Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 642
  • 5 666
# 2 355
Dina64 и мама така - рака я изяде отвътре, само кости остана накрая, а ковид я уби.
Искам да ви споделя, че днес водих малкото дете на лекар и тя го пита: "глезят ли те бабите" и "коя баба повече те слуша"...замълчах, а и детето не говори почти български. Как да ѝ обясня, че давам години от моя живот, само да имахме живи баби. Ето, за това ми е най-болно на мене - ни баби, ни дядовци имаме живи.
Виж целия пост
# 2 356
О, момичета! Прегръщам ви! Всъщност, ние сме частичка от тях, която продължава да живее. Мисля, че ако правим неща, които те не са могли да правят - е някаква форма на облекчение. Помислете, какво мама не е успяла да направи, а е искала много. Колкото до роднините - без тях понякога е по-добре. Мама беше починала, търсехме кръв за тате. Бяхме пред кръводарителния и дойдоха хора, а брат ми започна да разказва вицове. Помолих го да си тръгва. Когато почина мама, останах с тате в болницата, след като уредих погребението, а след смъртта на тате, скиторих по улиците и събирах въздух.
Виж целия пост
# 2 357
(не го казвам да се правя на силна)кръводарявах за майка,но просто успяха да я оперират ,беше спряло сърцето преди операцията (ние не знаехме за това ,че направо я оставили в реанимация:cry:)Да , дадох кръв за да оздравее ,но уви!
Виж целия пост
# 2 358
Всичко е както трябва! Постъпила си прекрасно! Кръводаряването е нещо, което е много хубаво! Аз бях току що изкарала ковид и не можех да давам, но синковецът беше чудесен кръводарител - неваксиниран, неболедувал, ММ също даде, само брат ми не можа! Дойдоха доста хора, на които съм много благодарна! На тате му преливаха плазма. Той живна от нея, но вените му бяха много зле и кой знае колко не получи. На мама също преливаха кръвна плазма, май от нея леко се съживи. Дано сме помогнали на някой, който да е получил нов шанс.
Виж целия пост
# 2 359
Дано ,да съм помогнала на някой човек ,тъй като на майка неможах:cry:!
Виж целия пост
# 2 360
Има една малцинствена група, която стои пред кръводарителния и иска пари за кръводаряване. Отзоваха се хора, с които работя, ММ каза, че колегите му също са казали, че са готови за помощ. Върнах доста хора. Мисля, че не сме толкова лоши. Само да потърсим помощ.
Виж целия пост
# 2 361
Nadi11,прави това ,от което ти олеква. Явно всички имаме период  на "успокоение" ,после пак сякаш сме съвсем началото на загубата си,всичко се повтаря и потретва.А за родата бъди готова за всякакви грозни случки . За успокоение се консултирай с адвокат, болката е достатъчно ужасна, за да те мъчи и родата. Прегръщам те
Виж целия пост
# 2 362
Днес сутринта осъзнах ,че трябва да съм по спокойна заради баща ми за да мога да съм му опора ,но и заради майка за да е добре там където е!
Осъзнах, че любовта ми няма да престане ,сълзите също ,но трябва да ги разредя , защото нищо не мога да направя по този начин. Трябва да се държа заради татко , трябва той на мен разчита ,както и аз на него!
Знам трудно ще е , може би ще изпадам в кризи , незнам,но трябва да се взема в ръце!
Виж целия пост
# 2 363
Ти носиш мама със себе си, а баща ти се опитва да се държи заради теб колкото може. Не му е лесно изобщо. Достави си някакво, макар и дребно удоволствие, направи нещо ексцентрично.  Купи си нещо, за което не си си мислила, че можеш да дадеш пари или пътувай.
Виж целия пост
# 2 364
При мен след 9 месеца,кризите станаха на приливи и отливи. Имам период от дни,в който съм спокойна и тогава съвсем умишлено избягвам да гледам снимки или да мисля за загубата.После идва тежкия период и той отминава за няколко дни.Тъгата разбира се я чувствам постоянно.
Виж целия пост
# 2 365
Мисля ,че всички сме на приливи и отливи ,един ден малко по добре ,друг по зле и така . Трудно сдържам сълзите си , понякога болката е толкова силна и трудно си поемам дъх . Поне имам късмет на работа съм сама и влизат тук там хора и лесно мога да скрия сълзите.
Мисля си ,че умът ми не може съвсем да приеме загубата, защото майка си виждам навсякъде (не ми се привижда) в цветята които гледаше ,в дървета , във въздуха ако щете!
Незнам какво да мисля ,но не ѝ беше време ,но малко преди инцидента с нея ,тя започна да ми говори странни неща.
Говори ми как дядо много ѝ липсвали (нейният баща),как и двамата много обичали цветя и как на гроба му имало Момина сълза и колко красива била тя (майка си беше с акъла си ,като перфектно знаеше всички държави и столици ,филми ,актриси и т.н)Как искала да се рее из земята ,ей така ми каза веднъж и се смее ,аз бях в неразбиране и недоумение!
Много съм объркана
Виж целия пост
# 2 366
При татко беше същото- около една седмица преди да почине говореше само за починалите ни близки. Също беше с акъла си, но беше все тъжен.
Виж целия пост
# 2 367
Значи е така !
Но майка беше щастлива , наистина ,казваше го с голяма усмивка, щастлива !
Обаче подчертавам ,още не беше се случило да си счупи крака
Виж целия пост
# 2 368
Нахлувам тук малко ни в клин, ни в ръкав, но тук е мястото да си кажа.
Моите родители починаха в рамките на 20 дни през 2019 година. Слава богу преди гадния ковид, поне това им беше спестено, а и ние ги погребахме нормално.
Не бяхме ходили много дълго на гроба по време на ковида, защото там няма нищо, те не са там. Все пак решихме през април да идем. Добре, но толкова се разраснали гробищата, че не успяхме да ги открием, а аз бях много зле, хронично болна съм и бях в криза. Върнахме се у дома, мъжът ми и сина звъняха на сестра ми, накрая пак отидоха и намерили къде са. Аз нямах сили да излизам пак и останах да лежа у дома.
Мина известно време и започнах да ги сънувам всяка нощ. Когато починаха пак така ги сънувах и много се измъчвах. Помолих се това да спре, така успях да се успокоя малко, защото бях изпаднала в стрес и всичко правех в несвяст.
Обаче синът ми каза наскоро, че сънувал баба си и дядо си и те ми били сърдити, дето не съм отишла на гроба както трябва. А аз се чудех защо непрекъснато ги сънувам и не можех да се сетя. Така че определихме ден с мъжа ми и той ме закара до гробищата. Прелях гробовете, оставих цветя и всичко престана.
Те са там  някъде и всичко знаят и виждат. Ако някой обещае нещо да направи заради тях, трябва непременно да го направи. Иначе се сърдят и напомнят. Аз се отнесох несериозно, защото смятах, че те разбират всичко и ще приемат, че не отидох по-късно, когато оздравях.
Стана ми пак тежко като отидох там и ги смислих. Една буца ми заседна на гърлото и на връщане през цялото време преглъщах. Бяха вече на възраст и бях подготвена психически, че скоро ще си идат, но една празнина остана и няма да се запълни.
Знам, че смъртта не е краят, имам доста опит в надсетивното, но не знам дали ще ги срещна отново, не знам дали ще бъда на същото място с някой от двамата и дали ще имам възможност да се свързвам с тях.Затова приемам смъртта на някой близък като раздяла. Не знам дали ще имаме пак среща някъде някога.....Да почиват в мир всички!
Споделих, че имах нужда да го кажа.
Виж целия пост
# 2 369
Ън, добре си дошла в темата!
Нито си в клин ,нито в ръкав!
Здравей!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия