Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 540
  • 5 655
# 4 335
От прав човек самостоятелен, става едно бебе, което понякога не разбирам какво говори и то само за 3месеца се случи.
Много много е трудно. Такова нещо е страшно
Виж целия пост
# 4 336
Постоянно се сблъсквам с такива тук, в Англия. Някои са агресивни, други не могат да се движат и да се обслужват, в зависимост от типа деменция други не могат да говорят и т.н. Тук е прието такива хора да постъпят в дом, на което по нашите ширини не се гледа с добро око. Ето, Please напуска работа, за да се грижи за баща си, милата. Затова - кураж!
Виж целия пост
# 4 337
Аз не посмях да отворя дума за домовете за възрастни хора.
Да, скъпа услуга са все още за БГ, но понякога заплащаме със собственото си здраве, семейство и нормално съществуване.
И го казвам като човек, който обмисляше това за баща ми, въпреки че той до последно беше на крака и с разсъдъка си, и като човек, който напусна работата си, за да е личен асистент на детето си.
Виж целия пост
# 4 338
Решението е мое,той поради това,че не е на крака няма да го вземат в дом ,а в хоспис. Там няма да издържи, всички знаем. Но той ми остана като родител.
Когато бе в болницата за 3 нощи ,аз не спях постоянно гледах леглото му и го чаках да си дойде.
Виж целия пост
# 4 339
Понякога идва момент, в който сама не можеш да се справиш. Домовете не са хубаво място, така е. Обаче, ако не можеш да осигуриш безопасността на близкия 24/7 - не можеш да се справиш сама. За дементно болен у дома трябва помощ. Дали ще е някой роднина да идва и да се редувате, дали ще е платен помощник. Изключително трудно е да гледаш как близкия ти човек регресира с такава скорост и често не можеш да си дадеш сметка за реалната ситуация. Нужна е психологическа подкрепа за обгрижващия роднина. Нужен е и опит с подобни състояния. Деменцията не е просто старост, това е ужасно заболяване и само любовта не стига, за да се осигурят добри грижи. Който не се е грижил за дементен 24/7 само би могъл да гледа с лошо око на домовете. Да, в България не са хубаво място, но може и да е по-лошо вкъщи, въпреки всичките сили, които сме вложили, особено ако сме сами. Не чакайте да дойде това време, в което осъзнавате, че ви трябва помощ, защото ще се поставите с баща ви в уязвима ситуация. Проучете от сега за дом, за да не се налага да търсите по спешност. Търсете помощник, който има опит с дементни. В крайна необходимост понякога не се намира добро решение.
Виж целия пост
# 4 340
Решението е мое,той поради това,че не е на крака няма да го вземат в дом ,а в хоспис. Там няма да издържи, всички знаем. Но той ми остана като родител.
Когато бе в болницата за 3 нощи ,аз не спях постоянно гледах леглото му и го чаках да си дойде.
Вероятно е с т.нар. lewy body dementia и е възможно да има нужда и от медицинска грижа. Има ли придружаващи заболявания, например диабет? Лекарите какво казват?
Виж целия пост
# 4 341
Не няма диабет.
Имаше перфектни изследвания преди падането. Както казах, изписаха го от болницата, но след седмица започна деменция, всяка седмица се развива.
Казвам това се случва краят на септември,към средата на октомври вече се чувства че деменцията прогресира
Виж целия пост
# 4 342
От упойката е.
Виж целия пост
# 4 343
Да така е , така ни каза лекар .
Операцията беше 4 часа
Виж целия пост
# 4 344
За хоспис са хора в изключително тежко състояние, тип палеативни грижи.
Има доста прилични домове за възрастни и в БГ, като има в тях и лежащо болни. Но, да, скъпа услуга са.
Ако има отпусната чужда помощ, поне му стани личен асистент, че и такава, макар и допълнително платена,  помощ трудно се намира.
Виж целия пост
# 4 345
Ох, Please съжалявам. Явно прогресира. Близки имаш ли, които да помагат?
Виж целия пост
# 4 346
Please, ако си от София, домът за хора с деменция на бул " Цар Борис Трети" е много добър. Въпреки, че е държавен, персоналът много добре се грижи за хората, много са мили и внимателни.
Виж целия пост
# 4 347
Благодаря ви ,но не съм от София.
Имам сестра която идва понякога и ми помага когато ходя на работа.
Но въпреки всичко е трудно и убийствено
Виж целия пост
# 4 348
Благодаря ви ,но не съм от София.
Имам сестра която идва понякога и ми помага когато ходя на работа.
Но въпреки всичко е трудно и убийствено
Да не те плаша, но ще става още по-трудно, ако е деменция и прогресира.
Имай предвид, че това не е грижа за 1-2 седмици, нито за 1-2 месеца.
Седнете, поговорете и помислете със сестра ти.
Той ти/ви е останал единственият жив родител, но…с деменция не е той…нито ще го оцени, нито ще благодари, нито ще го “излекуваш/те”.
Виж целия пост
# 4 349
Много съжалявам Please за това, което живота ти е поднесъл като ново изпитание.
Моя близка приятелка изгледа и леля си и баща си с деменция, но беше съсипващо и за нея, за децата и съпруга и. Дано намерите решение. Силна прегръдка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия