговорности като кола. Него го дразнеше моето неумение, взех книжката от първия път, но той шофьор с толкова опит ми се ядосваше, че не карам като него. Накрая хвърлих и книжка и всичко и повече не се качих. Развих някакъв страх и никога повече не карах, въпреки че отдавна не живея с нашите, а с мм имаме кола. Напоследък ми се появи импулс и нужда да шофирам - минаха 11 години откакто взех книжка. Отидох на опреснителни тук преди 2-3 седмици. Една вечер сънувах баща ми как ми дава кола и казва "ходи си върши работа, хич няма и да идвам с тебе, ще се справиш". В съня си имах да обикалям целия град да вадя документи за нещо и без кола щеше да е невъзможно. На другия ден отидох пак на кормуване и инструкторката ми каза да не ходя повече, защото нямам нужда и ме посъветва вече да карам сама. Толкова ми стана едно... топло на душата. Сънувам го и в други ситуации и все като по-млад, преди да се разболее и да се промени. С добро си го помня и ми е адски мъчно. Не знам как да продължа от тук нататък. Опитвам се да си хвана живота отново... а сякаш не ми се получава.

Работя, уча, изкарах почти успешно сесията, излизам, не се затварям вкъщи, но колкото и да се държа заета просто не става...
Виж целия пост
# 2 236
Добре дошла сред нас...за съжаление.
Съболезнования за загубата. Няма да мине, това ти е ясно. Опитай точно това- да правиш, каквото е искал от теб. Покажи му, че можеш и ще сте си някак близо един до друг. Аз съм така с мама. На много неща се ядосвах, а сега ги правя, както настояваше и ме учеше и някак си и ги "показвам"...
И аз съм така с траури, некролози и т.н. не са ми удачни някак за нея. Много ме разстройват.
Опитвам да мисля, че е тук ...просто временно ще трябва да се справям сама.
Виж целия пост
# 2 237
Благодаря ти, Тирекс. Много мили думи. Hug

Опитвам се, както казваш.. някак да знам, че се е гордял с мен и като ни е учил на разни неща с брат ми да си ги припомням.

Аз съм по-близка като душевност до татко, отколкото то майка ми. Някак като характер се улавям как реагирам в ситуации, в огледалото като го видя все едно съм копие - много си приличаме на външен вид.

Може да звучи странно, но аз имам усещането как той чрез мен живее. Брат ми примерно хич не прилича на него, а на мама и няма тоя характер, който татко имаше. Беше много силен човек и сега знам, че не иска да ме вижда как рева. Все ми казваше "няма да ревете за мене като умра", но аз не можех и да си представя да го няма. Замина си 2 дни след като навърши 66 години. Аз съм на 29.

Много ми е тъжно, че не видя внуци. Нито от мен, нито от брат ми.
Баща ми цял живот като вол работеше и все искаше за нас да е добре, да сме осигурени. Имаме дом, той постинга много. Но сякаш не можа да се наслади на това, за което работеше.

Аз имам мъж, но не сме се женили. Баща ми беше властен и аз исках да се отделя от него, защото все аз знам кое е добре за мен. Работя от студентка още, отделих се при мъжа ми и не съм била много близо до нашите. Все гледах кариера, все гледах пътувания. Баща ми много е искал да пътува, но като млад не е могъл заради комунизма, после вече с годините му беше потслабнал мерака. И аз почнах да обикалям я Гърция, я Испания и той много се радваше. Показвах му снимки и той много се кефеше как говоря чужди езици, как се справям да си хванем с мм самолета и да отидем до Мадрид примерно.

И така с мм не се оженихме, нямаме и деца все още. А аз сега се замислям как от препускане да намеря по-добра работа, да постигна повишение, да отидем на почивка или нещо си... в това препускане сякаш изпускаме важното. Хората цял живот плащат един апартамент и се чудят как да гледат деца и т.н. А аз толкова деца няма да смогна да родя, за да напълня всички къщи и апартаменти.

Щеше да е хубаво татко да види булка и внуче. Не беше търпелив (и аз хич не съм) обаче имаше в него един особен живец, къмпингарче беше, обикаляше язовирите, ловеше риби, знаеше как да запали огън, как да се ориентира с карта. Колко щеше да е хубаво да покаже тия неща на децата. Аз за съжаление също не съм имала спомени с дядо, единият е починал преди да се родя, другият като бях много малка и почти не го помня.

Това е, че не осъзнаваме колко сме се разбързали, ядосваме се понякога от близките ни какво ни казват, как реагират. А сега ме е яд, че татко не успя да се нарадва на всичко.

