И аз никога не казвам. И някак, макар и мъртви ги чувствам близки, надявам се пак да се съберем някой ден. И аз имам някои неща от майка ми, които нося, каквото не ми вършеше работа, го раздадох.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2026, 22:21 ч.
# 1 441
11 май 2021, 13:19 ч.
Не вярвам, че може нещо лошо да ми донесат вещите на мама. Не нося много бижута, но пазя нейните. На сватбата си сложих едни любими нейни перли, носят ми спокойствие нейните вещи. И от нашата раздяла минаха 5 години. Никога не казвам бог да прости и другите там... Но пък и рядко говоря за нея. Най-вече с близки, с другите хора ми е трудно.
Напоследък, въпреки миналото време и въпреки, че съм приела загубата и, много ме боли и ми липсва. Най накрая ми се роди бебче, за което още с нея обсъждахме и толкова чаках, както и тя. Разкъсва ме мисълта колко добра и подкрепяща баба щеше да бъде и колко е несправедлив живота!
Виж целия пост
Напоследък, въпреки миналото време и въпреки, че съм приела загубата и, много ме боли и ми липсва. Най накрая ми се роди бебче, за което още с нея обсъждахме и толкова чаках, както и тя. Разкъсва ме мисълта колко добра и подкрепяща баба щеше да бъде и колко е несправедлив живота!
# 1 442
11 май 2021, 16:01 ч.
"Лека й пръст" не е християнско. Смята се, че те не са там, под земята. Те са при Него.
Това е и причината да НЕ ходя на гробищата, просто не мога. Не знам къде е майка ми, но не е там!
Днес трябваше да има рожден ден.
Събуди ме една приятелка, чието детенце също е родено на днешна дата. Запомнила е, като съм й казала. Стана ми хубаво.
Сега и темата е повдигната, много знаци.
Пазя часовник, шал и рокля. Не мога да ги нося. Не мога да ги погледна дори - нетърпима болка изпитвам. Осем години и половина минаха.
Виж целия пост
Никога не казвам "лека ѝ/му пръст", когато говоря за починали близки. И на мен не ми се изкривява езикът.
"Лека й пръст" не е християнско. Смята се, че те не са там, под земята. Те са при Него.
Това е и причината да НЕ ходя на гробищата, просто не мога. Не знам къде е майка ми, но не е там!
Днес трябваше да има рожден ден.
Събуди ме една приятелка, чието детенце също е родено на днешна дата. Запомнила е, като съм й казала. Стана ми хубаво.
Сега и темата е повдигната, много знаци.
Пазя часовник, шал и рокля. Не мога да ги нося. Не мога да ги погледна дори - нетърпима болка изпитвам. Осем години и половина минаха.
# 1 443
11 май 2021, 16:23 ч.
На мен пък са ми някакси мили вещите на починалите ми близки (за съжаление вече са много), приятно ми е да ги ползвам. Както и много обичам да ровя в един шкаф на майка ми. Няма нищо тайно, повечето са книги и разни приятни дреболии, повечето аз съм й ги подарявала.
Виж целия пост
# 1 444
11 май 2021, 20:33 ч.
И аз изпитвам нетърпима болка щом видя нещо нейно, вещ, дреха или книга. Минаха вече 5 години, а толкова много ми липсва. Пиша това в момента и гърлото ми се свива и очите ми се пълнят със сълзи. Мама...никой и нищо не могат да запълнят празнината,която остана след нея.
Виж целия пост
# 1 446
11 май 2021, 22:02 ч.
И от нашата раздяла мина много време... И, много ми е гадно да го кажа, но вече не мога да си припомня ясно чертите й... Някак избледня...
Виж целия пост
# 1 447
11 май 2021, 22:47 ч.
И при мен е така...Пазя един неин парфюм и когато го помириша, си спомням за конкретен ден с нея, колко топла беше, колко красива и как косите и ухаеха.
Виж целия пост
# 1 448
12 май 2021, 13:11 ч.
Много ме е страх, че ще забравя как изглежда, гласа и... На няколко пъти исках да си пусна клипчета с нея, но нещо не мога...за сега разчитам на сънищата си, и на усещането за нея, чувството на топлина и сигурност, което ми даваше. Отдавна не бях плакала за нея, сега пиша и си поплаквам
Виж целия пост
# 1 449
12 май 2021, 13:23 ч.
Съжалявам, че ви разплаках с повдигането на темата ...
Тези дни гледах снимки, много снимки. Има разкошни черно-бели от сватбата, като ученичка, от бала ... така ми се иска да си сложа някоя в рамка, но засега не смея. Ходих и до гроба на годишнината, толкова е спокойно там ... не бях ходила отдавна, но се почувствах по-добре.
Виж целия пост
Тези дни гледах снимки, много снимки. Има разкошни черно-бели от сватбата, като ученичка, от бала ... така ми се иска да си сложа някоя в рамка, но засега не смея. Ходих и до гроба на годишнината, толкова е спокойно там ... не бях ходила отдавна, но се почувствах по-добре.
# 1 450
12 май 2021, 15:28 ч.
Скоро ще станат 5 год........дупката в душата, никога няма да изчезне....много, много ми е мъчно, понякога изпитвам почти физическа болка, толкова много искам да чуя гласа и отново, искам
от телефона да чуя "На хубавия син Дунав..."
Виж целия пост
от телефона да чуя "На хубавия син Дунав..."
# 1 451
15 май 2021, 11:07 ч.
"Лека й пръст" не е християнско. Смята се, че те не са там, под земята. Те са при Него.
Това е и причината да НЕ ходя на гробищата, просто не мога. Не знам къде е майка ми, но не е там!
Днес трябваше да има рожден ден.
Моята майчица също е родена на 11 май. Няма я от 2 месеца и половина. Не мога нито да го приема, нито да го осмисля. Ужасно ми липсва, не съм същия човек. Онзи ден плаках от сутринта до вечерта. Мразя коронавируса, мразя хората, които го разнасят абсолютно безотоговорно, мразя целия свят.
Мамичко, къде си, мамо?
Виж целия пост
Никога не казвам "лека ѝ/му пръст", когато говоря за починали близки. И на мен не ми се изкривява езикът.
"Лека й пръст" не е християнско. Смята се, че те не са там, под земята. Те са при Него.
Това е и причината да НЕ ходя на гробищата, просто не мога. Не знам къде е майка ми, но не е там!
Днес трябваше да има рожден ден.
Моята майчица също е родена на 11 май. Няма я от 2 месеца и половина. Не мога нито да го приема, нито да го осмисля. Ужасно ми липсва, не съм същия човек. Онзи ден плаках от сутринта до вечерта. Мразя коронавируса, мразя хората, които го разнасят абсолютно безотоговорно, мразя целия свят.
Мамичко, къде си, мамо?
# 1 452
15 май 2021, 11:26 ч.
"Лека й пръст" не е християнско. Смята се, че те не са там, под земята. Те са при Него.
Това е и причината да НЕ ходя на гробищата, просто не мога. Не знам къде е майка ми, но не е там!
Днес трябваше да има рожден ден.
Моята майчица също е родена на 11 май. Няма я от 2 месеца и половина. Не мога нито да го приема, нито да го осмисля. Ужасно ми липсва, не съм същия човек. Онзи ден плаках от сутринта до вечерта. Мразя коронавируса, мразя хората, които го разнасят абсолютно безотоговорно, мразя целия свят.
Мамичко, къде си, мамо?
Много, много съжалявам Nana! Болката е съкрушителна!
Виж целия пост
Никога не казвам "лека ѝ/му пръст", когато говоря за починали близки. И на мен не ми се изкривява езикът.
"Лека й пръст" не е християнско. Смята се, че те не са там, под земята. Те са при Него.
Това е и причината да НЕ ходя на гробищата, просто не мога. Не знам къде е майка ми, но не е там!
Днес трябваше да има рожден ден.
Моята майчица също е родена на 11 май. Няма я от 2 месеца и половина. Не мога нито да го приема, нито да го осмисля. Ужасно ми липсва, не съм същия човек. Онзи ден плаках от сутринта до вечерта. Мразя коронавируса, мразя хората, които го разнасят абсолютно безотоговорно, мразя целия свят.
Мамичко, къде си, мамо?
# 1 453
15 май 2021, 15:27 ч.
Нана 
Разбирам и болката ти и гнева ти. Трябва да минеш от там, докато дойде примирението. Не сдържай сълзи и емоции.
Виж целия пост
Разбирам и болката ти и гнева ти. Трябва да минеш от там, докато дойде примирението. Не сдържай сълзи и емоции.
# 1 454
15 май 2021, 17:46 ч.
Нищо не сдържам, но това с времето и болката е пълна лъжа. С всеки изминал ден болката става все по-голяма.
Виж целия пост
Нана
Разбирам и болката ти и гнева ти. Трябва да минеш от там, докато дойде примирението. Не сдържай сълзи и емоции.
Разбирам и болката ти и гнева ти. Трябва да минеш от там, докато дойде примирението. Не сдържай сълзи и емоции.
Нищо не сдържам, но това с времето и болката е пълна лъжа. С всеки изминал ден болката става все по-голяма.
Препоръчани теми