А пък как я блъска и удря (?!?) в гърба, когато съм я гушнала. Аз с такива очи останах

Но той се дразни, че все на нея трябвало всичко да се разрешава. Според мен това си е чиста проба ревност.
(според мен)По-добре наистина си вземете някоя лека количка(Нуната има легнало положение, Мила на Бебе Конфорт също, Пег Перего Си и са около 6-7кг) Ние с нашия Никола ползвахме количка до към 2,5г. и също както и ти описваш абсурд е да върви там, където ти искаш. Обикновено искат точно наобратно
но след третата година някъде започна да му харесва. Не че и сега в повечето случаи не търчи напред или пък подскача около мен, но общо взето се сеща да ме потърси по някое време
Сега ще те питам изморява ли се достатъчно през деня Дара, по колко пъти спи, в какво настроение е през деня? Знаеш ли , сега като заговорих за яслите и времето, когато работех там, се сетих за едно детенце, което много трудно се адаптира. Непрекъснато плачеше и единствено се успокояваше, ако някой го държи за ръка. И в буквалния смисъл пуснеш ли го и пак се разревава. Но естествено, никой не може да си върши работата, държейки дете постоянно. Освен това не искаше да яде, нито на закуска, нито на обяд, изобщо не се заиграваше с децата, не подхващаше никаква играчка. Следобед също заспиваше много трудно. Един път разговарях много подробно с майката и се оказа, че цяла нощ детето се будело и те му давали мляко да пие, играела, не спяла. Майката живееше без бащата, само с майка си и се оказа, че ако майката откаже нещо на детето, то бабата му угажда и така в един омагьосан кръг. Аз я помолих да опитат да не хранят детето вечер и да не му позволяват да се разсънва и да се заиграва, малко по-строго да му покажат, че трябва да прави това, което възрастните смятат за добре. Трябва да ти кажа, че веднага се усети разлика в поведението му. Личеше, че се е наспало детето, сутрин започна да закусва и така постепенно за няколко месеца всичко се нормализира.
Но той се дразни, че все на нея трябвало всичко да се разрешава. Според мен това си е чиста проба ревност.
Но сега и те са голяма любов, само дето не му дава да й пипа нещата.
Реших да взема и аз да се разпиша, че с това заглавие като нищо ще вземем да откараме до Великден.
Макар, че студеното време си казва думата и темичката се е раздвижила напоследък.
Добре, че каката ми е по-търпелива, че иначе щях постоянно да съм пъдар и да ги разтървам. Това, на което я уча е, да се опитва да му отвлича вниманието с някоя друга играчка, но не винаги се получава, защото той е много упорит, като си науми нещо.
Понякога има апетит или пък това, което съм предложила му харесва повече и сипвам допълнително. Друг път опитва лъжичка-две и дотам. Иначе за децата не готвя отделно, а съобразявам нашето меню с тях. Подправки използвам най-различни, без люти и много пикантни. Макар, че той си пада по киселичкото - обожава да напада салатите от ряпа, цвекло, кисело зеле, кисели краставички. И на ракията на татко си налита, но засега тренира наздравици с празна чашка.
За късмет се разболя точно преди да тръгнем за Велинград миналия четвъртък, та изкарахме една почивка.
Два дни се мъчихме да свалим Т почти 40 гр. В неделя беше уж по-добре, даже в басейна го цопнахме. Но последните два дни отново е с Т, сополи, разстройство, отпаднал, сънлив и с ужасна кашлица. Отказва и да яде и е почти само на кърма. Днес го водихме при педиатъра и уж всичко е наред - и гърло, и гърди и уши. Оф, дано вече се оправя, че голям зор. 
и съветите за Т! По принцип аз не давам нищо до 38,5, но преди вечер Ники вдигна 39 и дадох Панаадол. Водихме го на доктор - вирус, единствено Т и зачервено гърло! Предписа само изопринозин и вит. Ц! Сега е почти здравичък! Но ние с баща му как сме болни - не е истина. То е една кашлица, една болка в гърдите, абе ужас. В къщи е като болнично заведение!
, как мислите дали е добра идея?).

Едвам гледам сега на работа.


Ще взема четка накрая.
.Препоръчани теми