Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 563
  • 5 666
# 2 130
dina64, разбирам те.Последната седмица вече въпреки вярата ми, че може да оздравее, с очите си виждах как си заминава...Толкова месеци,толкова надежда....Но знам, че просто е преминала в Божието царство.
Едва на 35 г съм...такава нужда имам от нея...Искам си майчицата ....Шокът отмина, но раната винаги ще зее отворена.
И аз съм на 35, чувствам се по същият начин. Имам нужда от майка си!!!
Съгласна съм с две ви!
На 37 г съм но пак ми е нужна,само лицето и да виждам ,да ми се зарадва като ме види , друго нищо не искам!
Виж целия пост
# 2 131
В момента завиждам на хора по на 80 и повече, никога не съм завиждала, но майка си отиде на 66. Можеше поне още десетина годинки да поживее.
Виж целия пост
# 2 132
Моята майка беше на 76, но и аз така все си викам - можеше поне още 10 години да изкара.
Виж целия пост
# 2 133
Според мен не годините са от значение,а отношенията,които сме имали приживе с майките си.Колкото по-близки сме били с тях, толкова повече ни боли сега.Аз цял живот се ужасявах от момента,в който ще остана без мама,все си виках-дано съм поне на 40 години,все пак зряла жена ,улегнала,предполагах,че по-лесно ще го понеса.Нищо подобно,мама си отиде на 77,аз -на 44,а съм толкова разбита и съкрушена,че няма накъде повече...
Виж целия пост
# 2 134
Когато баба почина (90-годишна), мама беше на 68 и много плачеше за нея.

Няма възраст за тези неща - винаги е болезнено.
Виж целия пост
# 2 135
Моята си замина на 56, а аз съм на 30 без дете, а си мислих че именно тя ще ми помогне най много в това, когато си имам бебче някой ден. Уви, ще съм самичка.
Не спира да ме тормози въпроса дали е усещала когато състоянието й последния месец рязко се влоши и започна да слабее и лежи. Тя почина от рак. С нищо не издаваше, че се страхува, че вижда че състоянието й е вече критично и изхода е ясен и всеки миг бях до нея, но тя не каза нищо. Дали хората не разбират, че реално вече идва края за тях или си мислят, че е нещо временно от болестта? Измъчвам се от подобни въпроси непрестанно
Виж целия пост
# 2 136
И аз никога не съм си помисля,че ще загубя родител едва на 30г. При положение,че те изгубиха своите на 55+
Виж целия пост
# 2 137
Аз загубих мама, когато бях на 24, а татко сега, когато съм на 39години. Никога не съм предполагала, че толкова млада ще остана и без двамата си родители. Много е тежко, много....
Виж целия пост
# 2 138
Моята майка си отиде на 78г,а аз съм 37г,.Днес е 40то ,почти не съм спала , впрочем аз съм почти всеки ден така. Колко повече сме били с тях , толкова повече боли , според мен
Виж целия пост
# 2 139
Бог да я прости жената, да и е светло! Няма мерило според мен. Please, след този ден си обещай, че грабваш живота си в ръце и го живееш! Майка ти ще е щастлива, че детето и е добре!
Виж целия пост
# 2 140
Чакаме сестра ми да дойде да ни вземе и да отиваме при майка ,не съм на себе си ,не мога да издържа ,знам ,че тя днес отлита завинаги.Не мога да спра да плача , не мога .Ще има и поп , трудно ще е . Незнам дали ще мога да вървя напред ,не знам!
Виж целия пост
# 2 141
Какво да ви кажа... С майка никога не сме били в прекрасни взаимоотношения, никога не сме били много близки. Майка беше характер😁
 Топлината я усетих накрая... И исках и още и още. Аз понасям много тежко смъртта на майка, както баща ми каза... Ако бяхте по-близки щеше да умреш...
Според мен си е и до човек.. Незнам
Виж целия пост
# 2 142
И ние не бяхме близки,все се карахме,но въпреки това го изживявам много тежко.Даже си мисля,че така е по-зле,защото нямаш право на поправителен.Каквото си казал и направил-това е .
Виж целия пост
# 2 143
И при нас отношенията бяха ужасни, всеки ден за нещо се дърпахме, все беше недоволна от мен, въпреки,че все аз бях с нея за всичко, но когато си отидоха стана дупка в сърцето ми.Да права си unknown11, и аз си мислех това, че тъкмо когато се примирих с отношенията ни , и тя си отиде, нямаше време за поправка.
Виж целия пост
# 2 144
Ние бяхме ужасно близки,тя ми беше опората,приятелката,винаги успяваше да ме вдигне когато падна,с една дума да ме събере и окуражи и да намери изход от всяка ситуация.Това ми липсва най-много и сякаш откакто я няма живота ми се разпада,най-малката трудност ме вади от равновесие и ми показва колко съм слаба без нея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия