Tirex, просто още не е дошло времето да го преодолееш. Няма някакъв срок за тези неща, на всеки му трябва различно време. И начин. Elpis е много права, че няма начин, който да помогне на всички. Щеше да е много по-лесно, ако имаше, но няма...
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2026, 16:48 ч.
# 4 410
11 ян. 2025, 20:56 ч.
# 4 411
11 ян. 2025, 21:24 ч.
Това е, което най-много ми липсва ... да съм чедо на някой.
Като майка разбирам какво е родителската обич - една всепоглъщаща вселена. Няма как да се чувстваме по различен начин, когато силата, която е била с нас от преди ден първи ни бъде отнета... но си казвам - това е естественият път, това е, което е най-тъжната, но неминуема стъпка към порастването и остаряването.
Това е редът, който моите родители биха приели като единствено правилен, защото все повече съм свидетел и на по-страшна мъка.
През моята мъка аз преминавам говорейки и спомняйки си често за тях, защото това е моето усещане - че човек е жив, докато го има в разговорите и спомениет на хората.
Моментите на безпомощност и на болка за моите родители бяха много малко.
Това е, за което съм благодарна от душа на Господ, че им дари и на тях, и на нас.
Виж целия пост
Като майка разбирам какво е родителската обич - една всепоглъщаща вселена. Няма как да се чувстваме по различен начин, когато силата, която е била с нас от преди ден първи ни бъде отнета... но си казвам - това е естественият път, това е, което е най-тъжната, но неминуема стъпка към порастването и остаряването.
Това е редът, който моите родители биха приели като единствено правилен, защото все повече съм свидетел и на по-страшна мъка.
През моята мъка аз преминавам говорейки и спомняйки си често за тях, защото това е моето усещане - че човек е жив, докато го има в разговорите и спомениет на хората.
Моментите на безпомощност и на болка за моите родители бяха много малко.
Това е, за което съм благодарна от душа на Господ, че им дари и на тях, и на нас.
# 4 412
12 ян. 2025, 02:35 ч.
Това ми е най-голямата пречка да създам свое семейство, със съпруг и дете. Не мога да си представя аз да обгрижвам, да създавам любов и да давам такава, след като съм свикнала да я получавам. Със загубата на мама, загубих и своето пристанище, ако мога така да се изкажа. Няма къде да спра за момент и да си почина, да не мисля, да презаредя. Нищо и никой, не мога да търпя вече.
Виж целия пост
Това е, което най-много ми липсва ... да съм чедо на някой.
Като майка разбирам какво е родителската обич - една всепоглъщаща вселена. Няма как да се чувстваме по различен начин, когато силата, която е била с нас от преди ден първи ни бъде отнета... но си казвам - това е естественият път, това е, което е най-тъжната, но неминуема стъпка към порастването и остаряването.
Това е редът, който моите родители биха приели като единствено правилен, защото все повече съм свидетел и на по-страшна мъка.
През моята мъка аз преминавам говорейки и спомняйки си често за тях, защото това е моето усещане - че човек е жив, докато го има в разговорите и спомениет на хората.
Моментите на безпомощност и на болка за моите родители бяха много малко.
Това е, за което съм благодарна от душа на Господ, че им дари и на тях, и на нас.
Като майка разбирам какво е родителската обич - една всепоглъщаща вселена. Няма как да се чувстваме по различен начин, когато силата, която е била с нас от преди ден първи ни бъде отнета... но си казвам - това е естественият път, това е, което е най-тъжната, но неминуема стъпка към порастването и остаряването.
Това е редът, който моите родители биха приели като единствено правилен, защото все повече съм свидетел и на по-страшна мъка.
През моята мъка аз преминавам говорейки и спомняйки си често за тях, защото това е моето усещане - че човек е жив, докато го има в разговорите и спомениет на хората.
Моментите на безпомощност и на болка за моите родители бяха много малко.
Това е, за което съм благодарна от душа на Господ, че им дари и на тях, и на нас.
Това ми е най-голямата пречка да създам свое семейство, със съпруг и дете. Не мога да си представя аз да обгрижвам, да създавам любов и да давам такава, след като съм свикнала да я получавам. Със загубата на мама, загубих и своето пристанище, ако мога така да се изкажа. Няма къде да спра за момент и да си почина, да не мисля, да презаредя. Нищо и никой, не мога да търпя вече.
# 4 413
12 ян. 2025, 04:50 ч.
И при мен станаха 4 месеца и няколко дни, откакто майка почина. Опитвам се да не говоря за нея, защото много се натъжавам. Когато излизам с някоя приятелка навън и стане дума за мама, просто изключвам от съзнанието си, че тя вече не е част от моя живот. Това е, когато съм навън с други хора. Мисля, че тъгата ми ги натоварва. Сложила съм нейна снимка на секцията и всяка сутрин, като се събудя, отивам до снимката и казвам: “ Добро утро, мамо “. Ходя на гроба й 2-3 пъти в месеца и си говоря там с нея. Запалваме си двете по 2-3 цигари, пием си кафе и й разказвам как са миналите последните дни. Липсва ми много… а най-тъжното е, че започвам да се озлобявам, като видя нечия майка, която е например на 90 години, а моята си отиде на 55, без да види внуци нито от мен, нито от брат ми. Казвам си, че така е било писано, но някаква тежест засяда в стомаха ми и просто си го мисля често. Знам, че не е правилно и се обвинявам за това нещо. Как така моята майка живя без нейната само 5 години, а аз само на 26 останах без нея… Осъзнавам, че има хора, които остават без родител и по-малки, но тази тъга ме убива..
Виж целия пост
# 4 414
12 ян. 2025, 08:31 ч.
Ох ,толкова ми липсва майка,!
В момента ми е много трудно с болен дементен баща . Всеки ден я моля за помощ, всеки божи ден
Виж целия пост
В момента ми е много трудно с болен дементен баща . Всеки ден я моля за помощ, всеки божи ден
# 4 415
12 ян. 2025, 08:58 ч.
Please, мила! Намери някой човек поне за няколко часа да те отменя, ти ще се разболееш така. Знам, че на думи е лесно, но трябва да се съхраниш по някакъв начин и доколкото е възможно, разбира се, предвид ситуацията.
mishoka55 разбираемо да ти е кофти и е нормално в началото да се гневиш на възрастните майки на другите хора. Много е тежко, когато си отидат млади майчиците, без да видят твоите деца.
Аз също често ходя на гробищата, от малък град съм и е близо и също си говоря и плача с мама. Пуша при татко, защото след смъртта на майка започнах да пуша епизодично, "пред нея" не си позволявам. На татко, когато няма никой на гробищата, аз обикновено гледам да ходя в такива времеви интервали, когато няма хора, дори съм пуснала любими негови песни от телефона. На мен там ми е спокойно, макар и да знам, че не са там. Оставам си с тях, сама. 🖤 Сигурно изглежда не съвсем нормално отстрани, но всеки намира своя си начин.
Виж целия пост
Ох ,толкова ми липсва майка,!
В момента ми е много трудно с болен дементен баща . Всеки ден я моля за помощ, всеки божи ден
В момента ми е много трудно с болен дементен баща . Всеки ден я моля за помощ, всеки божи ден
mishoka55 разбираемо да ти е кофти и е нормално в началото да се гневиш на възрастните майки на другите хора. Много е тежко, когато си отидат млади майчиците, без да видят твоите деца.
Аз също често ходя на гробищата, от малък град съм и е близо и също си говоря и плача с мама. Пуша при татко, защото след смъртта на майка започнах да пуша епизодично, "пред нея" не си позволявам. На татко, когато няма никой на гробищата, аз обикновено гледам да ходя в такива времеви интервали, когато няма хора, дори съм пуснала любими негови песни от телефона. На мен там ми е спокойно, макар и да знам, че не са там. Оставам си с тях, сама. 🖤 Сигурно изглежда не съвсем нормално отстрани, но всеки намира своя си начин.
# 4 416
12 ян. 2025, 15:36 ч.
Please, мила! Намери някой човек поне за няколко часа да те отменя, ти ще се разболееш така. Знам, че на думи е лесно, но трябва да се съхраниш по някакъв начин и доколкото е възможно, разбира се, предвид ситуацията.
mishoka55 разбираемо да ти е кофти и е нормално в началото да се гневиш на възрастните майки на другите хора. Много е тежко, когато си отидат млади майчиците, без да видят твоите деца.
Аз също често ходя на гробищата, от малък град съм и е близо и също си говоря и плача с мама. Пуша при татко, защото след смъртта на майка започнах да пуша епизодично, "пред нея" не си позволявам. На татко, когато няма никой на гробищата, аз обикновено гледам да ходя в такива времеви интервали, когато няма хора, дори съм пуснала любими негови песни от телефона. На мен там ми е спокойно, макар и да знам, че не са там. Оставам си с тях, сама. 🖤 Сигурно изглежда не съвсем нормално отстрани, но всеки намира своя си начин.
Мъчно ми е и за баща ми , защото вече не е той , бащината упора вече я няма.
Чувствам се сама . Знам,че когато и той си замине светът ми ще се срине,а Може би Господ ме подготвя за това в момента и трябва да извървя този път за да не страдам толкова. Вече така си мисля..
За помощ съм мислила,но той е в такова състояние,че помощ трудно би се оказала , защото той не е с мозъка си ,ако може така да се изразя.
Благодаря ви за подкрепата
Виж целия пост
Ох ,толкова ми липсва майка,!
В момента ми е много трудно с болен дементен баща . Всеки ден я моля за помощ, всеки божи ден
В момента ми е много трудно с болен дементен баща . Всеки ден я моля за помощ, всеки божи ден
mishoka55 разбираемо да ти е кофти и е нормално в началото да се гневиш на възрастните майки на другите хора. Много е тежко, когато си отидат млади майчиците, без да видят твоите деца.
Аз също често ходя на гробищата, от малък град съм и е близо и също си говоря и плача с мама. Пуша при татко, защото след смъртта на майка започнах да пуша епизодично, "пред нея" не си позволявам. На татко, когато няма никой на гробищата, аз обикновено гледам да ходя в такива времеви интервали, когато няма хора, дори съм пуснала любими негови песни от телефона. На мен там ми е спокойно, макар и да знам, че не са там. Оставам си с тях, сама. 🖤 Сигурно изглежда не съвсем нормално отстрани, но всеки намира своя си начин.
Чувствам се сама . Знам,че когато и той си замине светът ми ще се срине,а Може би Господ ме подготвя за това в момента и трябва да извървя този път за да не страдам толкова. Вече така си мисля..
За помощ съм мислила,но той е в такова състояние,че помощ трудно би се оказала , защото той не е с мозъка си ,ако може така да се изразя.
Благодаря ви за подкрепата
# 4 417
12 ян. 2025, 16:06 ч.
Точно, защото е в това състояние, не е нужно да правиш саможертви.
Сега си още стресирана, в началото, но поне за по-нататък помисли, за почасова помощ поне.
Виж целия пост
Сега си още стресирана, в началото, но поне за по-нататък помисли, за почасова помощ поне.
# 4 418
12 ян. 2025, 17:15 ч.
При дементно болните най-важното е да са защитени, да са нахранени и да са чисти. Това си е чисто физически труд и няма причина друг да не може да ви помогне. За вас най-важното няма как да го няма - грижата да осигурите всичко това, дори и с чужда помощ и да следите, че се случва както трябва. Това също не е малко и ако се оставите без сили от сега в грижите и се раздадете до край е възможно да не успеете да осигурите най-важното. За това всички минали през това изпитание ви съветваме да потърсите подкрепа навреме, защото покрай дементно болния и близките страдат и се нуждаят от помощ. Пак ще имате време да се простите, пак на вас ще бъде отговорността. Но няма как да сте 24/7 будна, здрава, силна и трезво мислеща през всеки ден от следващите години на грижи. Това не е просто да гледаш човек на легло. Това е човек, който губи личността си, но има физическа сила и енергия за неща, които дори може да не ви хрумнат. Как ще го опазите, ако не се грижите за себе си?
Виж целия пост
# 4 419
12 ян. 2025, 21:58 ч.
И аз се хващам, че виждайки баба с внуче, още като мама се разболя, ми става криво и инстинквивно си казваш “не можеше ли и моята да е здрава, да си гледа най-скъпите внучета” и те обзема яд… яд те е на живота, на съдбата, на несправедливостта… whatever. Според мен е нормална човешка реакция и милата майчина картинка, където и да я срещаме, ще ни разстройва винаги и то дълбоко :/// Но го има и това, че не знаем другите хора пък с какво се борят, всеки си има своя собствен ад. Знам, че за да обърна вибрацията към най-висша, трябва да бъда благодарна. Да благодаря на живота, на Господ, на съдбата, че точно Тя е била моята майка, че е била неотлъчно до мен 40 години, 40 пълноценни години, прекарани в мир и любов. Това не е малко. Има хора, непознали и малка частица от такава обич и грижа. Има много нещастни хора…
Налагам си да съм благодарна. Въпреки ужасяващата загуба…
Виж целия пост
Налагам си да съм благодарна. Въпреки ужасяващата загуба…
# 4 420
12 ян. 2025, 22:05 ч.
То по тази логика братовчед ми се разболя от рак на 19 и почина на 25 и никой от нас не трябваше да е жив след това. Какво са ни виновни другите хора? Не е нормално това. Човек трябва да продължава напред, животът е дар, ако на това не ни учи смъртта, не знам на какво.
Виж целия пост
# 4 421
12 ян. 2025, 22:14 ч.
И аз така Rayana, колкото и да е тежко.
Както и че осъзнаването на смъртта, поне на теория трябва да направи живота ни по-смислен, а не по-безсмислен.
Освен това любовта към майката е толкова силна, че трябва да победи тъгата. Обичта продължава да витае, макар и чисто физически да не са до нас вече. Енергията не се губи и това, което са ни дали е достатъчно ценно, а и няма как да се отнеме.
Прегръщам всички ви ..знам, че каквото и да се каже , няма да донесе нужната утеха, но все пак - за мен лично е много успокояващо това споделяне, то идва отново да ни напомни, че въпреки всичко не сме сами …
Виж целия пост
Както и че осъзнаването на смъртта, поне на теория трябва да направи живота ни по-смислен, а не по-безсмислен.
Освен това любовта към майката е толкова силна, че трябва да победи тъгата. Обичта продължава да витае, макар и чисто физически да не са до нас вече. Енергията не се губи и това, което са ни дали е достатъчно ценно, а и няма как да се отнеме.
Прегръщам всички ви ..знам, че каквото и да се каже , няма да донесе нужната утеха, но все пак - за мен лично е много успокояващо това споделяне, то идва отново да ни напомни, че въпреки всичко не сме сами …
# 4 422
12 ян. 2025, 22:24 ч.
И при мен я има тази завист към другите майки , вчера се занимавах а документи на една жена две години по- малка от моята майка ,и точно това пак ми мина през ума, не можеше ли и тя да е тук. Знам лошо е това чувство, егоистично, но го имам.
Виж целия пост
# 4 423
12 ян. 2025, 22:37 ч.
И аз го имам това чувство.
Особено от комбинацията баба,дъщеря и внуче...
Мислила съм си- дали осъзнават, колко ТРЯБВА да са щастливи в този момент? Едва ли...човек не мисли за това,когато има всичко. Чуква се само, когато види чуждо нещастие и после бързо пак забравя,колко е преходно всичко. И аз бях така. Сега съм една идея болезнено по- мъдра и естествено - нещастна.
Виж целия пост
Особено от комбинацията баба,дъщеря и внуче...
Мислила съм си- дали осъзнават, колко ТРЯБВА да са щастливи в този момент? Едва ли...човек не мисли за това,когато има всичко. Чуква се само, когато види чуждо нещастие и после бързо пак забравя,колко е преходно всичко. И аз бях така. Сега съм една идея болезнено по- мъдра и естествено - нещастна.
# 4 424
12 ян. 2025, 22:44 ч.
Аз не искам да се изкарвам някаква благородница, но
всъщност се радвам на наборите на нашите, които са си още здрави и прави. Не ми се иска да си отиде безвъзвратно едно цяло поколение, което свързвам с живота и времената, в които ги е имало и тях.
Виж целия пост
всъщност се радвам на наборите на нашите, които са си още здрави и прави. Не ми се иска да си отиде безвъзвратно едно цяло поколение, което свързвам с живота и времената, в които ги е имало и тях.
Препоръчани теми