Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 891
  • 5 666
# 2 715
Dina64, това което си написала съвпада съвсем точно с моите  чувства и болка, от начало до край, прегръщам те .
Виж целия пост
# 2 716
И аз те прегръщам! Смятам, че пишейки тук, само тук, усещам истинска подкрепа.
Виж целия пост
# 2 717
Сънрайз и Дина ,аз също усещам подкрепа тук , специални поздрави и на двете ви от мен!
Виж целия пост
# 2 718
Как си, Плийз, още ли ходиш нон стоп на гроба, гробищата и изобщо извършваш всички ритуали? Сестра ти как е, за нея също е майка?
Виж целия пост
# 2 719
И какво му е лошото да се ходи всеки ден на гроба щом това му носи някакъв душевен мир или поне човек изпитва нужда да го прави. Аз също ходя всеки ден и ще е така докато мога да остана още малко в България. На гроба всеки може свободно да изкаже всичко, което е пропуснал да направи приживе, да сподели чувства и емоции, да поиска прошка за да се освободи от емоционални тежести, които го спъват да продължи напред и т.н. На мен определено ми помага в тези първи най-тежки дни от загубата на майка ми.
Виж целия пост
# 2 720
Аз първо нямам време и възможност да ходя на гроба всеки ден в момента, Защото.работя и се грижа за дете с увреждане. .Дали съм обичала майка си по-малко, явно…дали ми пука за определенията, констатациите на анонимни потребители…никак.
Виж целия пост
# 2 721
Момичета, недейте да се мерите една с друга. Няма смисъл. Всеки прави това, което смята, че е правилно.

Според мен не бива да се прекалява, защото колкото и да ни липсват животът е за живите. Така се изрази баба ми и е права.
Моят баща няма гроб. Искаше кремация и после да бъде разпръснат. И да имаше гроб, не знам колко щях да искам да ходя. Въпреки че така се съсипах от загубата. Нямам усещането за връзка с някакво място и сякаш е там. Защото знам, че не никъде освен горе.

Понякога се чудя дали ме гледа. Получих повишение в работата и не можах да се зарадвам на 100%. Радвам се, но някак ми е тъжна душата. Щеше да ми е хубаво той да види. Наистина се надявам да ме гледа отгоре и да се радва.
Виж целия пост
# 2 722
Благодаря , но ходя да но само в неделя със сестра ми и баща ми. Ходя защото така го чувствам и усещам , хубаво ми е там . Може да прозвучи странно,но е така. До преди това да ми се случи ,ме беше страх от гробищата,но сега не, напротив , чувствам се спокойно при майка. Ако щете луда ме наречете ,но това чувствам,това казвам (пиша)
Виж целия пост
# 2 723
Благодаря , но ходя да но само в неделя със сестра ми и баща ми. Ходя защото така го чувствам и усещам , хубаво ми е там . Може да прозвучи странно,но е така. До преди това да ми се случи ,ме беше страх от гробищата,но сега не, напротив , чувствам се спокойно при майка. Ако щете луда ме наречете ,но това чувствам,това казвам (пиша)
Виж целия пост
# 2 724
Sherilyn ще се радва разбира се ,как няма . Казват ,че ни гледат от горе и знаят всичко свързано с нас ,думи мисли действия. Моля се всички да имаме хубави неща в живота си ,за което те да се радват и да се стараем и на тях да им е добре. Чувала съм от старите хора ,че се радват и плачат с нас.
Виж целия пост
# 2 725
Благодаря ти, please!
Малко ми е болна темата с работата и кариерното развитие от гледна точка на това, че баща ми беше много успешен човек. Той имаше кусури, но в работата беше непоклатим. Много успя да постигне с честния си труд и много пъти съм се чувствала в сянката му, макар да се занимавам с нещо коренно различно. И затова ме е яд, че не може да види успехите ми.

Майка ми, жива и здрава да е, не умее така да се зарадва и оцени. Записах магистратура, карам вече втори семестър и тя не помни какво уча. Просто не помни.  Е, татко ако беше видял, щеше да се радва сигурно, че вървя в кариерата.

Като бях дете/тийн беше строг понякога и говореше как някой ден няма да е на тоя свят. И аз мислех, че това ще е след много години, когато и аз съм стара. И все ми казваше да се уча сама да се оправям в живота, да не чакам на никого иначе ще ми е трудно, ако все някой ме бута и така свикна.

Започнах сериозна работа от доста млада, не съм искала пари от родителите си, защото все ни учеха с брат ми да сме самостоятелни. Имала съм тежки моменти, за които не съм им споделяла, за да се справя сама и да не ги тревожа…
Е, татко, научих се, справям се, ама къде си сега да ме видиш… 💔
Виж целия пост
# 2 726
Всяка секунда ,прави минута ,всяка минута , час ,всеки час ден ,всеки ден седмица ,. Днес става още една седмица от както я няма ,а толкова много ми липсва.Cry
Поредната седмица ,поредния четвъртъкът в който тя си отиде завинаги!
Виж целия пост
# 2 727
И моята майка почина в четвъртък. Днес ми е много мъчно. Толкова ми липсва. На 16-ти ще станат 4 месеца без нея. Мразя датата 16-ти, нищо, че е и моята рожденна дата. Мразя месец юни, нищо, че детето ми е родено юни.
Виж целия пост
# 2 728
И татко почина юни. Два дни след рождения си ден. Sad

Нищо хубаво не виждам вече е този месец.
Виж целия пост
# 2 729
Има нещо,нещо което усещам,че тя майка всъщност е с мен , просто как да кажа, чувствам нейната подкрепа и обич . Незнам как да се изразя ,за да е по разбираемо ,но има нещо , което чувствам със сърцето си.
Аз мразя Май , този прекрасен иначе Май , месец на розите , цветята, природата тогава е най красива .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия