Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Сънувам я доста често последните седмици. Ту тичам към нея и я прегръщам, казвайки й, че й прощавам за всичко и колко много я обичам, ту сънувам само нейното присъствие, лежаща в стая и не искам да отида при нея. Много ме изтощават тези сънища.

Може би психиката ми е още разклатена, година по-късно и все още трудно го приемам колкото и да не ми личи на пръв поглед. Вярно, светът за мен загуби своите цветове и красота след нея, но бутам ден по ден. С нея дори ходенето за нещо толкова тривиално като пазаруването беше забавно и все на нещо се смеехме. А в сънищата ми, често сме толкова чужди... Кога ли минава всичко това? Кога най-после ще мога да приема нещата спокойно? Мисля си, че сама се тормозя подсъзнателно вече.

Здравей! Няма универсален отговор на този въпрос. При всеки е различно. При мен беше нужна една година, за да минат първите празници без нея и да свикна с това, че я няма. После вече е една идея по-лесно. Понастоящем три години и половина откакто си отиде вече съм приела нещата.

За огромно съжаление, просто нямаме избор да не го приемем…Както имаше една сентенция: човек може да преживее всичко освен собствената си смърт. Трудно , мъчително, с различен интензитет при всеки, но някак си продължаваме съществуването си. Още повече, когато ни е дадено именно от човека, за когото скърбим. С времето го приемаме, но пък липсата като че ли става все по-осезаема. Няма човек на света, който може да замести майчиците ни. Да те посъветва , да даде утеха в труден момент, да те пожали. Губим изконното си safety place и детето в себе си, затова мисля е и толкова трудно.

Здравейте,
Не знам дали е редно в тази тема да пиша, но много ми тежи, а не намерих друга подходяща.
Баща ми почина преди 3 дни. Преди 13 години пребори тежък рак, заради него доста измени здравословните си навици и редовно си пускаш изследвания. Винаги отлични резултати. На 72 години работеше, беше енергичен и имаше мускули, на които могат да завидят някои младежи. Живеят с мама на село, а ние сме в града. През почивните дни сме заедно на село. В неделя настояваше да вземем мама с нас, защото през деня, когато той е на работа тя много работи из къщи и се преуморява, та малко да почине. Така остана сам там. В понеделник вечер е бил навън при съседите, говорили са и се е прибрал. На другия ден съсед е видял, че колата му е пред нас и не е на работа, потърсил го, но било заключено и не отговарял на телефона. Обадил се на мама и тя изпратила човек да прескочи оградата и да види какво става. Намерил го мъртъв на двора. Не знаем как и от какво, няма и да разберем, предполагаме инсулт или инфаркт, но той нямаше проблем с кръвното. Няма никакви следи от насилие и всичко в къщи беше непокътнато, така, че нямаше смисъл да викаме полиция. Още сме в шок как човек си отива така? Въпреки, че и майка му и баща му и брат му също почнаха така - от раз и без предизвестие. Казват, че това е лека и желана смърт, но за нас, близките е много трудно да го приемем.
Приживе баща ми беше уникален човек, душата на компанията, раздаваше се за приятелите си... Абе беше бохем! Веднъж, като бяхме в къщи и празнувахме нещо ни каза "не искам да ме заравяте като умра, искам да ме кремирате и да ме сложите в къщи, да ви се радвам като се събирате, а вие да ми казвате наздраве"... Тогава му се скарахме, че не ни се слушат приказки за смърт, но сега си ги спомних и реших да уважим това негово желание. Той беше човек, който не си го представям заровен в гроб. Въпреки, че най-близките му приятели се споминаха преди години и въпреки, че опелото беше в работен ден по обяд имаше над 100 човека, които дойдоха да се простят с него. И тук идва моята още по-голяма болка... Свещеника в края на опелото ни смъмри (меко казано) защо ще го кремираме, това не било християнско. Аз съм вярващ човек и искрено вярвам, че Бог съди всеки според делата му, а не според цвят, религия и обичаи. Но всичко това в едно с тази ужасна мъка ме съсипа съвсем.

Съболезнования. Изпълнете желанието на баща Ви.
Бог (или който и да е) не следва да съди според подобни неща, някакви традиции, ритуали, канони. Вярата може да си я носим и показваме по много начини.

Моите съболезнования. Моята майчица си отиде на 4ти септември и ние също я кремирахме, като това беше нейно желание. Не смятам, че Бог ще ви осъди.  Мисля, че той съди по действията на хората, а не по някакви порядки и свещи, които палим или не.

Благодаря 🤍
Повече ме гложди не дали Бог би ме осъдил, това ще го приема, а дали постъпвам правилно спрямо баща си и искам само той да почива в мир.

Вчера сънувах майка ми. Беше много странен сън и не знам как да го интерпретирам. Майка ми почина в Пирогов в реанимацията и аз ходех да я виждам там всеки ден отстрани, без да мога да я пипам.

Сънят: Някакси в съня си знаех вече, че майка ми я няма и вече все едно беше минало погребението й. Изведнъж се озовах в болница, където тя лежеше на леглото и сърцето й беше спряло, но те продължаваха да я поддържат на системи някакси??. Отидох до нея, погалих я по ръката и тя се събуди, а сърцето й започна да бие и веднага се показа пулс на машината до нея. Отвори очи, погледна ме и ме попита какво е станало с нея и защо е в болница. Обясних й, че е в реанимация, защото има проблеми с белия дроб и за това е била интубирана. Стори ми се отслабнала доста, което тя също го видя и се усмихна, защото тя много искаше да отслабне. След това тръгнахме нанякъде двете и продължих да й обяснявам как е стигнала до реанимацията, защото тя задаваше въпроси. После се събудих и си поплаках. Исках да й кажа, че я обичам, но пак не успях.

Баща ви,просто е усещал края и така е искал да стане! Искал е да бъде сам,явно за да не ви притеснява!
За това,никой и нищо не ни е ясно 🤔
Направете това,което той ви е казал,че иска!
...
Ох,тежка,много тежка ми е тази тема...
Днес на колегите ми (семейство са) почина майката на мъжа. Чакаха я от близо седмица.... Всеки ден бяхме в очакване всички на работа... Всички мислихме това.. Живота е това... На обяд като ми съобщиха...ме връхлетяха едни тежки спомени и моменти.... Буца ми е застанала на гърлото цял ден...
😭😭😭

Снощи я сънувах. Бяхме цялото семейство и починали, и живи на маса, всички ми честитиха някакъв повод. Помня, че се донесоха три торти. Майка беше много усмихната и щастлива, но ме дръпна да й дам 50 лв, че й трябвали. Дадох й ги на сън, но се чудя дали да не подам нещо на близък човек, който я е познавал или да му дам пари.

Цялото празненство си обяснявам с това, че скоро имах рожден ден. Наши страшно близки роднини успяха да дойдат и си прекарахме чудесно, и все пак ми липсваше мама. Някой може ли да ме посъветва?

Дайте 50 лева на някой беден, да си купи каквото иска.

Отиде си И татко.
Осиротях напълно.
Исках, много имах нужда от още време с него и най вече, него и детето.
Поне не се мъчи, залежа, очаква…беше си сипал питието, мезето, изпратил ми страхотна оперна ария.
Намерих го няколко часа по-късно, седнал, заспал вечния си сън.
Бях забравила около мама, ще го изпратя както го чувствам.
Всъщност при урнополагането ще е личния, семеен момент.

Прегръдка! Разплаках се с теб.
Дано ]са се събрали заедно и да бъде лек надземния им път.

Моите съболезнования. Бъди силна.

Съжалявам много, Elpis
Леко да е на душата на татко ти...

Животът тече неумолимо и откъсва лист по лист
Сякаш вчера бяхме деца...