Майка ми е срината. Не знам нея какво ще я правя. Тя няма стимул да живее. Сякаш иска да отиде при него и нейният земен път ѝ се струва лишен от смисъл. За нея той беше всичко. Имам чувството, че той беше на първо място, единствена любов и това е.
Виж целия пост
# 2 238
Естествено, че живее, чрез теб! Даже си по- добрата версия, с ъпдейти🙂 - фактът, че си разпознала грешки, ще ти помогне да не ги повтаряш. Със сигурност е горд с вас- вярвай в това. Фактът, че си свободна и независима, означава, че добре си е свършил работата и си човек, който може да се справя. Жалко, че не е видял важните ти моменти и жалко, че не е имал време да се наслади на постигнатото,за съжаление- често се случва. И мама си отиде,точно когато имаше всичко. Време- пенсионира се, средства да живее спокойно и внуче, за което толкова мечтаеше...на нищо от това не можа да се нарадва. Това, което няма да си простя е че с последното....много закъснях.
Виж целия пост
# 2 239
Благодаря ти, мила Тирекс, думите ти значат много в този момент! Heart
Виж целия пост
# 2 240
Момичета искам да ви споделя нещо и ще ви помоля за съвет.
Леля ми , която е сестра на майка я сънувала. Майка я е питала дали носи една бяла блуза !
Въпросната блуза я бях подарила на майка ми за 7ми март ,на рождения ѝ ден ,не е носена и не е отваряна.
Когато майка почина аз не бях на себе си и трябваше да изберем дрехи да я облечем . Изкарах въпросната блуза ,натъжих се и я дадох на леля ,като казах ,че тя и е сестра и ще се радвам да я носи ,ще ми напомня на майка.
Леля не я взе като каза ,че сега не било хубаво да се дава нищо.
Обаче майка има много дрешки и все нови и хубави и не ми се дават или раздават искам аз да си ги нося , свидни са ми.
Майка и леля са едно телосложение ,та въпроса ми е много неудобен,но възможно ли е леля ми да иска да ѝ подаря блузката?!:confused:
Не съм свидлива ,но ми са свидни майчините неща!
Виж целия пост
# 2 241
Е, нали първо си искала да я дадеш?
Виж целия пост
# 2 242
Е, нали първо си искала да я дадеш?
Да исках ,но тя ми отказа ,това бе в деня на смъртта на майка!
Днес леля на обяд я е сънувала и тогава майка я питала дали носи бялата блуза!?
Виж целия пост
# 2 243
Ами дай й я. Защо да седи?
Виж целия пост
# 2 244
Ами дай й я. Защо да седи?
Права си ,но мислех аз да я нося Cry
Виж целия пост
# 2 245
Никакъв проблем да я подарите или да я носите. Това са предрасъдъци. Аз на погребението на мама и тате бях в дрехи, които ми бяха удобни, нямах черни дрехи, а шалчето не смеех да го нося, заради тате. Пък за тате - шалчето си го прибрах. Мама я сънувам често. Усещам как ми помага. Една възглавница, с която спеше мама, преди болницата, съм я прибрала в гардероба и забравила. Моят син е спал с нея, докато си е бил в къщи. Намерил я и спал.
Виж целия пост
# 2 246
Ами дай й я. Защо да седи?
Права си ,но мислех аз да я нося Cry

Ще носиш друга. Едва ли за една блуза точно е толкова важно. Пък, ако ти е важно и обясни на леля ти.
Виж целия пост
# 2 247
Please дай блузата на лелята. Ти ще си купиш друга, още по-хубава.
Ето ме и мен в България, в майчиния дом. Много трудно заспах снощи, а днес на гробищата само дето не се търкалях по земята, толкова зле и тъжна се чувствах.
Виж целия пост
# 2 248
Благодаря ти, мила Тирекс, думите ти значат много в този момент! Heart

Няма за какво мила! Не от хубаво сме тук, поне да се подкрепим. С чужди хора е по- лесно. Пред своите, трябва да сме силни, а и на кого можеш да споделиш всичко това, до болка откровено?
И не се вини, че не си свършила важните неща. Ти си млада. Не е станало, защото не е бил момента, човека или Бог знае, но имаш много време пред себе си за тези решения, когато си истински готова за тях. Не мисли, че си пропиляла години в безсмислие. Аз много закъснях...родих на 42, за това ми е много мъчно. Това е наистина късно...не само за това мама да я има, а и за детето ми.
Виж целия пост
# 2 249
Благодаря ти Dina 64, блузата е чисто нова още е с целуфан .
Впрочем майка бе кокетна , дрехите с който са изключително запазени тя много си ги пазеше.
Смятам каквото мога да нося,но все още ми е трудно. Не робувам на предразсъдъци , защото някой казват всичко да се хвърли,тя ми е майка и аз я обичам от цялата си душа!
Elisabeth_ блузката е последният подарък за последния Рожден Ден на майка , затова ми ,свидна ми е!
И да купя още 1000 блузи,няма на кой да ги подаря:cry:
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия