Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 150
  • 5 650
# 4 650
Изглежда, че двете сте сбъркали темата.
Виж целия пост
# 4 651
Не сме сбъркали темата. Споделям, че живият родител като остане сам и е на възраст често развива характеропатии и може да те влуди с капризи и прищевки и си мисли, че на него му е най-зле, а останалите са направени от желязо. Както и да е, отклоних се.
Виж целия пост
# 4 652
Така е...но го погледни от другата гледна точка- не ти дава възможност да се потопиш в загубата. Някак си, хем се дразниш,хем- това разсейва и работи за психическото оцеляване. Въпреки че- естествено си казваш е защо, малко ли ми е всичко останало,пощади ме, мама нямаше никога да постъпи така и т.н.
Поне при мен беше така. Баща ми и брат ми се "погрижиха" да ме побъркат с безумни глупости,но...приех го като клин- клин избива.
Виж целия пост
# 4 653
Когато татко почина преди 6 години,грижата и притеснението за майка ми и това тя да се чувства що годе добре,не ми позволиха да потъна.Въпреки че връзката ми с него беше много дълбока,сега,когато и нея я няма,ми се струва много по-тежко.
Виж целия пост
# 4 654
Днес сутринта падна първото зъбче на детето ми. Цял ден си мисля майка как щеше да се радва. Няколко пъти за секунди ми минава мисълта да звънна на майка и веднага се сещам, че вече няма как. И новата ни котка не видя. Боли ме , че вече няма да е с мен нито в хубавите моменти, нито в лошите. Най-вече ме боли, че няма да се радва на децата и ще растат без баба, а малкото надали и ще я помни.
Много ми липсва. Точно като сирак се чувствам, въпреки че съм почти на 43г.
Виж целия пост
# 4 655
Че ние сме си сираци,па макар и на 40+.❤️ Няколко години се борим за дете и майка ми така и не дочака.
Виж целия пост
# 4 656
И ние дълго се борихме. Чудото стана. Моята майка поне го видя...три месеца бяха заедно.
Сега той е на три и обяснява на негова приятелка,че и той имал баба, която е починала и е станала звездичка да го пази:(((
Най- много страдам, че не можа да му се порадва. Аз...се оправям, не искам да ми помага,но това нейно щастие исках да видя.
Толкова дълго чакахме и двете този момент, но... уви.
Виж целия пост
# 4 657
Не мисля, че е сбъркана темата и аз доста страдам от живият родител, вменяването на вина, оплакването, самосъжаляването, той е най-зле.... Толкова се е вглглъбил в неговото зле, че нито се интересува от внуци (два от които на по няколко месеца) нито нищо. А са минали 10 години, не говорим за прясна загуба, и той дори не е възрастен да се оправдава с годините. Първите години по всячески начин опитвах да го разсея, помогна, но тук вече безнадеждно положението. В момента съм на етап игнор.
Виж целия пост
# 4 658
Не мисля, че е сбъркана темата и аз доста страдам от живият родител, вменяването на вина, оплакването, самосъжаляването, той е най-зле.... Толкова се е вглглъбил в неговото зле, че нито се интересува от внуци (два от които на по няколко месеца) нито нищо. А са минали 10 години, не говорим за прясна загуба, и той дори не е възрастен да се оправдава с годините. Първите години по всячески начин опитвах да го разсея, помогна, но тук вече безнадеждно положението. В момента съм на етап игнор.
Баща ми последният път отново ме изкара извън нерви. Бях предупредила, че няма да успея да отида да го видя през седмицата, защото съм затрупана в работата, прибирам се капнала от умора. Малката е с бронхит, тичам от работа в обедната почивка да я взема от училище и да я заведа при личната в поликлиниката за преглед, после минаваме бегом през аптеката да купя лекарства, връщам я вкъщи, бягам обратно на работа. Вечерта ме чакат съпруг и куп домакински задължения. При  първа възможност в събота на обяд отивам при баща ми. Посреща ме от вратата с репликата: Ще умра и съседите ще ме намерят по миризмата, изобщо не се сещаш за мен. .. Ох, вбеси ме ... Последва тирада, че го боли всичко, че е сам, че не може да си сготви, че му е скучно, че трябва да му се перат дрехите и чаршафите, че се чувства ненужен и още куп глупости. Дори не попита как е малката, която цяла зима влачи упорита кашлица и обикаляме по доктори. Изобщо емпатия нула.
Виж целия пост
# 4 659
Във общините има програма ,,Грижа в дома", безплатна е, за хора в пенсионна възраст, които живеят сами, запишете го, ще ходи човек два или три пъти седмично да му помага, ако няма за помощ, поне ще има с кой да си приказва.
Виж целия пост
# 4 660
Във общините има програма ,,Грижа в дома", безплатна е, за хора в пенсионна възраст, които живеят сами, запишете го, ще ходи човек два или три пъти седмично да му помага, ако няма за помощ, поне ще има с кой да си приказва.

Той има с кой да си приказва. Ходи на пенсионерски клуб, вижда се с комшии в квартала. Въобще не е толкова зле колкото се изкарва. Аз за това се дразня, че се опитва да ме манипулира и да се изкарва жертва. Ако беше наистина зле естествено, че ще потърся помощ.
Виж целия пост
# 4 661
Моят пък сам се прави по-зле, първо беше алкохол, сега е спрял да излиза и общува с всички, които ги беше грижа за него, създава си все повече физически и психически проблеми от залежаване и депресиране, прави "опити за самоубийство" в кавички защото беше излъгал за дозата хапчета, но когато му предложиш всякакво решение като боли те това - върви на доктор и всякакви други решения, той отказва. Но това с намирането по миризмата в една и друга форма ми го е казвал. На 55г е......
Виж целия пост
# 4 662
На 55г. е страшно млад. Явно е в депресия.
Майка ми ще стане на 80 след три месеца. Поплаква си, но си търси занимания. Оставям я да взима и малкия от градина, понякога не го пускам и пак при нея отива, за да си правят компания. Търси и моята компания, но в момента съм в доста натоварен период и не мога да се разкъсам на 100 места. Свекърва ми остана вдовица година и половина преди майка ми,  но е на 60 и малко. Там пък е другата крайност -  като изтървана е. Не бих се изненадала един ден да се заомъжва.
Виж целия пост
# 4 663
Моят баща е на 74 и не дава нищо да направя за него. Живеем от двете страни на една и съща улица, и предлагам нещо сготвено, той казва, че не е някакъв окаян старец да му нося храна и си взима от една хубава столова наоколо. Всеки ден е с приятели в едно кафене. Мъчно му е много, но и на мен, на сина ми, ама сме си обещали да не похабяваме живота, който за майка ми свърши твърде рано на 68.
Човек сам ако не си помогне няма кой, но пък при по-възрастни хора бих посъветвала консултация с невролог и/или психиатър, защото ранните прояви на деменция са точно депресия и отчаяние. На една приятелка в чужбина техните много яко се бяха вкиснали, иначе са в добро здраве, и сега с подходящи лекарства са си отново весели и в настроение.
Виж целия пост
# 4 664
Забелязвам, че по-често татковците, мъжете са тези, които се оплакват и насаждат чувство на вина, че не са "гледани" . Най вероятно защото починалата майка, тяхна съпруга ги е обгрижвала повечко и търсят това и от дъщерите си. Но тези дъщери си имат и техни съпрузи и деца и ангажименти.
Моят баща и той вече покойник беше повече като свекървата на Anna- luna. Като се посъвзе след загубата на майка и след своите собствени здравословни проблеми започна да ходи на почивка с други дядовци пенсионери, на кафе и прочие. Отначало ми беше криво, защото последните години не искаше да види никъде майка, но после осъзнах, че и той е осъзнал, че нещата след една възраст рязко отиват в една посока, все повече негови набори си заминават или остават на легло и трябва да се вземе максимално от този живот.
Това и до някъде ме успокоява след смъртта му, че беше активен през последните години, имаше надежда и планове. Дори на екскурзия до Румъния се беше записал с една група от неговото село, от което е излязъл седми клас още. Така и не можа да отиде, за съжаление, но много се вълнуваше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия