Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 819
  • 5 666
# 2 655
Бог да я прости, Плийс!
Виж целия пост
# 2 656
Благодаря , Sherilyn !
Бог да я прости !:cry:
Виж целия пост
# 2 657
А аз снощи "видях" майка ми насън. Вкъщи, в коридора. Усмихната, спусна се да ме прегръща и ми каза нещо, което никога не ми е казвала. Каза ми "извинявай". Сепнах се и се събудих.
Странен сън.
Още я жалея, но поне вече осъзнах, че я няма.
Виж целия пост
# 2 658
А аз снощи "видях" майка ми насън. Вкъщи, в коридора. Усмихната, спусна се да ме прегръща и ми каза нещо, което никога не ми е казвала. Каза ми "извинявай". Сепнах се и се събудих.
Странен сън.
Още я жалея, но поне вече осъзнах, че я няма.
Радвай се ,че в съня ти идва !
Права си , тогава се съзнава ,че вече я няма и на сутринта сигурно си в мъка?
Виж целия пост
# 2 659
Не, Please .
Радвам се, че все пак съм имала достъп някакъв до нея.
Тегаво ми е, когато нещо подсъзнателно, много дълбоко, ме караше примерно да посегна към телефона да ѝ се обадя. 😭
Тъжно ми е, защото не бях най-добрата дъщеря. Защото бях много пъти груба към нея. Защото си отиде млада, на 66, от които последните месеци бяха на легло.
Рожденият ми ден наближава. Тъжно ми е, че на миналия с досада и изслушах пожеланията, бях в заведение тогава, а сега на този, няма да ми се обади.
Мъчно ми е, че малкото ми дете няма живи баби и дядовци, че лятото домът, където бързах да се прибера преди с толкова трепет, ме посрещна с изсъхналите ѝ цветя, а дамската ѝ чанта стоеше още на закачалката, където я е оставила. Пет пари не струва този дом, когато е празен, нищо че стените помнят звънкия ѝ смях.
За такива неща ми се къса сърцето. А когато я сънувам, се радвам.
Виж целия пост
# 2 660
Елизабет ❤

И моят татко си замина на 66. И аз не бях хич добра дъщеря в последно време.

Още не съм стъпвала вкъщи след смъртта му. Просто.. ходих до вилата, погледнах през портата, разревах се и си тръгнах. Не можах да вляза. Цялото ми детство мина там. Двамата си ходехме. Писал ми е бележки да ми извини отсъствия от училище и ме хващаше да ходим на вилата (в големите класове, де). Беше хубаво. Баща ми създаваше уют, имаше си табиети. Винаги правеше барбекю, сипваше си ракийка на терасата, канеше гости и беше толкова весело. А аз сега виждам една празна къща.
Виж целия пост
# 2 661
Елизабет, понякога сме груби с майките и бащите си ,мислим ги за даденост ,но когато загубих майка разбрах че не съм била права .Разбрах , че нищо е нямало смисъл , нищичко, защото двете много сме се карали и обиждали сериозно за несериозни неща .
На мен ми се случваше докато се прибера от работа майка ми постоянно да ми звъни , защото се тревожи Случвало се е да не съм чула да звъни понякога и тя последно знаеш ли какво ми каза?? Каза ,,Някой ден ще се молиш да ти звънна ,но мен няма да ме има ,,
Бъди сигурна ,че много те обича ,и знае че о ти много я обичаш!
Виж целия пост
# 2 662
Аз пък, като млада много обичах да се нося цялата в черно, а тя все ми казваше, "като умра ще се наносиш на черно".
Виж целия пост
# 2 663
И моята майка все казваше , ще ме търсиш като умра, толкова много се карахме, толкова ме нарани , скоро преди да почине,че си мислех, че като ми кажеше това си мислех,че няма да страдам след всички скандали и обиди, но не, много боли. Ядосвам се ,че сме изгубили ценно  време, но тя си беше такава, не се промени до последно, ужасно ми липсват и двамата.Ходих да гледам, за да избера надгробни плочи и се сдържах да не се разплача пак до без въздух, и после пак вдигнах кръвно и ми беше зле .
Виж целия пост
# 2 664
Sunrise , всяко лошо нещо се забравя и обидите само доброто и прекрасните спомени в сърцето остават да живеят .
 Само болката докато беше в болницата ,това че си отиде ненадейно ,не мога да забравя , толкова е силна и пронизваща ,че се чудя истина ли е всичко.
Виж целия пост
# 2 665
Да така е забравила съм вече, нямам лошо чувства просто болката е нечовешка, и аз не мога да се осъзная, това е първия и последен път в който не си я прибрах от болницата, върнахме се сами, сякаш са ти измъкнали нещо скъпо от ръцете без да се усетиш, не мога да обясня усещането с думи.
Виж целия пост
# 2 666
Точно ,нечовешка е ,това е чувството .
Този болка не ми дава мира,не мога да затворя спокойно очи ,не може даже мозъка ми да си почине,не мога точно да го обясня.
Точно и аз така се чувствам ,сякаш нещо скъпо са ми взели от ръцете ,сякаш са го изтръгнали ,което няма да се върне.
Чувствам празнота
Ние също за първи и последен път не можахме да си я приберем от болницата.Сякаш ни я откраднаха
Виж целия пост
# 2 667
Днес ми е особено тежко, лошо ми е е чак . Преди минути малко се успокоих ,но преди това не се издържаше .
Вие имате ли такива трудни моменти момичета,моменти ?
Виж целия пост
# 2 668
Милата, при теб явно това е ежедневие, Please .  Удобно ли е да попитам дали си се консултирала с психолог? Баща ти какво мисли за тези състояния?
Виж целия пост
# 2 669
Една година и повече след смъртта на майка си спомнях само последните, кошмарни, най-лоши месеци.
Минава тази чисто физическа болка, липсват, но не по същия начин.
И аз искам детето ми да има баба, да има кой да го гушне, да има на кой да се обадя, да поплача или да се посмея, да мога да се наспя спокойно или да изляза със съпруга ми, но…
Твърдя, че болката не е същата…особено, ако се правят и опити да се преодолее, колкото може.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия