Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 808
  • 5 666
# 2 610
Какъв хуманизъм пък Вие прочетохте, видяхте?!
Виж целия пост
# 2 611
Цитат
  ............ защо тя, защо сега, защо на мен.......
Като прочета нещо такова, винаги ми звучи като защо точно на мен, а не на друг. На другия лошото ли се мисли!?

О, за Бога! Наистина ли искаш да ми кажеш, че си толкова голям хуманист, че би си казала - нека моята майка почине, ама да живее на Х. Извинявам се, но подобен анализ на думи, които са напълно ясни защо и от какво са продиктувани, ми идва малко в повече.
Не си разбрала  написаното от мен, съответно и реакцията няма връзка.
Виж целия пост
# 2 612
Много тегаво станало в тази тема...Sad
Ще разкажа нещо, за което се присетих, та да отклоня малко неприятния тон.
Беше наистина много отдавна, бях на 11-12 години (сега съм на 58). Един ден както си седях съвсем спокойно, се появи в мен някакво усещане, като дежю вю. Беше за някаква болница и вътре умираше някой, усещането ми беше за мен. Беше съвсем необичайна мисъл за едно дете, никога не съм мислила за смъртта, нито беше починал някой наскоро. Уплаших се и веднага отидох при майка ми в кухнята. Не посмях да й кажа, но като заговорихме за разни неща се успокоих.
Само че това дежа вю не изчезна. Появяваше се ненадейно, без изобщо да мисля нещо в тази посока. Все същата картина - как седя пред някаква болница, а всъщност умирам вътре. Не е било често, за повече от 40 години се е случвало още 5-6 пъти, но настръхвах всеки път и затова ми се наби в главата идеята, че ще умра в някаква шибана болница. Не посмях да споделя с никого, щяха да ме нахокат сигурно....
И така преди 3 години баща ми получи инсулт. Взеха го в болница, беше в интензивното и не ни пускаха при него. Можехме да ходим да питаме само отвън и да носим разни неща за него, които му предаваха, даваха ни някаква информация как е.
Един ден отидохме с мъжа ми пак да питаме. Слязох от колата и изведнъж ме обзе онова дежа вю. Помислих си, че той е починал и ще ни го съобщят. Не мога да опиша как се почувствах за един миг - мина ми през ума, че няма да ми стига въздух, ще се задуша и ще припадна. Казах на мъжа ми, че не ми е добре, да отиде той да пита, а  аз ще го чакам при колата. Той ме изгледа особено, с укор, че пращам него да пита за моя баща, но нямах сили да ида. Е, той отиде, аз останах отвън и малко се съвзех, реших и аз да ида, но след 1-2 крачки пак ми се зави свят.
Мъжът ми се върна след половин час. Гърлото ми пресъхна и с дрезгав глас попитах дали е мъртъв. Той ми се скара, че говоря като луда, бил по-добре вече, даже успял да се изправи, давали надежда....
Реших повече да не се поддавам на разни глупави внушения, защото е идиотско и ме кара да се държа като побъркана. На следващия ден отидоха сестра ми е зетя, на тях казали, че след ден-два ще преместят баща ни в отделението и ще можем да идем да го видим.
Вместо това след 2 дни той се влоши рязко и почина Sad........................
А каква е връзката с моето дежю вю?  Почина на рождения ми ден. Още от сутринта се молих да удържи поне до другия ден, но следобед в 3 часа беше починал. Затова беше дежа вю за мен.
Оттогава онова гадно усещане не ме е спохождало. Но минаха само 3 години, то не се явява често. Мисля обаче, че не трябва вече да ми се явява....
Виж целия пост
# 2 613
Смъртта е неизбежна последица от живота. Но разбира се всички искаме и се надяваме момента на тази раздяла с хората които обичаме да е възможно най-отложен във времето.
Последната година състоянието на татко беше мъчително, но той отказваше да отиде на лекар, камо ли в болница. Буквално на чудо и на волята му за живот се надявах да настъпи обрат, да се съвземе и да остане още малко с нас. И все пак не спирам да мисля и за физическите мъки и болки преживени от него. Спомням си как когато бях болна от ковид първия път и после с някои последици от ковид се чувствах толкова съсипана чисто физически че сякаш сама себе си убеждавах да се стегна и да се боря зарази детето си. Лично за мен си нямах причина да искам да продължавам да живея така чисто физически. Но детето ми разчита на мен и е зависимо от мен така че стисках зъби и се молех да се справя и с това, но чисто егоистично ми се искаше просто да мога да се отпусна и да си почина от всичко. Вече почти два месеца се боря с усещането за празнота, с копнежа да чуя гласа на татко и да видя лицето му и с осъзнаването, че това никога няма да се случи. И всеки път тези мисли отстъпват когато се сетя колко мъчително болезнени бяха дните му поне от година и половина. И ето го отговора. Защо сега? Защото повече болка не е бил в състояние да понесе. Защо на мен? Защото съм голям човек, който и благодарение на него е в състояние да поема отговорности, да взима решения и да се грижи за себе си и за внука който той обичаше с всяка клетка на измъченото си тяло. А може би и защото за да се справим и да намерим лечение за детето ни е нужна не само вяра и борбеност, но и помощ от измерението на чистата любов и познание - мястото на което вярвам че душата на човек отива след като се освободи от материалното си тяло. Вярвам че душата на татко ще бъде с нас и ще намери начин да ни помогне за това изпитание. Тежко ли ми е? Да, много. И все пак тази болка е изцяло функция на моето его. Защото ако мислех повече за него щях да призная, че има граници на поносимост на болката - физическа и душевна и отвъд тези граници той вероятно е почувствал покой и облегчение, когато болките са изчезнали. Така че смятам, че отвъд егото ми което се бунтува срещу тази раздяла и изпитва болка и празнота всичко което мога да направя след физическата раздяла е да мисля за него с любов и благодарност, да преосмисля себе си през призмата на това което ми е дал от себе си в наследство - знания, сила, мъдрост, борбеност, решителност, вяра и ако мога, да стана по-добър и полезен за себе си и близките си човек. Старая се в действията си да имам предвид и това, което той би ми казал като съвет, като по този начин изразявам обичта, уважението и благодарността си към него. Имам нужда заради себе си, но и заради него в случай че все още душата му има връзка с нас всеки ден да му казвам колко го обичам (в сегашно време), колко съм му благодарна за това че беше прекрасен баща, още по прекрасен дядо, умен, грижовен и добър човек. Той не би искал, никой родител не би искал детето му да спре да се вълнува от живота и да прекарва дни и месеци в скръб. Затова моя съвет към всички в тази тема е когато ви е особено тежко да мислите за това какво би искал за вас, в този момент човекът който най-много ви липсва и в негова памет, като израз на вашата любов и уважение към мама или татко, като израз на вашата благодарност, че са ви дали живот, че са ви обичали, че са се грижили за вас пренебрегвайки себе си да се погрижите да изживеете всяка секунда от този живот пълноценно и щастливо така както са се надявали вашите обичани родители.

Ън, във връзка с твоето де жа вю.... За съжаление от години усещам смъртта. Понякога дни по-рано, а за татко страдах цяла година с това усещане, като след Великден стана още по-силно. Не е лесно да се живеи с такава "дарба". Усетих и загубата на нероденото дете на моя много близка жена. Как можех да й кажа. Надявах се че греша. Но уви. Заради мъжа си, който я беше накарал да разместват мебели загуби бебето. И изведнъж се почувствах много виновна че не съм я предупредила. Но как можех да й кажа че усещам, че ще загуби бебето. И все пак чувствах вина. Затова когато започнах да сънувам сравнително често повтарящ се сън, че майка ми е помляна от автомобил с бясна скорост на едно от най оживените кръстовища в града и се събуждах обляна в сълзи всеки път й казвах и я предупреждавах да внимава. В резултат в рамките на по-малко от година първо мен ме бутна кола с не малка скорост в пешеходна зона, после и нея на тротоар. И двете пострадахме, но не животозастрашаващо. От тогава никога повече не сънувах този сън. В някои случаи усещането за смърт се появява под условие. Когато закараха свекъра в определена болница казах на ММ да го преместят в друга болница защото в тази ще умре до 3 дни. Почина в края на третия ден. Друг мой роднина го закараха в частен хоспис. Казах на майка, че ако го оставят там до седмица ще си отиде, но тя не посмя да каже нищо на хората, които са нейни роднини. Човекът си отиде точно на седмия ден.
Така че Ън, това което сподели с нас, връзката на твоя сън със загубата на татко ти е, че той е поел вместо теб това което си усещала за болницата. Знам че ти е било тежко и сигурно още те боли, че е станало така и се чувстваш така сякаш имаш връзка със случилото се, но изхождайки от моя опит с тези усещания смятам, че случилото се в болницата е дар от него към теб от обич. Един вид разменил е своя за твоя живот. Така чувствам това което сподели с нас.
Виж целия пост
# 2 614
Рори, не се бях сещала за това тълкуване, а е толкова близко до ума...
Понякога изпитвам вина за смъртта му, защото все си мислех, че можехме да реагираме така, че да не получи инсулт, но нещата се развиха по такъв начин, че....
Майка почина 19 дни преди него. Беше съвсем неочаквано, тя си счупи крака, оперираха я, преживя операцията, но почина преди да я изпишат. Ние  всички бяхме още в шок. Татко каза, че не му  е добре, но мислехме, че е от шока, той го прие особено тежко. Бяхме като замаяни и не го заведохме веднага на лекар. Получи инсулт 2-3 дни след като каза, че не се чувства добре и чак тогава влезе в болница, но май беше късно. Ако обстоятелствата бяха други щяхме да реагираме веднага, така си мисля.... После се сещам за онова дежа вю....Може би всичко е било предопределено, много отдавна....
А това, че той е поел моята тежест...да, възможно е предвид, че  аз трудно понасям болестите си и се държа над блатото повече с воля.
Sad
Виж целия пост
# 2 615
Рори, благодаря ти, че описа и моите усещания по отношение на липсата на мама. Когато има дълбока привързаност с родителите, тази вечна липса е нещо, с което се сблъскваш веднъж, но ти действа фундаментално. Самият живот преди това не те подготвя, колкото и опит да имаш.
В допълнение си мисля, че когато ти се дава подобна връзка с родителите, за да се балансират нещата, отнемането им ни действа толкова силно и трябва да приемем този баланс - да разберем ценността на тези отношения и да извлечем нужното, с което в бъдеще ще научим тези след нас кое е важно и кое не.

Ън, и аз мислих хиляди пъти в кой момент можехме да променим нещата, в кой момент една различна стъпка би изменила ситуацията и случките по-нататък. Тежко е цялото това преизчисление на бъдещето в миналото, но то единствено ти показва колко важен е всеки твой избор и как трябва да преценяваш, но не ти дава прозрение за бъдещите избори. Равносметката винаги се прави когато е известен крайния резултат.
Всеки наш избор е концентрация на минало и бъдеще - опита и преценката в един миг.

Успокоявам се понякога с теорията за паралелните вселени - че в друга алтернативна вселена сме направили друг избор и там има друга моя версия, чиято майка е все още жива и двете се смеят и говорят.
Виж целия пост
# 2 616
afflatus,Рори и Ън , много сте прави за усещанията ,за привързаността към родителите ,за преизчислението на бъдещето ,за всичко! И аз се надявам да има други вселени , където те са добре , щастливи заедно ,но въпреки всичко пак имам доза недоверие към всичко.
Виж целия пост
# 2 617
Ън, с теб сме на една възраст! Мога да кажа, че с голямо възхищение чета всеки твой пост.
Да, ние не знаем какво може нашето съзнателно и още повече безсъзнателно.
Сега, обаче, след смъртта на мама и тате, усещам нещо различно. Мама ми е една звездичка, която ми помага, усещам я, а тате е спокоен. Мама ми е разказвала, че усеща така своята майка, която загуби на 38 години.
Виж целия пост
# 2 618
След няколко дни е годишнината от смъртта на баба ми (майката на майка ми) и пак се сдухах нещо. Напоследък съм на приливи и отливи. Мъката временно си отива и после пак ме залива.

Обичах я като майка, тя ми даде възпитание, внимание, любими спомени и моменти. Вече близо 10 години не е сред нас.

Радвам се, че повечето от вас са имали хармонични отношения и с бащите си. Аз никога не успях да изградя връзка с моя баща. В детството ми винаги беше строг и лош. Искал е първото му дете да е момче и открито го заявяваше пред мен. Вечно беше недоволен и намръщен. Ежедневно мрънкаше за оценки, а аз по принцип оценка под 5 много рядко изкарвах. Знаех, че ме обича по негов си начин, но никога не го показа, никога не каза, че се гордее с мен. Все ме плашеха с репликата "Ще видиш като разбере баща ти". Разбира се, с течение на времето пораснах и той не се държеше толкова строго, но горчивото усещане остана. Да е жив и здрав, но и сега не сме особено близки. Ходя да го виждам по задължение защото след смъртта на майка остана сам в апартамента, а вече е над 80-годишен и трудно се обслужва. Не се обажда, не се интересува от мен и детето. Дори забрави рождения ден на малката (вероятно и преди не се е сещал, а майка му е напомняла). По-важно му е да играе карти и шах с наборите от квартала и да спорят на тема политика. Ех ... а майка се обаждаше всеки ден, по цял ден беше на телефона и трепереше с нашите проблеми. Баба ми беше същата като нея. Много ми липсват. Дано съм взела поне малко от тяхната загриженост и всеотдайност.
Виж целия пост
# 2 619
Аз вярвам силно, че има други светове, вселени или изобщо друго място, където съществуването продължава. Знам и разни неща за това място, но тъй като нямам доказателства за виденията си, не мога да твърдя нищо със сигурност. Освен това силно вярвам в прераждането пак по същите причини. Имам и други дежа вю, които ме карат да си мисля тези неща, но нямат общо с тази тема. Правя опити да проследя пътя на своята душа, но ми липсва сила и способности, за да проникна в нещата. Говорила съм обаче с хора, които могат, и от тях знам, че има само физически край, а животът е едно мигване в светлината на целия път на душата. Приемам раздялата с близки хора обаче тежко, защото с някои от тях повече няма да се срещнем.
Виж целия пост
# 2 620
Ън , преди да се случи това с майка и аз вярвах в други светове, прераждането,Рай и т.н. Вярвах наистина ,интересувала съм се ,но когато това се случи , незнам на какво да вярвам. В момента съм много объркана и от към вярата си , признавам.
Ън какво имаш предвид ,че с някой от тях няма да се срещнем ,не разбирам
Виж целия пост
# 2 621
Чели ли сте "Между живота и смъртта" на Долорес Кенън? Май само нея не съм прочела от вскичко, написано на тази тема...мисля, че тези книги помагат
Виж целия пост
# 2 622
Ън може би трябва да отидеш на регресия, може би ще получиш някои отговори.
Казваш, с някои от близките "повече няма да се срещнем". А дори и да се срещнете, как ще се познаете?
Рационалистичната ми природа по-скоро отхвърля идеята за прераждането, макар че у мене има мискинлъци, които нося от другаде и чрез регресията ми се обясниха някои идеи.

Или не съм сензитивна, или моите починали близки не са край мене. Наскоро "видях" майка ми насън. Стоеше в кухнята и се занимаваше с бебе. Детето не познах, но брат ми и снахата правят опити няколко години, а мама душа даваше за внуче. Интересна ми се стори тя. Изглеждаше изключително спокойна и носеше лятна рокля, каквато всъщност няма. Беше здрава, почерняла от слънцето, тя много обичаше да ходи на плаж и да има тен. Тя и детенцето не ме видяха, аз просто ги зърнах за момент и това беше. Паралелна реалност или подсъзнание?
Какво ли означава?
Ако имаше нещо там отвъд възприятията, майка ми щеше да потърси контакт с мене! А може би душите там са свободни и семейните връзки не съществуват т.е. вече няма привързаности към взаимоотношения и роднини?
Виж целия пост
# 2 623
Преди няколко години разговарях с психолог, който е обучен да прави регресии и ми предложи, но отказах. Не искам да нося тежестта на минали грешки, вини, за които в сегашния живот нямам идея даже.
Виж целия пост
# 2 624
Регресията е нещо много интересно. Потърсете темата във форума, свързана с регресия ако се интересувате. Няма да разводнявам тук.

Сънувала съм една моя приятелка, че е бременна. Не й казах за съня, защото беше странно да й се обадя и да кажа “сънувах те, че си бременна”.

Видяхме се малко след това и ми се похвали, че чака бебе.


Върнах се от почивката. Беше много емоционално да се върна на това място с толкова спомени. Поревах си. Сърцето ми е счупено на две. Усмивката ми не е същата. Просто нищо не е същото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия