То поверието може да се е отнасяло за резник да вземе човек, макар че и за това трябва да се помоли, а те изкарват от почвата цялото растение. И аз съм виждала само жени над 60 да го правят това. И не се усеща никакво покаяние като им направя забележка. В парка бях хванала един мъж да взема пръст от розите и се опитах да разговарям да разбера защо не си купи, вместо да носи от парка и да разваля лехата, която в обществена собственост. Той дори не се беше сетил, че може да си купи. Щом расте и може да се бере изглежда му се вижда без пари и изобщо дори не помисля, че това са чужди труд и средства. По някаква причина тези хора не оценяват тези неща, а някои дори стават агресивни като им се направи забележка. Аз понякога купувам есенно време луковици и където има хубаво поддържани градини пред блокове оставям скришно на градинаря или ги давам, ако видя човека. После виждам, че са ги засадили, значи съм била полезна. Голяма наслада ми носи някоя хубава градинка, покрай която минавам всеки ден и това е най-малкото, което мога да направя. А да вземеш от такова място и да си ги занесеш у дома - няма по-голям егоизъм от това.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2026, 07:11 ч.
# 3 585
10 март 2023, 09:18 ч.
# 3 586
10 март 2023, 11:16 ч.
Не оправдавам краденето на цветя, но едно е да крадеш от някаква си там градинка, друго е да крадеш от гроб. Някак замисъла на засаждането е различен на двете места. При нас пък от гробовете крадат подавките, които оставяме. Черешите за черешова задушница ги обират веднага. Жито, бонбони или каквото друго оставим - също. Но това го правят хора от ромския контингент основно.
Виж целия пост
# 3 587
10 март 2023, 11:50 ч.
Разбира се, че е много неприятно някой да открадне от гроб цвете. За храната не ми е жал, да я взимат и ядат. И вино съм оставяла и кенчета бира, нека някой се почерпи. Но да откраднат дървения кръст на майка от погребението, това беше върхът на безобразието! Затова не изчакахме да мине година за поставяне на паметник, поставихме го много по-рано, защото гроба без кръста беше безименен.
Виж целия пост
# 3 588
10 март 2023, 15:58 ч.
Това вече незнам как да го нарека . Хора без грам морал и страх от Бога.
Това да откраднат кръста е ..... непростимо
Виж целия пост
Разбира се, че е много неприятно някой да открадне от гроб цвете. За храната не ми е жал, да я взимат и ядат. И вино съм оставяла и кенчета бира, нека някой се почерпи. Но да откраднат дървения кръст на майка от погребението, това беше върхът на безобразието! Затова не изчакахме да мине година за поставяне на паметник, поставихме го много по-рано, защото гроба без кръста беше безименен.
Това да откраднат кръста е ..... непростимо
# 3 589
10 март 2023, 17:08 ч.
Чудно ми е и на мене, чак пък кръста от гроба да вземат. Нали там се изписва името и датите на раждане и на смъртта? Защо им е?
Твърдо вярвам, че не е хубаво да се взима нищо от гробовете.
Виж целия пост
Твърдо вярвам, че не е хубаво да се взима нищо от гробовете.
# 3 590
10 март 2023, 18:08 ч.
И аз не разбрирам това с кръста. Какво ще го правят??? Ужасно звучи...
Виж целия пост
# 3 591
12 март 2023, 15:37 ч.
Момичета, ако знаете какво ми се случи, не мога още да го асимилирам. Брат ми е направил помен на татко за 9 м без да каже на мен и майка ми. Ами обидно, болно, ужасно ми е. Не мисля, че мога въобще да го погледна…
Виж целия пост
# 3 592
12 март 2023, 15:44 ч.
О, Шери! Не го мисли, миличка! Хората са различни, успокой мама и направете своето споминание за тате!
Виж целия пост
# 3 593
12 март 2023, 16:02 ч.
Дина, мен повече ме боли, че брат ми така се отнесе. Не е въпроса за религиозния помен. С него или беz,аз уважавам баща си и паметта му! Няма ден да е минал без да го споменавам! Обаче брат ми така да прави.. аз ако бях направила без да му кажа, как щеше да се почувства?
И с цялата си наглост ми каза сега, че трябва да се видим да ходим в кат да бракуваме старата кола на баща ни, която наследихме. Разбирате ли? Аз му говоря, че не може така да прави, а нашия колата да бракуваме… понеже в черквата помен може без мен, ама в кат не, защото и аз съм наследник!
Виж целия пост
И с цялата си наглост ми каза сега, че трябва да се видим да ходим в кат да бракуваме старата кола на баща ни, която наследихме. Разбирате ли? Аз му говоря, че не може така да прави, а нашия колата да бракуваме… понеже в черквата помен може без мен, ама в кат не, защото и аз съм наследник!
# 3 594
12 март 2023, 16:05 ч.
Шерилин, най-добре ще е, ако приемеш без това да те разстройва, че споделянето на общи гени не означава близост. Брат ти е постъпил както е решил и нищо, което ще кажеш или направиш, няма как да промени това. Нито пък той ще се промени. Продължавай напред и не го мисли повече.
Виж целия пост
# 3 595
12 март 2023, 16:27 ч.
И защо се нервиш толкова не схващам? Не те е чувствал близка за помена, решил е сам да си го направи. Това по никакъв начин не те спира теб и ти да направиш помен без него. Къде е драмата? Това не е като да е имало само една разрешена дата за помен и той да я изхабил тайно от теб. Сама си измисляш драмата.
А за колата (и евентуални други наследства) няма как - там сте длъжни по закон и да се харесвате, и да не се харесвате.
Виж целия пост
А за колата (и евентуални други наследства) няма как - там сте длъжни по закон и да се харесвате, и да не се харесвате.
# 3 596
12 март 2023, 16:54 ч.
Чс, до сега всички помени сме ги правили заедно. Изведнъж той си решава сам да го направи. Е, как да не ми е обидно. Баща ни е такъв по равно. Утре ако направя аз помен без него, няма да му е приятно. Ама сега се прави на обиден, че съм била забравила, а това дори не е вярно.
Въобще не държа да сме близки. Поне в уважението към баща ни може да сме 1 час заедно. Представете си майка ми как се чувства. Сега за година ще правим помен и това е. За тия неща трябва да има сговор. Също като гроб, кремация, паметник. Все си мисля, че е редно да му кажа “искаш ли да сложим паметник на татко”. Ако не иска, ще сложа сама. Ако иска, ще сложим двамата. Обаче някак върви да питаш.
Виж целия пост
Въобще не държа да сме близки. Поне в уважението към баща ни може да сме 1 час заедно. Представете си майка ми как се чувства. Сега за година ще правим помен и това е. За тия неща трябва да има сговор. Също като гроб, кремация, паметник. Все си мисля, че е редно да му кажа “искаш ли да сложим паметник на татко”. Ако не иска, ще сложа сама. Ако иска, ще сложим двамата. Обаче някак върви да питаш.
# 3 597
12 март 2023, 17:34 ч.
Някои неща няма как да променим. Хващате се с мама, правите си помен, спомняте си за него, подавате любимите храни на тате.
Аз за миг не съм си мислила да правя нещо съвместно с брат ми. На погребенията ревеше, но като си тръгваше - разказваше вицове. Стига ми толкова съвместни мероприятия. Спомням си на годината на леля, бяха заколили агне и се събрахме родата. Почти не чух да си спомнят за нея, чукаха си чашките, а майка се уби от готвене и прислужване.
Виж целия пост
Аз за миг не съм си мислила да правя нещо съвместно с брат ми. На погребенията ревеше, но като си тръгваше - разказваше вицове. Стига ми толкова съвместни мероприятия. Спомням си на годината на леля, бяха заколили агне и се събрахме родата. Почти не чух да си спомнят за нея, чукаха си чашките, а майка се уби от готвене и прислужване.
# 3 598
12 март 2023, 18:37 ч.
Не са постъпили правилно, но по-добре им простете. Няма да ви е лесно към всичко да носите и горчилката. Изглежда сте дистанцирани по някаква причина с тези близки и това няма да се оправи така. И аз съм в подобна ситуация, но при мен става дума за полусестри и баща предимно на хартия. Дори не ми прави впечатление, че се стараят да се чувствам излишна, макар напълно да го осъзнавам, но може би, защото винаги е било така. Направете каквото ви е на сърцето ви в памет на родителя и забравете за лошото.
Виж целия пост
# 3 599
12 март 2023, 18:46 ч.
online, то дали полусестри или сестри, не би имало такова значение, ако хората имаха връзка и се разбираха. За съжаление с моя брат сме от едни родители, но с годините не бих казала, че сме особено близки. Просто не сме изпадали в ситуации, в които се налага да взимаме общи решения, касаещи нас или родителите ни. Живели сме си всеки своя живот без много допирни точки.
Разбирам, че е нормално да не сме на едно мнение по всички въпроси, но това много ме разстрои. Има още един помен, който предстои и това е година. После се правят годишнини, доколкото знам и на задушница се почита покойника.
Не знам как ще продължа отношенията си с него, имам чувство, че ми заби не нож в гърба, а кол в сърцето. И с майка ми да се държи така, просто не е честно.
Виж целия пост
Разбирам, че е нормално да не сме на едно мнение по всички въпроси, но това много ме разстрои. Има още един помен, който предстои и това е година. После се правят годишнини, доколкото знам и на задушница се почита покойника.
Не знам как ще продължа отношенията си с него, имам чувство, че ми заби не нож в гърба, а кол в сърцето. И с майка ми да се държи така, просто не е честно.
Препоръчани теми