Не знамдали е добре или не, но никога не съм сънувала никой от най-близките ми, които си отидоха. Веднъж сънувах мъжа ми в някакъв объркан сутрешен сън и цял ден след това се покъсах рев.
И аз мама съм я сънувала два-три пъти за близо шест години, татко за година и половина нито веднъж. А като чувам другите как ги сънуват се чувствам някак си повторно изоставена, искам и аз поне в съня да си бъда пак с тях.
Иначе сънувах много близка роднина, около месец след като почина и беше много ярък съня и си спомнях всичко като се събудих. Сякаш искаше да ми каже нещо, чрез съня. Потърсих малкият и син, с който съм по-близка за да се поинтересувам как е, защото той преминаваше и през други житейски неволи. Но той ме увери, че е добре и по-късно разбрах, че му е потръгнало както се казва.
