Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 553
  • 5 655
# 4 245
Съболезнования, Бояна.
Майка ми беше възрастна и не използваше модерни технически средства, но аз също не бих чела лична кореспонденция.

Относно вещите - всичко си стои по гардеробите както го е оставила. Баща ми (83-годишен) каза докато е жив нищо да не променяме, като си отиде и той - всичко негово и нейно да махнем. Изслушвам го от уважение, но не знам какво ще реша в крайна сметка. Сестра ми е абдикирала от задълженията си и почти изцяло аз се занимавам с него. С напредване на възрастта става сприхав и заядлив, освен това посяга към чашката. Не ми е лесно да го търпя всеки път.
Виж целия пост
# 4 246
2 години след смъртта на майка ми махнахме всички дрехи и вещи, защото баща ми си доведе любовницата да живее в апартамента и не искахме да се вре сред вещите на майка ни. Само лаптопът й остана там. Със сестра ми си оставихме някои нейни дрехи, аз нося тези, които взех. Дадохме някои неща на баба ни (тя ги носи), дадохме по нещо на двете й приятелки. Преди това прибрах и кутията със снимки от родния й дом, която тя беше прибрала за съхранение. Прибрах и тефтера й с рецепти. Останалото изхвърлихме. Повече не съм стъпвала там.
Виж целия пост
# 4 247
Нека, поне в мъката, сбогуването си с близките, всеки прави/направи това, което му носи утеха, както го чувства.
Един ще хвърля дрехи, друг ще носи.
Един ще си запази лаптопа, телефона, друг ще ги преинсталира.
Един ще носи траур, друг ще отиде на концерт.
Един ще ходи всеки ден на гроба, друг ще разпръсне праха и даже гроб няма да има.
Имали сме различни отношения, различни характери сме.
Виж целия пост
# 4 248
Нека, поне в мъката, сбогуването си с близките, всеки прави/направи това, което му носи утеха, както го чувства.
Един ще хвърля дрехи, друг ще носи.
Един ще си запази лаптопа, телефона, друг ще ги преинсталира.
Един ще носи траур, друг ще отиде на концерт.
Един ще ходи всеки ден на гроба, друг ще разпръсне праха и даже гроб няма да има.
Имали сме различни отношения, различни характери сме.
Много точно казано. Няма правилен начин да се скърби.
Просто се сблъсквам с обществена преса какво трябвало да се направи. Нищо не трябва. Близкият ни няма да умре повече ако направим или не направим каквото е да е.
Виж целия пост
# 4 249
Абсолютно.
Човека го няма и тези вещи без него губят смисъла си. Някъде четох, че не трябва да се ползват преди 40 ден. Аз събирах багаж от колата на баща ми (светла му памет) и вътре му стоеше якето. Ами облякох го за малко, ей така да ми за мирише на него. От телефона му издирихме негови приятели (имаше толкова много, че не ги познаваме всички). Чухме се с тях, разказаха ни техни случки. Лаптопа го ползвам, когато сме в къщата, където живееше и ми потрябва, вместо да разнасям моя.
Всичко което правим или не правим с вещите и ритуалите е само за живите - за наше успокоение.
Виж целия пост
# 4 250
С всеки от моето семейство постъпихме различно. На баба ми нещата ги махнаме след 40 ден, на дядо нещата ги махнахме след втората година, на майка ми нещата започнахме на следващия ден.

С мама ситуацията беше различна заради ракът. Почина вкъщи и следите не бяха лицеприятни, та беше наложително. Наскоро установих, че миризмата ми е като нейната.Та ми е достатъчно да нося една чиста тениска два-три дни и като я помириша, все едно мама я е носила.

И ми става много мило, когато някой ме оприличи на нея. Дали ще е по изражение, дали ще е по усмивка, език на тялото. Мама си е част от мен и ще бъде винаги.
Виж целия пост
# 4 251
Според мен всеки сам трябва да си прецени какво да прави с вещите на починал близък. Няма закон за това. Както го почувстваш.
Майка ми е оставила абсолютно всичко на татко както си е. Дрехите в гардероба, обувките по шкафовете, всички инструменти и вещи на тавана. Аз нямам проблем с това, така го чувства, така го прави. Другият месец става една година, тя ходи още в черно и знам, че дълго време ще е така. Хората правят коментари, но за мен е важно тя как се чувства. Другите не ме интересуват и никога няма да ме интересува тяхното мнение, особено пък по такъв въпрос.
Аз също си пазя парфюма, който щях да му подаря за Коледа. Отварям си го понякога и все едно го виждам до мен..
Виж целия пост
# 4 252
Аз получих посмъртен подарък от майка ми-била ми е поръчала парфюм, без да знам, и си го взех реално на погребението Sad пратката е дошла като беше в кома вече. Постоянно й се карах, че купува ненужни неща , а сега естествено ми липсва това. Още не смея да го отворя, а трябва - нали в крайна сметка е да се ползва.
Скоро ще дойде първият й  ‘звезден’ РД , мисля да раздам тогава и да се почерпим със семейството.
И както много обичаше да казва тя ..тъпо ми е на душата.
Виж целия пост
# 4 253
На 1 ноември ще станат 6 месеца без татко. В началото майка тръгна да разчиства някакви неща, после остави. Онзи ден влязох в спалнята им и видях сгънатите му дрехи на шкафа. Стана ми и мило, и тъжно. Иначе отсега мисля как ще е по празниците, особено майка ми как ще ги изкара.
Виж целия пост
# 4 254
На 01 ноември ще е петият звезден рожден ден на мама. На последният навърши 70 години, но не беше празник. На всички ни беше свито сърцето, защото на другият ден трябваше да излезе резултата от биопсията. Но поне снимка с децата с торта имам оттогава. Заради тях всички се държахме. Всъщност аз и брат ми вече знаехме резултата, доктора ми се беше обадил предният ден, беше трети стадий с разсейки. Но все се надявахме на чудо някакво. Е нямаше чудо, тя си отиде 3 месеца и 8 дни след това, поне не се мъчи толкова. Поне така се успокоявам.
Виж целия пост
# 4 255
Снощи в сънувах, но какъв ти сън..тя буквално ми се ‘яви’в съня. Стоях и мислех за нея ( на сън ) и изведнъж дойде- сияйна, с дълга синя рокля, с ангелска усмивка. Спогледахме се , усмихнахме се широко , кимнахме си и си отиде. Беше вълшебно, наистина. Веднага се събудих и цял ден се чувствам странно.
Знам, че най-вероятно е  игра на подсъзнанието ми, но въпреки това се почувствах добре. Някога все й се карах , че чете езотерични книги и че това са пълни глупости. Имахме заигравка, че като се случи онова гадно, но неизбежно нещо със смъртта, да се опита да ми даде знак и да видим все пак кой е бил прав.
Та тъй..май си търся сама знаците, но имах нужда да споделя.
Виж целия пост
# 4 256
Polikseni чак на мен ми става хубаво  и едно спокойно като ти чета поста. Препрочитам го няколко пъти и ми е едно усмихнато и точно успокояващо. Може би наистина са добре там където са. Аз съм сънувала мама, само 2-3 пъти и то едни сънища ... не такива.
Виж целия пост
# 4 257
Аз днес както си рових из файловете, видях епикризата на мама и не знам защо реших да я отворя. От този документ и въобще мисълта за последния ден на мама ми става най-много ужасно гадно. Както мисля, че съм преживяла лошите емоции (или подтиснала, не знам) за 8 години, този документ ме смачка днес. Поплаках си както не съм отдавна. Мира не ми дава да си предатвям моята любима усмихната любяща мама, сама в реанимацията, губеща съзнание, интубирана няколко пъти, спиращо сърце.... Изпитвам физическа болка при мисълта за тези нейни последни мигове. Бях далеч тогава, само баща ми беше тук, но и той беше вкъщи, чакаше да я изпишат на другия ден. Така или иначе едва ли нещо е можело да направим, просто не очаквахме това, тя си отиде съвсем сама.
Виж целия пост
# 4 258
Аз намерих листче с номер и парола от онколабораторията, където баща ми всяка година си правеше изследвания. Пребори рак преди 14 години. Имаше архив още от 2017,последните бяха от юли месец тази година. Всички резултати бяха идеални...
Виж целия пост
# 4 259
И на майка ми резултатите и бяха доста добри месец преди да почине, но пък кой може да предвиди кога ще я ударят мозъчни метастази, които да я ликвидират за по-малко от седмица... Но пак при нея беше ясно принципно, че няма да се излекува, само можеше да си поживее още малко, ама каквото му е писано на човек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия