Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 745
  • 5 666
# 2 490
Здравейте!
На мен продължават да ми се случват "случайни" чудатости, но последната много ме озадачи. Вчера както си бях в кухнята чух мъжки глас, който ме викаше по име сякаш от далеч или дълбоко. Излязох в коридора, но ММ не беше там за да ме вика. Влязох и питах детето чуло ли е гласа. Каза не. След известно време отново чух мъжки глас да ме вика по име. По принцип татко ми казваше Рорче и само последния път когято говорихме по телефона преди да си отиде ми каза Роре. И този глас, който чух вчера ме викаше Роре. Просто интонацията беше като да ме вика, настоятелна и с повторено обръщение. На някой да се е случвало? В края на седмицата стават 40 дни откакто си отиде, а иначе всяка неделя ходих на гробищата, така че не мога да се сетя какво не съм направила и защо ме вика. Щом само аз съм чула гласа и ме викаше по име трябва да е татко, но не разбирам това знак за какво е. Ще  подадем на помена след няколко дни, но трябва ли и днес да подам нещо на някой? Ще му запаля след малко свещичка. Друго?

Рори, до 40-то са тук, сигурна съм. Може би е искал да се сбогува, защото след това отива на небето. Не се страхувай. Майка ми също сънува татко, но нея я е страх. А аз толкова се радвам на всеки сън. Много се надявам по-често да ме навестява. Преди 40-то го сънувах по-често.
Виж целия пост
# 2 491
И аз от както работа ня две места, главата ми е по-заета и само вечер ми се промъкват тъжни мисли, и се разбуждам, но съм ужасно изморена и заспивам отново по-бързо, не знам до кога ще издържа така, да продължавам със заблудата.Дори избягвах да чета тук в темата , за да не плача пак, сега ме  еобхванала една апатия, сигурно пак ще се завъртят отново гадните чувства на гняв ,безсилие и пак  така до кога не знам.
Виж целия пост
# 2 492
Аз не работя на 2 места ,но сутринта тръгвам 9 вечер се връщам 19.30 -19.45 ч. Смея да твърдя ,че мисля постоянно , всякакви мисли ми минават . Заспивам от раз обаче сънят е неспокоен все в главата ми е ,че нямам вече майка и това ме убива . То е по скоро чувство , мисъл ,убииствено е.
Виж целия пост
# 2 493
Болката си остава. Няма начин. И в главата ни се настаняват мислите, които ни отвеждат до онова, което е можело да направим за да предотвратим трагедията или поне да не е в такава тежест за човека, който сме изгубили. Случвало ми се е, работя от сутрин до вечер, прибирам се към вкъщи и всичко се връща в ума. И според повечето хора, с които говоря, болката остава, същата. Моя приятелка загуби мама от рак, изглежда весела, жизнена, но когато говори за случилото се, виждам, че раната е жива. Това е единственият човек, който плака с мен, когато казах, че мама е починала. Много плака. Бяха много близки с майка си.
Виж целия пост
# 2 494
Майка ми е била 27 годишна,когато баща ѝ е починал преди 51г, моят дядо , който аз не познавам. Обаче малко преди да се случи инцидента с падането на майка ми разказва как дядо много вече и липсвал и как много го обичала, аз от това онемях и почнах да и се карам.
Незнам но дали е предчувствала нещо което не е за нашия свят .
Виж целия пост
# 2 495
А аз се страхувам след 40те дали пак ще се случват странни неща, които свързвам с него и заради които вярвам, че е с мен. Ако спрат ще ми стане пусто.
Виж целия пост
# 2 496
Рори72, каквото трябва това ще стане. Аз полагам усилия да я "пусна". В периодите, когато се депресирам и ми липсват силно с баба ми обикновено нещо здравословно започва да ме притеснява и трябва да обърна внимание на себе си. Мисля, че е редно да ги пуснем. Ако има нишка, която ни свързва, тя няма да изчезне, но няма и да стане по-силна от тук нататък. А и не бива.
Виж целия пост
# 2 497
Майка ми е била 27 годишна,когато баща ѝ е починал преди 51г, моят дядо , който аз не познавам. Обаче малко преди да се случи инцидента с падането на майка ми разказва как дядо много вече и липсвал и как много го обичала, аз от това онемях и почнах да и се карам.
Незнам но дали е предчувствала нещо което не е за нашия свят .
Аз научих, че седмицата преди да почине, майка ми е ходила на гробищата при баба и дядо, нейните родители. Молела ги да не я вземат още. Е, взеха ни я...
Плийзчета те и те мисля. Не те познавам, а и не е моя работа да ти се бъркам изобщо, но ще се радвам заедно с теб, ако науча, че се посъвземаш. Малко по малко, ден след ден.
Виж целия пост
# 2 498
Благодаря Елизабет, шока ми дойде прекалено много ,вярата също , защото много съм вярвала и много съм се молила за всичко и всеки.
Всичко ме разтърси из основи , разбърква душата и мислите ми.
Сега лежа на нейното легло,нейните възглавници и си спомням всичко което сме преживяли заедно ,а в петък 3м откакто я няма ,и 3м и 2 седмици откакто не съм я виждала .
Благодаря на Бог за годините с нея ,че ме е обичала и че ми е майка!
Виж целия пост
# 2 499
А аз се страхувам след 40те дали пак ще се случват странни неща, които свързвам с него и заради които вярвам, че е с мен. Ако спрат ще ми стане пусто.

Недей да се страхуваш. Трябва да ги пуснем да си идат. Може да те навестяват на сън и след 40-то. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 2 500
В какъв смисъл да ги пуснем? Какво зависи от мен. До момента само при мен се случват странности. При майка, и при детето не. Аз им разказвам и съм убедена че по този начин татко ми дава знак че е около мен. Но нито веднъж не дойде в съня ми. Всичко се случва наяве.
Виж целия пост
# 2 501
Аз два - три пъти съм усещала миризма на цветя по улиците, където ги няма, а мама много ги обичаше.
Обаче вярата, че починал кръжи над нас да ни пази от дъжд, да ни предпазва ежедневно или просто да наблюдава ми е непонятна и противоречи на абсолютно всяка теория. Значи мама няма да се смее и пие във Валхала, а ще седи край мене да бди и да ме гледа как ме тормози запека... нескопосано се шегувам, знам.
 Месец след смъртта ѝ имах много тежък проект, стресов, с голяма потенциална печалба обаче. Стоях вкъщи на компютъра и преди да седна да работя, палех свещичка с молба да ми помага и чудото наистина се случваше, за четири дни изкарах повече от месечната ми заплата.
Имах още няколко проекта след това, пак палех свещи и крънках помощ, не се получи, поне не с такъв замах и сила.
Защото може би съм само аз тук с моето подсъзнание, а майка ми я няма, това е истината. И подсъзнанието включва разни свои защитни механизми, за да не ме боли душата вече. Защото мене там ме боли, душата...
Виж целия пост
# 2 502
Бети, ние ги усещаме, ще ги усещаме, докато сме живи. Мама вярваше, че баба е била с нея след операцията, която беше много тежка и болезнена. Понякога, когато друг разказва за случилото се, звучи някак неестествено, но този човек е преживял много дълбоко нещо. Мама разказваше с такава радост, че баба й е помогнала в този момент, докато аз слушах без чувство. Но се радвах, че е намерила утеха от болката и страха в този момент.
Всеки трябва да се справи с болката и пак, и пак. Болката, че един момент и той ще попадне в някаква ситуация, но с него ще бъдат любимите хора. Ще имаме много съдбоносни моменти, в които ще търсим подкрепата им.
Хубаво е да се премине през болката, не е хубаво да се таи в себе си. Особено, ако жената, която те е обичала толкова много си отишла толкова рано.
Но да знаете, по-късно да си отиде, не е лесно.
Виж целия пост
# 2 503
Аз два - три пъти съм усещала миризма на цветя по улиците, където ги няма, а мама много ги обичаше.
Обаче вярата, че починал кръжи над нас да ни пази от дъжд, да ни предпазва ежедневно или просто да наблюдава ми е непонятна и противоречи на абсолютно всяка теория. Значи мама няма да се смее и пие във Валхала, а ще седи край мене да бди и да ме гледа как ме тормози запека... нескопосано се шегувам, знам.
 Месец след смъртта ѝ имах много тежък проект, стресов, с голяма потенциална печалба обаче. Стоях вкъщи на компютъра и преди да седна да работя, палех свещичка с молба да ми помага и чудото наистина се случваше, за четири дни изкарах повече от месечната ми заплата.
Имах още няколко проекта след това, пак палех свещи и крънках помощ, не се получи, поне не с такъв замах и сила.
Защото може би съм само аз тук с моето подсъзнание, а майка ми я няма, това е истината. И подсъзнанието включва разни свои защитни механизми, за да не ме боли душата вече. Защото мене там ме боли, душата...

Някой може да ме сметне за суров и безчувствен човек, но това усещам и мисля.

Аз моята майка не съм я сънувала,  не ми се е явявала, обяснявам си го защото нямам спомени. Та всъщност, кого и какво да сънувам, съзнателна представа и преживявания нула, случило се е като съм била на 2 год.

Сънувала съм баба ми и дядо ми, починаха като бях на 26-29, спомени и преживявания много.

Едно дете има повече нужда някой да го наблюдава и напътства от колкото възрастен. По тази логика майка ми трябваше да ми се е явявала, бдяла и кръжала около мен постоянно, .....да ама не, дори и един сън нямам.
И според мен е игра на подсъзнанието, идваща от спомените.
=================================

Иначе мисля, че както в човешкия живот се говори за раждане, възпитание, образование, работа/ кариера, забавления и т.н., трябва да се говори и повече за смъртта като нещо неизбежно, преди да му се е случило още на някой с негов роднина.
И да му се "преобръща живота"....
Вероятността един човек над 65-70  да почине хич не е малка, и под тази възраст може разбира се, живот.
Иска, не иска човек,..... смъртта е част от живота.
Желателно е само родител да не погребва дете.
Не знам как го е преживяла в действителност, но наблюдавах Крисия след загубата на баща и. Продължаваш да живееш това е, друг вариант няма....
Виж целия пост
# 2 504
По повод мнението на vassilea ще кажа ,че преди няколко години в труден период за мен сънувах дядо,(сякаш не беше сън а реално стоеше до леглото ми ),който въобще не познавам , впрочем на сън ме погали по косата за да ме успокои.
По това което видях и описа ми споделих на майка и тя каза ,че е той ,но после си помисли ,че си въобразявам!
Ръката която ме докосна по главата беше на човек около 50 г , стоеше над леглото ми ,и описанието беше на дядо , бащата на майка
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия